№ 1861
гр. С., 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110127116 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. К. З. против ЗД „ДАЛЛБОГГ Живот и
здраве“ АД.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ от
ищеца С. К. З. против ЗД „ДАЛЛБОГГ Живот и здраве“ АД за претърпени
неимуществени вреди в размер на 16 000 лева, в следствие на реализирано ПТП от
09.01.2022 г. в гр. С. на бул. „П. ш.е“, посока С. – град, на 200 метра от караулката в кв.
Княжево, причинено по вина на застрахования при ответника по задължителна
застраховка ГО водач Г. Н. П., управлявал л.а. „Тойота Корола“ рег.н., от което
застрахователно събитие са настъпили за ищцата болки и страдания – телесни
увреждания.
Ищецът твърди, че в следствие на движение с несъобразена скорост и при
неспазване на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Тойота
Корола“ рег.н., настъпва ПТП с л.а. „Ситроен Берлинго“, с р. №, управляван от ищцата,
в резултат на което за последната настъпват телесни увреждания – фрактура на голяма
дланна кост на лявата ръка, травми на гръден кош /коланна травма/, кръвонасядания на
дясната гърда, мускулести болки в шийната област, множество охлузвания и
натъртвания в областта на главата и торса. В исковата молба се твърди, че от датата на
произшествието до настоящ момент ищцата търпи силни болки и страдания, изпитва
затруднения при хранене и спане, а през първите два-три месеца от възстановяването
си не е могла да се обслужва сама. Допълва, че въпреки носенето на гипсова шина на
лявата ръка в продължение на 10-14 дни и мека шина в рамките на 30 дни или общо 54
дни и проведената рехабилитация, болките в ръката и дясното рамо не са отшумели,
като били придружени от болки в шията и протежението на целия гръбначен стълб.
Навежда доводи, че водачът Г. Н. П., управлявал л.а. „Тойота Корола“ рег.н., е
единствено виновен за настъпилото застрахователно събитие на 09.01.2022 г., което се
подкрепяло и от съставения му АУАН. Ищецът сочи, че ответното дружество е
изплатило застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на
собственика на увредения л.а. „Ситроен Берлинго“, с р. № – Иван Владимиров Владов,
в размер на 16000 лева, като по този начин се признавало основанието на исковата й
претенция. Ищецът твърди, че предявил извънсъдебна претенция към ответното
дружество за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по което била
1
образувана щета № 0801-000226/2002-02, но ЗД „ДАЛЛБОГГ Живот и здраве“ АД
отказало плащане. Претендира и лихва за забава върху главницата от датата на отказа
29.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Моли съда да уважи предявените
искове и претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „ДАЛЛБОГГ
Живот и здраве“ АД, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва, че е
настъпило ПТП, за което да има вина водачът на л.а. „Тойота Корола“ рег.н.. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП, като посочва, че ако твърдяното от ищеца завъртане
на лекия автомобил се установи, то това се е случило поради особеностите и
характеристиките на пътния участък на пътното платно, неравностите по пътя и
временното му състояние, а не поради виновно поведение на водача Г. Н. П.. Излага,
че поведението на ищцата се намира в причинно-следствена връзка с процесното ПТП,
поради нарушаването от нейна страна на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП за
спиране на автомобила при възникнала опасност. Навежда възражение за
съпричиняване, като поддържа, че ищецът не е бил с поставен или е бил с лошо
поставен колан, и поради това е настъпила твърдяната травма на гърдите. Оспорва
иска по размер като твърди, че претърпените вреди не се намират в причинно-
следствена връзка с процесното произшествие. В отговора на исковата молба се сочи,
че размерът на исковата претенция е завишен и не отговаря на получените
травматични увреждания, като към настоящ момент ищцата се е възстановила напълно
и не са налице данни за очаквани усложнения. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира сторените в производството разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните, събраните по
делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са осъдителени искове с правно основание 432 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ и
чл. 86 ЗЗД.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищцата е да докаже твърденията си, че в
причинна връзка с противоправното поведение на застрахования при ответника водач е
претърпяла твърдените неимуществени вреди и техният размер, както и че ответникът
е застраховал гражданската отговорност на делинквента към датата на настъпване на
вредите, съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в
забава, както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
фактите, на които основава възражението си за съпричиняване, евентуално, че е
погасил претендираното вземане.
В случая с изрично протоколно определение на съда от открито съдебно
заседание проведено на 23.11.2022 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател на
деликвента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
От приетата по делото първоначална автотехническа и повторна автотехническа
експертиза и Протокол за ПТП с № 1781245 от 09.01.2022 г. и изслушаните по делото
свидетелски показания посредством разпитите на свидетелите Ф.Е.К и Г. Н. П. е
видно, че на 09.01.2022 г. около 18:30 часа, лек автомобил „Тойота Корола“, с рег.№ ..
