№ 20515
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110162166 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано по искова молба с входящ номер № 322874/13.11.2023 г.,
депозирана от ,,Ю-й” ООД с ЕИК ***, срещу М. С. М. с ЕГН **********. Предявеният иск е с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за установяване на дължимостта на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 44100/2023 г. по описа на СРС, 53-ти състав, а именно: сумата от 7 500 лв., получена
без правно основание или с оглед на неосъществено или отпаднало правно основание и подлежаща
на връщане, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените по
заповедното и настоящото производство съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 03.04.2022 г. между ,,Ю-й” ООД в качеството му на строител и
М. С. М., С. С. М., Р.Л.ЙО. и Л.ЙО.ЙО. в качеството им на учредители е сключен предварителен
договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане
на сграда и обекти в нея. Излага се твърдението, че на 25.05.2022 г. ищецът е предал на ответника
сумата от 7500 лв., удостоверена в разписка, подписана от двете страни. Като правно основание за
предаване на паричната сума е посочено ,,плащане по горепосочения предварителен договор, което
плащане да послужи за обзавеждане на бъдещ жилищен недвижим имот в същия поземлен имот,
който ще бъде придобит от получилия сумата, съгласно постигнатите в горепосочения договор
условия между страните”. Ищецът твърди, че не е налице договорна клауза, по силата на която да
дължи посочената сума на ответника - в предварителния договор не е предвидено задължение за
дружеството за заплащане на обзавеждането на бъдещия жилищен имот. В този смисъл
престираната сума следва да бъде върната на ищеца, тъй като е получена от ответника без
основание или с оглед на неосъществено основание. Сочи се, че горепосоченият предварителен
договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане
на сграда и обекти в нея впоследствие е бил развален, а недвижимият имот е бил продаден на трето
лице, поради което алтернативно следва да се приеме, че получената от ответника сума трябва да
бъде върната на дружеството като получена на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1,
предлож. 3 ЗЗД.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
1
молба с входящ номер № 97113/25.03.2024 г., депозиран от ответника М. С. М., като претенцията на
ищеца се оспорва като недопустима и неоснователна. На първо място, ответникът навежда
твърдения, че производството по чл. 422 ГПК е недопустимо, тъй като е налице разминаване между
основанието на вземането по издадената заповед за изпълнение и това, въз основа на което се
претендира сумата в настоящото производство. Не се оспорва сключването на предварителен
договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане
на сграда и обекти в нея на 03.04.2022 г. Твърди се, че сумата от 7 500 лв., обективирана в
разписката от 25.05.2022 г., е действително получена от ответника на 14.06.2022 г., но не на
посоченото основание - за обзавеждането на бъдещ жилищен имот, тъй като поради неизпълнение
на задълженията на дружеството за изготвяне на Работен технически проект, съответстващ на
нормативните изисквания за обхват и съдържание, между страните е била постигната допълнителна
устна уговорка, по силата на която ищецът е следвало да престира сумата като гаранция, служеща
да обезпечи изпълнението на договорните му задължения. С оглед на последващата липса на
надлежно изпълнение от страна на дружеството се твърди, че на 29.11.2022 г. ответникът и
останалите съсобственици на процесния недвижим имот са отправили нотариална покана, връчена
на ищеца на 23.12.2022 г., с която предварителният договор е бил развален, като впоследствие
собствениците са се разпоредили с имота, продавайки го на трето лице. Посочва се, че с оглед
развалянето на договора поради виновно неизпълнение на задълженията на дружеството сумата от
7 500 лв., съставляваща гаранция, не подлежи на връщане и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. В условията на евентуалност, в случай че искът бъде уважен и се
установи дължимостта на вземането, се прави възражение за прихващане на претендираната сума с
част от дължимата на ответника сума за неустойки на основание чл. 24, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 във
връзка с чл. 23, ал. 3 от процесния предварителен договор с общ размер 19 558 лв., представляваща
левовата равностойност на ¼ от 40 000 евро.
Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и като
взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК н.а за установено
от фактическа страна следното:
Между страните не е налице правен спор по отношение на наличието на валидно възникнало
облигационно отношение, изразяващо се в сключен на 03.04.2022 г. предварителен договор за
учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на сграда и
обекти в нея между: ,,Ю-й” ООД в качеството му на строител и М. С. М., С. С. М., Р.Л.ЙО. и
Л.ЙО.ЙО. в качеството им на съсобственици на недвижимия имот и учредители на ограниченото
вещно право на строеж. По силата на договора съсобствениците се задължават да учредят в полза
на предприемача-инвеститор право на строеж във формата на нотариален акт срещу задължението
на последния да извърши в максимално кратки срокове проектиране на жилищна сграда и да
изгради имотите на учредителите във вид и степен на завършеност съобразно уговореното.
Видно от представената по делото разписка за получена сума, подписана от спорещите страни,
на 25.05.2022 г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 7500 лв. Като основание за извършеното
плащане е посочено обзавеждането на бъдещ жилищен недвижим имот в същия поземлен имот,
който ще бъде придобит от получилия сумата, съгласно постигнатите в сключения предварителен
договор условия между страните.
Съгласно чл. 14, т. 1 от сключения предварителен договор предприемачът-инвеститор се
задължава за своя сметка непосредствено след подписването на договора, но за срок не по-дълъг от
3 месеца, да изготви Работен технически проект във всичките му части за жилищна сграда при
спазването на договорените изисквания. На 29.11.2022 г. чрез нотариус Иван Дахтеров на ищеца е
връчена нотариална покана от учредителите на правото на строеж по предварителния договор, с
която на строителното дружеството е предоставен 1-месечен срок за изпълнение на задълженията
по чл.14, т.1 от договора, изразяващи се в предаването на одобрен Работен технически проект на
жилищната сграда, като при неизпълнение сключеният предварителен договор ще се счита за
развален. Екземпляр от нотариалната покана е връчена на дружеството на 23.12.2022 г. чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47, ал. 5 ГПК.
2
Между страните не е налице спор по отношение на това, че през декември 2022 г. работен
технически проект, както и инвестиционен проект действително са били изготвени и предоставени
от страна на ищеца. Със заявление № 03772/14.12.2022 г., отправено чрез ЧСИ Йорданка Моллова,
рег. № 920 на КЧСИ до ,,Ю-й” ООД, учредителите посочват, че представеният технически проект
не отговаря на изискванията на действащото законодателство относно обхвата и съдържанието му и
поради тази причина не е годен да бъде предварително съгласуван. Със заявление №
00013/03.01.2022 г., отправено до строителя от страна на учредителите, се сочи, че предадените на
30.12.2022 г. документи, озаглавени ,,Инвестиционен проект”, са идентични с вече представения
технически проект и в този си вид проектната документация не е годна да бъде представена за
одобряване от главния архитект на общината.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, извършена по
реда на чл. 195, ал. 1 ГПК, се установява, че представеният от строителното дружество
инвестиционен проект не съдържа всички необходими части, а освен това са налице определени
несъответствия. С оглед заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и
обосновано, може да бъде направен извод, че проектът не отговаря на законовите изисквания
относно обхват и съдържание.
На 13.01.2023 г. чрез нотариус В.А. е отправена нотариална покана от ,,Ю-й” ООД до насрещната
страна по предварителния договор, в която се посочва, че отказът за съгласуване на представения
технически проект съставлява бездействие, което осуетява надлежното изпълнение на
задълженията на строителя. Учредителите са поканени да съгласуват представения проект в 5-
дневен срок от връчване на поканата. На 01.02.2023 г. е отправена втора нотариална покана, чрез
която учредителите са поканени да се явят на 13.02.2023 г. в кантората на нотариус В.А. във връзка
с подписването на представените проекти. С констативен протокол, съставен на същата дата, се
установява неявяването на учредителите. На 21.03.2023 г. от страна на дружеството е отправено
нотариално уведомление за разваляне на договор и покана за плащане на дължими суми, в което се
посочва, че строителят разваля сключения предварителен договор вследствие на неизпълнение на
задълженията на насрещаната страна, изразяващо се в извършена на 27.01.2023 г. прехвърлителна
сделка, по силата на която процесният недвижим имот е продаден на трето лице. Видно от фактите
по делото ответникът по настоящото производство не оспорва осъщественото разпореждане с
недвижимия имот.
Съдът при така установените от фактическа страна обстоятелства, н.а от правна страна
следното:
I. По допустимостта на иска
Във връзка с твърдението на ответника, че настоящото производство по чл. 422 ГПК е
недопустимо, тъй като не е налице съответствие между основанието на вземането, посочено в
издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение и основанието, въз основа на което се
претендира вземането на ищеца в настоящото исково производство, съдът н.а следното: В
заявление за издаване на заповед за изпълнение с входящ № 21421/04.08.2023 г., подадено от ,,Ю-й”
ООД, е посочено, че сумата от 7500 лв., престирана на ответника, следва да бъде върната като
платена при липсата на валидно правно основание. В исковата молба ищецът навежда твърдения,
че по отношение на ответника следва да бъде признато за установено, че сумата е получена без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание и подлежи на връщане. Искът за
неоснователно обогатяване, уреден в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, е един, като обединява три възможни
хипотези: престиране при начална липса на основание, с оглед на бъдещо основание, което не е
било осъществено, или при отпаднало основание. С оглед на гореизложеното съдът н.а, че не е
налице несъответствие между основанието на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение, и посоченото от ищеца в настоящото производство, поради което искът е процесуално
допустим.
3
II. По основателността на иска
Институтът на неоснователното обогатяване, чиято правна уредба се н.а в чл. 55-59 ЗЗД, се
свързва с настъпването на имуществено разместване и преминаването на блага от патримониума на
едно лице в патримониума на друго, без да е налице основание за това. Фактическият състав на чл.
55, ал. 1, предлож. 3 ЗЗД - връщане на даденото в хипотезата на отпаднало основание, н.а
приложение при унищожаване на договора поради порок във волята, разваляне поради
неизпълнение, сбъдване на прекратително условие или настъпване на други юридически факти
(Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС).
С доклада по делото по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предлож. 3 ЗЗД по реда
на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК в тежест на ищеца е разпределено да установи в условията на пълно и
главно доказване: 1) наличието на валидно възникнало облигационно отношение между
страните, по силата на което е извършено плащане/предаване на вещ; 2) отпадане с обратна
сила на основанието, обуславящо престацията.
1. Валидно възникнало облигационно отношение и осъществено имуществено
разместване
Като съобрази фактите по делото, съдът счита за установено, че на 03.04.2022 г. между ищеца
,,Ю-й” ООД и ответника М. С. М. е бил сключен Предварителен договор за учредяване на право
на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея.
Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗС собственикът на недвижим имот може да отстъпи на друго лице правото
да построи сграда върху неговата земя, като придобие правото на собственост върху построеното.
Посочената разпоредба дава възможност на лицето, в чиято полза е учредено правото на строеж, да
придобие правото на собственост върху построеното отделно от земята - по силата на т.нар.
конститутивна сукцесия. Съгласно чл. 181, ал. 1 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от
нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване
на сградата в груб строеж.
В настоящото съдебно производство по силата на валидно сключения между страните
предварителен договор продавачите-съсобственици на недвижимия имот са поели задължението да
учредят в полза на строителното дружество-купувач право на строеж за построяването на жилищна
сграда във формата на нотариален акт. Като насрещна престация в чл. 8 от посочения договор е
уредено задължението на купувача да извърши проектирането и да изгради изцяло за своя сметка и
със свои средства жилищната сграда съобразно уговореното между страните, включително и
обектите в нея, които ще станат изключителна собственост на учредителите-продавачи.
Видно от представена разписка за получена сума от 25.05.2022 г. ответникът М. С. М., в
качеството си на продавач по процесния предварителен договор за учредяване на право на строеж, е
престирала сумата от 7500 лв. на ищеца-купувач. Като основание за осъщественото имуществено
разместване в надлежно подписания от двете страни документ, явяващ се анекс към сключения на
03.04.2022 г. предварителен договор, е посочено обзавеждането на бъдещия жилищен недвижим
имот в същия поземлен имот, който ще бъде придобит от получилия сумата.
В случаите на предявен иск за връщане на сума, платена на отпаднало основание, е достатъчно
ищецът да докаже плащането на цената, а в тежест на ответника - да установи, че е налице валидно
правно основание, по силата на което не се дължи връщане на престираното (Решение № 276 от
17.01.2020 г. по гр. д. № 4663 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). В
отговора на исковата молба е наведено твърдението, че посоченото в разписката от 25.05.2022 г.
основание е привидно, като истинското намерение на страните е било обезпечаването на
надлежното изпълнение на задълженията на ищеца по предварителния договор чрез
4
предоставянето на парична гаранция. Ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства
в подкрепа на горепосочените твърдения. Съгласно трайната съдебна практика страната, която
твърди, че е налице прикрито съглашение, следва да установи в условията на пълно доказване
настъпването на този факт в обективната действителност (Определение № 342 от 15.05.2018 г. по
гр. д. № 4252 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение). Съдържанието на
представената по делото разписка и фактът, че същата е била надлежно подписана от двете
спорещи страни, както и липсата на ясни и убедителни доказателства, които да сочат, че
действителното основание за престирането на сумата е било обезпечаването на изпълнението на
договорните задължения на ищеца, води до необоснованост на твърденията на ответника.
С оглед на горепосоченото съдът н.а, че между страните е възникнало валидно
облигационно отношение, по силата на което е било осъществено имуществено разместване.
2. Отпадане с обратна сила на основанието
Съгласно чл. 55, ал. 1, предлож. 3 ЗЗД лицето, което е получило нещо на отпаднало основание, е
длъжно да го върне. Един от юридическите факти, обуславящи задължението за връщане на
даденото в посочената хипотеза, е развалянето на сключен двустранен договор вследствие на
неизпълнение на задълженията на насрещната страна по причина, за която тя отговаря.
Субективното потестативно право на разваляне е преобразуващо по своя характер, тъй като се
изразява във възможността за едностранно изменение на съществуващото между страните
правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД правото на разваляне по правило се
упражнява от кредитора извънсъдебно, освен по отношение на договори, с които се прехвърлят,
учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. Предварителният
договор като вид правна сделка има за цел поемане на задължение между страните за сключване на
окончателен договор. Съглашението е с организационен и подготвителен характер, като следва да
се посочи, че договорът притежава единствено облигационно действие, няма вещнотранслативен
ефект. Оттук следва, че всяка от страните може извънсъдебно да упражни потестативното си право
на разваляне по реда, предвиден в чл. 87 ЗЗД (Решение № 40 от 23.04.2020 г. по т. д. № 2110 / 2019
г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение).
Предпоставките за надлежно разваляне на договора са следните: 1. наличие на виновно
неизпълнение на длъжника, за което може да бъде ангажирана неговата отговорност и което е
съществено по отношение на кредиторовия интерес; 2. едностранно волеизявление, с което
кредиторът дава подходящ срок за изпълнение.
По силата на чл. 14, т. 1 от сключения между страните Предварителен договор строителното
дружество-купувач поема задължението да изготви Работен технически проект за жилищна
сграда във всичките му части при спазване на уговорените изисквания, като това следва да бъде
осъществено за срок не по-дълъг от 3 месеца след сключването на договора. Посочва се, че
задължението ще се счита за надлежно изпълнено с издаването на виза за проучване и проектиране,
съобразена с действащия ПУП, и с предаване на учредителите на екземпляр от предварително
съгласувания с тях и впоследствие утвърден по установения законов ред Работен технически
проект.
