М О Т И В И

 

към Присъда № 5 от 15.01.2019 год. по НОХД № 1622/2018 год. на СлРС

изготвени на 22.01.2019 год.

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия И.Д.В. за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанието на подсъдимия и проведеното съкратено съдебно следствие, да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да се намали с една трета и така намаленото наказание „Лишаване от свобода” в размер на осем месеца, да се изтърпи при първоначален строг режим. Пледира да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело. По отношение на вещественото доказателство по делото - отвертка, пледира същото да бъде отнето в полза на Държавата и унищожено, като вещ без стойност, а приложеният един брой магнитен носител – да остане по делото за сроковете за съхранение на делото.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият И.Д.В. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли наложеното му наказание да е с по – лек режим.

Адв. С. Г. *** – служебен защитник на подсъдимия И.Д.В., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подс. В. така както е предложено от представителя на РП – Сливен, а именно „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да се намали с една трета и така намаленото наказание „Лишаване от свобода” в размер на осем месеца да изтърпи при първоначален строг режим. По отношение на веществените доказателства пледира същите да бъдат унищожени по реда, предвиден в закона.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият И.Д.В. е с начално образование, неженен, не работи, осъждан.

Свид. Д.И. *** притежавал лек автомобил „Мазда 3” с рег. № *****. На 09.09.2018 год. около 18,00 часа свид. И. паркирал лекия автомобил пред дома си в гр. Сливен. През нощта 09/10.09.2018 год. подс. В. счупил стъклото на задна дясна врата на лекия автомобил „Мазда 3” с рег. № *****, докато се опитвал да го отвори с отвертка. Влязъл в него, огледал вътрешността на автомобила и от предното табло взел 1 брой флаш-памет „Intenso”. Тъй като не намерил други ценни вещи, подс. В. си тръгнал. Прибрал се в дома си и оставил там флаш-паметта. На 10.09.2018 год. около 11,00 часа свид. Д.И. установил кражбата и сезирал органите на РУ МВР – Сливен.

Свид. С.П.Т. ползвал таксиметров автомобил „Шевролет Авео” с рег. № *****. На 16.09.2018 год. вечерта свид. Т. се прибрал в дома си в гр. Сливен. Същият паркирал лекия автомобил на улицата пред дома си. На 17.09.2018 год. около 04,00 часа негов роднина го взел от дома му и двамата отпътували за гр. София. Преди да тръгнат, свид. Т. видял, че таксиметровият автомобил бил в порядък.

През нощта на 17.09.2018 год. подс. И.В. *** и обикалял, като оглеждал различни автомобили и търсел нещо ценно, което можел да открадне. След 04,00 часа на 17.09.2018 год. подс. В. отишъл при лекия автомобил „Шевролет Авео” с рег. № *****. Счупил стъклото на предната лява врата, докато се опитвал да го отвори с отвертка. Отворил вратата и взел закрепения на нея монетник, ведно с намираща се в него сума от 50,00 лева в монети с различен номинал. Подс. В. се отдалечил от мястото. Сложил монетите в джоба си, а монетника захвърлил върху гараж наблизо. Около 07,00 часа на 17.09.2018 год. майката на свид. Т. – свид. Ц.Т.установила, че стъклото на автомобила било счупено. Обадила се на сина си и го уведомила. Той й казал да провери дали монетникът, който бил закрепен на шофьорската врата бил на мястото си. Свид. Т.установила, че същият липсвал. С оглед на това и по молба на сина си свид. Т.подала сигнал до РУ МВР – Сливен за случилото се.

В хода на проведените ОИМ бил установен извършителят на деянието, а именно подс. И.В., който признал пред свид. Д.Г. – служител при РУ МВР – Сливен, за извършените деяния, като подробно разяснил механизма на извършването им. Подс. В. отвел полицейските служители до мястото, където бил изхвърлил монетника. Свалил монетника от гаража и го предал с протокол за доброволно предаване заедно с 1 брой отвертка с дължина 28 см., кръстата, с прозрачна дръжка с червена украса, която използвал за извършване на деянията. Също така подс. В. предал с протокол за доброволно предаване 1 брой преносима флаш-памет „Intenso”. Вещите били върнати срещу разписки на собствениците им, както следва: монетникът на свид. С.Т., а флаш-паметта на свид. Д.И..

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза стойността на отнетите вещи по пазарни цени към момента на извършване на деянията е както следва: един брой флаш-памет „Интенсо”, на стойност 6,00 лева, един монетник на стойност 6,00 лева и парична сума от 50,00 лева, всичко на обща стойност 62,00 лева (шестдесет и два лева).

По делото бил предаден магнитен носител, съдържащ записи от видеокамери, монтирани в близост до дома на свид. С.Т.. Същият бил изследван в хода на назначена по ДП техническа експертиза, като били извлечени на хартиен носител кадри от записите.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и прочетените по реда на НПК заключения на вещите лица, изготвили съдебно - оценителната експертиза и съдебно – техническата експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността им.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият И.Д.В. е осъществил от субективна и обективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от 09.09.2018 год. до 17.09.2018 год. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление и повторност, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство (отвертка), извършил кражба на чужди движими вещи, както следва:

- на 09/10.09.2018 год. в гр. Сливен, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство (отвертка), отнел чужда движима вещ – преносима флаш-памет „Intenso” на стойност 6,00 лева от владението на Д.И. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои и

- на 17.09.2018 год. в гр. Сливен, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство (отвертка), отнел чужди движими вещи – монетник, на стойност 6,00 лева, ведно с намираща се в него сума от 50,00 лева, от владението на С.П.Т. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, всичко общо на стойност 62,00 лева (шестдесет и два лева), като случаят е немаловажен.

Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението, а именно деянието си подсъдимият И.Д.В. е извършил в условията на повторност. Видно от приложената по делото справка за съдимост на подс. И.Д.В., същият е извършил деянието по настоящото дело, след като е бил многократно осъждан с влезли в сила присъди за други такива престъпления против собствеността, вкл. по НОХД № 537/2018 год. по описа на СлРС (влязло в сила споразумение на 22.05.2018 год.), като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим (л. 16 - 37 от делото).

Безспорно е установено, че са налице квалифициращите елементи от състава на престъплението, а именно разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (счупване на стъкла на автомобили) и използване на техническо средство (отвертка).

Безспорно е установено, че извършеното от подсъдимия престъпление е в условията на продължавано престъпление, тъй като отделните деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, са извършени от подсъдимия през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.

Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия и същият се е разпоредил с тях. Имуществените вреди са частично възстановени.

Като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът прецени оказаното съдействие на досъдебното производство.

Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете негативните му характеристични данни.

Предишните осъждания на подсъдимия И.Д.В. за престъпления по глава V, раздел І от НК, съдът не прецени като отегчаващи вината му обстоятелства, тъй като те са взети в предвид от законодателя при квалифициране на деянието му по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция. Съдът определи наказание на подсъдимия И.Д.В. при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието е извършено от подсъдимия в периода от 09.09.2018 год. до 17.09.2018 год., т.е. след влизане в сила на посоченото изменение на НК.

С оглед гореизложеното, съдът наложи на подсъдимия И.Д.В. за извършеното от него деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът зачете времето, през което подсъдимият И.Д.В. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело, считано от 19.09.2018 год.

Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК, съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство по делото, а именно: 1 брой отвертка, прикрепена към кориците на досъдебното производство.

Вещественото доказателство по делото: 1 брой магнитен носител, прикрепен към кориците на ДП, следва да се съхранява по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият И.Д.В. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 63,73 лева (шестдесет и три лева и седемдесет и три стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: