Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.
Ивайловград, 14.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският
районен съд в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател:
Калоян Петров
при секретаря К.Х., като
разгледа докладваното от съдията Н.а.х. дело № 67 по описа за 2016 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Е.Е. ***, който не е съгласен с НП № Е-НП-17 от 28.03.2016
г. на Заместник–министър на енергетиката, с което му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 50 000 лева на основание чл. 93, ал. 2,
т. 1 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/, за нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗПБ.
В
жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление /НП/: не бил извършил нарушението; актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и НП не съдържали задължителните реквизити по
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/; Липсвало ясно и точно
описание на обстоятелствата по извършване на нарушението; НП и АУАН били
издадени от органи без правомощия.
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си предствител адв. К. ***, поддържа
жалбата, като развива изложените в нея съображения за незаконосъобразност на
НП. Излага доводи и за други процедурни нарушения, изразяващи се в липса на
законови предпоставки за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя и
съставяне на АУАН след изтичане на срока по чл. 34 ЗАНН, започващ да тече от
откриване на нарушителя.
Заместник-министърът
на енергетиката в съпроводително писмо оспорва жалбата, като обосновава
законосъобразността, правилността и обосноваността на НП.
След
като обсъди приетите по делото доказателства, Съдът констатира следното:
На 13.05.2015
г., около 10.40 часа, свидетелите – актосъставителят Г. - главен инспектор в
отдел „Контрол” и Н. – експерт в отдел „Концесии и разрешения”, в дирекция
„Природни ресурси и концесии” на Министерство на енергетиката, видно от Заповед
№ Е-РД-16-123/01.04.2015 г. на Министър на енергетиката, придружени от
свидетеля Г. – полицейски служител при РУ на МВР – Харманли, извършили проверки
в района на Община Ивайловград, в изпълнение на посочената заповед и по повод постъпил
сигнал от Стефан Тонев с вх. № E-94-С-44/08.04.2015 г. с приложени към него други
два сигнала и две жалби, с характер на сигнали до различни държавни органи, за извършване на незаконен добив на
скалнооблицовъчни материали от концесионери, нямащи съгласувани годишни проекти
и/или върху земя, която не е с променен статут, както и от титуляри на
разрешения за проучване, включително с изтекъл срок на действие.
Около
10.40 часа, на кариера край с. Железино, свидетелите установили трима граждани
– С.Д., свидетелят С. Р., който се представил с българските си имена С.Р., и
жалбоподателят Е. Ш., които свидетелите възприели като занимаващи се с добив на
гнайс, чрез цепене и подреждане на гнайсови плочи върху палети. В кариерата
имало и няколко палета с наредени върху тях гнайсови плочи. От извършения от
съда оглед на фотографии, направени от свидетелите, се установяват 10 броя
палети с наредени върху тях плочи. На кариерата имало багер и булдозер във
видимо неработещо състояние. Кариерата била голяма и видимо експлоатирана от
много години.
Свидетелят
Г. провел разговор със С.Д. /основно/ и С. Р., а жалбоподателят стоял настрани.
При разговора С.Д. и С. Р., посочили, че добива в кариерата се извършва от ЕТ
„Роко - Рашко Рашков”, за което С.Д. *** и донесъл личната си карта, с която се легитимирал, и разрешение
за проучване на името на ЕТ „Роко - Рашко Рашков”. Свидетелите Г. и Н.
установили на място, чрез проверка по телефона в Министерство на енергетиката,
и впоследствие в самото министерство, че разрешението е с изтекъл срок.
На
място свидетелите Г. и Н. съставили Констативен протокол за установеното при
проверката, който бил подписан от тях и свидетеля Г.. Протоколът не бил
предявен на С.Д., С. Р. и Е. Ш..
През
време на проверката свидетелят Г. не правил нищо, тъй като не било поискано
съдействието му от свидетелите Г. и Н., включително за установяване
самоличността на заварените на кариерата граждани.
На
29.06.2015 г. Заместник-министърът на енергетиката с писмо изх. № Е-24-00-24
поискал от Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково информация за това на кой
търговец са служители, изброените в писмото лица, включително С.Д., С.Р. /С. Р./
и Е. Ш..
С писмо
изх. № 204-264/20.07.2015 г. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” отговорил,
че няма данни С.Д., С.Р. /С. Р./ и Е. Ш. да работят по трудово правоотношение.
Посочва и че при проверки на кариери в района на с. Железино, извършени през
2015 г., не било установено тези лица да полагат труд.
На
18.08.2015 г. Заместник-министърът на енергетиката с писмо изх. № Е-94-С-44
поискал от Директора на Областна дирекция /ОД/ на МВР – Хасково информация за
възраст, единен граждански номер, адрес и месторабота на С.Д., С.Р. /С. Р./ и Е.
Ш..
С писмо
изх. № 11199 от 03.09.2015 г. Директорът на ОДМВР – Хасково посочил трите имена
и поисканата информация. В писмото било посочено, че С.Д. работи като барман в
търговски обект в с. Железино, отдаден му под наем от РПК „Единство” –
Ивайловград на 01.07.2014 г., а за С. Р. и Е. Ш., че е получена информация, че
извършват нерегламентиран добив на подземни богатства. Очевидно е, че тази
информация е по повод проверката от 13.05.2015 г. и запитването на
заместник-министъра на енергетиката, а не касае друг случай.
На
18.09.2015 г. били изпратени покани до свидетеля Г. и до жалбоподателя за
явяването им, първият като свидетел, вторият като нарушител в Министерство на
енергетиката на 30.09.2015 г. за съставяне на АУАН.
Свидетелят
Г. не се явил, тъй като видно от писмо на началника на РУ на МВР – Харманли,
бил служебно ангажиран.
Поканата
до жалбоподателя била получена от баща му, видно от Известие за доставяне на
пощенска пратка на „М и БМ експрес”, едва на 05.10.2015 г..
Още на
30.09.2015 г., без да изчака връщането на известието за доставяне и съответно
без да се увери, че жалбоподателят е надлежно поканен за съставяне на АУАН, свидетелят
Г., оправомощен от Министъра на енергетиката със Заповед №
Е-РД-16-123/01.04.2015 г. да съставя актове, в присъствието на свидетелката Н., съставил срещу
жалбоподателя, в негово отсъствие, АУАН №
15/30.09.2015 г.. От съдържанието на АУАН може да се заключи, че е съставен, за
това, че на 13.05.2015 г. в точка с координати 35Т 0412016, 4593845 /в близост
до асфалтов път за с. Железино/, жалбоподателят извършва добив на подземни
богатства – скалнооблицовъчни материали, чрез цепене и нареждане върху палети
на гнайсови плочи, без предоставена концесия, с което нарушил чл. 4, ал. 2 ЗПБ.
В АУАН
било описано, че жалбоподателят заявил, че извършва добив на основание договор
за проучване, сключен с ЕТ „Роко – Рашко Рашков”, срокът на който бил изтекъл
на 25.08.2011 г. и не бил действащ. Нямало предоставена концесия за кариерата. Посочено
е, че на място били установени „няколко” палета с готова продукция, подготвена
за реализация. Описани са размерите и състоянието на кариерата, както и
наличието в нея в неработещо състояние на багер и булдозер, за който е
посочено, че явно не е използван отдавна.
АУАН,
заедно с актове съставени срещу Д. и Р., за същото нарушение, бил изпратен на
Община Ивайловград за връчване и бил предявен и връчен на жалбоподателя на
16.11.2015 г., видно от подписите върху него, след което единият екземпляр бил
върнат в Министерство на енергетиката /видно кореспондецията между общината и
министерството/.
На
19.11.2015 г. в Министерство на енергетиката постъпило Възражение подписано от
жалбоподателя, в което сочи, че действително на съответната дата се е намирал
на съответното място, но не за да добива гнайс, а за среща с Д. и Р., с които
следвало да пътуват до Ивайловград. Алтернативно моли, ако се прецени, че е извършил нарушението да се приеме, че е
маловажен случай, като се приложи чл. 28 ЗАНН.
Въз
основа на съставения АУАН, Жечо Станков, заместник-министър на енергетиката,
видно от Заповед № Е-РД-16-382/05.08.2015 г. на Министър на енергетиката,
оправомощен със същата заповед, издал НП № Е-НП-17 от 28.03.2016 г., с което
наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер
на 50 000 лева на основание чл. 93, ал. 2, т. 1 от ЗПБ, за нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗПБ.
В НП са
възпроизведени фактическите обстоятелства от АУАН, като са обсъдени
възраженията на жалбоподателя и е прието, че не е налице маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
От разписка
към НП се установява, че то е връчено на жалбоподателя на 06.07.2016 г, чрез
органите на РУ на МВР – Ивайловград, след неуспешен опит да бъде връчено от
служители на Община Ивайловград, видно и от кореспонденцията между Министерство
на енергетиката, от една страна и Община Ивайловград и РУ на МВР, от друга, и
след като жалбоподателят не се явил в Министерство на енергетиката.
НП били
връчени и на Д. и Р..
На 11.07.2016
г., видно от входящия номер, в Министерство на енергетиката постъпила жалба
срещу НП, изпратена чрез пощата.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите с доверие, тъй като са единни, непротиворечиви
и се потвърждават от приетите писмени доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
АУАН е
съставен, а НП е издадено от компетентни органи, по смисъла на чл. 95, ал 1 и
ал. 3 ЗПБ, видно от обсъдените по-горе доказателства.
Съдът
намира, че АУАН е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя,
уреден чл. 34 ЗАНН. Видно от установените по-горе факти, до постъпване на писмо
изх. № 204-264/20.07.2015 г. на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” в Министерство на енегетиката на 22.07.2015 г.,
контролните органи не са били формирали убеждение дали нарушителят е ЕТ „Роко –
Рашко Рашков” или жалбоподателят и другите двама работници. Едва след това
приемат за нарушител жалбоподателя и от този момент настъпва откриването му. От
22.07.2015 г. до 30.09.2015 г., когато е съставен АУАН не са изтекли 3-те
месеца по чл. 34 ЗАНН.
Съставянето на АУАН в отсъствие на жалбоподателя, поради
нередовното му призоваване, не съставлява съществено процедурно нарушение, тъй
като АУАН му е връчен и той е могъл да се защити срещу него, като извърши съответни
възражения, което е и сторил.
Съдът
намира, обаче, че както в АУАН, така и в НП не са описани в необходимата
пълнота и точност обстоятелствата по извършване на нарушението, така че то да
бъде индивидуализирано и разграничено от други такива, а също и така, че
жалбоподателят да може да разбере точно за какво нарушение е наказан, за да се
защити адекватно, а съда да може да извърши правилна преценка за
законосъобразността и правилността на НП, а именно:
В АУАН
и НП не е посочено какво количество подземни богатства се твърди че е добил жалбоподателят.
Вярно
е, че законът не свързва нарушението по чл. 93, ал. 2, т. 1 от ЗПБ с определени
количествени измерения, но количеството добити подземни богатства е от значение
за определяне на тежестта на вредните последици от нарушението, които не следва
да се бъркат с размера на вредите /Виж. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 15.11.1973 Г. ПО Н. Д.
№ 2/1973 Г., ОСНК НА ВС/. Всяко едно престъпление или административно
нарушение се характеризира с вредни последици, чието предотвратяване или
ограничаване е обусловило квалификацията на съответните деяния, които ги
причиняват като престъпления или административни нарушения.
Добивът на подземни богатства без
концесия, която се издава при спазване на строги изисквания, включително за
опазване на околната среда, и за заплащане на концесионни такси, във всички
случаи е дейност, която причинява или може да причини вредни последици в
различни размери. Поради това преценката за наличието или липсата на вредни
последици от нарушението и техния размер е от съществено значение за правилно
прилагане на закона от наказващия орган и съда. Това е така, защото само
точната преценка на вредните последици може да обуслови правилното прилагане на
нормата на чл. 28 ЗАНН, която е напълно приложима за този вид нарушения.
Очевидно е, че идеята на ЗПБ, в частта относно добива на подземни богатства, е
регулиране на обществените отношения свързани с промишлен добив. В този смисъл
целта на закона не е и санкциониране на всеки гражданин, изкопал някой камък от
земята, а на тези, които извършват промишлен, търговски добив. Именно от тази
гледна, както и от потенциалното наличие на вредни последици от добива без
концесия, следва приложимостта на чл. 28 ЗАНН при нарушенията по чл. 93,
ал. 2, т. 1 от ЗПБ.
От тук
следва, че непосочването в АУАН и в НП на вредните последици от деянието, води
до съществена непълнота в изложението на обстоятелствата по извършване на
нарушението, възпрепятстваща защитата на нарушителя и възможността на съда да
се произнесе законосъобразността на НП, което съставлява нарушение на чл. 42,
т. 4, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Този
недостатък не се санира от доказателствата по делото, тъй като те не могат да
заместват или допълват съдържанието на АУАН или НП.
Независимо
от горното, съдът намира, че извършването на нарушението от жалбоподателя не е
и доказано безсъмнено.
Видно
от установените по делото факти, още на място работещите на кариерата,
включително жалбоподателя, са се легитимирали като работещи за ЕТ „Роко – Рашко
Рашков” и са представили документ в този смисъл. Това, че не се установи да
имат сключен трудов договор в предвидената в Кодекса на труда форма, не
изключва възможността те действително да са работили за търговеца. На съда е
служебно известно, че по повод процесната кариерата „на” ЕТ „Роко – Рашко Рашков”
/сега „Роко – Р.Р.”/, експлоатирана от години, видно от показанията и на
свидетелите, пред РС – Ивайловград, са
се водили административнонаказателни дела, по жалби на този търговец срещу
наказателни постановления, издадени както от Министерство на икономиката,
енергетиката и туризма за нарушения на ЗПБ, така и от Дирекция „Инспекция по
труда” за допускане до работа на работници без сключен трудов договор /НАХД №
64/2013 г., № 88, 89 и 90/2010 г./. Нещо повече РС – Ивайловград има значителна
практика по дела по жалби на търговци, експлотиращи кариери за гнайсов камък,
срещу НП на Дирекция „Инспекция по труда за нарушения, изразяващи се именно в
допускане до работа на работници без сключен трудов договор.
Добивът
на скалнооблицовъни материали и особено търговската реализация на продукцията
изисква определени търговско-икономически ресурси, които с оглед
обстоятелствата по делото, поставят под съмнение, че жалбоподателят е добивал
продукция за себе си а не за търговец имащ необходимите знания, опит, контакти,
инструменти, машини, амбалаж и други.
Ако пък
приемем, че жалбоподателят не е работил за трето лице се поставя въпросът,
какви са отношенията му с другите двама работещи - дали са били в съучастие или
са работили самостоятелно? Ако са работили самостоятелно, кой какво количество
е добил, от колко време е работил жалбоподателят на кариерата и въобще добил ли
е нещо, а и другите двама? Изясняването на тези обстоятелства са необходими за
да се прецени, както дали нарушението не е маловажно, а така също и дали е
извършено, респективно дали е довършено.
На тези
въпроси не може да бъде отговорено, поради посредствеността на проверката.
Контролните органи не са си направили труда на място дори да запишат колко
палета с продукция са установени, камо ли да зададат горните въпроси, а те са
от съществено значение за изясняване на обстоятествата по делото и не могат да
бъдат тепърва установени.
Поради
гореизложеното, Съдът намира, че НП № Е-НП-17 от 28.03.2016 г. на
Заместник–министър на енергетиката, с което на Е.Е. *** е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50 000 лева на
основание чл. 93, ал. 2, т. 1 от ЗПБ, за нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗПБ, е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Водим
от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП
№ Е-НП-17 от 28.03.2016 г. на Заместник–министър на енергетиката, с което на Е.Е.
Ш. с ЕГН: ********** *** е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 50 000 лева на основание чл. 93, ал. 2, т. 1 от ЗПБ, за
нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал.
2 от ЗПБ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: