Определение по дело №110/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                № 138

 

                                    гр. Пловдив, 17 март 2020 г.

 

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                                                     ВЕСЕЛИН  ГАНЕВ

 

след като разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ  ВЧНД № 110/2020 г., по описа на съда, намира и приема за установено следното:

 

Производство по реда на чл. 249 ал. 3 НПК.

 

С определение от 09. 01. 2020 г. по НОХД 623/2019 г. Х. окръжен съд е прекратил съдебното производство по НОХД 623/2019 г. по описа на ХОС и е върнал делото на Окръжна прокуратура Х. за отстраняване на съществени процесуални нарушения, свързани с правото на защита на обвиняемия.

 

Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна прокуратура Х., която го е протестирала с искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на Х. окръжен съд за продължаване на по-нататъшното му разглеждане в съдебно заседание.

 

Постъпило е и възражение от защитата и подс. Д. А. Х. срещу частния протест с искане атакуваното определение да бъде потвърдено.

 

Пловдивският апелативен съд след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено следното:

 

ПРОТЕСТЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.

 

От Окръжна прокуратура Х. срещу Д. А. Х. е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 242 ал. 4 пр. 1 вр. ал. 2 пр. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК, за това че на 23. 05. 2018 г. през ГКПП К. А., като извършител в съучастие с неустановени по делото лица – като подбудители и помагачи, без надлежно разрешително, пренесъл през границата на страната от Р Т. в Р Б. с товарен автомобил марка С. с посочения регистрационен номер и прикачено към него полуремарке, също с посочения регистрационен номер, високорисково наркотично вещество – хероин, с общо тегло 187.485 кг на стойност 13 410 025.00 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък.

Фактически подс. Х. е задържан на 23. 05. 2018 г. Обвинителният акт срещу него е внесен в съда на 12. 11. 2019 г., а разпоредителното заседание е проведено на 09. 01. 2020 г.

За да прекрати съдебното производство по делото първоинстанционният съд е приел, че правото на защита на подсъдимия е нарушено, тъй като по начина на изготвяне на обвинителния акт той не може да разбере в какво точно е обвинен. Според първостепенния съд обвинителният акт не отговарял на разпоредбата на чл. 246 ал. 2 НПК, тъй като в него било посочено, че подс. Д. Х. действал като извършител в съучастие с неустановени по делото лица, като подбудители и помагачи.

Окръжният съд е стигнал до неправилния извод, че в случая е налице съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като по никакъв начин не е възможно да бъдат установени лицата, участвали в съизвършителската дейност както в качеството на подбудители, така и на помагачи „дори от коя държава са – дали от И. Р. И., дали от Р. Т. или Б.“.

Пловдивският апелативен съд счита, че в обвинителния акт са изложени подробно, ясно и конкретно всички факти и обстоятелства, които дават възможност на подсъдимия Д. Х. да разбере в какво се обвинява и да организира защитата си в пълен обем.

Видно от диспозитива на обвинителния акт той е обвинен в това, че е осъществил деянието като извършител и като такъв е предаден на съд. Единствено желанието на прокуратурата максимално изчерпателно да опише фактологията по делото и да продължи разследването евентуално и за участието на други лица, са довели до това в обвинителния акт да бъде посочено, че извършителската  му дейност, според прокуратурата, била извършена и в съучастие с направеното изрично уточнение, че това са подбудители и помагачи, които обаче са неустановени по делото. Отделен е въпросът доколко е било необходима тази процесуална прецизност в конкретния случай.

Не може да бъде споделено твърдението на защитата, направено във възражението срещу частния протест, свързано с цитираната съдебна практика на ВС респ. ВКС, досежно твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, относно изготвянето на обвинителния акт.

Според настоящата инстанция същият съдържа всички фактически данни и обстоятелства относно начина на извършване на престъплението, които са и от значение за квалификацията на деянието, според твърденията на прокуратурата, а от там и реализиране правото на защита на подсъдимия. Описаната фактическа обстановка ясно очертава рамката, в която следва да се развие съдебната фаза на наказателния процес.

Що се отнася до анализа на събраните по делото доказателства, направени във възражението на защитата, е необходимо да се отбележи, че няма пречка те да бъдат представени пред съдебния състав, разглеждащ делото по същество, на които той дължи и съответното обсъждане в мотивите към съдебния си акт.

При решаване на делото по същество тези възражения на защитата ще следва да бъдат обсъдени и въз основа на тях да се преценят всички въпроси, свързани с авторството на деянието, наличието на съучастници или по-скоро неустановени по делото лица, квалификация на деянието и т.н., които да намират отражение и именно в този окончателен съдебен акт.

Не е без значение обстоятелството, че след като първоинстанционният съд е преценил, че в случая е необходимо да се прекрати съдебното производство по делото и същото да бъде върнато на прокуратурата, за да се установят  лицата, участвали като подбудители и помагачи, с оглед тезата на обвинението, не са дадени указания с какви процесуални средства може да бъде сторено това. Направена е само декларативна констатация, че следва да бъдат изложени конкретни факти и обстоятелства, без обаче да е ясно доколко това е процесуално възможно.

 

С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Х. окръжен съд за по-нататъшното му разглеждане на наказателното производство.

 

Предвид на изложеното съдът и

 

                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение от 09. 01. 2020 г., постановено по НОХД 623/2019 г. по описа на Окръжен съд Х., с което е прекратено съдебното производство по делото и то е върнато на Окръжна прокуратура Х. за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

 

ВРЪЩА делото на Х. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

 

                   2.