№ 643
гр. Шумен, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20243630100190 по описа за 2024 година
Предявен иск, с правно основание чл. 55, ал 1, предл. 1 от ЗЗД.
Искова молба, от пълномощник на В. Г. Н., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, срещу „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, с посочено правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и цена от
1200 лева.
Ищцата сочи, че между страните били сключени договор за заем и
договор за допълнителни услуги към него, за сумата от 5000 лева главница по
първия и 397,58 лева месечна цена на допълнителни услуги, по втория. До
предявяване на иска ответникът получил плащания в размер на 6200 лева.
Считайки, че двата договора са недействителни, в съответствие с чл. 23 ЗПК,
иска осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1200 лева,
представляващи недължимо платени суми по договорите за паричен заем и
допълнителни услуги, и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не
подава отговор.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват,
не изпращат представители. В писмени молби вземат становище по същество,
като ответникът оспорва иска, считайки го недоказан, съответно
1
неоснователен.
Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е частично
основателен, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 16.03.2023г. страните сключили договор за заем № 9032-00135978, за
сумата от 5000 лева. Уговорено било връщането , за срок от 18 месеца, на 18
вноски, 375,11 лева, с падеж тридесето число на месеца, включващи главница
и лихва. Уговорената лихва била в размер на 40,48%, и обща дължима сума по
кредита от 6751,98 лева/главница и договорна лихва/, без посочване размер на
ГПР. На същата дата бил сключен и договор за допълнителни услуги към
заема, с месечно възнаграждение от 397,58 лева, за също 18 месеца. Според
представен график на плащанията към договори за заем и услуги № 9032-
00135978, ищцата заплатила на ответника 7 вноски по 772,69 лева, включващи
375,11 лева по заем и 397,58 лева услуги.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявения иск, е необходимо да се установи, че ищцата
е заплатила на ответника исковата сума /1200 лева/, по нищожна уговорка от
договор/нищожен договор, или по договор за потребителски кредит, обявен за
недействителен по чл. 22 от ЗПК, а той, я е получил без основание и следва да
я върне. В случая процесния договор е недействителен по смисъла на чл. 22 от
ЗПК, поради липса на посочен размер на ГПР, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от
с.з., съответно предвид чл. 23 от него, ответникът може да получи, по двата
свързани договора, само сумата от 5000 лева. Отделно от това договора за
допълнителни услуги към договора за заем е нищожен на основание чл. 26, ал.
1, предложение трето от ЗЗД – накърнява добрите нрави. Както подробно е
изяснено в практиката добрите нрави, макар и да нямат легално определение,
представляват общоприети правила, на които е придадено правно значение,
при действителността на сделките. При възмездните, то най-често се свързва с
принципите на справедливост и производният му за еквивалентност на
престациите. Уговореното възнаграждение по процесния договор, само
поради размера си, е в противоречие и с двата, налагайки заплащане такова за
ползване на чужди средства надхвърлящо не само ползваната сума, а сбора
между нея и уговорената възнаградителна лихва – 7156,44
2
лева/възнаграждение за допълнителни услуги/ и 5000 лева /сума по кредита/,
съответно 6751,98 лева обща сума за погасяване. Както правилно се посочва в
исковата молба съществува свобода на договарянето и ответника е получил
пред договорна информация, но тази свобода е ограничена винаги от
действието на другите принципи на облигационното право, като посочените и
този за недопускане на неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се
стигнало при заплащане на уговорените възнаграждения/чл. 9 ЗЗД/. ЗПК в чл.
10а, регламентира възможностите на кредитора да събира такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит. Нормата изключва
свързаните с усвояване и управление на кредита. В случая част от
уговорените услуги са именно такава. Тоест изисква се възнаграждение за
изпълнение на основното кредиторово задължение по договор за кредит, да
предостави парична сума. Отделно от това пакета включва шест „услуги“,
като в него няма яснота какво е дължимото възнаграждение за всяка „услуга“,
нито те са ясно и точно определени, каквото е законовото изискване – ал. 4 на
чл. 10а ЗПК. Само това е достатъчно за този състав да приеме, че тези клаузи
имат за цел и резултат заобикаляне изискванията на Закон за потребителския
кредит, поради което и са нищожни/чл. 21 от ЗПК/.
Така предявения иск се явява установен по основание, но не до
предявения размер и следва да се уважи за сумата от 408,83 лева, съответно
отхвърли до пълния предявен размер от 1200 лева, за сумата от 791,17 лева,
като неоснователен.
Както се посочи, съдът е приел за установено, че ищцата е заплатила на
ответника сумата от 5408,83 лева – 7 вноски по 772,69 лева. Извода произтича,
по аргумент от чл. 109 ЗЗД, от това, че в представен от ищцата, неоспорен
документ, се съдържат подписи на кредитен консултант на ответника срещу
седем броя от вноските в графика за плащанията, като по делото липсват
данни за ответните твърдения в останалата им част, за извършени плащания в
размер на 6200 лева. Поради това, при чиста стойност на кредита от 5000 лева,
ищцата може да получи, на заявеното основание, само сумата от 408,83 лева,
в едно със законната лихва върху нея от предявяване на иска до окончателното
плащане.
При посочения изход на спора, ответникът следва да заплати на ищцата
сумата от 22,72 лева разноски в производството – част от действително
3
извършени в размер на 66,70 лева, а на адв. А. Д. от САК, с № ********** и
адрес – ***, сумата от 170,89 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА – част от
адвокатско възнаграждение в размер на 501,60 лева с ДДС, съразмерно
уважената част от иска.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление –
***, да заплати на В. Г. Н., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, на
основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, сумата от 408,83 лева,
получена без основание, в едно със законната лихва върху нея от 26.01.2024г.,
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. Н., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, срещу „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от
ЗЗД, в останалата му част, до пълния предявен размер от 1200 лева, за сумата
от 791,17 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление –
***, да заплати на В. Г. Н., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***,
сумата от 22,72 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление –
***, да заплати на адв. А. Д. от САК, с № ********** и адрес – ***, сумата от
170,89 лева адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред
Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4