РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Смолян, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20235440100649 по описа за 2023 година
а се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Н. Н. В. от гр. Смолян чрез пълномощника адв. *** е предявил срещу „***,
представлявано **** иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. и чл. 143, ал. 1 и 146, ал. 1
ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 604364 към искане №
604364/27.08.2022 поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното: Страна е по договор за паричен заем № 604364 от 27.08.2022 г., сключен с „***.
Съгласно Договора следва да върне обща сума в размер на 1 210,68 лева.
Счита, че договорът е нищожен, тъй като общата сума за връщане възлиза на 2 233
лв. и освен главницата в размер на 1 000 лв. и 3,330 % лихва в нея е включена и неустойка
по чл. 8 в размер на 1022,32 лв. за неизпълнение на задължението по чл. 6 за обезпечаване
на кредита. Счита процесната клауза на чл. 8 за нищожна, тъй като заобикаля добрите нрави
и е неравноправна, заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неустойката при
включването й в ГПР ще надвиши прага по чл. 19, ал 4 ЗПК. Нарушени са и чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК договорът също е нищожен.
Адв. *** моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Възраженията се свеждат до следното:
Договорът е сключен в рамките на свободата на договаряне на страните. Клаузата за
неустойка е индивидуално уговорена с ищеца и не е неравноправна. Тя не противоречи на
1
добрите нрави, не противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като счита, че
неустойката не следва да се включва в изчисляването на ГПР, тъй като касае неизпълнение
на задължения от кредитополучателя. ГПР не надвишава нормативно определения 5-кратен
размер на законната лихва. Договорът отговаря на чл. 10 ЗПК, ищецът е бил наясно с броя,
размера, периодичността и падежа на погасителните вноски. Не е налице и
недействителност на основание чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, тъй като единствено базовите
допускания за включените разходи на ГПР имат значение и те са предвидени при сключване
на договора при условие, че двете страни изпълняват задълженията си. В случай, че бъде
прието, че клаузата за неустойка е недействителна, то тя не влече недействителност на целия
договор.
Претендира за разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител адв. *** моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира за присъждане на направените от ищеца
разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с
вкл. ДДС.
Ответникът „*** не се представлява, в писмено становище процесуалният
представител адв. *** моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за
разноски. Моли да не бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв. ***, тъй като
счита, че ищецът не е материално затруднено лице и прави възражение за прекомерност.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.08.2022 г. между „*** като кредитор и Н. Н. В. като кредитополучател е
сключен договор за паричен заем № 604364 към искане № 604364, по силата на който
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1 000 лева,
който последният се задължил да плати на 11 месечни погасителни вноски, платими на 27-
мо число в размер на 110,06 лв. всяка, като първата вноска е с падеж 27.09.2022 г. и
последната е с падеж 27.07.2023 г. Кредитополучателят се задължил да върне кредита ведно
с месечна договорна лихва от 3,330 %, при ГПР 48,255 %. Общият размер на всички
плащания възлиза на 1 210,68 лв.
С чл. 6 страните се съгласили договорът за потребителски кредит да бъде обезпечен с
гарант/и, отговарящи на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора с
едно от предвидените обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот;
особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в
полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 заемателят е декларирал, че е уведомен, че в случай, че
не представи договореното в чл. 6 обезпечение в три-дневен срок от сключването на
договора или представеното обезпечение не отговаря на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от
общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер
на 1 022,32 лв. с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителни план. Видно от
погасителния план предвидената разсрочена неустойка по чл. 8 от договора е в размер на
2
92,94 лв. месечно, платима ведно с месечната погасителна вноска. Така размерът на
месечната погасителна вноска става 203 лв.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, предявен между надлежно легитимирани
страни – страните по договорното кредитно правоотношение.
Безспорно се установи, че в случая между ищцата и ответника е бил сключен
договор за потребителски кредит, по който ищцата е кредитополучател, а ответникът е
кредитор.
Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими
изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит
представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и
изискванията на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.
20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй
като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
Според чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Ищцата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключила през
2021 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.
Съдът извърши служебна проверка на цитираните текстове от ЗПК във връзка с
изложените твърдения от ищцата за нищожност на клаузата за неустойка.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК въвежда изисквания за формата на договора -
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други
3
разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит. Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Предвиденият в чл. 4, ал. 1 от договора 3-дневен срок за обезпечаване на кредита е
трудно изпълним в първите три възможности за ипотека, особен залог и банкова гаранция,
поради което към момента на сключването на договора за кредит съществува сигурност за
обезпечаване на изпълнението по кредита с издаване на ценна книга в полза на заемодателя.
Оспорената от ищцата клауза от договора за кредит – чл. 8 предвижда заплащането на
неустойка от страна на кредитополучателя при неизпълнение на задължението за
обезпечаване на кредита.
Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи,
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът
може да иска обезщетение за по-големите вреди.
В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за
нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, противоречат
с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. В мотивите на ТР е прието, че съдът следи служебно за спазването на
добрите нрави по иск за дължимост на неустойка. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с
неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл е решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о. и др..
Предвидената в чл. 8 от договора неустойка за неизпълнението на договорно
задължение за представяне на обезпечение на договора чрез банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на условията на чл. 23 от общите условия към договора е нищожна.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора чрез представяне на
ипотека; особен залог, банкова гаранция или ценна книга, отговарящ на изискванията на
кредитора, в тридневен срок от сключване на договора, като при неизпълнение е предвидена
неустойка в размер на 1 022,32 лв., който надхвърля размера на заемната сума от 1 000 лева.
Предварително е предвидено, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка
погасителна вноска, независимо от настъпването на условията за възникването й.
4
Няма законова пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая, обаче нейният размер е значително завишен и дори надхвърля
размера на предоставения кредит. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната й
функции, които законодателят определя за неустойката. По начина, по който е договорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху основното задължение за погасяване на заетата сума, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до настъпването на вреди за кредитодателя. Така
уговорената неустойка излиза извън присъщата ѝ обезпечителна функция.
При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата
при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните
неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални
такива от непредставянето на обезпечение чрез ипотека особен залог, банкова гаранция или
ценна книга. Обезпечението има цел различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява
вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми защитава кредитора
срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение
за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъда
обект на обезвреда с клауза за неустойка. При неизпълнение на задължението за връщане на
дадената в заем сума и възнаграждение за ползването , кредиторът ще се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133
ЗЗД.
По начина, по който е договорена, основната цел на тази неустоечна клауза е да
дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежащата на връщане сума с почти двоен размер, което излиза извън
общоприетите разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично
нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от
неизпълнението. В този смисъл е решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010
г., IV г. о., ГК.
Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за обезпечение на кредита не изпълнява законовите функции и е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
5
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ разход
по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал.
2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен
реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Според чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Съдът счита, че посоченият в договора за кредит ГПР от 48,255 % не е
действителният такъв разход и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Неустойката за неизпълнение на задължението за обезпечаване на договора представлява
6
косвен бъдещ разход по кредита, поради което следва да бъде изрично посочено и включено
в ГПР, което в случая не е сторено. Реалното включване на този разход в ГПР автоматично
увеличава неговия размер до 395,09 % /изчислено с помощта на кредитен калкулатор –
ГПР/, което надхвърля значително предвидения законов горен праг от 5 кратния размер на
основния лихвен процент на БНБ, увеличен с допълнителни 10 пункта, което е в
противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съдебната практика приема, че посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, представлява заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4,
вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването
на договора. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. В представения договор не е посочен размерът на дължима
възнаградителна лихва, както и приложимият годишен лихвен процент, а е посочен месечен
лихвен процент. Видно от представения стандартен европейски формуляр, в него е посочен
размер на лихва от 210,66 лв. и фиксиран годишен лихвен процент от 39,96 %, но тази
информацията не се съдържа в самия договор за кредит, с което е нарушено и изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Освен това така договорената лихва противоречи и на морала, тъй
като надхвърля трикратния размер на предвидената законна лихва, което също води до
нищожност на договора.
Предвид изложеното съдът приема, че процесният договор е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл.първо ЗЗД, поради което искът е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде прогласена нищожността на процесния
договор за кредит.
Относно разноските:
Ищецът е направил разноски за заплащане на държавна такса в размер на 50 лева.
Адв. *** – пълномощник на ищеца е заявила искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.. Съдът счита същото за основателно, тъй като
осъществената правна защита и съдействие от страна на адв. *** е безплатна за ищеца като
материално затруднено лице, в подкрепа на което е представена справка за кредитната му
задлъжнялост от ЦКР на БНБ. Видно от справката ищецът има общо 20 активни кредита,
като 19 от тях са от небанкови финансови институции. На 9 страници са изписани просрочия
по активните непогасени кредити, което недвусмислено води до извод, че същият е
материално затруднен.
Ще следва на адв. *** да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв.
7
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. първо и трето ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП Договор за паричен заем № 604364 към
искане № 604364 от 27.08.2022 г., по иска предявен от Н. Н. В., ЕГН **********, от гр.
Смолян, ул. „***3 срещу „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от ****.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Н. Н. В., ЕГН
**********, от гр. Смолян, ул. „***3 сумата от 50 лв. за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от **** на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат *** ***,
ЕГН **********, гр. *** адвокатско възнаграждение в размер на 400.
Банковата сметка на ищеца, по която ответникът може да плати присъдените
разноски за държавна такса, е: ***.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. *** и на ответника чрез
адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8