Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 17.02.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,граждански
състав,в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря Д.К.,
като разгледа докладваното от председателя т.д.№
38/2016г., за да се произнесе, съобрази:
Производството
с правно основание чл.422 от ГПК, вр.с чл.99 и чл.79,ал.1 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от „СИМОВ И СИЕ”ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ****, чрез адв.Е.Й. от Адвокатско
дружество „Й., Е. и К.”, със съдебен адрес ***, ***, против „ЕЛИТ ПЕТРОЛ”АД с ЕИК
*********,с адрес ***, представлявано от С.В.С., с цена на иска
71 000лв.,ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението
по чл.417,т.3 от ГПК- 03.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
Посочено е правно основание чл.422,ал.1, вр.с чл.415,ал.1 и чл.417,т.3 от ГПК,
във вр.с чл.79,чл.86 и чл.99 от ЗЗД. Излага, че на 03.09.2015г. „Симов и Сие"ООД е подал пред РС-Ловеч
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист срещу „Елит Петрол"АД и „Петрол"АД (солидарни длъжници), въз
основа на документи по чл.417,т.3 от ГПК с нотариална заверка на подписите, за съдържащите
се в тях задължения за плащане на парични суми. Това са Анекс 2/30.04.2015г.
към Договор за прехвърляне на взЕ.не (цесия) от 17.10.2014г., изменен с Анекс
от 16.12.2014г. и Договор за поръчителство от 30.04.2015г. По образуваното ч.гр.д.№1576/2015г,
претенцията е уважена доверителя само по отношение на „Елит Петрол"АД и е разпоредено
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми : 71
000лв.- главница, ведно със законната, считано от дата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на взЕ.нето, както и разноски, от които
държавна такса в размер на 1 420лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1
420лв. Въз основа на постановените съдебни актове е образувано изпълнително
дело. В срока по чл. 414 от ГПК от страна на длъжника е подадено възражение
срещу издаденото изпълнително основание. Затова и с оглед дадените от съда
указания има налице правен интерес и основание да предяви установителен иск
срещу възразилия длъжник. Обяснява, че на 17.10.2014г. между „Симов и Сие"ООД
(цедент) и „Елит Петрол"АД (цесионер), е подписан Договор за прехвърляне
на взЕ.не (договор за цесия), по силата на който ищецът прехвърля на цесионера
частично свои взЕ.ния, които притежава от „КТБ"АД(сега в несъстоятелност).
Цесионерът купува индивидуализираните в договора взЕ.ния и права за
договорената цена от 413 841.55лв. На 16.12.2014г., а след това и на
30.04.2015г., страните са сключили Анекси към договора за цесия, като с втория
анекс са уточнили и допълнили договора по отношение на заплащането на цената. Определили
са да се заплати на три вноски и са договорили размер и падеж на всяка : първо
плащане в размер на 70 000лв. - дължимо на 30.04.2015г.; второ плащане в размер
на 181 000лв. - дължимо на 24.07.2015г.; трето - окончателно плащане в размер
на 162 841.55лв.- на 24.09.2015г. Цесионерът също се е задължил да осигури
поръчител- „Петрол"АД, който да
отговаря солидарно с него за задълженията му по договора за цесия и анексите. Сключен
е и Договор за поръчителство от 30.04.2015г. между „Симов и Сие”ООД и „Петрол"АД,
с нотариална заверка на подписите на страните, регламентиращ солидарната
отговорност, поета на основание гл.VII от ЗЗД. Изрично е договорено, че
солидарно задълженото лице отговаря за изпълнение на всичките задължения на „Елит
Петрол"АД, поети с договора за цесия и анексите към него. Твърди, че
ищецът е изпълнил задълженията си по договора за цесия, включително и уведомяването
на „КТБ"АД(н). Твърди,че главният длъжник „Елит Петрол"АД и поръчителят
„Петрол"АД, са в неизпълнение на поетото основно задължение за заплащане на
цялата цена по договора. Признава,че към датата на подаване на иска (респ. дата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК) „Елит Петрол"АД е заплатил на
дружеството единствено сумата от 70 000лв, дължима на 30.04.2015г. и 110
000лв., представляваща част от дължимата на 24.07.2015г. сума от общо 181 000лв.
