№ 56
гр. Шумен, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Г.а
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20213600900068 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от М. Е. И., ЕГН
********** с адрес в с. Браничево, общ. Каолиново, обл. Шумен, ул. „....“, № 11 чрез адв. Н.
Н. Д., адв. М.П.М. мл. адв. С.А.Х. и мл. адв. Г. Г. Р. със служебен адрес: гр. София, ул. „....”,
№ 2, четвърти полуетаж, офис № 4 против Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе”, №
67А, представлявано от изпълнителните директори М.С.Г., П.В.Д.., С.Н.А. и В.В.И.. Ищецът
твърди, че на 08.12.2021 г., около 16.50 ч. на 58+500 км. от път І-7 между гр. Силистра и гр.
Шумен, при с. Загориче, общ. Каолиново, обл. Шумен настъпва ПТП, при което лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № ...., управляван от Ф.А.Х. ЕГН
**********, движейки се с несъобразена скорост на дясна крива, излиза в ляво и се удря
странично в ТИР с влекач марка „ДАФ“, модел „XF105410“ с рег. № ...., управляван от
украинския гражданин В.Г., а впоследствие навлиза в лявата лента и удря челно ТИР с
влекач марка „ДАФ“, модел „XF105410“ с рег. № .... управляван от украинския гражданин
В.Т. В резултат на ПТП, М. Е. И., който е бил в лекия автомобил е получил множество
телесни увреждания, изразяващи се във вътрешночерепна травма, фрактура на тибията в
областта на интеркондилните еминенции на долен десен крайник, охлузване в дясната част
на челната област, избИ.е на 12, 11 и 21-ви зъб, както и луксация на 22-ри зъб. Лечението на
ищеца е провеждано първоначално в „МБАЛ-Шумен“ АД, а впоследствие е продължило при
домашни условия. Ищецът е изпитвал силни болки в областта на крака и устната кухина в
продължение на няколко седмици, движенията на крайника му са били ограничени и са били
възможни с помощни средства.
За лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № ....“ е имало сключен
1
с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица № BG/..... с начална дата на покритие 01.11.2020 г. и крайна дата на
покритие 31.10.2021 г. Ищецът в качеството си на увредено лице е отправил до ответното
дружество молба за възмездяването на претърпените от него неимуществени и имуществени
вреди, като е представил документите, с които разполага. Застрахователят е изискал
допълнителни документи, част от които не са съществували към този момент, с което по
същество е отказал изплащане на обезщетение. С исковата молба ищецът претендира
ответното дружество да му заплати сумата от 75 525.48 лв., от които застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 75 000.00 лв. и
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 525.48 лв.,
ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, съгл. чл.429, ал.3 от КЗ
считано от датата на уведомяването на застрахователя с извънсъдебната претенция -
18.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва върху претендираните
застрахователни обезщетения заедно с лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на
която из.... петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ - 15.01.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
ЗК „Лев инс“ АД изрично заявява, че не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, касаещо посочения лек автомобил, по силата на застрахователна полица
BG/....., валидна към датата на ПТП. Но оспорва исковите претенции по основание и размер.
Оспорва, съдържащите се в исковата молба, твърденията на ищеца по претенцията му за
неимуществени вреди,
относно механизма на ПТП, както и че единствено посоченото за деликвент лице с
действията си е причинило настъпването на деликта. Направено е възражение за
съпричиняване от пострадалия, който е пътувал без поставен обезопасителен колан.
Предявената претенция за неимуществени вреди е в изключително завишен размер и не е
съобразена с принципа за справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Претенцията на имуществени вреди е недоказана. Оспорва претенциите за лихви, като ги
счита за неоснователни, а в частта с която се претендират лихва върху лихва за
недопустими.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 175/2020 г. по описа на ОД на
МВР гр. Шумен (преписка вх. № 2017/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура гр.
