№ 4537
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20241110156457 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Образувано е по молба, подадена от длъжника П. Г. Д., чрез адв. Ж., за спиране на
постановеното незабавно изпълнение по издадената по делото на 23.10.2024 г. заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, във връзка с
което е било образувано изпълнително дело № 20247810401062 по описа на ЧСИ Г.Д..
Молителят поддържа, че не получавал покани, съобщения или каквито и да било
изявления от страна на банката, преди получаване на ПДИ, т.е. не бил уведомен от страна на
заявителя относно предсрочната изискуемост на кредита, което обосновавало извод за
наличие на предпоставките на чл. 420, ал. 2, т. 1 и т. 3 ГПК. На следващо място поддържа, че
била заблудена за това, че изтеглените от нея кредити щели да бъдат погасени, а тя щяла да
получи комисионна за това, като било образувано и досъдебно производство № 5183/2024 г.
по описа на СДВР, пр.пр. № 23788/2024 г. по описа на СРП. Ето защо моли съда да спре
незабавното изпълнение, което е разпоредено в заповедта за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Съдът, като обсъди наведените в молбата доводи и представените по делото
доказателства, намира следното:
Искането е допустимо – изхожда от надлежна страна, депозирано е с възражение срещу
вземанията по заповедта, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Законодателят е предвидил няколко хипотези на спиране на принудителното
изпълнение при издадена заповед за незабавно изпълнение – според ал. 1 принудителното
изпълнение се спира, когато заповедта е издадена въз основа на менителничен ефект и
длъжникът е подал възражение или когато длъжникът представи надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, а съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК
съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо
обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени
1
доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по
договор, сключен с потребител. Представените по ал. 2 писмени доказателства следва да
разколебават формалната удостоверителна сила на документа, послужил като основание за
издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
От гореизложеното може да се приеме, че основанията за спиране по чл. 420 ГПК са
разделени в две групи: такива, които настъпват по силата на закона и такива, които
настъпват по разпореждане на съда. Първата група обхваща хипотезите на подадено в срок
възражение срещу заповедта за изпълнение, основана на документ по чл. 417, т. 10 ГПК или
на учредяване на обезпечение пред съд по чл. 180 и чл. 181 ГПК. В този случай съдът дължи
произнасяне на акт, с който констатира настъпилото спиране, за да може то да се удостовери
пред съдебния изпълнител. Втората група обхваща хипотезите на искане за спиране,
подкрепено с убедителни писмени доказателства, когато съдът преценява убедителността на
представените доказателства и със свой акт спира принудителното изпълнение.
В настоящия случай заявителят е основал своето вземане срещу длъжника на документ
по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката. В тази хипотеза
спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение може да се констатира от
съда, ако е учредено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД
или да се постанови от съда, ако искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени
доказателства.
Нито една от посочените хипотези не е налице в настоящия случай.
На първо място, молителят не представя, нито твърди във връзка с искането за спиране
на изпълнението на заповедта, да е учредил обезпечение пред съд - ипотека, чрез вписване
на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот, или залог на
парична сума, поради което спирането на посоченото по – горе основание не е настъпило,
следователно съдът дължи преценка за наличието на предпоставките на чл. 420, ал. 2 ГПК.
На второ място съдът приема, че не е налице нито едно от основанията по чл. 420, ал. 2
ГПК за спиране на изпълнението, тъй като от една страна длъжникът е изложил доводи,
които са неотносими към преценката на съда по чл. 420 ГПК – твърденията, че не бил
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, респ., че било образувано досъдебно
производство, по което длъжникът бил конституиран като пострадал не представляват
основания по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението. От друга страна,
длъжникът не е представил писмени доказателства, които да разколебават формалната
удостоверителна сила на документа, послужил като основание за издаването на заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист – от представеното удостоверение от СДВР не
става ясно във връзка с кои конкретно изтеглени от длъжника кредити е било образувано
досъдебно производство, а само е отразено, че са изтеглени в периода на месец декември
2023 г., докато в случая договорът за кредит е сключен през месец ноември 2023 г.
Предвид изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 420 ГПК,
поради което молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
2
При тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Г. Д., чрез адв. Ж., за спиране на
постановеното незабавно изпълнение по издадената по делото на 23.10.2024 г. заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, във връзка с
което е било образувано изпълнително дело № 20247810401062 по описа на ЧСИ Г.Д..
Определението може да се обжалва от молителя с частна жалба пред СГС в 1-седмичен
срок от връчване на преписа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3