Р Е Ш Е Н И Е
№ 1601
гр. Пловдив, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 1837 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 292 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по отрицателен установителен иск на А.А.Р., ЕГН ********** ***,
чрез пълномощник адв. И.С.,***. Искането е съдът да установи, че не се дължи
изпълнение на влязлата в сила на 24.11.2016 г. Заповед №
ДК-02-ЮЦР-423/23.11.2012 г., издадена от Началник РДНСК – ЮЦР, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „Масивна едноетажна жилищна
сграда и масивна ограда“, находящ се в УПИ IV-обществен, кв. 152 по плана на
гр. Кричим с извършител А.А.Р.,***, поради изтекъл 5-годишен давностен срок за
привеждането й в изпълнение. Претендират се и сторените разноски, съгласно
представен списък.
Ответникът – Началник на РДНСК – Пловдив, чрез процесуален представител Г.
– служител с юридическо образование, оспорва иска като неоснователен и
недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Допълнителни съображения са наведени в придружаващото
административната преписка писмо.
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Искът с правно основание чл. 292 от АПК, заведен от А.А.Р. е процесуално
ДОПУСТИМ, като подаден от лице с правен интерес - адресат на влязлата в сила
заповед. Разгледан по същество, искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Изпълнителното основание, въз основа на което е образувано производство по
принудително изпълнение, е влязла в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-423/23.11.2022 г.
на Началник РДНСК – ЮЦР, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж
– „Масивна едноетажна жилищна сграда и масивна ограда“, находящ се в УПИ IV-обществен, кв. 152 по плана на гр. Кричим, Община Кричим, Област Пловдив с
извършител А.А.Р. ***. След влизане в сила на заповедта, е наредено Началник РО
„НСК“ Пловдив при РДНСК – ЮЦР да отправи до извършителя на незаконния строеж
покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като при
неспазване на срока за доброволно изпълнение, да се извърши принудително
премахване на незаконния строеж от органите на ДНСК за сметка на
извършителя/адресатите на заповедта по реда на чл. 225, ал. 4 от ЗУТ и Наредба
№ 13 от 2001 г. на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК (л. 124-125).
Посочената заповед е била оспорена от Р., като в жалбата е обективирано и
искане за спиране на изпълнението (л. 104-105), по повод на което е образувано
адм. дело № 1592/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив, по което са
постановени:
1) Определение № 1680/13.07.2015 г., с което е оставено без разглеждане
искането на Р. за спиране изпълнението на оспорената заповед (л. 102-103).
Недоволен, жалбоподателят го е оспорил пред ВАС с частна жалба (л. 100-101), който
с окончателно Определение № 13677/15.12.2015 г., постановено по адм. дело №
9967/2015 г. по описа на ВАС, Второ отделение, е оставил в сила Определение №
1680/13.07.2015 г. по адм. дело № 1592/2015 г. на Административен съд - Пловдив
(л. 99);
2) Решение № 530/11.03.2016 г., с което е отхвърлено оспорването на Р.
срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-423/23.11.2022 г. на Началник РДНСК – ЮЦР, с която на
основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж –
„Масивна едноетажна жилищна сграда и масивна ограда“, находящ се в УПИ IV-обществен, кв. 152 по плана на гр. Кричим, Община Кричим, с
административен адрес ул. „Роза“ № 40, с извършител А.А.Р. (л. 92 и сл.).
Недоволен, Р. го е оспорил пред ВАС с касационна жалба (л. 90-91), по повод на
което е образувано адм. дело № 5413/2016 г. по описа на ВАС, Второ отделение, приключило
с окончателно Решение № 12745/24.11.2016 г., с което е оставено в сила Решение
№ 530/11.03.2016 г. по адм. дело № 1592/2016 г. по описа на Административен съд
– Пловдив (л. 87-89).
Или иначе казано, заповедта е влязла в сила на 24.11.2016 г.
В тази връзка и с покана за доброволно изпълнение изх. № ЮЦР-Пд
758-00-096/10.02.2017 г. на Началник РДНСК – ЮЦР, Р. е поканен да изпълни
доброволно влязлата в сила заповед в 14-дневен срок от получаване на поканата. Поканата
се установява, че е редовно връчена на 06.03.2017 г. на адв. Ц.Б. – пълномощник
на Р. и на 10.04.2017 г. лично на Р. (л. 85-87). От адв. Б. е депозирана молба
на 21.03.2017 г., в която моли за възможност да информира доверителя си за
получената покана за доброволно изпълнение, който живее в чужбина и с който
няма връзка (л. 82).