се движи по ул. „П. ш.е“ с посока от кв. „Княжево“ към гр. Перник и на около 200 м.
след КПП „Владая“, поради движение с несъобразена скорост, водачът навлиза в
лентата за насрещно движение, автомобилът се завърта и реализира ПТП с насрещно
движещия се, лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег... Вещото лице дава
заключение, че първоначалния контакт при процесното ПТП е настъпил между предна
дясна част на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ и предна лява част на лек автомобил
„Тойота Корола“. В проведеното на 01.02.2023 г. открито съдебно заседание посочва,
че изготвената от него повторна експертиза препокрива изцяло изготвената
първоначална. Същата е по детайлна предвид обстоятелството, че вещото лице се е
запознало с представения снимков материал, въз основа на който дава заключение, че
ударът е дясната част на лек автомобил „Ситроен Берлинго“, а не в лявата, както е
2
посочено в първоначланото заключение. От техническа гледна точка и от приложените
по делото доказателства, вещото лице дава заключение, че може да се направи извод,
че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водачът на лек
автомобил „Тойота Корола“, с рег който поради движение с несъобразена скорост,
навлиза в лентата за насрещно движение, вследствие на което настъпва ПТП с
движещия се в собствената пътна лента, лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег...
Експертът дава заключение, че щетите по лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег.. се
намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на 09.01.2022 г.
произшествие в гр. С.. От анализа на данните, може да се определи мястото, където е
възникнало първоначалното съприкосновение между превозните средства: по дължина
на пътното платно – на ул. „П. ш.е“ на около 200 метра след КПП „Владая“ в посока гр.
Перник ( съгласно Протокол за ПТП) и на около 600 метра след КПП „Владая“ в
посока гр. Перник (съгласно свидетелски показания), считано по посоката на движение
на лек автомобил „Тойота Корола“; по широчина на пътното платно – на около 2,74
метра вляво от десния край на пътното платно на ул. „П. ш.е“ в посока към гр. С.,
считано по посоката на движение на лек автомобил „Ситроен Берлинго“. Експертът
посочва, че съгласно съставения Протокол за ПТП, процесното пътнотранспортно
произшествие е настъпило в тъмата част на денонощието като лек автомобил „Тойота
Корола“ се е движил по ул. „П. ш.е“ с посока от гр. С. към гр. Перник“ на мокра пътна
настилка като профила на пътния участък в района на процесното ПТП е хоризонтална
крива с надлъжен наклон – изкачване за лек автомобил „Тойота Корола“, който е
навлизал в лява крива за него преди настъпване на процесното ПТП. Лек автомобил
„Ситроен Берлинго“ се е движил в посока гр. С. при условията на спускане. По делото
няма данни, от които да се определи взаимното разположение на двата автомобила
преди настъпване на удара, поради което вещото лице не може да даде отговор, дали
водачът на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ е имал видимост към лек автомобил
„Тойота Корола“ през цялото време.
Заключенията на вещото лице относно механизма на процесното ПТП изцяло се
потвърждават и от приложените към делото протокол за ПТП, снимков материал и
административно наказателната преписка.
Ето защо, при съвкупната преценка на посочените доказателства, се налага извод,
че виновен за настъпването на процесното ПТП е водачът на „Тойота Корола“, който в
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП – несъобразена скорост със състоянието на пътя –
мокра настилка се завърта и става причина за ПТП с насрещно движещия се лек
автомобил „Ситроен Берлинго“. До същия извод са стигнали и
административнонаказващите органи, доколкото от приложеното наказателно
постановление № 22-4332-000689 е видно, че водачът на процесното МПС е наказан за
допуснато административно нарушение по чл. 20,ал. 2 ЗДвП.
Установеният от вещото лице механизъм се потвърждава напълно и от показанията
на свид. Г. Н. П. (водач на лек автомобил „Тойота Корола“), който разказва, че си
спомня, че на 09.01.2022 г., около 18:30 часа, триста метра след караулката на „Владая“
започнало да вали дъжд, колата му поднесла и навлязал в насрещното платно.
Свидетелят управлявал лек автомобил Тойота „Корола“, като се движел в посока гр.
Перник, а в насрещното платно посока гр. С. се движел лек автомобил, бял, тип
баничарка. Автомобилът на свидетелят поднесъл в завоя и се завъртял като навлязъл . в
лентата за насрещно движение и се ударил в белия автомобил.
От приетата без възражения между страните съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в резултат на инцидента ищецът е претърпял следните увреждания:
травма на лява длан със счупване на първа следкиткова /дланна/ кост на лява ръка,
над дланно-фалантеалната става с първи пръст, която е причинила и се отнася към
критериите на медико-биологичния признак трайно /за повече от 30 дни от датата на
инцидента/ затруднение на движенията на левия горен крайник /по смисъла на чл. 129
ал. 2 НК/. Експертът посочва, че травмата се причинява директно от удар върху
тилната част на китката в областта на шийката на дланната кост или индиректно при
натоварване по оста на пръста и че увреждането може да се причини в съобщените
условия на ПТП при удар на ръката в интериора на л.а. Когато е неразместено и
3
стабилно счупването изисква имобилизация на ръката за 4 – 6 седмици, а
функционално възстановяване настъпва до около 6 – 8 седмици след инцидента;
шийна травма с мускулна болка, като посочва, че при травмиране само на
мускулатурата болките отшумяват до 7 – 10 дни и че такава травма може да се причини
индиректно от камшикообразно движение на главата при ПТП и контузия с
кръвонасядане в областта на дясната гърда с характерна продълговата форма и
размери от порядъка на 2,5/6 см, ориентирано с дългия размер косо, отгоре надолу и
отляво надясно, като последиците от подобно травмиране отшумяват до 7 – 10 дни.
Такава травма е характерна за директно действие на косата част на поставен предпазен
колан и много добре може да се обясни с ПТП, като водач. Счита, че за пълното
възстановяване на ищцата са били необходими около 6-8 седмици. Към момента на
извършения от вещото лице личен преглед на ищцата (03.01.22 г.) е налице
функционално възстановяване на ищцата. Наличните леки болки при натоварване, в
крайните фази на движения следва да се приемат, като такива от полученото увреждане
на тъкани около счупването. Експертът посочва, че те могат да персистират с месеци и
години след травмата, но не водят до съществени ограничения на функциите на ръката
и са поносими, като не налагат медикаментозно обезболяване.
Заключението на вещото лице по СМЕ е в синхрон и с показанията на свид. Ф.Е.К
(син на ищцата), които съдът преценени по реда на чл. 172 ГПК и кредитира изцяло
като логични, последователни и подкрепящи се от останалите събрани по делото
доказателства. Според свидетеля ищцата непосредствено след инцидента е имала
силни болки в областта на ръката и врата и не спала цяла нощ. На следващия ден
отишли в Пирогов, където и направили рентгенова снимка и и поставили гипс. На
десетия ден трябвало да свалят гипса и и поставили шина, която носила още 30 дни.
След махането на шината, по препоръка на техен близък приятел, който бил лекар
правили рехабилитация вкъщи. Свидетелят изтъква преживения от ищцата стрес,
както и остатъчния след инцидента страх от шофиране, както и неудобството, което е
изпитвала, тъй като собственият й син се налагало да полага ежедневни грижи за нея
докато се възстанови.
Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните доказателства се установяват
всички елементи от фактическия състав на предявеното материално право, поради
което на разглеждане подлежи въпросът за размера на претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
извърши при условията на чл. 52 ЗЗД, а именно „по справедливост”, като се отчетат
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда във всеки отделен случай. При наличието на телесни увреждания, тези
обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и
продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на
възстановяване и пр., както и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент.
При това положение, при определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът
отчита вида, характера и тежестта на телесните увреждания, които в случая се
изразяват в : травма на лява длан със счупване на първа следкиткова /дланна/ кост на
лява ръка, над дланно-фалантеалната става с първи пръст, шийна травма с мускулна
болка и контузия с кръвонасядане в областта на дясната гърда с характерна
продълговата форма и размери от порядъка на 2,5/6 см. Настоящият състав взема
предвид и начина, по който е осъществено увреждането, а именно чрез внезапен удар с
МПС, при което неблагоприятните последици от увреждането са настъпили ненадейно
и неочаквано за пострадалата. При преценката по чл. 52 ЗЗД от съществено значение е
и обстоятелството, че претърпяната болка непосредствено след инцидента е била
интензивна по характер, а за нейното овладяване вероятно е било необходимо
приемането на обезболяващи медикаменти. Съобразено от настоящия състав е и
обстоятелството, че за ограничаване на последствията от уврежданията се е наложило
поставяне гипсова шина на лявата ръка в продължение за 10-14 дни и мека шина в
4
рамките на 30 дни. Несъмнено важни за преценката по чл. 52 ЗЗД са и съобразените от
съда вид, характер, тежест и интензитет на търпените болки, страдания, неудобства и
психически преживявания, които неизменно и житейски логично съпътстват описаните
по-горе телесни увреждания и болничен престой. Следва да се вземе предвид и
установения по делото дискомфорт на ищцата при посрещане на ежедневните й нужди
през първите седмици след инцидента, което описва разпитаният свидетел. От
съществено значение е и установеният от вещото лице възстановителен процес, който
съдът възприема да е бил около 6-8 седмици до пълното възстановяване, от който
болките и страданията на ищцата са били най-интензивни в първите 4-6 седмици след
инцидента. Макар след посочения период да се счита, че ищцата се е възстановила
напълно, все пак следва да се съобрази и това, че процесният инцидент е довел до
промяна в поведението й като шофьор което също съставлява индиция за негативните й
преживявания след процесното ПТП.