Шумен). От писмо № 2017/2020 от 17.05.2022 г. на ШОП се установява, че няма лице,
привлечено в качеството му на обвиняем, разследването все още не приключило и срокът е
удължен до 08.06.2022 г. До приключване на настоящото съдебно производство не бяха
представени доказателства за привличане на конкретно лице в качеството му на обвиняем и
за приключване на наказателното производство.
Страните не оспорват наличието и съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка
2
„Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № .... към датата, на която е
осъществено процесното ПТП – застрахователна полица № BG/..... с начална дата на
покритие 01.11.2020 г. и крайна дата на покритие 31.10.2021 г.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от
допълнителните разяснения на вещите лица дадени в съдебно заседание се установява, че на
08.12.2020 г., около 16.50 ч. (здрачаване) на път І-7 в дясната лента за движение (Силистра –
Шумен), в посока гр. Силистра, непосредствено преди навлизането в с. Загориче са се
движили един след друг с около 44 км./ч. два товарни автомобила „ДАФ“ с украинска
регистрация. Времето е било облачно, валял е дъжд и суграшица, като пътното платно е
било мокро, а по банкета е било заснежено. Товарните автомобили са поддържали
дистанция помежду си около 40 метра и са били на 0.8 метра в дясно с левите си части от
осевата линия. В момента когато първият товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № .... с прикачено
към нето полуремарке „Schwarzmuller“ с рег. № ..... се е намирал на около 15 метра от
табелата за изход от с. Загориче, в срещуположната пътна лента се е движел лек автомобил
„Фолксваген Шаран“ с рег. № .... с водач Ф.А.Х. ЕГН ********** и четирима пътника с
около 67 км./ч. След като водача преминава през бетонен мост непосредствено преди
излизане от с. Загориче с участък от пътя с много лек десен завой и заледена настилка,
лекият автомобил се занася и навлиза в насрещната лента за движение. С лявата си
странична предна част лекият автомобил „Фолксваген Шаран“ се удря и простъргва в лявата
предна странична част на т. а. „ДАФ“ с рег. № .... и в прикачено към нето полуремарке
„Schwarzmuller“ с рег. № ....., като част от лявото огледало за обратно виждане се забива в
лявата странична част на полуремаркето. След простъргването л. а. „Фолксваген Шаран“ е
отблъснат към дясната част на платното. Водачът на втория товарен автомобил „DAF“ с рег.
№ .... с прикачено към него полуремарке марка „Kogel“ с рег. № СЕ 5088 ХР възприема
опасността от удар с лекия автомобил и предприема намаляване на скоростта и спиране.
Лекият автомобил „Фолксваген Шаран“, завъртайки се по часовниковата стрелка около
вертикалната си ос се удря с предната си дясна част в предната дясна част на втория товарен
автомобил „DAF“ с рег. № ..... След удара лекият автомобил е отхвърлен назад и
преустановява движението си в края на дясната част на платното (по посока гр. Шумен) с
предната част насочена към гр. Силистра, като оставя следа от простъргване по асфалта. И
двата удара са станали в лентата за движение на товарните автомобили – първият на 0.7 м.
вдясно от осевата линия, а вторият на 2.7 м. вдясно от осевата линия.
Мястото на навлизане на лекия автомобил в насрещната лента се предхожда и
характеризира с лек десен завой за лекия автомобил, но със заледен участък над бетонен
мост. Скоростта на движение на лекия автомобил е била 67 км./ч., надвишавала максимално
разрешената скорост за движение в населено място (50 км./ч.) и не е била съобразена с
параметрите на десния завой и състоянието на настилката. Скоростта на движение на лекия
автомобил е над критичната за завоя при конкретните пътни условия на движение (над 56.4
3
км./ч. е налице опасност от странично плъзгане).
Причините за настъпване на ПТП са загубата на управление от водача на лекия
автомобил, поради странично плъзгане, вследствие неправилно движение с превишена и
технически несъобразена с конкретните условия на движение скорост по-голяма от
критичната и навлизане в лентата за насрещно движение. В случай, че водачът на лекия
автомобил се е движел с максимално разрешената скорост за населени места – 50 км./ч. не
би възникнала опасност за движението от странично плъзгане и автопроизшествието би
било избягнато.