Въпреки предприетите опити за извънсъдебно събиране на паричното взЕ.не, сумата
от 71 000лв., представляваща част от цената, дължима на ищеца на 24.07.2015г.,
не е платена от страна на цесионера и от солидарно задълженото лице. Затова
моли съда да признае за установено, че ответникът „Елит Петрол"АД дължи на
„Симов и Сие"ООД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№1576/2015г. на Районен съд Ловеч : 1. 71 000лв.-
главница, представляваща неплатена част от цената, дължима на 24.07.2015г. по
силата на чл.1 от Анекс №2/30.04.2015г. към Договор за прехвърляне на взЕ.не
/цесия/ от 17.10.2014г., изменен с Анекс от 16.12.2014г.; 2. Законна лихва
върху главницата от дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК- 03.09.2015г., до окончателното изплащане на сумата. Моли
да се присъдят и направените разноски,вкл.и направените в заповедното
производство по ч.гр.д.№1576/2015г. на РС-Ловеч, в общ размер на 2 840лв., от
които 1 420лв. -държавна такса и 1 420лв. - адвокатско възнаграждение.
В допълнителната искова молба ищецът развива, че условието
за възникване на задължението на цесионера е изпълнено,тъй като прихващането на
взЕ.нията, които „Елит Петрол"АД е придобило с договора за цесия и
задълженията му към „КТБ"АД(н) е извършено. Това обстоятелство е
потвърдено при подписване на Анекс №2 от 30.04.2015г. (чл.1). Установява се и
от представеното като писмено доказателство от страна на ответника Банково
удостоверение с изх.№26/06.01.2015г. Не споделя твърдението,че е налице
оспорване на това прихващане с оглед предявения иск с правно основание чл.60а
от ЗБН. Сочи,че от представената искова молба е видно,че претенцията е срещу
ответник „Прима Консулт Индъстри”ЕООД,което дружество е различно от настоящия ответник
и решението по това производство не би засегнало правата и интересите на „Елит Петрол”ЕООД. Решението не би било
относимо и към предмета на настоящето производство-установяване наличието на взЕ.не
по издадената заповед за незабавно изпълнение. Анализира приетото от страните в чл.16 от Договора за
цесия и счита,че не са договорили спиране на сроковете за заплащане на цената в
случай на оспорване на прихващането. Напротив, предвидено е освобождаване на
цедента от отговорност и задължение на цесионера да уведоми за всички направени
оспорвания.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Й.-САК,
която поддържа исковата молба и представя подробни писмени бележки.
Ответникът „Елит Петрол"АД
представя отговор, като счита, че искът е неоснователен поради наличието на
обстоятелства, които изключват изискуемостта на претендираното взЕ.не, а е
възможно да доведат и до неговото отпадане. Развива,че основанието за
задължението на „Елит Петрол"АД е Договор за прехвърляне на взЕ.не (цесия)
от 17.10.2014г., по силата на който ответникът се е задължил да заплати на
„Симов и Сие"ООД определена цена за прехвърленото му взЕ.не. Задължението
е поето под определено условие, което макар първоначално да е било настъпило,
впоследствие е отпаднало. Сочи, че съгласно договора за цесия за "Елит
Петрол"АД възниква задължение за плащане на цената на взЕ.нето към цедента
едва след извършване на прихващане с насрещно взЕ.не на „КТБ"АД. Цената се
дължи единствено ако е извършено прихващане и то е породило действие,
изразяващо се в погасяване на задължението на „Елит Петрол"АД към
„КТБ"АД до размера на цедираното от „Симов и Сие"ООД взЕ.не. Обяснява,
че предмет на договора е осъществяването на една поредица от правни и
фактически действия, имуществени размествания и юридически факти, чиято обща
крайна цел е частично погасяване на задълженията на „Елит Петрол"АД към
„КТБ"АД(н). Включват се и уведомяване на длъжника, предаване на
документите за взЕ.нето, изявление за прихващане, осчетоводяване на
прихващането и настъпване на погасителния ефект на прихващането. Всички тези
елементи на фактическия състав на цесията имат един важен резултат- извършване
на прихващане и частично погасяване на взЕ.нето на „КТБ"АД(н) към „Елит
Петрол"АД, вследствие на което ще възникне задължението за плащане на
цената по договора за цесия. Липсата на този резултат е равнозначна на
неизискуемост на взЕ.нето на цедента за цената. Твърди,че макар в случая
прихващане да е извършено, то впоследствие погасителното му действие е оспорено
от страна на „КТБ"АД(н), поради което и заплащането на цената не се дължи,
най-малкото докато спорът с „КТБ"АД(н) не бъде решен с окончателно влязло
в сила съдебно решение. Развива, че след като банката е предявила претенция по
чл.60а от ЗБН и претендира връщане в патримониума й на имотите, служещи като
обезпечение на взЕ.нията й по договора за синдикиран банков кредит, то
имплицитно твърди, че има взЕ.ния по този договор и не признава ефекта на извършените
прихващания, включително на това с взЕ.нето, цедирано от „Симов и Сие"ООД
на „Елит Петрол"АД, независимо, че е извършила съответните банкови и
счетоводни операции за осчетоводяване на прихващането. Развива, че ако искът на
„КТБ"АД(н) бъде уважен, ще се отмени със задна дата погасителният ефект на
прихващането и като последица няма да е настъпило условието по договора за
цесия, обуславящо плащането на цената по цесията. Така макар прихващането да е
било извършено, целеният с договора погасителен ефект няма да е настъпил в
отношенията на „Симов и Сие”ООД и „КТБ"АД(н). Затова счита,че цедентът не може
да се претендира плащане на покупната цена на взЕ.нето, докато съдът не се
произнесе с влязъл в сила акт дали в отношенията на „Елит Петрол"АД с „КТБ"АД(н)
е настъпил погасителният ефект на заявеното прихващане. Смята, че докато делото
не е приключило, взЕ.нето на ищеца не е изискуемо. В случай,че съдът постанови
връщане на имотите, представляващи обезпечение на задълженията на „Елит
Петрол"АД спрямо „КТБ"АД(н), то задължението на дружеството за
заплащане на цената по цесията ще отпадне напълно. По отношение на иска с
правно основание чл.86 от ЗЗД за установяване дължимостта на законната лихва
върху претендираната сума от 71 000лв, като акцесорен, без самостоятелно
съществуване, счита, че също следва да се отхвърли.
