№ 17780
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110110000 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 52927/24.02.2023г. на СРС, уточнена
с Молба, вх. № 77152/21.03.2023г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение
№ 24782/30.08.2022г., издадена по ч.гр.д. № 42044/30.08.2022г. на СРС.
Ищецът „************" АД чрез юрк. Цв.В. е предявил срещу Т. Т. Р. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „************“ АД
във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град П., ул. „**********“
№ 11, вх. Г, ап. 8, аб. № *******, както следва:
717,23 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.12.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.07.2022г.) до
окончателното им изплащане;
51,03 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 02.02.2021г.-01.07.2022г.;
8,00 лева за главница за дялово разпределение за периода м.12.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (11.07.2022г.) до окончателното им изплащане;
57 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 02.02.2021г.-01.07.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период на ответника топлинна енергия, като
той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че купувачът на
1
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок
след изтичане на периода, за който е доставена енергията. За насроченото по делото
публично съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като изразява становище в
писмен вид. Предявените искове се поддържат.
Ответникът Т. Т. Р. чрез адв. А. И. – АК-София, е подал Отговор на исковата молба,
вх. № 178599/22.06.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че не е нито собственик, нито ползвател на топлоснабдения имот. Дори и да се
приемело обратното, то той не бил единствен собственик и евентуално следвало да отговаря
за задълженията за имота съобразно дела си в него. Заявява, че не оспорва размера на
начислените суми, а само основанието да се претендират от него, евентуално да се
претендират в пълен размер, поради което моли да не бъде допускано изслушването на
вещи лица. Прави възражение за прихващане със сумата от 200,00 лева, която ищецът му
дължал за съдебни разноски по друго дело между страните. Ответникът Т. Т. Р. е починал на
27.08.2023г., като на негово място по реда на чл. 227 ГПК като ответници по делото са
конституирани наследниците му по закон И. В. Р. /съпруга/ и Н. Т. Р. /дъщеря/. В
насроченото по делото публично съдебно заседание не се явяват, като се представляват от
адв. И., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, поради което обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при
признание на иска или с неприсъствено решение. Съдът на основание чл. 7, ал. 1 ГПК съдът
служебно извършва необходимите за движението и приключването на делото действия, като
следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните.
Съдът може и служебно да издири наследниците на починалия ответник и да ги конституира
по реда на чл. 227 ГПК като ответници по делото, като това не е основание за
недопустимост на решението му (арг. р.265895/27.09.2021г.-в.гр.д.12002/2019г.-СГС).
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погА.ване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
2
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт се установява от
приложеното по делото тяхно копие. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и § 1, т. 42 (обн. ДВ, бр.
107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена,
има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на
правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).
Доколкото и първоначалният ответник, и конституираните като страни по реда на чл.
227 ГПК негови наследници, са направили възражения за липса на облигационно отношение
за доставка на топлинна енергия до сочения в исковата молба имот, то следва съдът да
прецени наличието на предпоставките за възникване на такова, първата от която е, както
вече бе посочено, притежавано право на собственост или вещно право на ползване върху
имота. По делото не са ангажирани никакви доказателства Т. Р. лично или като наследник
на майка си Н. Т.а Р. да е бил в рамките на процесния период собственик на топлоснабдения
апартамент или да е притежавал вещно право на ползване върху него. Подобен извод не
може да се обоснове и върху представената на л. 10 от делото молба за откриване на
партида, в която при това данните на ищеца и данните за имота са попълнени на ръка с
видимо различен почерк, което обстоятелство. При това с оглед съображенията по ТР
2/2017-2018-ОСГК подобна молба за откриване на партида би имала значение за
обосноваване отговорността на ответни, но само такъв, който е получил имота на
облигационно основание /за послужване, наем и др./, от собственика или ползвателя на
имота, и потребява топлинна енергия в него.
Доколкото по делото не се установява първоначалният ответник, а оттам и
конституираните като ответници негови наследници, да са собственици или носители на
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот за процесния период, то не е налице
първата и главна предпоставка за основателност на предявените искове за главници. Оттук с
пълна сила това важи и за исковете за лихви. При това положение обсъждането на
останалите събрани по делото доказателства и заявени от страните доводи се явява
безпредметно.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в цялост.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат само
ответниците. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
Единствено ответницата Н. Р. е доказала разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер
на 300,00 лева, които следва да бъдат присъдени в нейна полза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „************“ АД, ЕИК **********, със седалище в
град П., срещу Т. Т. Р. , ЕГН **********, от град София, починал в хода на производството
и заменен на основание чл. 227 ГПК като страна по делото от наследниците си по закон И.
В. Р., ЕГН **********, от град София, и Н. Т. Р. , ЕГН **********, от град София, искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „************“ АД
във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град П., ул. „**********“
№ 11, вх. Г, ап. 8, аб. № *******, както следва:
717,23 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.12.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.07.2022г.) до
окончателното им изплащане;
51,03 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 02.02.2021г.-01.07.2022г.;
8,00 лева за главница за дялово разпределение за периода м.12.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (11.07.2022г.) до окончателното им изплащане;
57 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 02.02.2021г.-01.07.2022г.
ОСЪЖДА „************“ АД, ЕИК **********, със седалище в град П., да
заплати на Н. Т. Р. , ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 300,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство
(гр.д. 10000/2023г. на СРС) за заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4