Преценявайки горните обстоятелства, настоящият състав счита, че размерът на
справедливото обезщетение в случая се равнява на 7000,00 лв. Така определеното
обезщетение в максимална степен съответства на установените по-горе критерии,
преценени и в контекста на възрастта на пострадалата и на икономическото състояние
в страната към датата на вредоносното събитие (израз, на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя).
Ето защо предявеният иск следва да се уважи до сумата от 7000,00 лв., като се
отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 16 000лв.
С оглед акцесорния характер на вземането, се явява основателна и претенцията за
присъждане на законната лихва върху уважената главница от 29.03.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на
ищцата. От възприетия по-горе механизъм на ПТП е видно, че процесното ПТП е
настъпило в лентата за движение на лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег.., като
при възникналата опасност, водачът е предприел спасителна маневра отклонение в
ляво по посоката си на движение. От заключението на приетата по делото СМЕ се
установява, че при пострадалата е описано уреждане на гръден кош, което е
характерно и специфично за въздействие от поставен предпазен колан, с оглед на което
съдът възприема, че ищцата е била с поставен предпазен колан. Експертът посочва, че
поставения предпазен колан не би могъл да предпази при ПТП травмирането на
ръката, тъй като независимо, че тялото се фиксира от колан, крайникът е свободно
подвижен и може да се травмира от удар близкостояща част от интериора на л.а. при
ПТП. Травмата на шията също може да се обясни с индиректно въздействие при рязко
движение на главата в шийната област, което не може да се повлияе от поставен колан.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат и двете
страни. Ищцата е освободена от заплащане на ДТ. Сторила е разноски за депозит за
СМЕ в размер на 250 лева и депозит за САТЕ в размер на 200 лева, като съобразно
уважената част от исковете в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от 196,88 лева.
На ищцата е предоставена безплатна правна помощ по чл. 38 от Задв. от адв. П. В.
в полза на която следва да бъде присъдено адв. възнаграждение съобразно уважената
част от претенциите в размер на 680 лева на осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004
г. в редакцията й към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие.
Ответникът е сторил разноски за депозити за САТЕ в размер на 450 лева, депозит
за СМЕ в размер на 250 лева и депозит за свидетел в размер на 40 лева и е
представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя в размер на 200
лева с оглед правната и фактическа сложност на делото. Съобразно отхвърлената част
от предявените искове в полза на ответника следва да бъде присъдена сума в общ
размер от 528,75 лева. Ответникът следва да бъде осъдена на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати в полза на бюджета по сметка на СРС сумата от 280 лева – дължимата
държавна такса.
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, ЕИК .. бул. „Г.М.Димитров” № 1ДА ЗАПЛАТИ на С. К. З., с ЕГН
**********, със съдебен адрес в гр. С., бул. „Г.С.“ № ет офис 20, сумата от 7000,00
ЛЕВА – обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ за претърпени неимуществени вреди,
причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 09.01.2022 г.
в гр. С., по вина на водача на лек автомобил марка „Тойота Корола“ рег.н., който е
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ВЕДНО
със законната лихва от 29.03.2022 г. до изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 7000,00 лв. до пълния предявен от
16 000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, ЕИК .. бул. „Г.М.Димитров” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на С. К. З., с ЕГН
**********, със съдебен адрес в гр. С., бул. „Г.С.“ № ет офис 20 сторените по делото
съобразно уважената част от исковата претенция в общ размер от 196,88 лева.
ОСЪЖДА С. К. З., с ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., бул. „Г.С.“ №
ет офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК .. бул. „Г.М.Димитров” № 1 сторените по
делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция в общ размер от
528,75 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, ЕИК .. бул. „Г.М.Димитров” № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА АДВОКАТ П. Й.
В., САК сумата от 680 лева - адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
чл. 38 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ на ищеца С. З..
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, ЕИК .. бул. „Г.М.Димитров” № 1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съда по сметка на СРС на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 280 лева за държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6