В допълнителния отговор
ответникът повтаря вече заявените доводи. Твърди, че не е постигната целта, на
сключения договор за цесия, която е частично погасяване на задължението на
„Елит Петрол"АД към „КТБ"АД(н), по Договор за синдикиран банков
кредит от 15.12.2011г. Задължението не е изискуемо, а при уважаване на иска на
„КТБ" АД(н), то би се погасило. Счита,че самото предявяване на иск, свързан
с попълване на масата на несъстоятелността, показва, че банката не признава
погасителния ефект на извършеното от „Елит Петрол"АД прихващане и счита взЕ.нето
си за съществуващо без да търси връщане на имуществото, служило за обезпечение
на взЕ.нето й. Оспорва валидността на връчването на поканите от цесионера. Твърди,
че са връчени на лице, което не е било служител на „Елит Петрол”АД и представя
доказателства в тази насока.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от адв.Иванов-САК, който поддържа отговора и ангажира
доказателства във връзка с производството по т.д.№6958/2015г.на СГС, VІ-7
състав.
В хода на производството
ищецът поиска по реда на чл.213 от ГПК делото да се присъедини служебно към
т.д.№22/2016г.по описа на ОС-Ловеч, където е предявено взЕ.нето на цедента към
поръчителя „Петрол”АД. Аргументира се с обстоятелството,че и двете взЕ.ния
произтичат от едно и също облигационно правоотношение и имат относими общи
факти.
С Определение
№686/12.12.2016г. съдът остави без уважение искането, с аргумент от
самостоятелното материално-правно положение на главния длъжник и поръчителя.
От събраните по делото писмени доказателства- Договор за прехвърляне на взЕ.не (цесия) от
17.10.2014г., уведомление за извършена цесия, Анекс от 16.12.2014г., Анекс №2
от 30.04.2015г., Договор за поръчителство от 30.04.2015г., Покана за плащане,
изпратена до „Елит Петрол"АД под формата на телепоща и връчена от „Български
пощи” на 06.11.2015г., заедно с известие за доставяне, Покана за плащане,
изпратена до „Петрол"АД, под формата на телепоща и връчена от „Български пощи”
на 20.11.2015г., заедно с известие за доставянето ; Удостоверение с изх".
№ 15300318/12.12.2015г., изд.от „Български пощи” и удостоверяващо връчването на
двете, Нотариална покана, връчена на „Елит Петрол"АД от помощник -нотариус
Светлана Караиванова, на нотариус Анна Ценкова, per.№565 на НК, Нотариална
покана, връчена на „Петрол"АД от помощник - нотариус Светлана Караиванова,
на нотариус Анна Ценкова,per.№ 565 на НК, Договор за синдикиран банков кредит
от 15.12.2011г., Договор за особен залог върху търговското предприятие на „Елит
Петрол"АД от 15.12.2011г., Извлечение от Искова молба по т.д.№6958/2015г.
