П О П Р А В К А НА Я В Н А Ф А К Т И Ч Е С К А Г Р Е Ш К А
Р Е Ш Е Н И Е № І- 260168
град Бургас
, 24.09. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в ЗАКРИТО заседание
на
............24.09…..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря …………….. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 784 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.247 и чл. 248 . ГПК и е образувано по повод молбата на процесуалния представител на на въззиваемия К.Н.Г. за поправка на допуснатата в решение № I-127/12.06.2020 г. постановено по настоящото дело очевидна
фактическа грешка ,състояща се в опущение на съда да постанови в диспозитива решението си за
присъждане на разноски в полза на въззивника ,както и за изменение на решението за разноските
,които да бъдат присъдени в пълен размер .В подкрепа се сочат съображения.
Представителят
на противната страна – въззивник по делото
не е взел становище по искането
за поправка.
Молбата
е депозирана в срока по чл. 248 ГПК и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е и основателна .
С
решението си от 12.06.2020 г. съдът е потвърдил атакуваното решение № 306/22.01.2020 г.постановено по гр.д. № 8539/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е осъдена да заплати на К.Н.Г. от гр.*** сумата от 1713,66 лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 252,82 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положния от него за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 229,16 лв, представляваща общ сбор от лихва за забава върху главницата за периода от от 30.10.2016 г
до13.08.2019 г., както и сумата от 350 лв, представляваща направени от ищеца разноски по делото..
В
мотивите към решението съдът е посочил
,че при този резултат по делото на чл.
78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззиваемия да му бъдат
присъдени и направените по делото разноски ,които с оглед представения договор за правна защита и
съдействие са в размер на 390 лева с ДДС и представляват възнаграждение за един адвокат, платено в брой
съгласно договор за правна защита и съдействие. Приел е,че претендираното
възнаграждение за адвокат е по-високо от
минималния предвиден размер съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК ,направено от въззивната
страна ,е уважено и е прието ,че в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени 227 лв. без ДДС/270 лв. с ДДС/-направени разноски пред БОС.В
диспозитива обаче съдът е осъдил въззивника-ответник да заплати пълния
претендиран размер разноски от 390 лв. с
ДДС ,а не 273 лв.
с ДДС-както е приел в мотивите .
Доколкото
очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът е формирал воля в
мотивите на решението, но погрешно я е изразил в диспозитива му,в случая е налице такава .Затова и тази грешка в диспозитива на
решението следва да бъде поправена ,като вместо сумата от 390 лв. с ДДС
–възнаграждение за адвокат през
въззивната инстанция да се чете сумата
от 273 лв.Макар и искането да е за
поправка на допусната грешка в мотивите към решението ,поправка се извършва
само в диспозитива ,който в същността си съдържа съдебното решение .Затова и
неправилно първоинстанционният съд е издал изпълнителен лист за сума ,различна
от сочената в диспозитива на съдебното решение .
Молбата
на въззиваемия включва обаче и искане по
чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските ,като се
претендира присъждане на направените
разноски в пълен размер от 390 лв. с ДДС . Това искане настоящият съдебен сътав
счита за основателно ,като в решението си съдът неправилно е приел
,че претендираното възнаграждение за адвокат е по-високо от минималния предвиден размер съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК ,направено от въззивната
страна ,е уважено .Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие с адвоката на въззиваемия ,същият е сключен преди изменението на
Наредбата за МРАВ от 15.05.2020 г.
,поради което и платеното адвокатско възнаграждение е в рамките на минималното
такова с оглед цената на иска и
възражението за прекомерност е било неоснователно .Затова и в същото време следва да бъде изменено
решението в частта за разноските ,като в
полза на въззиваемия бъдат присъдени разноски в размер на 390 лв. с ДДС .
Мотивиран
от горното , Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ИЗВЪРШВА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА
ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА ,допусната в решение № I-127/12.06.2020 г.постановено по
в.гр.д. № 784/2020 г. по описа на БОС ,както следва : на лист 7 ,стр.14 от
решението ,ред 7-8 от диспозитива вместо
„сумата в размер на 390/триста и деветдесет /лева с ДДС „ да се чете „сумата
373/триста седемдесет и три /лева с ДДС .
ИЗМЕНЯ на осн.чл. 248 от ГПК настоящото решение от
24.09.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка ,с което е поправено в решение № I-127/12.06.2020 г.постановено по
в.гр.д. № 784/2020 г. в частта за разноските
и ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ на МВР, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А, да заплати на К.Н.Г. , ЕГН **********, от гр. *** ,съдебен адрес – Бургас ,ул.“Раковски „ № 2 - ,сумата в размер на 390 (триста и
деветдесет ) лева с ДДС/вместо 273 лв. с ДДС/ , представляваща възнаграждение за адвокат
пред въззивната инстанция.
НАСТОЯЩОТО решение да се счита за неразделна част от
решение № I-127/12.06.2020 г.постановено по
в.гр.д. № 784/2020 г. в
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.