Т.е., предприето е изпълнение на влязлата в сила заповед.
Депозирана е обаче от Р. молба за отмяна на влязлото в сила съдебно
решение, постановено по адм. дело № 1592/2015 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, в която е обективирано искане за спиране на изпълнението на
процесната заповед (л. 78 и сл.), по повод на което е образувано адм. дело №
10915/2017 г. по описа на ВАС, Петчленен състав – II колегия, по което са постановени:
1) Определение от 12.10.2017 г., с което е оставено без разглеждане
искането на Р. за спиране изпълнението на Заповед № ДК-02-ЮЦР-423/23.12.2012 г.
на Началника на РДНСК – ЮЦР като недопустимо и е прекратено производството по
делото в частта по искането за спиране (л. 73 и сл.). Недоволен Р. го е
оспорил, като в частната жалба отново е направено искане за спиране (л. 71-72),
по повод на което с окончателно Определение № 637/16.01.2018 г., постановено по
адм. дело № 14288/2017 г. по описа на ВАС, Седемчленен състав – II колегия, е оставено в сила определение от 12.10.2017 г., постановено от
петчленен състав на ВАС в производството по адм. дело № 10915/2017 г. по описа
на същия съд и е оставена без разглеждане молбата на Р. за спиране на
предварителното изпълнение на заповедта (л. 66-67);
2) окончателно Решение № 2403/23.02.2018 г., с което е отхвърлено искането
на Р. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК на влезли в сила
решения № 530/11.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1592/2015 г. от
Административен съд – Пловдив и решение № 12745/24.11.2016 г., постановено по
адм. дело № 5413/2016 г. на ВАС (л. 63-65).
Междувременно с молба вх. № ЮЦР-Пд-758-01-242/31.10.2017 г. жалбоподателят
е уведомил Началника на РДНСК – ЮЦР, че обжалва пред ВАС оставянето без
разглеждане на искането за спиране изпълнението на процесната заповед, поради
което обективира искане за спиране на изпълнението до приключване на съдебното
производство (л. 70).
Въпреки, че по делото няма данни административният орган да се е произнесъл
по адресираната до него молба за спиране изпълнението на процесната заповед, от
събраните по делото доказателства не се установява да е било предприето
принудително изпълнение.
На 15.05.2019 г., видно от Констативен протокол № ЮЦР-Пд-758 от същата
дата, органи на РДНСК – ЮЦР, във връзка с актуализацията на регистъра на издадените
заповеди за премахване, за които има започната или следва да започне процедура
по реда на Наредба № 13/2001 г. на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди
за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК и при
изпълнение на разпоредбите на работна процедура 7.5-1-09, е извършен оглед на
място на незаконен строеж: „Масивна едноетажна жилищна сграда и масивна
ограда“, находящ се в УПИ IV-обществен, кв. 152
по плана на гр. Кричим с административен адрес гр. Кричим, ул. „Роза“ № 40 с
извършител А.А.Р., като е установено, че строежът отговаря на описания в
Заповед № ДК-02-ЮЦР-423/23.11.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР и няма нови
факти и обстоятелства (л. 62).
Последвало е съставянето на Констативен протокол № 91/26.06.2023 г. от А.С.П.
на длъжност инспектор в отдел „ВЕ“ при РДНСК – Пловдив и Г.Д.К.-С. на длъжност
ст. инспектор в отдел „СК“ при РДНСК – Пловдив, съгласно който, предвид
започнала процедура по реда на Наредба № 13/2001 г. на МРРБ за принудително
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от
органите на ДНСК и при изпълнение на разпоредбата на работна процедура 7.5-1-09,
е извършен оглед на място на спорния незаконен строеж, в хода на която проверка
е констатирано, че строежът на място отговаря на описания в Заповед №
ДК-02-ЮЦР-423/23.11.2012 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР и няма нови факти и обстоятелства, като е приложен и
снимков материал (л. 39-41).
А видно от Протокол № 96 от същата дата (Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1),
съставен от същите органи на РДНСК – Пловдив, незаконният строеж не е премахнат
в срока, определен с Покана за доброволно изпълнение изх. №
ЮЦР-Пд-758-00-096/10.02.2017 г. по реда на чл. 277, ал. 1 от АПК, връчена лично
на извършителя на 10.04.2017 г. (л. 38).
И най-сетне, на 19.07.2023 г. е съставен и Протокол за предварително
проучване на принудително изпълнение на премахването на незаконния строеж
(Приложение 2 към чл. 5, ал. 1, Наредба № 13), изготвена е и Количествена и
стойностна сметка (л. 36-37).
В тази връзка и е депозирана исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, с която Р. моли да се постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника, че Заповед №
ДК-02-ЮЦР-423/23.11.2012 г., издадена от Началник РДНСК – ЮЦР, не подлежи на
принудително изпълнение, поради изтекла погасителна давност по чл. 285 от АПК.
В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи.
Предмет на иска с правно основание чл. 292 от АПК
е установяването, че въпреки наличието на възникнало изпълнително основание, то
е престанало да съществува или е станало неизискуемо, поради наличието на
факти, настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание. Елементите на
фактическия състав по чл. 292 от АПК са: 1) изпълнително основание от
изброените в чл. 268 от АПК; 2) удостоверено с него изискуемо и поради това
изпълняемо задължение и 3) настъпили след издаване на изпълнителното основание
нови факти, които са погасили подлежащото на изпълнение задължение или така са
го изменили, че то не съществува в удостоверения с изпълнителното основание
вид.
Следва в тази връзка да бъде съобразено на първо
място, че изпълнителното основание, въз основа на което е образувано
производство по принудително изпълнение, е влязла в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-423/23.11.2012 г. на Началник РДНСК – ЮЦР. Предприето е и производство по изпълнение на
влязлата в сила заповед, като за целта на лицето е изпратена Покана за
доброволно изпълнение изх. № ЮЦР-Пд-758-00-096/10.02.2017 г., връчена лично на
жалбоподателя на 10.04.2017 г. Впрочем,
спор по тези обстоятелства не се формира между страните.
Спорът е досежно наличието на последната
кумулативна предпоставка, а именно, настъпили след издаване на изпълнителното
основание нови факти, които са погасили подлежащото на изпълнение задължение
или така са го изменили, че то не съществува в удостоверения с изпълнителното
основание вид.
Според разпоредбата на чл. 285, ал. 1 от АПК, ако
специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в
изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Между страните не
е спорно, че в Закона за устройство на територията (ЗУТ) не е предвидено друго.
В доктрината и практиката няма съмнение, че погасителната давност е юридическа
факт от категорията на събитията, представляващ определен от закона период от
време, с изтичането на който настъпват определени правни последици – погасяване
на вземането и преклудиране на възможността за изпълнението. В АПК обаче е
регламентирана общата петгодишна давност, без да са уредени нейното спиране и
прекъсване, като празнотата се преодолява чрез прилагане по аналогия на основание
чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) на разпоредбите в тази
връзка - чл. 110 – чл. 120 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение на задължението, от което следва, че
погасителната давност не тече при висящност на изпълнителния процес, през което
време същата се спира.
Заповедта, представляваща изпълнително основание
за премахване на незаконния строеж, е влязла в законна сила на 24.11.2016 г.,
на която дата с Решение № 12745/24.11.2016 г., постановено по адм. дело №
5413/2016 г. по описа на ВАС, Второ отделение, е оставено в сила Решение №
530/11.03.2016 г. по адм. дело № 1592/2016 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, отхвърлящо жалбата на Р. срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-423/23.11.2012 г.
на Началник РДНСК – ЮЦР. При тези данни, петгодишният давностен срок изтича на
24.11.2021 г.
Междувременно обаче, на 10.04.2017 г. давността е
била прекъсната с получаването на поканата за доброволно изпълнение от Р. и от
тази дата е започнал да тече нов давностен срок, който би изтекъл на 10.04.2022
г. и който е прекъснат със съставянето на Констативен протокол №
ЮЦР-Пд-758/15.05.2019 г., съответно от прекъсването е започнал да тече нов
такъв, който би изтекъл на 15.05.2024 г. Този срок също е прекъснат със
съставянето на Констативен протокол № 91/26.06.2023 г., Протокол №
96/26.06.2023 г. (Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1), Протокол за предварително
проучване на принудително изпълнение на премахването на незаконния строеж от
19.07.2023 г. (Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1, Наредба № 13) и Количествена и
стойностна сметка. Очевидно описаните по-горе действия произтичат пряко от
нормативен акт и са насочени именно към принудително изпълнение на задължението
на длъжника. Това е така, защото производството по принудително премахване на
незаконни строежи, е уредено в специалните закони - ЗУТ и Наредба № 13/2001 г.
за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на ДНСК. Съгласно чл. 225, ал. 4 от ЗУТ, ако заповедта
за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се
изпълнява принудително от органите на ДНСК самостоятелно или съвместно с лица,
на които това е възложено от началника на дирекцията или от упълномощено от
него длъжностно лице, по ред, установен с наредба на министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Конкретните действия, които трябва да се извършат
и срокове за тяхното извършване, са разписани в разпоредбите на чл. 4 и сл. от
Наредба № 13/23.07.2001 г. и очевидно описаните по-горе такива, са в
съответствие с цитирания подзаконов акт. Тук е мястото да се посочи, че категорично
и трайно е разбирането в практиката на ВАС относно това, че обективираните в
протоколите, заповедите и възлагателните писма, издавани при следване
процедурата по Наредба № 13/2001 г. на МРРБ действия, са такива по
принудителното изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи,
които прекъсват давността по чл. 285 от АПК, като такива са включително и
протоколите, съдържащи констатации, че строежът не е премахнат, каквито в конкретния
случай са били и съставяни през 2019 г. и впоследствие и през 2023 г. и са
приложени по делото (в този смисъл Решение № 560 от 24.01.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 6902/2021 г., II о., Решение № 7415/2020 г. на ВАС по адм. дело №
10081/2019 г., Решение № 14965/2019 г. на ВАС по адм. дело № 13832/2016 г. и
др.).
Предвид изложеното, съдът намира, че не е
доказана претенцията на ищеца за изтекла погасителна давност по чл. 285 от АПК,
което да доведе до признаване недължимост на изпълнението на заповедта за
премахване на незаконния строеж, защото от момента на влизането й в сила през
2016 г., давността е била последователно прекъсвана с действия по изпълнението,
осъществени през 2017 г., 2019 г. и 2023 г., от датата на всяко от които е
започнала да тече нова петгодишна давност и в периодите между извършването на
отделните действия, не е изтекъл петгодишен срок. Затова и давността не е била
изтекла към датата на осъществяване на всяко следващо действие и съответно не е
изтекла към датата на депозиране на исковата молба, а и към датата на постановяване
на настоящото решение. Поради това, исковата претенция, основана на такова
възражение, се явява неоснователна.
За пълнота следва да се посочи и че исковата
защита по реда на чл. 292 от АПК не е способ за заобикаляне на закона чрез
ревизия на стабилен административен акт - налице е влязла в сила заповед за премахване
на незаконен строеж, по отношение на която се предвижда изпълнение - доброволно
в указан срок или принудително. В настоящото производство не са установени
обстоятелствата, включени във фактическия състав на нормата на чл. 292 от АПК –
факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които да погасяват
или изменят породеното с него административно задължение.
С оглед на всичко, изложено до тук, искът се
явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
При посочения изход на спора, на ответника се
дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер
на 100 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на
база правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.Р., ЕГН ********** *** иск срещу
Началника на РДНСК – Пловдив с правно основание чл. 292 от АПК за признаване за
установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила на 24.11.2016 г.
Заповед № ДК-02-ЮЦР-423/23.11.2012 г., издадена от Началник РДНСК – ЮЦР, с
която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „Масивна едноетажна
жилищна сграда и масивна ограда“, находящ се в УПИ IV-обществен, кв. 152 по
плана на гр. Кричим с извършител А.А.Р.,***, поради изтекъл 5-годишен давностен
срок за привеждането й в изпълнение.
ОСЪЖДА А.А.Р., ЕГН **********
*** да заплати на Дирекция за национален строителен контрол, сумата от 100 (сто)
лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: