Решение по дело №2512/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 988
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20217050702512
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№...........................................2022г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в публично заседание на двадесет и втори юни 2022г., в състав:

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                  

С участието на секретаря Теодора Чавдарова

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2512/2021г.

по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и чл.424, ал.4 от Националния рамков договор за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2020 – 2022г. /НРД за МД за 2020-2022г./

Образувано е по жалба на “Медицински център Клиника Нова“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Възраждане“, ул.“Вяра“ № 7, партер, представлявано от управителя Д-р М.С.Д., против Заповед за налагане на санкции № РД-11-859/10/22.10.2021г. на Директора на РЗОК-Варна, с която: 1. е прекратен договора по пакет „Детски болести“ – частично, по отношение на Д-р Р.К.В.на осн. чл.421 ал.1 б.“а“ от НРД № РД-НС-01-4/23.12.2019г.; и 2. е наложена финансова неустойка в размер на 100 лв., на осн. чл.414 ал.1 от НРД № РД-НС-01-4/23.12.2019г.

В жалбата се навеждат твърдения, че оспорения акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, както и че същият противоречи и на целта на закона. Оспорват се констатациите на проверяващите, довели до постановяване на заповедта. Твърди се липса на изложени в нея фактически основания за издаването й – нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК, тъй като Арбитражната комисия не е достигнала до решение и в този случай Директорът на РЗОК действа в условията на оперативна самостоятелност и е длъжен да изложи мотиви защо счита, че следва да наложи санкцията като обсъди и наведените от страната възражения. Такива мотиви жалбоподателят счита, че не се съдържат в акта. Твърди се и незаконен състав на Арбитражната комисия доколкото същата е сформирана в нарушение на действащите нормативни разпоредби, тъй като в състава й не са включени представители на РК на БЛС. В този смисъл Директорът на РЗОК не е изпълнил задължението да организира създаването на Арбитражна комисия, която да отговаря на изискванията на закона и НРД, съответно, решението на комисията е постановено от некомпетентен състав. Отделно се твърди като самостоятелно основание липсата на мотиви, поради които органът приема, че д-р Р.В. е извършила описаните нарушения.

На изложените основания, подробно развити в жалбата, се моли отмяна на заповедта. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – Директор на РЗОК - Варна, чрез процесуален представител гл.ю.к. П.С., поддържа становище за неоснователност на жалбата, както и че оспорената заповед е правилна и законосъобразна. Конкретно сочи, че при издаването на Заповедта са спазени, както административнопроизводствените правила, така и материалноправните разпоредби. Твърди, че по т. 1 безспорно е установено и доказано, че е отчетен Амбулаторен лист с дейност на името наЯ. А., който не е извършен, независимо от констатацията по СПчЕ. Намира и, че нарушението по т. 2 от заповедта е установено, предвид липсата на предоставена дължима по договора и законово гарантирана на здравно осигурено лице медицинска помощ от д-р К. Оспорва и възражението за незаконен състав на Арбитражната комисия, тъй като в състава й има включен специалист детски болести. Твърди и наличието на самостоятелни мотиви в оспорената заповед. На изложените основания, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане ю.к. възнаграждение, на осн. чл.78 ал.8 от ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Жалбата е подадена пред надлежния съд, от легитимирана страна – лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и в законоустановения срок, поради което се явява допустима за разглеждане.

По основателността:

Административното производство по издаване на оспорения акт е започнало във връзка с възложената със Заповед № РД-11-859/27.07.2021г. на Директора на РЗОК-Варна самостоятелна, извънпланова проверка на оспорващото ЛЗ по изпълнение на Договор № 031341/14.02.2020г. с НЗОК, със задача: Проверка по жалба, постъпила в РЗОК – Варна с вХ.№94-00-8388/28.06.2021г. Срокът за извършване на проверката е определен до 12.08.2021г. Със Заповед № РД-11-859/2/13.08.2021г. на Директора на РЗОК-Варна, срокът за извършване на проверката е удължен до 12.09.2021г.

В изпълнение на заповедта, определените със същата служители на РЗОК, са извършили проверка на ЛЗ за СИМП, резултатите от която са обективирани в Протокол № РД-11-859/3/08.09.2021г. Видно от същия, в хода на проверката са констатирани следните нарушения:

1. Нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация, тъй като на 08.02.2021 г. д-р Р К - изпълнител по пакет „Детски болести“ в ЛЗ е извършила първичен консултативен преглед на ЗОЛЯ. А.С., отразен в АЛ № 000232/08.02.2021 г., като е предоставила на ЗОЛ екземпляр от амбулаторен лист на хартиен носител без вписан номер, което представлява нарушение на изискванията на чл. 218, ал. 2, т. I, б. Б,т.1 и чл. 219, ал. 1 от НРД № РД НС-01-4 от 23.12.2019 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020 - 2022 г.

2. ЛЗ за СИМП „Медицински център Клиника нова“ ЕООД е отчело с амбулаторен лист №001709 от 07.06.2021 г. дейност на името на ЗОЛЯ. А.С. от д-р Р К, изпълнител по пакет „Детски болести”, която не е извършена. Установеното представлява нарушение на чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО и чл. 421, ал. 1 от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020 - 2022 г.

3. ЛЗ за СИМП „Медицински център Клиника нова“ е нарушило условията и реда за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, тъй като д-р К, изпълнител по пакет „Детски болести“ в ЛЗ, не е оказала дължима по договор медицинска помощ, като на 25.06.2021 г. е отказала да извърши преглед на ЗОЛ Д А.С., при посещението на пациента в амбулаторията на специалиста с издадено „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ-НЗОК № 3) от лекар, работещ в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ за заболяването „Остър тонзилит, неуточнен“ с МКБ код J03.9. Констатираното по т.3 съставлява нарушение на чл. 147, ал.1 и ал. 7 от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г.

Към КП са приложени копия на цитираните в него АЛ. Същият е бил надлежно връчен на ЛЗ, чрез неговия управител на 15.09.2021г. В срока по чл.74, ал.4 от ЗЗО от ЛЗ е подадено Възражение вх.№ РД-11-859/7/21.09.2021г., с което са оспорени констатациите на проверяващите органи. Възражението е изпратено от Директора на РЗОК-Варна до арбитражна комисия по чл.75 от ЗЗО с писмо с изх.№ 11-00-117/01.10.2021г. Със Заповед № РД-18-77/11.10.2021г. Директорът на РЗОК-Варна е определил членовете на арбитражната комисия, които да разгледат преписката по възражението на ЛЗ за СИМП „Медицински център Клиника Нова“ ЕООД.

По Протокол № 28/12.10.2021г. Арбитражната комисия е разгледала възражението и не е стигнала до решение поради равен брой противоположни гласове. Представителите на РЗОК са потвърдили констатациите по протокола и са приели възражението за неснователно, а представителите на БЛС са отхвърлили констатациите по протокола.

С Доклад вх.№ РД-11-859/8/22.10.2021г. проверяващият контрольор в отдел ДКИМДПА предложил на Директора на РЗОК-Варна, на ЛЗ за СИМП да бъде наложена санкция „финансова неустойка“ – 2 пъти по 100 лв. и санкция „Прекратяване на договора“ по пакет „Детски болести“- частично за извършените нарушения.

Директорът на РЗОК-Варна, като се запознал с протокола от заседанието на Арбитражната комисия и като се позовал на описаните в Протокол №РД-11-859/3/08.09.2021г. резултати от проверката издал процесната Заповед № РД-11-859/10/22.10.2021г., с която приел възражението по т.1 от Протокол №РД-11-859/3/08.09.2021г. за основателно и наложил на ЛЗ санкция по т. 1 „Прекратяване на договора“ по пакет „Детски болести“- частично, по отношение на д-р Р.К.В.на основание чл. 421, ал. 1, буква „а” от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020 - 2022 г. /т.2 от Протокол №РД-11-859/3/08.09.2021г./. Изложил е мотиви, че със своя декларация г-н А.С.Е., родител на дететоЯ. А.С., писмено декларира, че на 07.06.2021г, не е посещавал с дъщеря си амбулаторията на д-р Р К и не е подписвал амбулаторен лист, като това обстоятелство е удостоверено с писмена декларация от А.С.Е. с вХ.№ 94-00-8388/4/27.08.2021 г. на РЗОК- Варна.