на СГС, VI-7 състав, Удостоверение с изх.№ 26/06.01.2015г., издадено от „КТБ"АД(н),
справка от електронната страница на СГС по търг. дело №6958/2015 г. на СГС,
VI-7 състав, съдебно удостоверение по т.д.№22/2016г.на ОС-Ловеч, Молба от „Елит
Петрол”АД, Молба от „Петрол”АД, протокол
от съдебно заседание на 18.10.2016г.-трите по т.д.№22/2016г. на ОС-Ловеч, Справка
за актуално състояние на всички трудови договори. при „Елит Петрол”АД, към
16.11.2015г. и 07.12.2016г., Справка за
брой осигурени лица за периода от 1.2015г.до 12.2016г.,при „Елит Петрол”АД, Трудов
договор №РД-15-148/14.10.2014г., 2бр. справки за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62,ал.5 от КТ, Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение от 24.03.2016г., Удостоверение с
изх.№219/12.12.2016г.от „Петрол”АД, съдебно удостоверение по търг. дело
№6958/2015г. на СГС, VI-7 състав, приложените ч.гр.д.№1576/2015г.по описа на
РС-Ловеч, в.ч.гр.д. №120/2016г.на ОС-Ловеч, в.ч.гр.д.№458/2015г.на ОС-Ловеч, заключението
на основната и допълнителна съдебно-счетоводната експертиза на в.л.Х. Хр.Д., преценени
поотделно и в съвкупност,както и становищата на страните, съдът приЕ. за
установено следното:
Не се спори,че на 17.10.2014г. е сключен Договор за
прехвърляне на взЕ.не (цесия), по силата на който „Симов и Сие”ООД-цедент е
прехвърлил на „Елит Петрол”АД- цесионер, част от взЕ.нето си от „КТБ”АД,
притежавано съгласно по Договор №38317 за стандартен срочен депозит с клауза за
капитализиране на лихвата по депозитната сметка,подписан на 28.10.2013г. Посочено
е че депозитът е с общ размер от 827 301.86 лв.,като от него се прехвърля част-
636 678.32лв., а останалата (196 000лв.) е в рамките на гарантираните
съгласно ЗГВГ. В чл.1,т.2 от договора е посочено, че цедентът прехвърля и
всички свои права,съответстващи на прехвърленото взЕ.не,както и правото да
развали, прекрати, закрие депозита в тази част, да изисква от „КТБ”АД заплащане
на прехвърленото му взЕ.не,както и всички
други права, свързани с него. В чл.4 е предвидено,че цесията е възмездна
и на стойност 413 841.55лв. Уговорено е плащането да се извърши „…в срок до 30 дни след деня, в който са били
извършени съответните банкови и счетоводни операции от страна на „КТБ”АД, с
които е отразило и приело придобиването от цесионера на правата по договора и последващото
прихващане,извършено от него.”. Не е предвидена лихва върху цената. Преводът ще
се извърши по посочена от цедента банкова сметка. ***.6 е цедентът се е
задължил да предаде на цесионера в 20-дневен срок от сключване на договора,
оригиналните документи, удостоверяващи прехвърленото взЕ.не. Цедентът е
декларирал съществуването на взЕ.нето към момента на прехвърлянето му. В р-л ІІ
са регламентирани правата и задълженията на страните. Цедентът е поел изрично
задължение в 20-дневен срок от подписване на договора да извърши уведомяването
на длъжника по чл.99,ал.3 от ЗЗД. Прекратяването на договора е уточнено в р-л
ІІІ. В чл.11 е поставено условие ако до 30.12.2014г. не бъде извършено
прихващане, отразено в съответните банкови операции, то договорът за
прехвърляне на взЕ.не се прекратява с обратно действие и страните си дължат
връщане на получените престации. Цесионерът е длъжен да уведоми цедента за извършеното и отразено от банката
прехващане в 5-дневен срок от узнаването. В чл.16 страните са уредили
последиците при оспорване на цедираното взЕ.не. Съгласно ал.1 при оспорване
цесионерът се задължава да уведоми писмено цедента и да извършва добросъвестно
всички съдопроизводствени действия в защита както на своите, така и на
интересите на цедента. Ако цедентът не бъде уведомен за оспорването на цесията
и бъде постановено съдебно решение, с което се установява,че цедираното взЕ.не
не е съществувало, цедентът не носи отговорност пред цесионера за
съществуването и размера на прехвърленото взЕ.не. В този случай, ако договорът
за цесия бъде „.. прогласен за прекратен, нищожен, унищожен или обявен за
относително недействителен от когото и да е, спрямо когото и да е и при каквото
и да е производство, включително несъстоятелност, и цедентът бъде осъден да
възстанови полученото по договора..”, е предвидена дължима от цесионера
неустойка, в размера на задължението на цедента,с възможност за прихващане.
Договорът е подписан и от двете страни и съдържанието му е удостоверено от
Нотариус с рег.№622 в НК и район на действие РС-София.
Договорът е изменен с Анекс от 16.12.2014г.,с който
срокът в чл.11 е изменен на 31.01.2015г. Подписан е и Анекс №2 от 30.04.2015г.,
в който страните са потвърдили,че към
29.12.2014г.,съгласно Удостоверение с изх.№ 26 от 06.01.2015г.,е извършено
прихващане на взЕ.нията,които цесионерът придобива с договора за цесия и
неговите задължения към „КТБ”АД. Страните са се съгласили, че срокът за плащане
от цесионера на цедента по чл.4 от договора
за цесия на дължимата сума от 413 841.55лв.,се изменя в следния график: на три вноски: 70 000лв. - на 30.04.2015г., 181 000лв.-
на 24.07.2015г. и окончателно плащане от 162 841.55лв.- на 24.09.2015г.
Цесионерът също се е задължил да осигури поръчител - „Петрол"АД, който да
отговаря солидарно с него за всички задължения по договора за цесия и анексите
към него. На 30.04.2015г. между „Симов и Сие”ООД и „Петрол"АД е сключен
Договор за поръчителство, с нотариална заверка на подписите на страните, с
който поръчителят се е задължил да отговаря за изпълнение на всички задължения
на „Елит Петрол”АД по процесния договор за цесия, изменен със сключените
анекси.
Представено е уведомление с вх.№10480/03.11.2014г. на
„КТБ”АД, подадено от „Симов и Сие”ЕООД, с което на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД известява
банката, като длъжник, за извършеното прехвърляне на част от взЕ.нето му по
Договор №38317 за стандартен срочен депозит с клауза за капитализиране на
лихвата по депозитната сметка,подписан на 28.10.2013г., в частта, касаеща
наличната сума от 636 678.32лв., на „Елит Петрол”АД.
Установява се ,че задължението на „Елит Петрол”АД към
„КТБ”АД(н) произлиза от сключен на 15.12.2011г. Договор за синдикиран банков
кредит, обезпечен с Договор за учредяване на особен залог на търговско
предприятие от 15.12.2011г., приложени по делото.
Представено е „Банково удостоверение” с изх.№ 26 от
06.01.2015г.,на „КТБ”АД до „Елит Петрол”АД,с което е удостоверено,че към
29.12.2014г. дружеството няма задължения към „КТБ”АД по Договор за синдикиран
банков кредит от 15.12.2011г. и Договор за банков кредит от 11.07.2013г.
На 29.07.2015г. от „Симов и Сие”ООД е изпратено
Уведомление до „Елит Петрол”АД, с което известява, че по приетия с Анекс 2
график на плащане до момента е платена сума в размер на 70 000 лв.,представляваща
част от дължимата към 24.07.2015г. обща сума от 181 000лв. Отправена е
покана в срок до 03.08.2015г. да се изплати в пълния размер. Уведомлението е
изпратено на адреса на седалището на „Елит Петрол”АД-гр.Ловеч, ***, с обратна
разписка с № 60345039, като за получател на 30.07.2015г. е изписано лицето Е. Х..
За обосноваване твърдението, че това лице не е негов служител, ответникът
представи справки за регистрираните трудови договори и осигурени лица.
Представи се и трудов договор, с който Е. Х. е наета на длъжността „технически
сътрудник”, при пълен работен ден, в „Петрол”АД-Офис Ловеч, считано от
16.10.2014г., прекратен със Заповед № 24.03.2016г. по реда на чл.325,ал.1,т.1
от КТ.
По делото е представена и Нотариална покана от „Симов и Сие”ООД до „Елит Петрол”АД, в
която се сочи, че от приетия с Анекс 2 график до момента е изплатена сумата
70 000лв., дължима на 30.04.2015г., и 110 000лв.-която е част от
дължимата на 24.07.2015г. обща сума от 181 000лв. Дължима е и сумата
162 841.55лв.с падеж на 24.09.2015г. Оправена е покана за плащане в
5-дневен срок. Поканата е съставена от Нотариус с рег.№565 в НК и район на
действие РС-Ловеч, представена на 04.11.2015г. и е положен печат за връчване на
„Елит Петрол”АД на 19.11.2015г., по реда на чл.50,ал.4 от ГПК.
От „Симов и Сие”ООД е изпратена и следваща Покана за
плащане към „Елит Петрол”АД, с идентичен текст за налично задължение по
договора за цесия и въведения с Анекс №2 график за плащане. Ангажирано е
удостоверение от „Български пощи” за извършената на 06.11.2015г. доставка на
„Телепоща”№13 с известие за доставяне и заверка на съдържанието, до „Елит
Петрол”АД, получено от Е. Х.,
Идентични покани за плащане са изпратени и до
поръчителя „Петрол”АД.
По делото е допусната основна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че на 06.11.2014г.,с
вальор от 03.11.2014г., съгласно одобрено
Решение №437 на квесторите на „КТБ”АД и в изпълнение на Заповед №
3-2732/27.10.2014г.,с многоредово бордеро № 148262, е осчетоводено
прехвърлянето на вземане с вх.№10480/03.11.2014г., между цедент „Симов и
Сие”ООД и цесионер „Елит Петрол”АД,за сума в размер на 536 678.32лв. С
тази сума е задължена (дебитирана) депозитна сметка с титуляр „Симов и Сие”ООД.
На същата дата 06.11.2014г. и с вальор 03.11.2014г., с банково бордеро с
№148128 за сума в размер на 636 678.32лв., е заверена сметка с титуляр
„Елит Петрол”АД. Отново на 06.11.2014г.и с вальор от 03.11.2014г.,с
равностойността на тази сума в щатски долари (406 682.88 щ.д.) е
заверена/кредитирана заемна сметка с титуляр „Елит Петрол”АД. Според
счетоводните книги на 19.12.2014г. е последното
записване за внесена сума,с което вземането на банката към „Елит
Петрол”АД е окончателно погасено. Експертът извърши проверка и установи, че в
счетоводните книги на „КТБ”АД (н) няма записвания за оспорване на извършеното
прихващане на дълга на „Елит Петрол”АД по силата на процесната цесия. Няма
промяна в счетоводните записвания на банката след 06.11.2014г.,съотв.подадената
искова молба по т.д.№6958/2015г.по описа на СГС не е счетоводно отразена.
Не се спори, че на 03.09.2015г. е подадено заявление
от „Симов и Сие”ООД срещу „Елит Петрол”АД и „Петрол”АД, по което е образувано заповедно
производство по ч.гр.д.№1576/2015г. по описа на РС-Ловеч. Заявлението е уважено
частично-по отношение на „Елит Петрол”АД,като със Заповед за незабавно
изпълнение с №1237/03.11.2015г. съдът е разпоредил да заплати на „Симов и Сие”ООД
сумата 71 000лв.-главница, представляваща част от втората вноска, дължима
на 24.07.2015г., съгласно Анекс №2/30.04.2015г., ведно със законната лихва
върху тази сума с начало от подаване на заявлението-03.09.2015г.до
окончателното изплащане, както и разноските в това
производство-1420лв.-държавна такса и 1420лв.адвокатски хонорар. Заявлението е
отхвърлено и влязло в сила по идентична претенция срещу поръчителя „Петрол”АД,
при съобразяване изхода на производствата по в.ч.гр.д.№458/2015г.на ЛОС и в.ч.гр.д.№120/2016г.на
ЛОС.
Служебно известно на съда е и воденото
производство по т.д.№22/2016г. пред ЛОС, където цедентът е предявил срещу „Петрол”АД-като
поръчител по Договора за цесия, претенция по чл.422 от ГПК, за заплащане на
сумата 71 000лв.-представляваща неизплатена част от втора вноска с падеж
24.07.2015г., съгласно графика от Анекс №2/30.04.2015г. и на трета вноска в
размер на 162 841.55лв.,дължима на 24.09.2015г. По реда на чл.219 от ГПК „Елит Петрол"АД е конституирано като трето
лице-помагач на ответника „ПЕТРОЛ"АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното:
По допустимостта.
Искът е допустим. Безспорно се установи,че е предявен
в рамките на 1-месечния срок по чл.415,ал.1 от ГПК,от надлежна
страна-заявител,чието заявление в заповедното производство е уважено. Надлежно
е ангажиран и ответникът-длъжник, подал своевременно и редовно възражение по
реда на чл.414 от ГПК.
По основателността.
Съобразявайки установеното по-горе,съдът приема,че е
сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК,във вр. с чл.79,ал.1 и чл.99
от ЗЗД. Ищецът е цедент по сключена с ответника възмездна цесия. Твърди,че
е изпълнил и обезпечил надлежното прехвърляне на вземането, а цесионерът не е
заплатил част от договорената цена-сумата 71 000лв., дължима от втора
вноска,с падеж на 24.07.2015г., в уговорен размер на 181 000лв., при настъпил падеж.
Съдът намира иска за основателен и доказан.
Не се спори,че страните са сключили договор за
цесия,по силата на който ищецът е прехвърлил част от свое вземане, произтичащо
от Договор №38317 за стандартен срочен депозит с клауза за капитализиране на
лихвата по депозитната сметка,подписан на 28.10.2013г.,в размер на
636 678.32лв. Не се спори също,че цедентът е изпълнил задълженията си по
цесията да уведоми длъжника по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Спорът е изискуемо ли е задължението за
заплащане от цесионера.
Видно от чл.4,ал.1 от Договора, като условие за
възникване на това задължение, страните са уговорили извършване на
осчетоводяване на прехвърлянето и последващо прихващане със задълженията на
цесионера, от страна на „КТБ”АД,както и изтичане на 30-дневен срок. Като краен
срок за прихващането в чл.11 е приет 30.12.2014г., изменен с Анекс №1/16.12.2014г.
на 31.01.2015г.
Съдът намира,че този факт е доказан.
На първо място от назначената съдебно-счетоводна
експертиза категорично се установява,че прехвърлянето на вземането на „Симов и
Сие”ООД към „КТБ”АД(н) е надлежно и своевременно осчетоводено в книгите на
банката-длъжник. Видно на 03.11.2014г. Банката е получила и приела уведомлението
по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД от „Симов и Сие”ООД /с вх.№10480/03.11.2014г./. В
счетоводните й книги е отразено на 06.11.2014г.,с вальор от 03.11.2014г.,като
съгласно одобрено Решение №437 на квесторите
на „КТБ”АД са извършени са счетоводните операции по дебитиране на сметката на
цедента и кредитиране на тази на цесионера, с последица намаляване на дълга му
до размера на придобитото вземане от 636 678.32лв., съотв. равностойността
им на 406 682.88щ.д. Според счетоводните записвания на 19.12.2014г. е
последното отразяване за внесена сума, с което вземането на банката към „Елит
Петрол”АД е окончателно погасено.
Тези факти са удостоверени и с представеното „Банково
удостоверение” с изх.№ 26 от 06.01.2015г., издадено от „КТБ”АД до „Елит
Петрол”АД, в което е посочено, че към 29.12.2014г. дружеството няма задължения
към „КТБ”АД по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и Договор за
банков кредит от 11.07.2013г.
В този смисъл е и изричното признание от страните по
цесията-Анекс №2/30.04.2015г., с който в т.1 потвърждават, че към 29.12.2014г.
„..е извършено прихващане на вземанията, които цесионерът придобива и неговите
задължения към „КТБ”АД..”. Анексът е подписан от страните и автентичността му
не се оспорва.
При тези данни съдът приема,че с описаните действия е
изпълнено условието на чл.4,ал.1 от договора за цесия,а именно- цесията е надлежно
осчетоводена и е извършено прихващане на дълга на „Елит Петрол”АД към
„КТБ”АД(н) до размера на придобитото вземане от „Симов и Сие”ООД.
Съдът не споделя становището на ответника,че макар
първоначално да е било настъпило, това условие в последствие е отпаднало.
Няма изрично изявление от кредитора на цесионера-
„КТБ”АД(н) за анулиране на прихващането. Няма данни за предявен иск по
чл.59,ал.3 от ЗБН за обявяване за недействително по отношение кредиторите на
несъстоятелността на прихващането на дълга на „Елит Петрол”АД с конкретната
цесия. Висящото производство по иск с правно основание чл.60а от ЗБН съдът
намира за неотносимо, тъй като не е предвидено като основание за отпадане на
действието на цесията с обратна сила. Липсва като договорен модалитет. Вероятните
негови последици са в сферата на хипотезите и макар и да може да се открие
непряка връзка с признатото действие на прихващане срещу съществувалото задължение
на „Елит Петрол”АД, към момента такива не е налице и затова съдът не би могъл
да я съобрази.
Тълкувани по правилото на чл.20 и чл.20а от ЗЗД
клаузите на договора за цесия също не въвеждат подобна обусловеност. По правилото
на чл.11 условието за настъпване изискуемост на вземането е извършване на
осчетоводяване и прихващане срещу задължението на цесионера. Както се посочи
по-горе-това условие е изпълнено и няма данни да е отменено.
Нормата на
чл.16 от договора също не предвижда подобна хипотеза. В ал.1 са
регламентирани последиците при оспорване на „цедираното вземане”- т.е.
вземането на „Симов и Сие”ООД към „КТБ”АД, каквото не е налице. В ал.2 е
предвидено,че ако в резултат на оспорването се установи,че цедираното вземане
не съществува, цедентът се освобождава от отговорност. В изр.ІІ е предвидено,че
ако в горната хипотеза самият договор за цесия бъде прогласен за недействителен
и т.н.пороци, възниква задължение за цесионера под формата на договорена
неустойка в размер на сумата, която цедентът е осъден да му възстанови. Или-
няма предвидено отпадане на прихващането, спиране на действието на цесията и
т.н. твърдени от ответника хипотези на обусловеност. Договорът за цесия е
предвидил изрични последици при оспорване на предмета му- цедираното вземане. След
като не се установява, че такова е налице, безпредметно е да се твърди,че
действието му е „спряно, отложено, отпаднало...”. Целта на договора е да се е
прехвърли вземането, като цедентът придобие договорената цена, а цесионерът
стане титуляр на вземането. Каква друга цел влага всяка от страните и по какъв
начин е решила да я осъществи, е въпрос на преценка и решение как да
реализира притезанието си в последствие.