Съгласно чл. 63 ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него
точно и добросъвестно, с грижата на добрия стопанин. Отклонението от принципа за
добросъвестно изпълнение по причини, за които длъжникът отговаря, поражда за насрещната
страна правото да развали договора. Във всеки конкретен случай следва да бъде извършвана
преценка относно това дали неизпълнението - пълно или частично, забавено или неточно, е
достатъчно съществено, че да води до невъзможност за постигане на договореното между
страните.
5
Видно от представените по делото доказателства Работен технически проект е бил изготвен и
представен от строителя едва през декември 2022 г. - девет месеца след пораждане на
задължението. Чрез извършването на съдебно техническа експертиза бе установено, че
представеният от ищцовото дружество инвестиционен проект не съдържа всички необходими
части, липсват определени детайли и са налице несъответствия спрямо уговореното в сключения
предварителен договор. В тази връзка, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът н.а, че непредставянето в срок на Работен технически проект, съответстващ на
нормативните изисквания за обхват и съдържание, съставлява виновно неизпълнение на
задълженията на купувача по чл. 14 от сключения между страните на 03.04.2022 г. предварителен
договор.
В чл. 24, ал. 2 от процесния договор е предвидено, че в случай, че строителят стане причина за
отлагане или осуетяване на сключването на окончателния договор за учредяване на право на
строеж, учредителите имат право да се откажат от договора или да го развалят. Упражняването на
правото да се развали сключен договор, което по своята същност е преобразуващо, се предпоставя
от отправянето на волеизявление от страна на кредитора, чрез което се дава подходящ срок за
изпълнение на задължението и се посочва, че договорът ще се счита за развален в случай на
неизпълнение в дадения срок (Решение № 40 от 23.04.2020 г. по т. д. № 2110 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. отделение).
С нотариална покана, връчена на строителното дружество на 23.12.2022 г. чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, продавачът по предварителния договор за учредяване на
право на строеж е предоставил едномесечен срок за изпълнение на задължението по чл. 14, т. 1 на
купувача да изготви Работен технически проект за жилищната сграда. В поканата е посочено, че
при липса на изпълнение в посочения срок договорът ще се счита за развален.
С оглед липсата на доказано последващо изпълнение на задълженията на строителното
дружество за представяне на нов Работен технически проект, съответстващ на нормативните
изисквания за обхват и съдържание, съдът счита, че ответникът-продавач надлежно е упражнил
правото си да развали предварителния договор. В тази връзка твърденията на купувача по
отношение на сключената впоследствие прехвърлителна сделка, по силата на която учредителите
на правото на строеж са продали недвижимия имот на трето лице, са правно ирелевантни по
отношение на спора, тъй като към този момент процесният договор вече е бил развален.
При така установеното от фактическа и правна страна съдът счита, че с развалянето от страна на
ответника на сключения на 03.04.2022 г. предварителен договор, е отпаднало основанието, по
силата на което купувачът е престирал на продавача сумата от 7500 лв. Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД
развалянето има обратно действие, освен ако се касае за договори с продължително и периодично
изпълнение. С оглед на гореизложеното и при липсата на надлежно установяване от страна на
ответника, че посочената сума е престирана на основание, различно от обективираното в
разписката, подписана от страните на 25.05.2022 г., съдът н.а за установено, че претенцията на
ищеца за връщане на сумата от 7500 лв. е основателна и искът следва да бъде уважен в пълен
размер.
III. По отношение на възражението за прихващане
Ответникът по настоящото производство в условията на евентуалност е направил възражение за
прихващане на претендираната от ищеца сума с вземане за неустойка, възникнало вследствие на
виновното неизпълнение на задълженията на купувача по сключения предварителен договор за
учредяване на право на строеж, с общ размер 19 558 лв., представляваща левовата
равностойност на ¼ от 40 000 евро.
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката служи като обезпечение за надлежното изпълнение на
6
договорните задължения на страните и като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно техният размер да бъде доказан. Според трайната съдебна практика, независимо от
организационния и подготвителен характер на предварителния договор няма пречка в него да
бъдат включени и допълнителни акцесорни уговорки - за неустойка, задатък, отметнина (Решение
№ 148 от 30.06.2014 г. по гр. д. № 5698 / 2013 г. на Върховен касационен съд).
Възникването на неустоечното вземане е обусловено от следните предпоставки: 1) да е сключен
действителен договор; 2) да е налице валидна клауза, предвиждаща заплащането на неустойка; 3)
да са настъпили съответните юридически факти - неизпълнение или разваляне. В настоящия случай
ответникът претендира възникването на вземане за неустойка за забава, както и неустойка във
връзка с развалянето на процесния договор.
В чл. 28, ал. 2 от сключения между страните предварителен договор за учредяване на право на
строеж е предвидено, че в случай, че строителят изпадне в забава по отношение на сроковете,
предвидени в чл. 14, дължи неустойка в размер на 100 евро за всеки ден забава, но не повече от 10
000 евро. Посочено е, че всеки един от четиримата учредители по процесния договор може да
претендира, в това число и по съдебен ред, своята част от тази обща неустойка. С оглед на факта,
че ищцовото дружество е изпаднало в забава по отношение на изпълнението на задължението да
представи Работен технически проект в 3-месечен срок от сключването на предварителният
договор на 03.04.2022 г., съдът счита, че в полза на ответника е възникнало правото да претендира
заплащането на мораторна неустойка в размер на ¼ от 10 000 евро - максималния предвиден в
договора размер.
По силата на чл. 24, ал. 2 , в случай, че учредителите се откажат от договора или го развалят
поради отлагане или осуетяване сключването на окончателен договор по причина, дължаща се на
виновното поведение на купувача, в тяхна полза възниква вземане за неустойка в размер на 30 000
евро. По делото бе безспорно установено, че е налице неизпълнение на задълженията на строителя,
вследствие на което продавачът по процесния предварителен договор надлежно е упражнил
потестативното си право на разваляне съобразно предвиденото в чл. 87 ЗЗД. Посочените
правнорелевантни факти имат за последица възникването на задължение на ищеца за заплащане на
неустойка на ответника в размер на ¼ от 30 000 евро.
Ищецът не оспорва действителността на неустоечните клаузи, както и не навежда твърдения за
прекомерност. Дори от заинтересованата страна да не е направено възражение за нищожност на
уговорената между страните неустойка, съдът е длъжен ex officio да извърши проверка дали не е
налице накърняване на добрите нрави. Нищожна би била неустойка, чийто размер излиза извън
нейните присъщи функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна (Решение № 50104 от
11.08.2023 г. по гр. д. № 2639 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
Преценката следва да бъде извършвана към момента на възникване на правоотношението и
съобразно конкретните уговорки, постигнати между страните. Това разрешение е в съответствие с
принципа на автономия на волята - чл. 9 ЗЗД. Като критерий при произнасяне по нищожността на
неустойката могат да бъдат използвани характерът на поетото задължение, размерът на вземането,
което се обезпечава, наличието или липсата на други обезпечения, видът на неизпълнението -
пълно или частично, както и възможните вреди, които биха възникнали.
Уговореното в процесния предварителен договор неустоечно вземане, освен да обезпечи
изпълнението на задълженията на строителя да представи Работен технически проект и да осигури
надлежното сключване на окончателен договор за учредяване на право на строеж, има за цел да
санкционира виновното неизпълнение и да стимулира добросъвестното поведение на страните по
договора. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK. Като взе предвид характера на договорните отношения между страните в
настоящото съдебно производство, съдът счита, че в конкретния случай така предвиденият размер
на неустойката не излиза извън нейните присъщи функции и отговоря на изискванията на закона и
на добрите нрави.
7
Съгласно чл. 103 ЗЗД фактическият състав на правото да се извърши прихващане включва
следните елементи: 1. наличието на две насрещни вземания; 2. вземанията да са с предмет пари или
еднородни и заместими вещи; 3. изискуемост и ликвидност на активното вземане. Действието на
прихващането се изразява в това, че двете насрещни вземания, се погасяват до размера на по-
малкото, считано от момента, в който прихващането е могло да бъде осъществено - тоест когато
активното вземане на страната, отправила волеизявлението за прихващане, е било изискуемо, а
пасивното - поне изпълняемо. Обратното действие на прихващането води до това, че задължението
на прихващащия се счита погасено към посочения момент. Това води до отпадане на отговорността
на лицето за неизпълнение на задължението и за последиците от това неизпълнение (Решение №
103 от 01.08.2017 г. по т. д. № 61323 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
В хода на настоящото съдебно производство ответникът надлежно е доказал упражненото право
на разваляне на сключения между страните предварителен договор поради неизпълнение на
задълженията на ищеца-купувач. В конкретния случай пасивното вземане - на стойност 7500 лв., е
възникнало в полза на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предлож. 3 ЗЗД, с отпадане с обратна сила
на правното основание, по силата на което посочената сума е била престирана. Вследствие
установеното виновно неизпълнение на задълженията на ищеца, довело до осуетяване на
сключването на окончателен договор между страните, е възникнало и насрещното вземане в полза
на ответника - а именно неустойка, дължаща се на основание чл. 24, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от
процесния предварителен договор. Активното вземане, на стойност ¼ от 40 000 евро, равняващи се
на 19 558 лв., е правно релевантно само до размера на пасивното вземане, тъй като възражението за
прихващане има за цел да служи като защитно средство за отблъскване на претенцията на ищеца. С
оглед наличието на всички необходими предпоставки за извършване на съдебно прихващане двете
насрещни вземания на продавача и купувача по предварителния договор следва да се считат за
погасени до размера на по-малкото, а именно пасивното вземане на ищеца на стойност 7500 лв. Във
връзка с гореизложеното съдът счита, че предявеното от ответника възражение е
основателно и искът на ищеца следва да бъде изцяло отхвърлен като погасен чрез
прихващане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебните разноски по
настоящото производство следва да се присъдят в полза на ответника. Наличието на насрещно
изискуемо вземане, възникнало в полза на последния преди предявяването на иска, води до
отхвърляне на претенцията на ищеца, тъй като вземанията се считат за погасени с обратна сила - от
момента, в който прихващането е могло да бъде извършено.
Чл. 78, ал. 3 ГПК изрично посочва, че при цялостно отхвърляне на иска право на разноски има
ответникът, като в случая е без значение, че съществуването на вземането, предмет на ищцовата
претенция, е било надлежно установено.
Ако активното вземане е станало изискуемо преди процеса и то преди да настъпи изискуемостта на
пасивното вземане или при едновременно настъпване на изискуемостта на активното и пасивното
вземане, но преди процеса – разноските са за ответника. В този смисъл Определение № 44 от
28.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1/2019 г., III г. о., както е и настоящия случай.
От ответника е представен е списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК, включващи адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв., изплатени по Договор за правна защита и съдействие. Във
връзка с извършената съдебно техническа експертиза от ответника е заплатен и депозит в размер на
450 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ,,Ю-й” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София-1463, Столична община, район ,,Триадица”, бул. ,,Патриарх Евтимий”, иск с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предлож. 3 ЗЗД срещу М. С. М., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. ,,Камчатка”, №11, за установяване на дължимостта на сумата от 7500 лв.,
платена на отпаднало основание, като плащане по сключен предварителен договор за учредяване
на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея
от 03.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника М. С. М., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. ,,Камчатка”, №11 с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата
в размер на 19 558 лв.
ОСЪЖДА ищеца ,,Ю-й” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София-
1463, Столична община, район ,,Триадица”, бул. ,,Патриарх Евтимий” да заплати на ответника М.
С. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ,,Камчатка”, №11, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 1650 лв. - съдебни разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9