По т. 2 наложил финансова неустойка в размер на 100 лв. /сто лева/, съгласно чл. 414, ал. 1 от НРД №РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020 г. - 2022 г. /т.3 от Протокол №РД-11-859/3/08.09.2021г./. Изложил е мотиви, че в предоставената от родителя на детето Д А.С. медицинска документация в хода на извършваната проверка се съдържа екземпляр на неизползвано медицинско направление №004509, издадено от д-р Р.Д.Д. от 25.06.2021г. в 08.26 часа по повод остро състояние с диагноза „Остър тонзилит, неуточнен“ с МКБ код J03.9. Като пациент, разполагащ с валидно медицинско направление, родителите на детето Д А.С. са избрали да посетят д-р Р К — педиатър в МЦ „Клиника нова“ ЕООД, която не е оказала специализирана извънболнична медицинска помощ.

Относно размерът на санкцията е посочил, че същият е съобразен с тежестта на деянието и обстоятелството, че е извършено нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, то санкцията следва да бъде в размер над минимално предвидения за това нарушение.

            Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на акта.

По искане на жалбоподателя за доказване на фактите и обстоятелства по извършеното нарушение по т.2, по делото са разпитани свидетелките М.Н.С. и В.В.С . Стефанова, която работи като асистент в дружеството-жалбоподател, свидетелства за станал инцидент през лятото на 2021г., когато сутринта родителите на Д отишли на преглед при педиатъра д-р К без направление. Пред кабинета имало и други чакащи деца за преглед със запазен час. На родителите било обяснено, че първо трябва да вземат направление от личния лекар, който също работи в медицинския център и след това да минат през регистратура да се регистрират. В този момент майката реагирала бурно, но отишла при личния лекар. Към обяд се върнали с регистрираното направление през регистратура и били помолени да изчакат докато дойде реда им. Свидетелката чула, че д-р К казала, че ще прегледа детето, когато им дойде реда. Обяснява, че педиатърката работи всеки ден до 15.00 ч., като има възможност и за платен прием. 

Свидетелката С.  излага, че миналата година по това време е била с децата си пред кабинета на д-р К. Когато трябвало да влязат в кабинета, чула майката да казва на д-р К, че сега са дошли за ухото, но на детето е изприщено и дупето. Д-р К обяснила, че това не е нейната специалност, но ще им даде направление за дерматолог, за да прегледат детето. В този момент майката започнала да крещи, дръпнала силно вратата и при излизане от кабинета блъснала детето на свидетелката. Педиатърката дошла да види дали детето на свидетелката не е пострадало.

По искане на ответната страна са разпитани родителите на децата. Бащата А.С.Е. обяснява, че на 07.06.2021г. не е посещавал д-р К в „Медицински център Клиника Нова“ и на дъщеря муЯ. не е извършван преглед от педиатъра. На 25.05.2021 г. са посетили центъра за последно, когато педиатърката ги изгонила от кабинета и не приключила прегледа на дъщеря му. Детето било с възпаление на ухото, но се появил и обрив по дупето, но педиатърката отказала да го прегледа, защото било с няколко диагнози, а само с едно направление. Свидетелят потвърди, че за възпалението на ухото са имали записан час и направление от личния лекар.

Свидетелката Х.Х.Е., майка на децата потвърждава, че на  25.05.2021г. ходили на преглед заради възпаление на ухото на дъщеря й. Д-р К прегледала ухото на детето, но за възпалението на дупето отказала, защото нямали направление за това и ги изгонила от кабинета. Когато ходили със сина си педиатърката излязла в обедна почивка и им казала, да отидат с направлението при друг лекар.

Двамата родители обясняват, че обикновено при преглед им се предоставят за подпис много листи и не следят за отразените върху тях дати. При предявяването на амбулаторен лист № 001709/07.06.2021г., находящ се на л.61 от делото, за запознаване и становище по отношение положения подпис за пациент: (родител, настойник/приемен родител), свидетелите отричат подписите да са техни.

По искане на жалбоподателя е назначена Съдебно-почеркова експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективно и компетентно дадена. От заключението на вещото лице се установява, че подписът, положен за „Пациент: настойник/приемен родител“ в амбулаторен лист № 001709/07.06.2021г., е изпълнен от Х.Х.Е..

Предвид гореописаната фактическа обстановка, съдът достигна до следите правни изводи:

           

По валидността на акта:

Оспорената заповед е издадена от орган с функционална и материална компетентност – Директорът на РЗОК - Варна. Именно директорът на РЗОК е компетентният орган, който съгласно чл.76, ал.3 от ЗЗО е оправомощен да издаде заповед, с която налага санкции при констатирани нарушения. Същата компетентност на директора на РЗОК – да определи вида и размера на санкциите „финансова неустойка“ и „прекратяване на договора“ е регламентирана в чл.413,  чл.414, ал.1 и чл. 421, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г.

По отношение изискването за спазване на установената форма:

Оспорената заповед е писмена, а от посочените в нея фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право, респ. в този аспект не се установяват основания за отмяна на заповедта.

По отношение съобразяването с административнопроизводствените правила и съответствието с материалноправните норми:

Заповедта на Директора на РЗОК – Варна за извършване на проверка на лечебното заведение е издадена в съответствие с чл.72, ал.2, вр. ал.3 от ЗЗО и е връчена на проверяваното лице, както изисква разпоредбата на чл.399, ал.1 и ал.2 от НРД за МД за 2020-2022г.

Резултатите от проверката са обективирани в протокол от 08.09.2021г., в съответствие с чл.74, ал.3 от ЗЗО, като екземпляр от същия е връчен на проверяваното лице на 15.09.2021г. В указания 7-дневен, проверяваното лице се е възползвало от възможността по чл.75 ал.1 от ЗЗО за писмено възражение срещу констатациите в протокола, подлежащо на разглеждане от Арбитражна комисия. Арбитражната комисия не се е произнесла с решение, поради равен брой противоположни гласове, поради което Директорът на РЗОК – Варна в изпълнение нормата на  432, ал.3 от НРД е издал заповед за налагане на санкция.

Противно на наведените от жалбоподателя възражения, съдът намира, че Арбитражната комисия е била в надлежен състав, определен по реда на чл.75, ал.2-6 от ЗЗО и при спазване на правилата в глава 21, раздел ІV от НРД за МД за 2020-2022г. Съгласно нормата на чл.75, ал.2 от ЗЗО арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, а според ал.3 на същия член в арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, по чл. 74, ал. 3. Това правило е доразвито от чл. 425, ал. 5 от НРД за МД за 2020-2022 г., според който директорът на РЗОК включва в арбитражната комисия за всеки конкретен случай посочените по реда на ал.3 представители на РК на БЛС по съответните специалности, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице. Анализът на тези текстове показва, че за разглеждането на възражението законът изисква включването на „представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти“. Съсловни са организациите, включващи различни категории лица с отношение към медицината – организации на лекари, на медицински сестри, на фелдшери, на зъболекари, на фармацевти и т.н. /в този см. Решение № 10086 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4139/2020 г., VI о./. В случая, в състава на комисията са били включени лекари /т.е. представители на съсловието, от което произхожда медицинското лице, осъществило лечението на двете деца/, а видно от Заповед № РД-18-77/11.10.2021г., Директорът на РЗОК – Варна е определил от страна на РК на БЛС като членове трима лекари, един от които е със специалност „Детски болести“ и „Обща медицина“. От своя страна Български лекарски съюз в писмо с.д № 2360/14.02.2022г., е информирал съда за това, че съгласно законоустановените правила за работа на Арбитражните комисии, по искане на директора на РЗОК – Варна, РК на БЛС- Варна с писмо определя поименен състав на Арбитражната комисия от квотата на съсловната организация. За конкретното арбитражно дело по казуса на СИМП МЦ „Клиника Нова“ ЕООД, са изпратили две писма с №№ 391/29.09.2021г. и 394/01.10.2021г. до директора на РЗОК- Варна за определяне на квотата на БЛС с имената и специалистите на лекарите – съответно за първоначалния квотен състав и за промяна на същия по уважителни причини.

В този смисъл съдът намира, че не е налице допуснато нарушение при определяне състава и при провеждането на заседанието на Арбитражната комисия.

В жалбата се твърди липса на мотиви на процесната заповед, като съдът не споделя доводите на жалбоподателя и в тази насока. Оспореният акт съдържа конкретно и ясно посочване на фактическите и правните основание за издаването му, респ. за наложените санкции. Описаните факти в достатъчна степен съдържат данни и обстоятелства, относими към състава на посочените като нарушени разпоредби на ЗЗО и НРД за МД за 2020-2022г., съдържат се изводи по фактите и във връзка с тях са формирани изводи за относимите правни основания. Органът се е позовал и на констатациите, обективирани в Протокол № РД-11-859/3/08.09.2021г., както и на материалите събрани в хода на административното производство. Следователно Заповедта е издадена при спазване на административно-производствените правила, като нарушения в тази насока не се установиха от съда и при извършената служебна проверка.

По отношение наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон, съобразно събраните по делото доказателства и относимата законодателна уредба, съдът намира следното:

Между страните няма спор и се установява от приложения по делото Договор № 031341/14.02.2020г., че оспорващото ЛЗ е изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ. На същото, по т.1 от заповедта е наложена санкция „прекратяване на договора“ по пакет „Детски болести“- частично, по отношение на д-р Р.К.В.на основание чл.421, ал.1, б. „а” от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020 - 2022 г., съгласно която норма, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага тази санкция при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл.72, ал.2 от ЗЗО от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност.

По аргумент от чл.55, ал.2, т.5 и т.2 от ЗЗО както документацията и документооборота, така и условията и реда за оказване на отделните видове медицинска помощ по чл.45 от  ЗЗО се съдържат в НРД.

Санкцията по т.1 е наложена за това, че А.С.Е., родител на дететоЯ. А.С., на 07.06.2021г, не е посещавал с дъщеря си амбулаторията на д-р Р К и не е подписвал амбулаторен лист, като административният орган се е позовал на писмена декларация с вХ.№ 94-00-8388/4/27.08.2021г. на РЗОК- Варна, от А.С.Е. - баща на детето.

Съдът намира жалбата в тази част за основателна. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, опровергават извода на ответника за допуснато нарушение. На първо място следва да се посочи, че извършването на медицинска дейност по договор с НЗОК се доказва не със свидетелски показания или декларации, а със съставени първични медицински документи. В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че в АЛ № 001709/07.06.2021г., има описани анамнеза, обективно състояние, проведени изследвания и назначена терапия, а също така има поставена основна и допълнителна диагнози, което свидетелства за извършен преглед. Категорично е и заключението на вещото лице по СПЕ, съгласно което подписът положен върху АЛ е на майката на детето.

Депозираните в хода на съдебното производство свидетелски показания на родителите наЯ. С., не могат да бъдат кредитирани в подкрепа тезата на ответника, поради противоречията им с представените по делото писмени доказателства, както и на обясненията на самите свидетели помежду им. Бащата на детето категорично заявява, че на 07.06.2021г. не са посещавали д-р Р К, а са я посетили на 25.05.2021 г., когато ги е изгонила от кабинета. А посещението е било във връзка с възпаление на ухото, за което имали направление от д-р Д. а впоследствие и възпаление на дупето. Майката също заявява, че 25.05.2021г. са водили дъщеря си за възпаление на ухото при д-р К, като сочи, че посещението със сина й е след 25.05.2021 г. И двамата родители сочат, че при посещенията си при педиатъра подписват накуп няколко документа, но не следят за това какви документи подписват. Така дадените показания са в противоречие с представените документи по административната преписка. На първо място в АЛ №001511/25.05.2021г. е отразен първичен консултативен преглед на ЗОЛЯ. А.С., като прегледът е извършен на база МН бл. МЗ — НЗОК №3, тип 1 (за остро състояние) № 2002/20.05.2021г., издадено от д-р Р.Д.Д. - общопрактикуващ лекар. В МН личния лекар е отразил насочваща диагноза с МКБ код 1/23.9 /Алергичен контактен дерматит от неуточнена причина/. Вписана е основна диагноза с МКБ код Б23.9 /Алергичен контактен дерматит от неуточнена причина/. В АЛ е отразено снемането на анамнеза и подробен обективен статус. Отразено е измерване на телесно тегло. ИМП е назначил терапия. В АЛ № 001709/07.06.2021г. с отразен вторичен консултативен преглед на ЗОЛЯ. А.С. с вписана основна диагноза с МКБ код Б23.9 /Алергичен контактен дерматит от неуточнена причина/ и придружаващи заболявания и усложнения с МКБ код В34.9 /Вирусна инфекция, неуточнена/. В АЛ е отразено снемането на анамнеза и подробен обективен статус. Отразено е измерване на телесно тегло. ИМП е назначил терапия, различна от назначената при първичния преглед. Така представените АЛ съответстват на предоставената разпечатка от системата за регистрация на регистратурата на ЛЗ за периода от 07.06.2021г. до 11.06.2021г., видно от която, дететоЯ. С. има записан час за преглед на 07.06.2021г. /понеделник/ в 12.15 часа.