На следващо място се доказа и настъпилата изискуемост
на вземането на цедента. Видно от Анекс №2/20.04.2015г. страните са уговорили
график за плащане с конкретни падежи на всяка от трите вноски. Така по
правилото на чл.84,ал.1 от ЗЗД, за да настъпи изискуемостта не е нужна покана,
а длъжникът изпада в забава след изтичането на деня за изпълнение. За втората
вноска е уговорен падеж на 24.07.2015г. и считано от 25.07.2015г. това
задължение е вече изискуемо. Затова не следва да се обсъжда връчването на поканите
за изпълнение, но с оглед заявеното оспорване съдът намира за нужно да
отбележи, че не може да се приеме за валидно извършено връчването на 30.07.2015г.
на лицето Е. Х.,тъй от представените от ответника документи се установи, че
същата не е била служител на дружеството-ответник и не е имала правомощия да
получава адресирани до него книжа. Следващата покана-връчена чрез Нотариус с
рег.№565 в НК и район на действие РС-Ловеч, по реда на чл.50,ал.4 от ГПК, на
19.11.2015г., макар и редовно връчена, е изпратена след подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК и отново се явява неотносима към вече настъпилата изискуемост.
По отношение на размера следва да се съобрази
признанието на ищеца за извършено частично погасяване на сума от втората вноска-а
именно 110 000 лв., при което остатъкът от 71 000лв. се явява дължим.
По изложените съображения ОС-Ловеч приема,че искът на
„Симов и Сие”ООД против „Елит Петрол”ООД, е основателен и доказан и следва да
се уважи изцяло, като се признае за установено наличието на вземане в размер на
71 000 лв., представляващо изискуема и непогасена част от цената по Договор
за прехвърляне на вземане (цесия) от 17.10.2014г., с падеж на 24.07.2015г., съгласно
график за плащане, въведен с чл.1 от Анекс №2 от 30.04.2015г. към Договора, ведно
със законната лихва върху тази сума с начало от 03.09.2015г. и до окончателното
изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 1237/03.11.2015г. и Изпълнителен лист от 03.11.2015г.,по
ч.гр.д.№1576/2015г.по описа на РС-Ловеч.
С оглед изхода на спора следва да се разпредели и отговорността за разноските, направени в
производството.
Съгласно приетото в т.12 от ТРеш.№4/2013г.на ОСГТК на
ВКС,при настоящия изход на спора, съдът в исковото производство следва да се
произнесе и по отношение разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Така „Елит
Петрол”АД следва да се осъди да заплати на „Симов и Сие”ООД сумата 2 840лв.,от
която 1420лв.-държавна такса и 1420лв.адвокатски хонорар,направени по ч.гр.д.№1576/2015г.
по описа на РС-Ловеч.
С оглед изхода на установителния иск по чл.422 от ГПК
„Елит Петрол”ООД следва да се осъди да заплати и направените от „Симов и Сие”ООД
разноски за заплатена държавна такса от 1420лв.
По изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,ал.1 от ГПК съществуване
на парично вземане на „СИМОВ И
СИЕ”ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***, чрез
адв.Е.Й. от Адвокатско дружество „Й., Е. и К.”, със съдебен адрес ***, ***, срещу „ЕЛИТ ПЕТРОЛ”АД с ЕИК *********, с
адрес ***, представлявано от С.В.С., представляван от адв.С. И.-САК, в размер на 71 000 /седемдесет
и един хиляди лева/, представляващо
изискуема и непогасена част от цената по Договор за прехвърляне на вземане
(цесия) от 17.10.2014г., с падеж на 24.07.2015г., съгласно график за плащане,
въведен с чл.1 от Анекс №2 от 30.04.2015г. към Договора, ведно със законната
лихва върху тази сума с начало от 03.09.2015г. и до окончателното изплащане на
сумата, за което вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение №
1237/03.11.2015г. и Изпълнителен лист от 03.11.2015г.,по ч.гр.д.№1576/2015г.по
описа на РС-Ловеч.
ОСЪЖДА
„ЕЛИТ ПЕТРОЛ”АД с ЕИК
*********, с горните данни, да заплати на „СИМОВ И СИЕ”ООД с ЕИК
*********, с горните
данни, сумата 2 840 ( две
хиляди осемстотин и четиридесет) лева, от която 1420лв.-държавна такса и
1420лв.адвокатски хонорар,направени по ч.гр.д.№1576/2015г. по описа на
РС-Ловеч.
ОСЪЖДА
„ЕЛИТ ПЕТРОЛ”АД с ЕИК
*********, с горните данни, да заплати на „СИМОВ И СИЕ”ООД с ЕИК
*********, с
горните данни, сумата 1420 (
хиляда четиристотин и двайсет) лева, представляваща направени по т.д.№38/2016г.
съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд-Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :