№ 14038
гр. София, 02.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110121401 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
По допустимостта на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание, след постъпване на становищата на страните и при съобразяване
указанията, дадени в Решение № 31 от 19.03.2019 г. по гр. дело № 2008/2018 г. на III ГО
на ВКС и Решение № 110 от 23.07.2020 г. по гр. дело № 3144/2019 г. на IV на ВКС,
според което с иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ ищецът разполага когато не оспорва
прекратяването, а само основанието за това.
По искането на ответника по чл. 238, ал. 2 от ГПК съдът ще се произнесе в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК да посочи банкова сметка или
друг начин на плащана на исковата сума.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими.
УКАЗВА на страните, че по доказателственото искане на ответника за приемането на
извлеченията от електронна кореспонденция по делото по реда на чл. 184 от ГПК, съдът ще
се произнесе след изслушване на становището на ищеца.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от определението
1
да вземе становище оспорва ли автентичност на съобщенията, приложени като извлечение
от електронна кореспонденция по реда на чл. 184 от ГПК.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението да заявил дали ще се полза от представените снимки.
УКАЗВА на страните, най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище по възможността за приобщаване на снимките и относно процесуалния ред,
по който да бъде сторено това.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата в първото съдебно заседание да представи
трудовата си книжка в оригинал за констатация.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 от ГПК, ответникът да предостави в срок до
първото съдебно заседание електронната кореспонденция описана в буква „а“ от исковата
молба и документите по буква „b“ до „i“ включително.
УКАЗВА на страната, че на основание чл. 190, ал. 2, във вр. с чл. 161 от ГПК може да
приеме за доказани фактите, относно които страната създава пречки за събиране на
допуснати доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ищцата за обстоятелствата, посочени в исковата
молба, като относими, допустими и необходими.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима
свидетели при режим на довеждане от ответника за обстоятелствата, посочени в отговора
на исковата молба, като относими, допустими и необходими.
ПО ИСКАНЕТО за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи,
посочени в исковата молба, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
ПО ИСКАНЕТО на ответника за изискване на информация по чл. 186 от ГПК от
Софийския районен съд, за обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба съдът
ще се произнесе в открито съдебно заседание, след конкретизиране в едноседмичен срок от
получаване на препис от определението на процесуалното качество, в което се твърди
ищцата да е била ангажирана в СРС.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 от ГПК, че в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение могат с писмена молба с
препис за насрещната страна, да вземат становище във връзка с дадените указания и
2
доклада по делото, като изложат нови обстоятелства, посочат доказателствата за тях и
представят писмените такива, като след изтичане на този срок, възможността за това се
преклудира.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 04.07.2022 г. от 11.30
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 от ГПК, както
следва:
Предявени са обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение № 12/01.03.2022 г. – чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност, по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението в размер 25290 лева за
периода от 01.03.2022 г. до 01.09.2022 (както е посочено с исковата молба), ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 20.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за осъждане на ответника да заличи от трудовата книжка на
ищцата отбелязването на уволнението.
Ищецът К. ЗДР. ИВ. твърди, че по силата на сключен с ответника „ФИРМА“ ЕАД,
ЕИК 8*******, трудов договор № 134/10.10.2012 г. заемала длъжността Директор на
дирекция „Обслужване на клиенти“ при ответника с основно месечно възнаграждение в
размер на 3433 лева, по което полагала работа при ненормиран работен ден. Съгласно
колективен трудов договор получавала ДТВ – добавки за социални нужди в размер на 325
лева, еднократна Коледна добавка в размер на 200 лева, еднократна добавка за Деня на
енергетиката в размер на 180 лева и еднократна добавка за летни отпуски в размер на 400
лева, поради което получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 4215 лева. на
25.02.2022 г, и 28.02.2022 г, на страната било връчено искане за даване на писмени
обяснения, каквито тя дала, след което, на 01.03.2022 г. на ищцата била връчена Заповед №
12/01.03.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Сочи, че наказанието
й е наложено за следните нарушения:
Нагрубяване на свои колеги;
Използване на служебен автомобил за лични цели;
Непосещаване на Центровете за обслужване на клиенти в продължение на 6 месеца;
Изпращане на съобщение за продължаване договор, сключен с изпитателен срок без
допитване до прекия ръководител;
Забавено изпълнение на задължение за представяне на доклади за извършена дейност;
3
Напускане на работното място преди края на работния ден на 10.02.2022 г.;
Пренебрегване на задължението за чекиране по време на работния ден и при
напускане на работното място;
Отлагане на работа по време на извънредния труд;
Разпространяване на поверителна за работодателя информация;
Сочи, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и в
искането за даване на обяснения, нарушенията не са описани по време и място на
извършване и с оглед конкретни деяния, като излага, че лицата които се твърди, че е
обидила, не са посочени и не е посочено кога е сторено това. Не било посочено кога е
използвала неправомерно служебен автомобил и кога е напускала неправомерно работното
си място и кога е отлагала работа. Твърди, че на 21.02.2022 г. е напуснала работното си
място по-рано поради влошено здравословно състояние, за което прекият й ръководител е
бил уведомен. Твърди, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ не е
съобразено с тежестта на извършеното нарушение по чл. 189 от КТ. Сочи, че на 10.12.2021 г.
