Определение по дело №505/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.

С Определение № 60/12.11.2014 год., постановено по Ч.н.д. № 298/2014 год., М. районен съд е отменил Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.10.2014 год. на РП – М., с което е прекратено досъдебно производство № 99/2013 год. по описа на РУ „Полиция” – К., за извършено престъпление по чл.129 от НК, като необосновано и незаконосъобразно, като е върнал делото на РП – М. за изпълнение на дадените в мотивировъчната част на определението указания.

Против определението е постъпила жалба от обвиняемия М. Л. Е. от с.Г. К., О.К., обл.К., който чрез защитника си го обжалва като неправилно – необосновано и постановено в нарушение на закона. Твърди се в жалбата, че анализът на събраните по делото доказателства сочел на правна квалификация на деянието по чл.132 ал.2 т.1, във вр. с чл.129 от НК. Безспорно било, доколкото според прокурора обв.Е. е автора на деянието, че в случая се касаело за нанасяне на телесна повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Х. с насилие, като по делото била назÝачена и съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение подкрепяло горния извод. Неправилно РС – М. бил приел в определението си, че обв.Е. не е извършил деянието в състояние на физиологичен афект, тъй като противоправното поведение на пострадалия Х. било факт, а не субективно убеждение, което безпочвено е формирал у себе си Е.. Защитникът на обв.Е. моли да бъде отменено обжалваното определение.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото, вкл. и тези по досъдебното производство, и като провери допустимостта и правилността на обжалваното определение, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е неоснователна.

Досъдебно производство № 99/2013 год. по описа на РУ „Полиция” – К. е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 27.08.2013 год. в с.Ч. причинил средна телесна повреда на М. Р. Х. от с.Ч., О.К., изразяваща се в счупване на челюст - престъпление по чл.129 от НК. В хода на досъдебното производство М. Л. Е. от с.Г. К., О.К., обл.К. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК – за това, че на 27.08.2013 год. в с.Ч., О.К., обл.К. причинил средна телесна повреда на М. Р. Х. от с.Ч., О.К., изразяваща се в счупване на дясна ябълчна кост, приравняващо се на счупване на челюст, с което се затруднява дъвченето и говоренето.

На досъдебното производство са събирани гласни и писмени доказателства – разпитани са свидетели, извършени са разпознавания на лице, проведени са очни ставки между свидетели, извършени са съдебна психиатрично - психологична експертиза на обв.Е. и съдебно-медицинска експертиза на пострадалия Х., както и са приобщени писмени доказателства – свидетелство за съдимост на обв.Е., характеристична справка, декларация на семейно и материално положение и имотно състояние и др. След приключване на разследването по досъдебното производство, с постановление от 30.10.2014 год. за прекратяване на наказателно производство, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 и ал.4 от НПК, прокурор от Районна П. - М. е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 99/2013 год. по описа на РУ „Полиция”– К., водено срещу М. Л. Е. от с.Г. К. за престъпление по чл.129 от НК. За да постанови акта си прокурорът е приел следната фактическа обстановка:

На 27.08.2013 год. в с.Ч., О.К. се провеждал футболен мач между отборите на с.Ч. и с.Г. К.. Няколко минути преди края на футболния мач при разиграване, в момент, когато топката била у обв.Е., играч на противниковия отбор – св.М. Х. взел топката с груба игра, поради което съдията свирил фал за отбора на с.Г. К.. Предвид ситуацията, двамата играчи – М.Х. и М. Е. се скарали. М. Е. напсувал св.М. Х., а последния хванал Е. за яката на фланелката и го притиснал към мрежата на вратата. В този момент М. Е. ударил с юмрук М. Х. по лицето, което се потвърждавало от свидетелските показания на свидетелите М. Х., Д. М., С. А., М. Б. и Х. О.. Вследствие на удара, на М. Х. била нанесена телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ябълчна кост, приравнено към счупване на челюст, съгласно съдебната практика. Прокурорът е посочил в постановлението, че безспорно деянието било извършено от обв.М. Е.. Изложил е в постановлението също съображения, че обективно нанасянето на удар с юмрук било предхождано от следните обстоятелства – възникнал скандал в резултат на груба спортна игра с употреба на псувни и обиди, хващане за дрехата на обвиняемия от св.М. Х. и бутане на обвиняемия от страна на св.М. А., което е довело до състояние на силно раздразнение у обв.М. Е., като видно от изготвената съдебна психиатрично - психологична експертиз, обв.М. Е. към момента на извършване на деянието е бил в състояние на физиологичен афект. Въз основа на така приетата фактическа обстановка и направените изводи, прокурорът е приел, че деянието следва да се квалифицира по чл.132 ал.1 т.2, във вр. с чл.129 от НК, като предвид разпоредбата на чл.161 ал.1 от НК за деяние по чл.132 от НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, което е основание за прекратяване на образуваното наказателно производство.

С обжалваното определение № 60/12.11.2014 год., постановено по Ч.н.д. № 298/2014 год., М. районен съд е отменил постановлението на РП - М. от 30.10.2013 год.за прекратяване на наказателното производство по посоченото досъдебно производство, като е върнал делото на РП – М. за изпълнение на дадените в мотивировъчната част на определението указания. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд, без да приема различна фактическа обстановка, е изложил подробни съображения за липсата на предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.132 от НК. Посочил е също, че постановлението на РП – М. е немотивирано, като е изложена възприета от прокурора фактическа обстановка, без да е ясно от кои свидетелски показания е извлечен извода, че телесната повреда е причинена на пострадалия от обв.Е., както и че деянието е извършено от Е. в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия. Съдът е дал указания след връщане на делото на РП – М., да бъдат съобразени мотивите както на това определение, така и на предходните две такива /с които делото двукратно е връщано на прокурора за допълнително разследване/, като бъде установено по категоричен начин авторството на деянието, след което прокурора да прецени по-нататъшните си действия.

Настоящата инстанция споделя крайният извод на първоинстанционния съд относно необосноваността и незаконосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, макар и по съображения, в голямата си част различни от изложените от първоинстанционния съд. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че събраните в хода на проведеното досъдебно производство доказателства не са обсъдени и анализирани от прокурора поотделно и в тяхната съвкупност, което само по себе си представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до необосновани изводи на прокурора относно съществените въпроси, включени в предмета на доказване, а именно – има ли извършено деяние, осъществяващо признаците на престъпление по НК, и извършено ли е същото виновно от обвиняемия. Така, прекратилият наказателното производство прокурор се е задоволил да приеме от фактическа страна обстановка, основавайки се на показанията само на част от разпитаните на досъдебното производство свидетели – свидетелите М. Х., Д. М., С. А., М. Б. и Х. О.. Същите, обаче, не са съпоставени с показанията на друга група свидетели – свидетелите Е. А., Е. М., А. Х. и М. Ю., въпреки наличието на съществени противоречия между тях, и то относно основен елемент от състава на престъплението, а именно – авторството на деянието. Свидетелите Е. А., Е. М., А. Х. и М. Ю. /които впрочем са съотборници и приятели на пострадалия Х./ категорично са заявили в показанията си, че ударът с юмрук в областта на лицето на пострадалия е бил нанесен от св.М. А., индивидуализирайки последния по ръст, цвят на кожата, коса, наличието на татуировка на гърба, както и по номера на фланелката, с която е участвал във футболния мач. Нещо повече, тези свидетели са поддържали показанията си в тази им част и при проведените очни ставки между трима от тях / Е.М., А. Х. и М. Ю./ и св.М. А.. Прокурорът не е изложил каквито и да било съображения защо кредитира показанията на първата група свидетели и защо отхвърля показанията на втората такава. Въпреки противоречията в показанията на посочените две групи свидетели, разследващият орган се е задоволил да постави в очни ставки само св.М. А., от една страна, и свидетелите Е. М., А. Х. и М. Ю., от друга, без да извърши всички необходими и възможни процесуално-следствени действия по отстраняване на противоречията между свидетелските показания в тази връзка, напр.чрез поставяне в очни ставки последните трима свидетели и останалите свидетели, които твърдят, че удара по лицето на св.М. Х. е нанесен от обв.Е.. В постановлението за прекратяване на наказателното производство липсват каквото и да е обсъждане, оценка и анализ на множество други събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите С. М., М. Ч., М. А., Е. А., Х. К., Е. А. и Н. С., които съдържат относими към предмета на доказване факти и обстоятелства, и които, ако биха били обсъдени и анализирани поотделно и в съвкупност с другите доказателства по делото, евентуално биха довели прокурора до изводи, различни от направените в обжалваното постановление. Не е обсъдено от прокурора установеното противоречие между показанията на пострадалия св.М. Х., от една страна, и показанията на част от останалите свидетели – Д. М., М. Ю., Е. М., Е. А. и М. А., от друга, относно положението, в което пострадалият се е намирал след избутването му до мрежата на площадката от св.М. А. – с лице към мрежата и с гръб към св.А. и обв.Е., или обратно, респ. липсват изложени съображения имал ли е възможност св.М. Х. да види непосредствено кой го е ударил.