От така представените документи нелогично и житейско неоправдано звучи тезата на родителите, че са подписали АЛ с дата, която е последваща твърдения от тях последен преглед на 25.05.2021г.

Отделно в показанията на двамата родители съществуват противоречия, като напр. бащата заявява, че след 25.05.2021г. не са посещавали педиатъра, а майката на въпрос на съда отговоря, че са я посещавали със сина си. Освен това в първоначалната жалба подадена от бащата, същият посочва, че действието се развива за пореден 3 път и с двете деца поотделно, а в съдебно заседание сочи: „преди това не сме се сблъсквали с такова отношение от нейна страна, доволни сме по принцип, нямаме някакви притеснения“. Поради така установените вътрешни противоречия и неубедителност, съдът не кредитира свидетелските показания на родителите в тази част.

Единствено твърденията на бащата, че на 07.06.2021г. не са посетили д-р К не са достатъчни за да се приеме нарушението по чл.59, ал.11, т.1 от ЗЗО за безспорно доказано. Представените по делото от страна на бащата наЯ. декларации, като частни документи по арг. от чл. 180 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицето, подписало документа, но по отношение на съдържанието обективирано в него, частният свидетелстващ документ няма доказателствена сила.

От друга страна според чл.147, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022г. специалистът при оказване на СИМП отразява оказаната медицинска помощ в „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ-НЗОК № 1). Съгласно чл. 218, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022г. „амбулаторен лист“ се явява част от първичните медицински документи, като в чл.219, ал.1 в приложимата редакция от НРД е регламентирано, че документите по чл.218 се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение № 2. В Приложение №2 „Медицински документи“ в Указания за работа с документи за предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, по конкретно в „Указания за попълване на амбулаторен лист за преглед от общопрактикуващ лекар или лекар специалист“ в т.10 е записано: „Пациентът, /родител, настойник, приемен родител/ удостоверява с подписа си информираност за извършените медицински дейности, назначени изследвания и терапия, както и, че към момента на прегледа не е хоспитализиран. При отказ на пациента от назначената терапия или хоспитализация, лекарят в свободен текст описва отказа в полето „Терапия“ и задължително изисква подпис на пациента или негов законен представител“.

Горните изисквания са форма за доказване на медицинската дейност, като в случая съвкупният анализ на приобщените по делото доказателства обосновава извод, че прегледът на 07.06.2021г. е бил извършен.

Предвид горното, съдът намира, че оспорената заповед в частта на наложената по т.1 санкция се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.

 

По т.2 от заповедта, санкцията финансова неустойка в размер на 100 лв., е наложена на основание чл.414, ал.1 от НРД № РД-НС-01-4/23.12.2019г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022г. /т.3 от Протокол №РД-11-859/3/08.09.2021г./, за това, че не е извършен преглед от д-р К по медицинско направление № 004509, издадено от д-р Р.Д.Д. от 25.06.2021г. в 08.26 часа по повод остро състояние с диагноза „Остър тонзилит, неуточнен“ с МКБ код J03.9.

В тази част санкционираното ЛЗ не оспорва така установената от контролните органи фактическа констатация. Възраженията се свеждат до това, че д-р К не е отказала да прегледа детето Д, а е помолила родителите да изчакат пред кабинета, докато приключи прегледите преди тях, като им е указала, че следва да вземат направление от личния лекар, което да регистрират в системата. От представените регистри от оспорващия за записани часове за деня, а именно за 25.06.2021г., от записаните часове за преглед при д-р К се установява, че за посочената дата има записан час за пациента в 11.30ч. /л. 72 от делото/. Безспорен е и факта, че направлението, издадено от ОПЛ д-р Д. в същия ден в 08.26 ч. не е използвано, същото е приложено и към административната преписка на л.63.

Горните установявания не се опровергават от разпитаните по делото свидетели С.и С. . Нито от една от двете свидетелки не посочи точен ден, в който се е случило описаното от тях събитие. Отделно от това свидетелката С.посочи, че сутринта около 8.30-9.00 ч. родителите са дошли за преглед на Д без направление, което е в противоречие с представеното направление, издадено в 08.26 ч. Свидетелката С.  посочи, че случката е станала „миналата година, по това време някъде“, т.е. м. април. Поради горните несъответствия съдът не кредитира свидетелските показания на С.и С. .

В случая по делото са установени по безспорен и категоричен начин юридически факти, които съставляват материалноправна предпоставка за налагане на санкцията по чл. 414, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г.

Наведените възражения за неспазване на процедурата по регистрация на час в ЛЗ съдът намира за неоснователни, предвид наличието на записан час, регистрирано медицинско направление в системата на ЛЗ и неосъществен преглед от д-р К, причините за което са ирелевантни към спора. Меродавното в случая е, че при издадено и регистрирано медицинско направление, преглед на Д не се е осъществил, въпреки явяването на детето. В този смисъл, правилно ответникът е приел, че съгласно чл.30, т.1 от НРД за МД 2020-2022 г., изпълнителите на медицинска помощ се задължават да осигуряват на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД. Съгласно чл.147, ал.1 от НРД за МД 2020-2022г. специализирана извънболнична медицинска помощ се оказва на ЗОЛ, на които е издадено „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ-НЗОК № 3) от лекар, работещ в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, и „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ-НЗОК № ЗА) от лекар за СИМП, сключил договор с НЗОК, или от ОПЛ в случаите по чл.144, ал.9 и 10. Съгласно чл.147, ал. 7 от НРД за МД за 2020-2022г. здравноосигуреното лице може да избере лечебно заведение за СИМП, сключило договор с НЗОК. Специалистът определя ден и час за консултация.

Предвид горното, съдът намира, че наложената с оспорената заповед санкция по т.2 е законосъобразно определена. Жалбата против същата се явява неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

 

Съобразно изхода на спора, основателни се явяват направените от страните искания за присъждане на разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. При определянето им съдът счита, че двете санкции са с еднаква относителна тежест. Направените от жалбоподателя разноски в хода на съдебното производство, претендирани от проц. представител са общо в размер на 1150 лв., от които 1000лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв. за СПЕ. Предвид фактическата и правната сложност на казуса, конкретните процесуални действия на процесуалния представител на оспорващия, както и предвид факта, че процесуалното представителство по делото се осъществи в пет съдебни заседания, съдът намира възражението за прекомерност, направено от ответната страна, за неоснователно. Искането на жалбоподателя за присъждане на съдебноделоводни разноски се явява основателно в размер на половината от претендираните, а именно 575.00 лв., с оглед уважаване на жалбата срещу една от двете наложени санкции.

На основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на ответника 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, което се редуцира съразмерно, в съответствие с отхвърлената част от оспорването, а именно 50 лв.

Воден от горното, съдът

 

 

                                                Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-11-859/10/22.10.2021г. на Директора на РЗОК-Варна, в частта по т.1, с която на “Медицински център Клиника Нова“ ЕООД, ЕИК *******, е наложена санкция „Прекратяване на  договора по пакет „Детски болести“ – частично, по отношение на Д-р Р.К.В.на осн. чл.421 ал.1 б.“а“ от НРД № РД-НС-01-4/23.12.2019г.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Медицински център Клиника Нова“ ЕООД, ЕИК *******, против Заповед за налагане на санкции № РД-11-859/10/22.10.2021г. на Директора на РЗОК-Варна, в частта по т.2, с която е наложена финансова неустойка в размер на 100 лв., на осн. чл.414 ал.1 от НРД № РД-НС-01-4/23.12.2019г.

 

ОСЪЖДА РЗОК – Варна да заплати на “Медицински център Клиника Нова“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Възраждане“, ул.“Вяра“ № 7, партер, представлявано от управителя Д-р М.С.Д., сумата от 575.00 /петстотин седемдесет и пет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

ОСЪЖДА “Медицински център Клиника Нова“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Възраждане“, ул.“Вяра“ № 7, партер, представлявано от управителя Д-р М.С.Д.,***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: