№ 107
гр. Пазарджик, 14.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Красимир Г. Ненчев
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20225200600015 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим В. Д. П., редовно призован, се явява лично и с адв.
Л.С., редовно упълномощен.
Частният тъжител ИЛ. АТ. С., редовно призован, не се явява. За него се
явява адв. Б.Г., редовно упълномощена.
Адв. С.: – Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА
СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Адв. С.: – Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.
Адв. Г.: – Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания.
1
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Г.: – Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите подадената
жалба срещу присъдата без уважение. Считам, че жалбата е неоснователна.
Присъдата на Районен съд – Пазарджик е правилна, обоснована и
законосъобразна. Мотивите на присъдата са логични, ясни, точни, конкретни
и последователни. В мотивите си съдът много добре е разграничил и с това е
отговорил на защитата кои обстоятелства той счита за преценка, съждения на
подсъдимия П. и много точно и конкретно е посочил и в случая кой е
съставомерният факт на престъплението клевета. Посочил е една абсолютно
точна и относима, конкретна практика на ВКС и тук е направил правилния
извод, че подсъдимият П. е извършил престъплението клевета, като от
обективна и субективна страна той е съзнавал много добре, че изнася в
доклада фактическо твърдение, което не отговаря на обективната
действителност – това става ясно както от разпита на свидетеля, така и от
обясненията на самия подсъдим П., който твърди, че допуска, макар и с малка
вероятност, че счупването на въпросната част може се дължи на други
причини. Моля да оставите жалбата без уважение, тъй като присъдата на съда
е абсолютно правилна, обоснована и много добре мотивирана. Моля да ни
присъдите и направените разноски по делото.
Адв. С.: – Уважаеми окръжни съдии, поддържам изцяло жалбата и
писмената защита, която съм приложил към нея, където подробно съм
изложил становището си по отношение на неправилността на
първоинстанционната присъда, поради което ще моля да отмените същата
като незаконосъобразна и неправилна на основание чл. 334 от НПК и на
основание чл. 336 от НПК постановите нова такава, с която признаете за
невиновен и оправдаете подсъдимия по предявеното му от тъжителя
обвинение.
Деянието му е категорично несъставомерно както от обективна, така и
2
от субективна страна. Съдът си е позволил по един недопустим начин да
разшири предмета на обвинението и да излезе извън това, което е посочил
самият тъжител в тъжбата си, което има за предмет нови неща за доказване,
различен начин на защита, което е станало известно на подсъдимия едва с
мотивите на присъдата и при произнасяне на самата присъда.
Отделно от това, първоинстанционният съд се е съсредоточил
единствено и само върху един от фактите, а те са четири или пет, които са
дали основания на подсъдимия да формулира това свое съждение по
отношение на прикриване на безобразията в автобаза с. К. при АМ – Т..
Съдът по никакъв начин не се е произнесъл по приложението на ал. 2 на
чл. 147 – тоест за истинността на твърдените от подсъдимия обстоятелства.
От една страна не се е произнесъл, а от друга приема, че от субективна страна
той е знаел, че твърди неистински позорни обстоятелства – нещо, което е само
една декларация на съда с едно изречение, без да има доказателства в тази
насока. Това е по неправилността на присъдата.
Що се отнася по съществото, съдът в защита на становището си пак
казвам, че има декларативни заключения що се отнася до субективната страна
на престъплението, а от друга страна се позовава на едни твърдения, неясни
за мен, като например твърди, че за едни обстоятелства могат да бъдат
излагани мнения, а за други – не и в подкрепа на тази своя теза сочи практика
на ВКС от 1980 г. и забележете – от 1955 г. Практика на ВКС по дело, което
касае свободно изразяване на волята, на мнения, на становища, макар и били
то критични. Ще се спра до тук, за да не кажа нещо по-тежко във връзка с
така обоснованото обвинение по този текст.
Категорично съдът не е разграничил фактите и тяхното интерпретиране
от страна на подсъдимия, респективно същите тези факти се интерпретират и
от тъжителя като например неговите становища, с които подсъдимият счита,
че прикрива виновните лица за състоянието на автопарка в автобаза с. К., по
същия този въпрос тъжителят твърди, че: „Да, тези становища са израз на
моята професионална компетентност, на загриженост и т. н.“ Кое от тези
двете становища е правилно? Няма как да разбере нито първоинстанционният
съд, нито Вие, тъй като тук става въпрос за интелектуална дейност и
интелектуална интерпретация на едни факти, които не подлежат на доказване
по отношение на тяхната истинност. Това именно е имал предвид и
3
Върховният съд в многобройната практика, която съм представил и не от
1955 г. и 1980 г., а от последните години. Това, което е общото и има
значение за всички тези оценъчни съждения е, че няма обективно
обстоятелство, референтен факт, чрез който да се потвърди или опровергае
верността на твърдените обстоятелства. Подсъдимият твърди, че с действията
си, обективирани в становищата, тъжителят прикрива безобразията в
техническото състояние и виновните лица, и това прикриване не е самоцелно,
не е плод на някакви негови разсъждения, а е плод на факти, върху които той
стъпва и тези факти аз съм ги посочил конкретно. Всичко това елиминира
възможността да се прецени истинността на твърденията, а дори и да не са
истина тези обстоятелства, пак казвам – те са плод на неговата интелектуална
дейност и те не могат да съставляват престъпления по чл. 147 от НК. Това е
изконно неговото право, гарантирано от Конституцията в чл. 39 и чл. 10 от
Конвенцията за правата на човека и основните свободи – свободно да
изразява критично мнение, в случая по професионални въпроси. Няма как
това да му бъде отнето и за това нещо той да бъде санкциониран по
наказателен ред. Ето защо пак Ви моля да обърнете внимание на всичко,
което е посочено конкретно в защитата и да постановите Вашата присъда в
насоката, която посочих в началото, като присъдите и разноските по делото.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия В.П.: Поддържам изцяло
казаното от защитника ми. В допълнение бих изразил някои факти: Първият
ми доклад е по отношение на това, че неизправен автомобил излиза от
сервиза, има опасност с неизправни спирачки да се случи ПТП, добре че не се
е случило това нещо. Не знам с какъв термин бих го определил, освен като
прикриване когато не се вземат мерки. За всяко едно нещо, което се случва
като авария съм търсил виновник, който е допуснал да се случи, защото то не
се случва така от самосебе си. Когато постъпих, от 15 машини 14 не бяха
изправни. Това съм го нарекъл безобразие, дори и сега бих потвърдил, че е
така. Това нещо не е било изложеното от г-н С. до ръководството на фирмата,
не знам поради какви причини, може би защото го уличава и него, че не си
върши работата. Пак бих повторил, че това е един вид прикриване на това,
което се е случило.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия В.П.: Бих желал съдът да вземе
4
предвид тези неща и да постанови оправдателна присъда.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:00 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5