ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София
23.10.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI-10 СЪСТАВ, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
като разгледа докладваното от съдия Желязкова търговско дело № 8460/2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на жалбоподателя „Д.Б.“ ООД /в
ликвидация/, срещу „ВИК И.“ЕООД /в несъстоятелност/, „Т.“ АД /в ликвидация/ и „Л.б.ц.“ЕООД
по предявени обективно съединени искове за прогласяване на нищожност на две разпоредителни
сделки - договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.03.2008 г., сключен
между „ВИК И.“ЕООД /в несъстоятелност/ като продавач, и „Т.“ АД /в ликвидация/
като купувач - нотариален акт №2, т.Ш, рег.№8440, дело №389/2008 г., и на
разпоредителна сделка - договор за покупко-продажба на същия недвижим имот от
19.12.2008 г., сключен между „Т.“ АД /в ликвидация/ като продавач, и „Л.б.ц.“ЕООД като купувач - нотариален акт №32, том XIII,
рег.№40134, дело №2385/2008 г. на Нотариус Р. Д., както и при условията на
евентуалност /ако сделките се приемат за валидни/ - искове с правно основание
чл.135 от ЗЗД за прогласяването им за относително недействителни по отношение
на ищеца.
С влязло в сила определение
42/05.01.2017 г. производството по отношение на „Л.б.ц.“ ЕООД е било
прекратено, поради заличаването на дружеството от търговския регистър.
С влязло в сила определение
4978/03.10.2018 г. (потвърдено с определение 334/31.01.2019 г. на САС по ч. гр.
дело 6149/2018 г., недопуснато до касационно обжалване с определение
299/09.07.2019 г. на ВКС по ч. т. дело 878/2019 г.) е върната исковата молба на
„Д.Б.“ ООД( в л.в частта по предявения евентуален иск по чл.135 от ЗЗД срещу
ответника „ВИК И.“ ЕООД (н) и в частта
по предявените главен иск по чл.26 от ЗЗД и евентуален иск по чл.135 от ЗЗД
срещу ответника „Т.“ АД (в ликвидация), както е прекратено производството
спрямо конституирания на основание чл.649, ал.3 от ТЗ
като съищец в производството синдик на „ВИК И.“
ЕООД (н) Д.Т.С..
Следователно, към настоящия момент,
производството по делото е по иск по чл. 26 от ЗЗД предявен от „Д.Б.“ ООД /в
ликвидация/ срещу „ВИК И.“ ЕООД (н) за прогласяване
на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.03.2008 г.,
сключен между „ВИК И.“ЕООД (н) и „Т.“ АД (л).
За преценка редовността на исковата
молба, по която е образувано настоящото производство и допустимостта на
производството Съдът съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по иск, предявявен на 22.11.2012 година.
С решение No
989 от 31.05.2012 по т. дело No 1881/2012 по описа на СГС, VI – 18 състав е открито
производство по несъстоятелност с правно основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ по
отношение на ответното дружество „ВИК И.“
ЕООД (н).
Следователно, искът по чл. 26 от ЗЗД, по който е образувано производството е предявен след откриване на
производство по несъстоятелност на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 637,
ал.6 от ТЗ след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо
образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени
граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за: 1) защита на правата на
третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на
несъстоятелността; 2) трудови спорове; 3) парични вземания, обезпечени с
имущество на трети лица.
Съгласно установената практика на
ВКС (така определение № 285 от 08.06.2016 г. по ч. т. д. № 1072/2016 г., ТК, ІІ
ТО на ВКС) след откриване на
производство по несъстоятелност срещу ответника е допустимо образуване на съдебни
и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела, които нямат за предмет вземания, които
могат да се предявят в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685,
ал. 1 ТЗ, за които претендираното
право може да се упражни само съдебно и което синдикът не може да разреши.
Това са дела по предявени конститутивни искове, дела,
с които се предявяват потестативни права - иск по чл.
19 ЗЗД, иск по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, иск по чл. 517, ал. 3 ГПК, дела, образувани
по установителни искове по чл. 124, ал. 4 ГПК за
собственост, за прогласяване на нищожност на договор, дела, образувани по иск
за възстановяване нарушено владение, иск за връщане на наета или заета за
послужване вещ - по всички тях правата, претендирани
от ищеца, не могат да бъдат защитени, ако се предяви вземането пред синдика в
производството по несъстоятелност на ответника, тъй като права от такъв
характер не могат да бъдат приети от синдика или от съда по несъстоятелността.
Именно поради това е допустимо и
предявяване на искове за защита на третите лица, които са собственици на вещи,
находящи се в масата на несъстоятелността (така определение № 159 от 23.03.2017
г. по ч. т. д. № 207/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).
Както е посочено и в определение №
196 от 03.04.2017 г. по ч. т. д. № 1956/2016 г., ТК, ІІ ТО на ВКС целта на
разпоредбата на чл.637 от ТЗ е процесуална икономия и преместване на
установяването на всички имуществени притезания,
произтичащи от облигационни правоотношения, в производството по несъстоятелност
чрез прилагане реда за предявяване, приемане и одобряване на възникнали
имуществени вземания, и то парични.
В конкретния случай предмет на иска
е установителен иск за прогласяване за нищожна по отношение на ищеца на сделка,
с която ответното дружество в несъстоятелност е прехвърлило свой недвижим имот
в полза на трето лице с договор от 24.03.2008 г. (това трето лице вече не е
страна по производството, тъй като исковата молба срещу приобретателя
„Т.“ АД (ликвидация) е върната с влязло в сила определение 4978/03.10.2018 г.).
Ищецът „Д.Б.“ ООД (в ликвидация) е
кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на ответното
дружество.
Правният интерес от предявения
установителен иск е обоснован (молба от 06.08.2019 г.) с възможността, при
уважаването му по отношения на него имотът, предмет на прехвърлителната
сделка да не е излизал от патримониума на ответника – дружеството в
несъстоятелност и евентуално с възможността синдикът е в производството по
несъстоятелност да осребри този актив с цел удовлетворяване на претенциите на
ищеца като кредитор с прието вземане.
На първо място, с оглед фактите, на
които се основава иска, се установява, че не се касае за някои от специалните
преферентни или отменителни искове за попълване на масата по несъстоятелността по чл. 646 и
следващите от ТЗ, за които е предвидена и специална процедура по предявяване,
срокове и пр., легитимация, а за допустимостта на същите би следвало да се
съобразят и измененията в ТР със ЗИИДТЗ от ДВ, бр. 20/2013 година.
Настоящата съдебна инстанция намира
обаче, че с оглед обстоятелството, че по предявен установителен иск за
нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот и двете страни по
тази сделка са необходими задължителни другари, то е недопустимо предявяване и
разглеждането на иска само срещу прехвърлител по
сделката, каквато хипотеза е налице е настоящия момент по делото.
Поради неизпълнение указанията на
съда за отстраняване на пречки за разглеждане на делото, производството по
делото по иска по чл. 26 от ЗЗД, насочено и срещу приобретателят по прехвърлителната сделка „Т.“ АД (н) е прекратено. Поради
това и Съдът не следва да дава нови указания на ищеца да отстраняване на нередовности на исковата молба поради неучастие на
необходим задължителен другар в производството, чрез ново конституиране на същата
страна по сделката като ответник по делото.
Поради това производството следва да
бъде прекратено, а исковата молба върната.
Настоящата съдебна инстанция намира
и че не е налице
и правен интерес от така предявения иск по чл. 26 от ЗЗД, тъй като и при
успешното провеждане на този иск, имотът, предмет на разпоредителната сделка,
няма да се върне в патримониума на дружеството в
несъстоятелност, тъй като са налице и последващи
разпоредителни сделки, преди датата на вписване на исковата молба по настоящото
дело (28.05.2013 г.). Поради това и последващите приобретатели на имота не биха били обвързани от силата на пресъдено нещо по съдебното решение по настоящото дело.
По изложените съображения,
производството по делото следва да се прекрати като недопустимо.
Водим от горното и на основание чл.
129 от ГПК и чл. 130 от ГПК, СГС, VI-10 състав
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата
молба на „Д.Б.“ ООД /в ликвидация/,
ЕИК *******, срещу „ВИК И.“ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *******по иска за
прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от
24.03.2008 г., сключен между „ВИК И.“ЕООД (н) и „Т.“ АД (л) и ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело 8460/2012
г. по описа на СГС, VI-10 състав по този иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба сред СГС в едноседмичен срок от съобщението
от ищеца.
СЪДИЯ: