№ 1359
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503621 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на А. Т. М. срещу
решение № 1841/ 12.05.2020г. на ОС- Благоевград, постановено по гр.д. №
78/19г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за сумата над 1 500 лв. до 10000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд e присъдил
размер на обезщетението за неимуществени вреди в изключително занижен
размер. Допуснал е процесуално нарушение, тъй като не е допусната
своевременно повторна медицинска експертиза, тъй като тази, депозирана от
вещото лице д-р А. е оспорена, защото не е извършил преглед на ищеца. От
свидетелските показания се установява, че въззивникът продължава да има
болки в наранените места и нарушение на походката. При определяне на
обезщетението съдът не е съобразил в достатъчна степен конкретните
обективно съществуващи факти относно броя и вида на уврежданията,
продължителността на възстановяването, неудобствата и ограниченията,
влошеното качество на живот, възрастта на пострадалата, интензитета на
болките, които е търпяла, както и отражението на инцидента върху психиката
1
й. Неправилно е прието, че оздравителният процес е продължил 2 седмици
като пълно възстановяване е постигнато до 1, 5-2 месеца. По делото са
представени нови медицински документи от 2019г., от които е видно, че
ищецът повече от две години след ПТП продължава да изпитва силна
палпаторна болезненост в областта на големия туберкул в ляво, както и че са
налице ограничени и болезнени движения в лявата тазобедрена става, за
което е предписана медикаментозна терапия. От свидетелските показания се
установява, че два месеца след инцидента ищецът е продължила да ползва
патерици, после е останала само с една, продължава да се оплаква и към
момента от болки в крака, продължава да куца. По време на възстановяването
си е имала нужда от чужда помощ. Възстановителният период е бил по-
дълъг- около два месеца. Не е взето предвид, че според вещото лице ищецът
може би е имала мозъчно сътресение, което е временно разстройство на
здравето не опасно за живота. Не е съобразена възрастта й и че тя няма да се
върне към предишния си начин на живот. Съдът не е съобразил лимита на
отговорността на застрахователя.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение
в атакуваната част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск
над сумата от 1 500 лв. до 10 000 лв.
Ответникът ЗД „Евроинс“ АД в депозиран писмен отговор оспорва
жалбата.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът А.М.
твърди, че на 22.02.2017г. около 16.20ч. в гр. Разлог в района на Турската
махала се е движил товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *******,
управляван от И. Н. К.. Той е нарушил правилата за движение по пътищата
като преди да започне маневра движение назад не се е убедил, че пътят зад
него е свободен, както и не е наблюдавал непрекъснато пътят зад ППС, в
резултат, на което е блъснал пешеходеца А.М.. На виновния водач е
съставен АУАН и е издадено наказателно постановление. За товарния
автомобил е имало сключена при ответника застраховка „Гражданска
2
отговорност“ за периода 05.08.2016г. до 04.08.2017г. Ищецът е предявила
писмена претенция пред него, но застрахователят е отказал да плати. От
процесното ПТП А. М. е получила следното травматично увреждане:
Contusio abdominali. Contusio pelvis. След инцидента е постъпила в
хирургично отделение на „МБАЛ- Разлог“ ЕООД с оплаквания от контузия в
лявата глутеална област и кръста, палпаторна бола в левия фланг и лявата
илиачна област, палпаторна болка в областта на таза и кръста, затруднено
движение в областта на лява тазобедрена става. Направени са й лабораторни
и образни изследвания и на 25.02.2017г. е изписана. На 02.03.2017г. е
прегледана от специалист по хирургия, ортопедия и травматология и съгласно
медицинско удостоверение от същата дата тя е в увредено общо състояние,
палпаторна болезненост в левия фланг и лявата илиачна област, затруднено
движение на лявата тазобредена става, невъзможна походка без помощни
средства. Поставена й е диагноза: Контузия на корема, контузия на таза. В
резултат на травмите от пътния инцидент ищецът месеци наред търпи силни
болки и много страдания. Възстановяването й продължава и към настоящият
момент не се чувства добре физически и емоционално. Дълго време е
трябвало да спазва режим на покой, без натоварване, имала е ограничени
движения. Известен период е разчитала на близките си за задоволяване на
елементарни жизнени потребности. Преди ПТП А.М. е била здрава и
работоспособна, но след инцидента животът й се е променил. Лишен е от
динамика, от контактите с приятели, дълго време е изпитвала неудобства и не
се е чувствала добре. Към настоящият момент продължава да има болки в
увреденото място, нарушен е сънят й, напрегната е, не е в състояние да се
натоварва физически и психически, а изживеният силен стрес ще остане в
съзнанието й завинаги. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 500 лв. като
частичен от 60 000 лв., в едно със законната лихва от 02.03.2017г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва иска. Не оспорва, че пред него е предявена писмена застрахователна
претенция от ищеца, но твърди, че е поискал представяне на документи, от
които да е видно, кой е увреждащият автомобил. Такива не са представени.
Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *******. Оспорва
3
съществуването на такава по отношение на товарен автомобил „Дачия
Докер“ с рег. № *******. Оспорва механизма на ПТП, оспорва наличието на
виновно и противоправно поведение на водача И. К.. Оспорва причинната
връзка между процесния пътен инцидент и неимуществените вреди. Прави
възражение за съпричиняване на вредите от страна на А. М., защото като
пешеходец е нарушила императивните правила на ЗДвП като не се е
съобразила с движението на ППС, което е било видимо за нея и по този начин
се е поставила в опасност и е създала предпоставки за възникването на ПТП.
Оспорва размера на иска като го счита за прекомерно завишен.
Безспорно е, че 22.02.2017г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен констативен протокол с пострадали лица
№1/22.02.2017г.
На виновния водач И. К. е съставен акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление .
Не се спори, че за товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *******
е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода
05.08.2016г. до 04.08.2017г. при ответника.
Безспорно е, че ищецът е отправила извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 05.02.2018г. и не й е
изплатено такова.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представила
медицински документи: епикриза от „МБАЛ – Разлог“ ЕООД, медицинско
свидетелство от 02.03.2017г., амбулаторен лист от 21.11.2019г. и документи
за проведени образно изследване на двете тазобедрени стави и хаматологично
изследване.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице лекар – специалист по съдебна медицина, която е
установила травматичните увреждания, получени от ищеца: натъртвания на
меките тъкани в лявата седалищна област и лява тазобедрена става. При
извършените прегледи не са установени увреждания на костите, на
паренхимни коремни органи и органи в малкия таз. Контузията на меките
тъкани й е причинила временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Болничният престой е бил от 22.02.2017г. до 25.02.2017г. като е
4
предприето обезболяващо медикаментозно лечение. При установената
контузия функционални нарушения, в случая ходенето, могат да се
продължат около две седмици, а пълно възстановяване може да настъпи и
след по – продължителен период от време 1,5-2 месеца. Установените
спондилозни изменения на кости се дължат на заболяване и не са в
причинна връзка с ПТП. В съдебно заседание вещото лице е допълнило
заключението си с оглед изслушаните свидетелски показания и е заявило, че
не са установени увреждания в областта на главата, няма данни за загуба на
съзнание. Свидетелските показания насочват към мозъчно сътресение, но за
да има такова трябва да има травматични увреждания в областта на главата, а
такива няма в приложената медицинска документация. Липсва травматично
морфология, която да обясни затруднения в движенията и към момента.
Изготвената автотехническата експертиза е дала заключение за
мястото, където е настъпило ПТП, неговия механизъм, предотвратимостта на
удара, причините за настъпване на инцидента.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни, основаващи се на научните правила.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят М. е брат на ищеца и очевидец на произшествието, станало
през 2017г. Съобщава, че работи в община Разлог с моторна машина, с която
се коси трева. Сестра си винаги я е взимал със себе си да мете. Били са до
заведението в парка. И., този който е бутнал ищеца, е излязъл от заведението,
качил се е в колата, видял ги е, че косят и че тя мете по улицата, дал е назад
колата и е бутнал сестра му. Тя е била пред свидетеля и е мела. Била е на два-
три метра от него. Видял е, че колата идва към него назад и е гледал.
Тротоарът е бил в ляво на улицата, а заведението в дясно. Те са косели до
самия тротоар, а тя е била на асфалта и е мела. Те са отминали колата.
Водача ги е видял и те са го видели. Задната част на колата е била към
заведението. Те са видели колата, че я запалва и тръгва назад. Помислили са,
че ще потегли напред, но той е тръгнал назад. Първо колата е потеглила
напред, а след това назад. Тя е била на десет метра от тях, на самата улица.
Била е паркирана до тротоара, а те са били на тротоара отгоре. Била са с
жилетки. Когато сестра му е била ударена е изгубила съзнание. Полели са я с
вода, и като я е питал какво е станало, А. М. само си е мърдала главата.
5
Когато са я ударили е паднала на асфалта назад. Не е знаела на кой свят е,
била е неориентирана. След инцидента са извикали Бърза помощ и са
отишли в болницата. Там са й правили рентген. След прегледа е излязла с
патерици, защото не е можела да стъпи на левия крак. Патериците са ги
взели от Божията църква. Два месеца е била с патерици, после е махнала
едната, а след това и нея я е махнала. Болял я е и вратът. След два месеца се е
върнала на работа, но се е отказала, защото не е можела да работи. Сега се
оплаква от врата и крака. Все още куца с левия крак. Майка им е помагала на
ищеца, карала я е на тоалетна, ако има нужда да се къпе, да я изкарва на
улицата при хората. А. М. не е можела да се справя сама.
Свидетелят К. е водач на товарния автомобил, блъснал ищеца. Спомня
си за инцидента. Колата му е била на автомивка и момчето, което я е измило,
му се е обадило, че е готова и за да не влиза в заведението да отиде да я
вземе. След това се е качил в колата, видял е, че няма нищо и е дал назад и е
чул „туп“. Слязъл е и е видял жена да седи на бордюра. Попитал я е какво й
е станало, тя е отговорила нищо, казала е, че нищо не я боли. Свидетелят не
си спомня преди да се качи в автомобила да я е видял като пешеходец. При
предприемане на маневрата назад е погледнал в огледалото за обратно
виждане, но не е видял човек. Не си спомня пострадалата дали е била
облечена със светлоозразителна жилетка, не си спомня дали е имало
включена косачка. Колата е била на едно нанадолно и за да не влиза да
обръща е трябвало да даде пет метра назад и да излезе. Улицата е
еднопосочна и за да не обръща колата са трябвали 3-5 метра назад. Щом е
чул удара е натиснал спирачката. Само е потеглил и е чул удара. Не е имало
развиване на скорост. Попитали са пострадалата дали има нужда от помощ,
но тя не е отговорила нищо. Не е имало момент, в който да е била
неадекватна и да не може да говори, не е имало следи от кръв. Други хора от
чистотата са били около нея. Свидетелят заявява, че преди да се качи в
колата, не е видял пешеходеца М.. След като се е качил в нея е включил на
задна и е дал на заден ход. Тогава се е случило произшествието при
минимално развита скорост.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетеля М. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близкото
6
родство между него и ищеца. Но не ги счита за достоверни и убедителни по
отношение на изпадането на ищеца в безсъзнание след инцидента, че била
неориентирана, тъй като тези твърдения влизат в противоречие с останалите
събрани доказателства.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500лв.
Решението е влязло в сила в частта, в която искът е уважен, както и в частта,
в която е отхвърлен над 10 000лв. до пълния предявен размер от 25 500лв.
като частичен от 60 000лв.
Пред настоящата инстанция е допусната медицинска експертиза, която
е извършила личен преглед на ищеца. Резултатите от него са отразени в
заключението. При прегледа лекарят е снел анамнестични данни от
пациента, която е съобщила, че била блъсната от кола и имала големи синини
на лявото седалище и лявото бедро. При прегледа е установил, че няма
травматични увреждания на костите в областта на таза и лявата тазобедрена
става. Поради това вещото лице счита, че не следва да променя вече
депозираната експертиза. В съдебно заседание експертът е допълнил
заключението си като е заявил, че при пътни инциденти може да се получи
навяхване между ставните повърхности на тазовите кости, тазобедрена
става и гръбначния стълб в поясния отдел, тъй като той служи като
амортесьор и поема удара. За да има продължителна болка има навяхване.
При него се разместват ставните повърхности за момент, възстановява се
нормалното им положение, но ставния апарат, меките връзки между ставите
са разтегнати и е необходимо по – продължително време, за да се
възстановят. Възстановяването е пълно без да остават последствия за
здравословното състояние за в бъдеще. За субективните болки, които
съобщава ищеца към момента на прегледа вещото лице приема, че не могат
да бъдат от травмата през 2017г.
Съдът кредитира заключението като обективно, безпристрастно,
убедително и основаващо се на научните правила и опита на експерта.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
7
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправила писмена
претенция към въззивника. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и
застрахователя е отказал плащане. С оглед на това следва да се приеме, че
предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
8
и съществуването на валидна задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за товарен
автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ******* е била застрахована при
ответника- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на
настъпване на произшествието. По делото не се спори относно механизма
му, вината на водача на товарния автомобил. С оглед на това и на изяснените
причини за настъпване на ПТП, следва да се приеме, че са настъпили
предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което
застрахователят е пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила получените
от ищеца травми: натъртвания на меките тъкани в лявата седалищна област и
лява тазобедрена става. Те са причинили временно разстройство на здравето
неоспасно за живота. По своя медико-биологичен признак те са причинили
функционално нарушение на левия долен крайник за около две седмици.
Няма данни за фрактури на костите в областта на травмата. Пълно
възстановяване настъпва до 1,5 -2 месеца. Пред въззивния съд вещото лице е
посочило, че при удари от автомобил може да има навяхване, при което да са
разтегнати меки връзки, но и при тях възстановяването е пълно, без трайни
9
последици. Болките, които жалбоподателят изпитва и за които съобщава при
личния преглед през 2021г. не са във връзка с травмата от 2017г. Съдът
счита, че няма категорични данни за получено навяхване, а само за
натъртване, поради което това предположение на вещото лице не следва да се
вземе предвид при определяне на размера на обезщетението. По показанията
на свидетеля М. се установява, че за период от два месеца ищецът е била
първоначално с две патерици, после с една, а накрая се е придвижвала без
тях. През това време тя е имала нужда от чужда помощ за елементарни
битови нужди. Травмите са причинили на А. М. дискомфорт в обичайния й
начин на живот. Лечението им е било консервативно с обезболяващи
медикаменти, болничният престой е бил кратък -3 дни. Функционалните
нарушения в ходеното са продължили около две седмици, като пълното
възстановяване е настъпило за около 1, 5-2 месеца. При личния преглед не са
установени трайни последици от травмите, които да влошават качеството на
живот на жалбоподателя. Вещото лице е направило категоричен извод, че
болките, за които А. М. съобщава при личния преглед през 2021г. не са във
връзка с травмите, получени при пътния инцидент. Твърдението за преживян
стрес съдът приема за обичайна реакция, която се среща при пострадалите
при пътни инциденти. Няма данни по делото за наличието на възникнало
болестно състояние от психологически и психически характер, което да е
трайно и да съпътства за в бъдеще живота на въззивника. Видно от приетият
амбулаторен лист от 21.11.2019г. и от проведено образно изследване на
двете тазобедрени стави е, че те са здрави. Тези писмени доказателства не
променят извода за пълно възстановяване на ищеца, за липса на трайни
последици при травмата на лявата тазобедрена става, за отсъствие на
причини за болка, която пострадала съобщава при личния преглед. Като
съобрази, че ищецът има добро общо състояние, без наличието на трайни
негативни последици от получените от ПТП травми, включително
загрозяващи белези и дефекти, продължителността на лечебния и
възстановителен период/2 месеца/, възрастта й -42 години счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение е 1500лв. Съдът приема, че
нито в исковата молба се твърди, нито по делото е установено мозъчно
сътресение с неориентираност на жалбоподателя непосредствено след
инцидента.
Съдът не възприема отразеното в медицинското удостоверение от
10
02.03.2017г. досежно получените травми, тъй като не съответства на
приложената епикриза от „МБАЛ – Разлог“ ЕООД, както и на приетото от
медицинската експертиза.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2017г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС/.
Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните последици от
тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са предмет на
доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният
размер на обезщетение на А. М. от 1 500 лв. представлява 3 минимални
работни заплати за страната за 2017г./460 лв. МРЗ за 2017г./ и 2 средно
месечни заплати при 997 лв. средно месечна работна заплата за страната за
месец февруари на 2017г. Определеното обезщетение е съответно на
жизнения на стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди в
обжалваната част.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски за
производството пред САС, включително и за адвокатско възнаграждение за
процесуалния й представител по реда на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски,
изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Такова следва да бъде
присъдено в размер на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1841/ 12.05.2020г. на ОС- Благоевград,
постановено по гр.д. № 78/19г. в частта, в която е отхвърлен искът на А. Т.
М. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 1 500 лв. до 10000лв.
за обезщетение за неимуществени вреди.
11
ОСЪЖДА А. Т. М., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № * и със
съдебен адрес: гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 чрез адв. П.К. да
заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Хр. Колумб“
№ 43 сумата от 100 лв. / сто лева/ разноски по делото пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12