е напуснала работното си място в 16,15 часа при край на работния ден в 17,00 часа, като
според чл. 190 от КТ закъсненията и отсъствията, за които може да бъде наложено
дисциплинарно уволнение, не могат да бъдат по-кратки от един астрономически час. Сочи,
че в системата за чекиране на служителите са били налице технически неизправности, което
обективно я е възпрепятствало да изпълни задълженото си за чекиране. По отношение на
забавените доклади излага, че това се дължи на деловодни проблеми, тъй като докладите са
били подписани в срок. Твърди, че не е записвала и разпространявала информация, което е
поверителна и за работодателя не са произлезли вреди от това.
Ищцата твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е спазено
изискването на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ – да е налице предварително разрешение от
Инспекция по труда, тъй като се ползвала от закрила заради поставена диагноза „захарен
диабет“, за което работодателя е уведомен.
Ето защо прави искане уволнението да бъде отменено и да бъде възстановена на
заеманата длъжност и ответникът да бъде осъден да заличи вписаното основание в
трудовата й книжка.
Твърди, че е останала без работа след уволнението, поради което претендира
осъждане на ответника да заплати обезщетение вследствие на незаконното уволнение в
размер на 25290 лева за периода от шест месеца, считано от 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г. ,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от дата на
подаване на исковата молба в съда – 20.04.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
Ответникът „ФИРМА“ ЕАД оспорва предявените искове. Не оспорва, че страните са
били в трудово правоотношение. Твърди, че не е налице изискване работодателят да описва
установените нарушения на трудовата дисциплина посредством фактическия им състав.
Сочи, че на ищцата са налагани предходни дисциплинарни наказания и тежестта на
наказанието съответства на извършеното нарушение. Твърди, че не е налице нарушение на
4
чл. 195 от КТ, тъй като основанието за ангажиране на дисциплинарната отговорност са
нарушения извършени на 14.02.2022 г., 11.02.2022 г., 18.02.2022 г., 10.12.2021 г., 26.02.2022
г., както и чрез бездействие. Твърди, че ищцата не е представила документи, че
действително се е нуждаела от лекарска помощ, когато е напуснала работа. Излага подробно
доводи за законосъобразността на уволнението. Твърди, че ищцата е свалила от работния си
компютър щатно разписание, което съгласно Правилника за вътрешния трудов ред на
„ФИРМА“ ЕАД е защитена и чувствителна информация, както и че е копирала информация
за събираемостта на вземанията на дружеството и доклади до управителния съвет. По
отношение на възражението, че ищцата се ползва от закрила по чл. 333 от КТ, сочи че в
дружеството не е била представена информация за това обстоятелство и не е представила
такава информация при връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“, което се установявало от попълнената и подписана от нея декларацията.
Оспорва размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен от
ищцата месец, като твърди, че посочените от ищцата суми не са с постоянен характер и в
зависимост единствено от отработеното време по смисъла на чл. 15 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Прави искане предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на разноските на
насрещната страна и оспорва, че същите да действително платени.
В тежест на ищцата е да докаже съществуване на трудово правоотношение с
ответника, което е било прекратено на посоченото основание, съответно размера на
последното получено брутното трудово възнаграждение преди уволнението, че е останала
без работа за съответния период и че към датата на връчване на заповедта за уволнение –
01.03.2022 г. страда от заболяването „захарен диабет“.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение, т.е. че е
било налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е
надлежно упражнено – наложено е от компетентен орган, с мотивирана заповед, която
съдържа точно и конкретно описание на извършените нарушения, че е изпълнил
задължението си по чл. 193, ал. 1 ГПК да изслуша ищеца или да приеме писмените му
обяснения, както и че е изпълнил изискването на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 за болестите,
при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от
КТ, да събере предварителна информация от работника, страда ли от болестите, посочени в
ал. 1.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обстоятелствата, че:
1/ между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала длъжността Директор на дирекция „Обслужване на клиенти“ при
ответника;
5
2/ същото е прекратено със заповед № 12/01.03.2022 г., с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“;
3/ заповед № 12/01.03.2022 г. е връчена на ищцата на 01.03.2022 г.;
4/ че ответникът е поискал писмени обяснения на ищцата и последната ги е дала;
5/ че ответникът не е поискал и не е получавал предварителното съгласие на
Инспекция по труда за уволнението и мнение на ТЕЛК.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за установяване на факта, че е
изпълнил изискването на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ да събере
предварителна информация от работника, страда ли от болестите, посочени в ал. 1.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им стойност съдът дължи произнасяне с решението.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6