Поведението на водачите на товарните автомобили не е допринесло за осъществяване
на ПТП.
Лекият автомобил „Фолксваген Шаран“ е произведен през 2005 г. и е снабден с
предпазни колани на всичките 5 седалки. Предпазният колан в автомобила е част от
пасивната система за защита на водача и пътниците при различни видове удари. Едно от
необходимите условия е предпазният колан да бъде опънат по тялото на водача или пътника.
Съвременният предпазен колан е триточков, като минава косо през раменния пояс и
предната гръдна стена и хоризонтално през предната коремна стена. Възпиращото действие
на предпазния колан се изразява в задържане на пътниците по местата им и предотвратява
свободното инерционно движение на тялото в купето на автомобила. В случай на сблъсък се
задейства автоматичен блокиращ механизъм, при което се фиксират към седалките
торсовете на пътниците, като крайниците и главата остават свободни. Поставеният колан
ограничава движението на долната и горна част на тялото на пътника в определени граници
по посока напред, поради което коланите са най-ефективни при челни удари.
При ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания : съчетана травма -
глава и крайници, изразяваща се в: 1) контузия на главата: охлузване в челната област в
дясно, допълнително са регистрирани белези от две плитки разкъсноконтузни рани в зоната
на охлузването, лека степен на черепномозъчна травма; 2) контузия на крайниците:
вътреставна фрактура на големия пищял на дясната подбедрица в областта на
интеркондилните еминенции.
Предвид механизма вещите лица не могат да изключат с категоричност увреждане на
предни зъби при претърпяното ПТП, но следва да се има предвид, че съзъбието на ищеца е
било силно увредено и редуцирано от давностен болестен процес, съществувал и авансирал
много преди инцидента от 08.12.2020 г. При наличието на пародонтоза избИ.ето на зъбите е
много по-лесно и при много по-слаб удар. Анализа на ренгенографиите, направени при
приемането на ищеца в болницата показва, че част от зъбите са оголени и само корените им
се държат във венеца. Диагнозата на стоматолог от гр. Каспичан не е на 100% коректна,
защото едно е да се регистрира, че зъбите ги няма, а друго е да се напише експулсио
(избИ.е). Стоматолога го е написал въз основа на анамнезата, т.е. на твърденията и
сведенията които са получени от ищеца.
Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
4
причинна връзка.
Предвид липсата на външни и вътрешни травматични увреждания, пред които
правилно поставения предпазен колан преминава, вещите лица считат, че не са налице
медицинските критерии за използване на предпазен колан.
На ищеца е било приложено консервативно лечение. За установеното лекостепенно
мозъчно сътресение са приложени дехидратиращи и нестероидни противовъзпалителни
средства и водно-солеви разтвори. За вътреставна фрактура в областта на дясното коляно е
наложена регулируема ортеза, която е носена 60 дни. След контролния преглед на 25.02.2021
г., е преценено, че движенията в дясната колянна става са възстановени, но поради
установена в движенията предно вътрешна нестабилност на коляното и незавършено костно
срастване е препоръчано да се ограничи натоварването на коляното за още 90 дни.
Не са регистрирани усложнения, поради което възстановителния период следва да
приключи в следните срокове: 1) охлузването на челото с плитки разкъсноконтузни рани за
1-2 седмици; 2) лекостепенното мозъчно сътресение за 2-3 седмици и 3) вътреставна
фрактура на големия пищял на дясната подбедрица в областта на интеркондилните
еминенции за 4-5 месеца. Към момента на прегледа, ищецът няма невъзстановени
увреждания и е клинично здрав. Движи се самостоятелно, без помощни средства. Походката
му е нормална, без куцане и ограничения на движенията.
Предвид обективните медицински данни най-изразени болки и страдания
пострадалият е изпитвал през първите 3-4 седмици, след претърпяното ПТП, след което
предвид липсата на регистрирани усложнения би следвало болките да започнат да намаляват
и отзвучават.
Относно представените от ищеца документи за направени разходи за лечение,
отразенните в тях медикаменти – флунаризин, пираминол и натаспин са пряко свързани с
лечението на настъпилите, вследствие на ПТП, травми. Що се отнася до приложените една
фактура и шест касови бона за „стоматологични услуги“, според вещите лица не са налице
обективни медицински данни, по които те да могат да се свържат пряко с настъпилото ПТП.
Не може да се установи по кои анатомични зони на съзъбието е работено, какви
манипулации са проведени и доколко същите са свързани с травми, получени в резултат на
пътния инцидент.
От заключението на назначената от съда съдебнопсихологична експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено и от
допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че
ищецът вследствие на ПТП е преживял стрес, без впоследствие да има оплаквания и
социалното му функциониране е възстановено напълно към настоящият момент. Към
момента на освидетелстването при ищеца не са налице клинични признаци на психично
разстройство и симптоми, сочещи нарушена адаптация.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от него болки и страдания,
ищецът е ангажирал гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
5
Ф.Е.Я., сестра на ищеца и Б.Х.М., съсед на ищеца. От показанията им се установява, че след
изписването си от болницата пострадалият е имал нужда от чужда помощ за задоволяване на
хигиенните и битовите си потребности, тъй като не можел сам да се предвижва и обслужва,
изпитвал болки. След 4-5 месеца започнал да ходи. Според свидетелите и към настоящият
момент ищецът не се чувства психически добре, не може да ходи добре и използва помощни
средства – патерици и бастун и не работи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в частта, касаеща състоянието на ищеца
в първите 4-5 месеца след изписването му от болницата, необходимостта от чужда помощ в
този период, затрудненията в движенията и болките, които е изпитвал в този период
предвид обстоятелството, че те имат преки и непосредствени впечатления от състоянието на
ищеца в периода преди и след ПТП. На следващо място показанията им кореспондират със
събраните в хода на процеса доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта им относно обстоятелствата,
че ищецът все още не може да ходи добре, че понякога куца и използва помощни средства за
предвижване. Не се кредитират показанията им и относно психичното му състояние към
настоящия момент и че не работи. В тази им част показанията им са изолирани и в
противоречие със събраните в хода на процеса доказателства. Видно от заключението по
КСАМЕ, при извършения преглед на ищеца, вещите лица са установили, че ищецът се е
възстановил напълно, движи се самостоятелно, без помощни средства. От заключението на
СПЕ се установява, че след преживения в резултат на ПТП стрес, ищецът се е възстановил
напълно и няма психични проблеми. При извършеното от вещото лице експертно изследване
е установено, че ищецът от 8 месеца работи като шлосер-монтажник в „Мадара агро“ АД,
живее в с. Браничено и пътува всеки ден в двете посоки (л.195). Ищецът е заявил пред
вещото лице, че „Работя в Шумен и прехождам всеки ден, аз шофирам…“ (л.196).
За установяване на наведените твърдения за претърпени имуществени вреди ищецът
е представил писмени доказателства – фактури и фискални бонове, с които са заплатени
медицински материали, лекарства и медицински услуги. Общия размер на разходите
свързани с лечението на ищеца възлизат на 525.48 лв.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 18. 12.2020 г.
ответникът е получил писмената застрахователна претенция на ищеца с вх. № 16455, като
към нея са били приложени посочените в нея документи. С писмо изх. № 1307/04.02.2021 г.,
застрахователят е отказал да обезщети ищеца, като е посочил, че не е налице основание да
се уважи предявената застрахователна претенция от посочените в писмото документи,
включително заверени копия от влязло в сила заключително постановление по
наказателното производство срещу водача, причинил ПТП или заверен препис на влязла в
сила присъда с мотиви и изпълнителен лист в оригинал срещу водача причинил ПТП.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
6
неимуществени и имуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени
искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Предявените искове са допустими. Разгледани по същество исковите претенции са
частично основателни, поради следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ПТП е настъпило при
здрачаване около 16.50 ч.времето е било облачно и е валяло дъжд и суграшица, при участък
от пътя с лек десен завой и заледена пътна настилка. С оглед на пътната обстановка, водачът
на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ не е избрал подходящата скорост, поради което е
изгубил контрол върху автомобила. Безспорно е, че именно движението на лекия автомобил
с несъобразена скорост, с оглед на пътните условия, е основната причина за настъпването на
ПТП. Според вещото лице при управление на автомобила със скорост до 50 км./ч. не би
възникнала опасност за странично плъзгане и автопроизшествието е щяло да бъде
избягнато. Налице са предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на
водача на л.а. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № .... Ф.А.Х. С
поведението си е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, задължаваща водачите да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Допуснала е и
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, съгласно който водачите на пътните превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия и
със състоянието на пътя. Същата е осъществила противоправно деяние, като е управлявала
автомобила по заледен участък от пътя с несъобразена скорост. Действията й са довели до
настъпилото ПТП, в резултат на което ищецът е получил травматични увреждания.
Следователно налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а
именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между виновното и
7
противоправно поведение на деликвента и настъпилите неимуществени и имуществени
вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от
ЗЗД, като в настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № ....,
обективиран в застрахователна полица № BG/..... със срок за валидност от 01.11.2020 г. до
31.10.2021 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети
неимуществените и имуществени вреди, претърпени от ищеца, като пряка и непосредствена
последица от поведението на застрахования водач.
Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от
страна на М. Е. И.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите
конкретни действия с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Ответникът не конкретизира действията на ищцата, които са допринесли за настъпването на
ПТП, нито кои точно разпоредби от ЗДВП е нарушила. В конкретният случай, въз основа на
събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ищецът е седял на задната
седалка в дясно и е бил без поставен предпазен колан. В заключението им, а също и в
разясненията от вещите лица, дадени при изслушването им в о.с.з. на 29.09.2022 г. се
установява, че предпазният колан е най-ефективен при челен удар и скорост до 60 км./ч.,
като ограничава свободното инерционно движение на тялото на пътника по посока напред.
В случаят първият удар е страничен, приплъзващ с простъргване и в този случай коланът,
предвид мястото на което е седял ищецът и посоката на удара, не оказва влияние при
защитата на пасажера. Съдът приема, че първият удар предвид получените травми, не е
допринесъл за получаването им. Но при вторият удар, който е челен в предната дясна част
на автомобила и идва отпред предпазният колан оказва влияние при защитата на ищеца. При
8
ударът тялото на пострадалия е политнало напред. Ако е бил поставен, коланът (предвид
факта, че скоростта на лекия автомобил е била над 60 км./ч.) е щял да намали свободното
инерционно движение на тялото и да отслаби силата на удара на тялото в твърдите тъпи
предмети и получените от ищеца травматични увреждания по механизма на удар и триене
щяха да бъдат по-леки. Следователно предвид механизма на ПТП, посоката и мястото на
втория удар, вида и мястото на травматичните увреждания, съдът приема, че непоставянето
на предпазния колан съществено е допринесло за получаването им. Допълнителен принос по
отношение травматичното увреждане на зъбите има неполагането от ищеца на грижи за тях,
което е довело до силно занемаряване на съзъбието и съществуващият вследствие на това,
преди ПТП, болестен процес (пародонтоза), в резултата на който съзъбието на ищеца е било
силно увредено. Следователно отговорността на деликвента следва да се ограничи при
отчитане последиците от поведението на ищеца.
Анализирайки събраните по делото и релевантни за спора факти, предвид броя на
участниците в ПТП и техния принос, броя и вида на получените травми съдът приема че
приносът на ищеца следва да се определи на 1/5, до който размер следва да се намали
отговорността на прекия причинител при обезщетяване на претърпените от него в резултат
на ПТП вреди.
Относно размера на претендираните от ищеца обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по своето
основание. От събраните в хода на процеса доказателства, се установява, че във връзка с
лечението на получените при увреждането травми ищецът е понесъл разходи в общ размер
на 525.48 лв. По отношение на извършените стоматологични услуги на обща стойност
250.00 лв., с оглед момента на извършването им, след 08. 12.2020 г., също имат отношение
към проведеното от ищеца лечение на получените в резултат на ПТП травми. Следователно
претендираната от ищеца сума за претърпените от него имуществени вреди в размер на
525.48 лв. следва да бъде възстановена, но частично предвид приетото от съда
съпричиняване на вредоносния резултат от него до степен на 1/5. С оглед на това искът за
обезщетение на имуществените вреди следва да бъде частично уважен за сумата от 420.38
лв., а за разликата до претендирания размер от 525.48 лв. да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има предвид, че то
има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици,
възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на
ищеца, конкретните прояви на увреждане, физическите и емоционални отрицателни
последствия от причинените с ПТП травми, периода на възстановяване и необходимостта от
допълнително лечение. Към датата на ПТП пострадалият е в трудоспособна възраст на 45
години. Оздравителният процес е протекъл без усложнения и е продължил приблизително
около 5 месеца. Проведено е консервативно лечение. Получените травми са причина за
интензивни болки през първия месец (3 – 4 седмици), като след този период постепенно са
затихнали. В първите седмици след изписването от болницата ищецът е била зависим от
9
чужда помощ. Болките, като и зависимостта от чужда помощ, затрудненията при битовото
обслужване, са създали дискомфорт и негативни психични изживявания. Към настоящият
момент оздравителния процес е приключил. При прегледа, извършен от вещите лица, не са
установени невъзстановени увреждания и ищеца е клинично здрав, движи се самостоятелно
и без помощни средства. Трудоспособността му е възстановена напълно и същият работи,
предвид изявленията му пред вещото лице – клиничен психолог. Стресът от ПТП е напълно
преодолян и не са налице отрицателни промени в психологичното състояние на ищеца. На
тази основа, съдът приема, че е справедливо на М. Е. И. да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му вследствие на травматичните увреждания в размер на
25 000.00 лв. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
съобрази и социално-икономическите условия в страната и област Шумен (вкл. данните от
НСИ за средната работна заплата в област Шумен за второто тримесечие на 2022 г. –
1 406.00 лв. и годишна инфлация за м. септември 2022 г. – 18.7%). Отчитайки приноса на
пострадалия на 1/5 и след приспадане на този принос от определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди, на ищеца следва да се присъди обезщетение в
размер на 20 000.00 лв., а за разликата до претендирания размер от 75 000.00 лв., искът му
да бъде отхвърлен.
Относно акцесорните претенции за законна лихва.
Ищецът претендира присъждането на законна лихва върху претендираното
обезщетение за неимуществени вреди 75 000.00 лв., съгл. чл.429, ал.3 от КЗ от датата на
предявяване на извънсъдебната претенция – 18.12.2020 г. до окончателното му изплащане и
на основание чл.497, ал.1 от КЗ законна лихва върху посочената по-горе сума (главницата от
75 000.00 лв. и лихвата по чл.429 от КЗ) от 15.01.2021 г. - датата, следваща из....нето на
срокът по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ - петнадесет работни дни до окончателното им изплащане.
По същият начин са формуирани претенциите за законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди. Ищецът претендира присъждането на законната лихва върху
претендираното обезщетение за имуществени вреди – 525.48 лв. съгл. чл.429, ал.3 от КЗ от
датата на предявяване на извънсъдебната претенция –18.12.2020 г. до окончателното му
изплащане и на основание чл.497, ал.1 от КЗ законна лихва върху посочената по-горе сума
(главницата от 525.48 лв. и лихвата по чл.429 от КЗ) от 15.01.2021 г. - датата, следваща
из....нето на срокът по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ - петнадесет работни дни до окончателното им
изплащане.
От така формулирания петитум и от изразеното становище може да се направи извод,
че ищецът иска към обезщетението по чл.432, ал.1 от КЗ да се добави лихвата по чл.429 от
КЗ, като по този начин се формира главницата, върху която да се присъди обезщетението по
чл.497, ал.1 от КЗ. Съдът не споделя тезата на ищеца. В резултат на деликта възниква
облигационно отношение въз основа, на което за деликвента се поражда задължението да
обезщети увреденото лице за претърпените от него вреди (чл.45 от ЗЗД). Задължението е
парично и изискуемостта му настъпва на датата на увреждането (чл.84, ал.3 от ЗЗД), като
при забава следва да се заплати и дължимата законна лихва (чл.86, ал.1 от ЗЗД), предвид
10
забавяне изпълнението на едно парично задължение. Т.е. пострадалият следва да получи
парична сума покриваща реалния размер на нанесената му вреда и начислената върху нея
законна лихва, в случай на забава при изпълнението на задължението за обезвреда. При
наличие на валидно сключен застрахователен договор е налице паралелно облигационно
отношение между застраховател и деликвента, което дава възможност на пострадалия
алтернативно да насочи претенцията си за обезщетение към застрахователя с предявяване на
иск по чл.432 от КЗ. Налице е притезателно имуществено право на пострадалия, което е
вторично спрямо правото на увредения, произ....що от деликта, поради, което
застрахователят не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител на
непозволеното увреждане, а именно обезщетението за нанесената вреда и законната лихва за
забава върху нея до датата на изплащането му. Приемането на обратното би означавало
застрахователят да плати сума излизаща извън размера на реално дължимото обезщетение и
начислената върху него лихва за забава за периода от датата на изискуемостта му до деня за
погасяването му.
В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на по-
ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения.
В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3
от КЗ – само в рамките на застрахователната су- ма и за периода от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застраховател- ното събитие, респективно предявяване на
претенция от увреденото лице.
Съгласно чл.498 от КЗ увреденото лице, което желае да бъде обезщетено е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ.
След предявяване на претенцията за застрахователя е предвиден срок за произнасяне по
чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение
води до изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1 от КЗ и съответно възможността
увреденото лице да предяви иск срещу него в съда – чл.498, ал.3 от КЗ. Следователно при
предявяване на пряк иск от увреденото лице на основание чл.432, ал.1 от КЗ по застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на дължимото застрахователно обезщетение от момента в който е изтекъл срока по чл. 497,
ал.1 от КЗ, тъй като вече забавата е негова, а не на деликвента. В този смисъл Решение №
128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. ТК.
В чл.497, ал.1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
11
считано от по-ранната от двете дати: из....нето на срока от 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ /т. 1/ или из....нето на 3-месечния срок по чл.
496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл.106, ал.3 от КЗ /т. 2/.
В конкретния случай застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
18.12.2020 г., когато е получил писмената претенция на ищеца и документите, с които той е
разполагал. С писмото си от 04.02.2021 г.,ответникът по същество е отказал да обезщети
ищеца за претърпените от него вреди. Искането на застрахователя, пострадалата да
представи влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача е неизпълнимо, тъй като в
рамките на срока по чл.496, ал.1 от КЗ е невъзможно наказателното производство да бъде
финализирано. По реда на чл.106, ал.3 от КЗ застрахователят може да изисква доказателства,
относими към основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са от значение за
основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна възможност за
представянето им от увреденото лице. В този смисъл Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т.д.
№ 2273/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във
вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищеца отговорността
на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията
18.12.2020 г. до датата на из....не на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 18.03.2021 г. След
18.03.2021 г. застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Следователно претенцията
за законна лихва, считано от 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото
обезщетение е основателна и следва да бъде уважена.
Претенцията за законната лихва върху претендираните обезщетения за вреди ведно
със законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ от из....не на петнадесетдневния срок по чл.497,
ал.1, т.1 от КЗ на 15.01.2021 г. до окончателното изплащане следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента и заплащането на претендираната законна лихва
излиза извън размера на реално дължимото обезщетение и начислената върху него лихва за
забава. Уважаването на претецията ще доведе до олихвяване на лихви (анатоцизъм), което е
подчинено на специален правен режим, като съгл. чл.10, ал.3 от ЗЗД и става съобразно
наредбите на БНБ, т.е. допустимо е само доколкото законът изрично го допуска и по ред и
условия определени в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в
отношенията между търговци – чл.294, ал.2 от ТЗ и в хипотезите на чл.143, ал.1, изр.2 от
ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо
съгласно действащото, както към момента на сключването на застрахователния договор,
така и към този момент законодателство.
Относно разноските по делото.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
направил разноски по делото в размер на 1 815.00 лв. С оглед на това, на основание ч.78,
12
ал.1 от ГПК следва да му се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от
претенциите в размер на 490.73 лв.
Ответникът е направил разноски по делото в размер на 600.00 лв. На основание
чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски съразмерно с
отхвърлената част от претенциите в размер на 437.77 лв.
По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни
разноски в размер на 52.96 лева.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на ищеца в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.1 и
т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското
възнаграждение е в обш размер на 2 250.00 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца, съразмерно с уважената част от
претенциите му, адвокатско възнаграждение в размер на 608.35 лв. Към него следва да се
начисли съгл. §2а от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
дължимия ДДС в размер на 20%, предвид обстоятелството, че процесуалния представител
на ищеца е регистриран по ЗДДС. С оглед на това ответникът следва да заплати сума в
размер на 730.02 лв. с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът Застрахователна компания „Лев инс”
АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 816.82 лв. по сметка
на Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, представлявано от
изпълнителните директори М.С.Г., П.В.Д.., С.Н.А. и В.В.И. да заплати на М. Е. И., ЕГН
********** с адрес в с. Браничево, общ. Каолиново, обл. Шумен, ул. „....“, № 11 сумата от
20 420.38 лв., от които 20 000.00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
в резултат на преживени болки и страдания и 420.38 лв. представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получените от него травматични
увреждания, причинени в резултат на ПТП, станало на 08.12.2020 г., причинено от Ф.А.Х.
ЕГН **********, която е нарушила правилата за движение при управление на МПС – лек
автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ...., на основание застрахователна полица № BG/.....
със срок за валидност от 01.11.2020 г. до 31.10.2021 г. за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.12.2020 г. до окончателното й заплащане, а в останалата
част за разликата от 55 105.10 лв., над уважения общ размер на обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди от 20 420.38 лв. до претендираните 75 525.48 лв.,
13
както и за законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди ведно със законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ от из....не на
петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ на 15.01.2021 г. г. до окончателното
изплащане отхвърля претенциите на М. Е. И., като неоснователни.
Осъжда Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, представлявано от
изпълнителните директори М.С.Г., П.В.Д.., С.Н.А. и В.В.И. да заплати на М. Е. И., ЕГН
********** с адрес в с. Браничево, общ. Каолиново, обл. Шумен, ул. „....“, № 11 сумата от
52.96 лева, представляващи направените от ищеца разноски по делото.
Осъжда Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, представлявано от
изпълнителните директори М.С.Г., П.В.Д.., С.Н.А. и В.В.И. да заплати на мл. адвокат Г. Г. Р.
с адрес: гр. София, ул. „....”, № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 сумата от 730.02 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна адвокатска
помощ.
Осъжда Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, представлявано от
изпълнителните директори М.С.Г., П.В.Д.., С.Н.А. и В.В.И. да заплати да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер
на 816.82 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
14