В така приетата от прокурора фактическа обстановка липсва посочване на конкретните действия на пострадалия, които са дали основание на прокурора да приеме, че деянието на обв.Е. е извършено в състояние на силно раздразнение, а само най-общо описание на такива – „….възникнал скандал в резултат на груба спортна игра с употреба на псувни и обиди, хващане на дрехата на обвиняемия от св.М. Х. и бутане на обвиняемия от страна на св.М. А.….” /като последното цитирано обстоятелство – бутане на обвиняемия от страна на св.А. буди недоумение, доколкото няма такова установено от доказателствата по делото/. В тази връзка следва да се посочи още, че на досъдебното производство не е изследван по – подробно и въпроса с т.нар. „грубо влизане” /или „груба игра”/ от страна на св.М. Х. по отношение на обв.Е. при отнемане на топката, напр. имало ли е удар по тялото на обв.Е., с какво е нанесен, в коя област на тялото, падал ли е на земята обвиняемия или не, като същото обстоятелство безспорно би имало значение относно квалификацията на деянието. Не са изложени от прокурора каквито и да било съображения и относно приетото от него обстоятелство на отправяне на псувня от страна на обв.Е. спрямо св.М. Х., респ. има ли същото обстоятелство връзка с последващото поведение на пострадалия свидетел – хващане на обв.Е. за фланелката. Всъщност, от постановлението за прекратяване на наказателното производство не става ясно коя точно от посочените в разпоредбата на чл.132 ал.1 от НК форми на предизвикване от пострадалия на състояние на силно раздразнение у дееца приема прокурора – насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което да са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.

С оглед изложеното по-горе, следва да се направи извода, че проведеното разследване по досъдебното производство не е всестранно, пълно и обективно, като не са извършени от органа по разследването всички необходими и възможни процесуално-следствени действия, не са извършени от прокурора цялостни анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, не са изложени съображения кои от противоречивите доказателства прокурорът приема и кои отхвърля и защо, т.е. допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, довели до необосновани правни изводи, респ. до необоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Ето защо, като е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство и е върнал делото на прокурора за извършване на необходимите процесуално-следствени действия, както и за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, вкл. и посочените в настоящото определение, първостепенният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва обжалваното определение да бъде потвърдено. Само за прецизност и във връзка с изложените от първоинстанционния съд съображения относно дадената от прокурора правна квалификация на деянието следва да се посочи, че в производството по осъществяване на съдебен контрол върху прекратяването на наказателното производство по реда на чл.243 от НПК съдът няма правомощия да определя правната квалификация на деянието, респ. да дава указва на прокурора в тази връзка, доколкото в досъдебното производство това е правомощие единствено на прокурора, който взема решенията си по вътрешно убеждение и въз основа на закона /чл.14 ал.1 от НПК/; а така също съдът не може в такова производство да извършва преценка и да кредитира или отхвърля събрани доказателства /както в настоящият случай първостепенният съд е посочил, че изготвената на досъдебното производство съдебна психиатрично-психологична експертиза е „…абсолютно субективна и произволна…”/, доколкото това е част от дейността на съда едва в съдебната фаза на производството при мотивиране на присъдата, съгласно разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК.

Водим от изложеното, и на основание чл. 243 ал.7 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 60/12.11.2014 год., постановено по Ч.н.д. № 298/2014 год. по описа на М. районен съд

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.