Р Е Ш Е Н И Е
№254
гр. Велико Търново, 6.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10283 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът, Началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Националното Тол управление при Агенция
„Пътна инфраструктура“, е обжалвал като неправилно решение №345 от29.06.2023
година, постановено по АНД №593/2023 година по описа на ВТРС.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според
касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушен закон и
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Намира, че обратно на изводите на
районният съд, наказателното постановление е формално и процесуално
законосъобразно, като отговорността на ответника по касация е правилно
ангажирана въз основа на състава на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Аргументира, че след
като АУАН е предявен на настоящият ответник по касация и същият го е подписал
без възражения, то правилно той е определил субекта на отговорността. Иска се
отмяната на първоинстанционното решение
и постановяване на друго, с което да се потвърди отмененото наказателно
постановление. Претендират се разноски, като се възразява срещу претендираните
от ответника страна разноски.
Ответникът по касация, Г. Х.Х. ***, в писмения отговор на касационната
жалба на представителя си отрича основателността и. Моли за разноски.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразно
наказателно постановление наказателно постановление №BG20092022/4000/Р8-103943
от 27.01.2023 година на началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към
АПИ, с което на настоящият ответник по касация на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложена глоба от 1800 лв.
За да постанови този правен резултат
въззивният съд е приел на база на събраните и съвкупно ценени писмени
доказателства, че според обстоятелствената част на оспореното пред него НП е
било прието за установено на база на съставения АУАН №BG20092022/4000/Р8-1039/20.09.2022 година, че на
20.09.2022 година, в 05.33 часа в направление излизане от територията на
Република България, на ГКПП Русе – Дунав мост, е пристигнало ППС с рег.№***,
влекач, марка и модел Скания ***, с обща техническа допустима максимална маса
над 12 това, управлявано от настоящият ответник по касация. След проверка било
установено, че на 5.09.2022 година в 11,32 часа същото ППС попада в категорията
на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, като това ППС е засечено на посочената
дата и час по път №55, километър 5+140, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за него не била платена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2.
Въпросният път, за който се събира тол такса, бил посочен в Приложение към т.1
н Решение №101 на МС от 20.02.2020 година. За това нарушение е генериран доказателствен
доклад от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението E8B4655F84330639E053041F160A11E3. Съответно, прието е за установено, че
въпросното ППС няма получени тол декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в АПИ за
сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението.
Посоченото е квалифицирано по състава на
чл.179, ал.3а от ЗДвП.
От показанията на свидетелите съдът е
установил, че на ответника по касация на тази дата са съставени два акта за
установяване на нарушение, които имат идентични номера, но установяват различни
нарушения, като свидетелите сочат, че разследване досежно обстоятелството кой е
водачът на съответното ППС не се провежда. По делото е установено от фактическа
страна и, че процесното ППС е собственост на дружеството „Ви Ес1“ ЕООД –
Пловдив, но е отдадено под наем на друго дружество – „Ка Спийд“ ЕООД.
От правна страна съдът е приел, че в
административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуални правила. Прието е от състава на съда, че всъщност в сочената като
нарушена разпоредба на чл.179, ал.3а от закона е санкционна и в нея липсват
права и задължения за водача на ППС. Соченото правило за поведение било
установено в чл.139, ал.7 от ЗДвП, която не е посочена като неспазена. Това
нарушение на съда противоречи на изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и е
самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление.
Извън тези аргументи и разсъждения, съдът е
приел и, че наказателното постановление противоречи на материалния закон.
Посочил е в това отношение, че няма нито едно доказателство сред събраните и
ценените от него, от което да се установява категорично и несъмнено, че ответникът по касация е извършител на въпросното деяние
на процесната дата. Съдът е отчел, че в конкретният случай се касае за
заснемане на нарушение чрез техническо
средство, като посредством изготвените ВД не се установява самоличността на водача,
а единствено другите обективни признаци. Самата проверка на контролните органи
е извършена след сочената дата на нарушението и не е възможно да се приеме
тезата, че в този момент въпросното ППС е управлявано от същия водач, тъй като
самото ППС е собственост на юридическо лице. Следвало е въз основа на чл.52,
ал.4 от ЗАНН длъжностните лица да установят действително субекта на
нарушението, което не е сторено. Накрая съдът е приел и, че действително
ответникът по касация не е възразил срещу констатациите в акта за установяване
на нарушението, но посоченото не освобождава АНО от задължението му да установи
надлежно субекта на нарушението.
Решението е правилно, като липсва соченото
основание за касирането му.
Според разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП,
която според касатора е неправилно приложена от въззивния съд, водач, който
управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство,
се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Въпреки изключително тромавата редакция на
нормата, анализът на диспозицията и сочи, че обективният и състав изисква
деяние, представляващо действие, изразяващо се в управление на ППС с определени
характеристики и то не на всеки отворен за обществено ползване път, а на път,
който надлежно е включен в обхвата на платената пътна мрежа /по смисъла на §1,
т.31 от ДР на ЗП/, като за това конкретно ППС не са изпълнени задълженията,
разписани в ЗП и то за участъка от въпросната мрежа, която се ползва чрез
управлението на това ППС. Алтернативното изискване е да не е закупена маршрутна
карта, дефинирана в разпоредбите на Раздел IV от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние за същото ППС, което ползва съответният участък от платената пътна
мрежа.
Субективният състав на нормата предвижда
извършването на нарушението от особен субект – водач по смисъла на §6, т.25 от
ДР на ЗДвП.
Както е посочил районният съд, в процесният
случай липсват каквито и да било преки и убедителни доказателства, че именно
ответникът по касация е имал качеството
на водач при осъществяването на обективните признаци на състава по чл.179,
ал.3а от ЗДвП. В АУАН и НП е посочено, че за признаците на нарушението бил
генериран доказателствен запис от системата по чл.167а, ал.3 от закона.
Действително, съгласно императива на чл.167а, ал.3, изречние второ от ЗДвП докладите,
заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата. тези доклади и приложенията към тях
обаче не са доказателство за субекта на съответното нарушение по чл.179, ал.3а
от закона, като това обстоятелство следва да се докаже при условията на пълно
главно доказване от страна на АНО, каквото доказване липсва в случая.
Що се касае до бланкетното оплакване в
касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, то настоящият касационен състав не намира, че решението на районният
съд не е постановено при проявление на пороците, посочени в разпоредбата на
чл.348, ал.3 от НПК.
Правилното решение следва да остане в сила.
Следва на ответника по касация да се заплатят
сторените пред касационната инстанция разноски, които възлизат на 720 лв.
ефективно заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав, същото
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №345 от29.06.2023 година, постановено по АНД
№593/2023 година по описа на Великотърновският районен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Г. Х.Х. ***, ЕГН **********,
разноски за касационната инстанция от 720 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.