М О Т И В И
към присъда № 188 от 29.10.2015 година, по н.о.х.дело № 1998/2015 година
по описа на Старозагорския районен съд
С
обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият А.А.Х. – роден на *** ***, с настоящ адрес ***, българин,
български гражданин, неженен, без образование, безработен, осъждан, ЕГН **********, е предаден на съд за
това, че на 09.01.2015 година в град Стара Загора, в съучастие, като извършител
с Ч.Р.А., отнел чужди движими вещи – 1 брой кожен портфейл на стойност 12.00
лева и пари – сумата от 130.00 лева, всичките вещи на обща стойност 142.00
лева, от владението на собственика им Б.П.Б., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и
е извършена в условията на опА.рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б.”б” от НК – престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във
връзка с чл.29, ал.1, буква „б” във връзка с чл.58а, ал.1, във връзка с чл.54
от НК, а
подсъдимия Ч.Р.А., роден на *** ***,
с настоящ адрес ***, българин, български гражданин, неженен, без образование,
безработен, осъждан, ЕГН **********, е предаден на съд за това,
че на 09.01.2015 година в град Стара Загора, в съучастие, като помагач с А.А.Х.,
като е охранявал Х. и е подпомогнал да се отнемат чужди движими вещи – 1 брой
кожен портфейл на стойност 12.00 лева и пари – сумата от 130.00 лева, всичките
вещи на обща стойност 142.00 лева, от владението на собственика им Б.П.Б., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата не
представлява маловажен случай и е извършена в условията на опА.рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК – престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.4, във
връзка с чл.29, ал.1, буква „б” от НК.
Производството по делото протече по реда
на съкратеното съдебно следствие по искане на подсъдимите и техните защитници.
Представителят на Районна прокуратура – Стара Загора намира
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка за напълно изяснена и
поддържа повдигнатото обвинение. Предлага на съда, след като признае подсъдимите
за виновни в извършването на престъплението, за което са предадени на съд,
предвид реда и начина на приключване на производството, да им наложи наказания
при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а именно в размер
на по две години и шест месеца „Лишаване от свобода”, като се приложи
разпоредбата на чл.58а от НК и се редуцира наказанието с 1/3.
Защитата на
подсъдимия Х. – адвокат А. ***, не оспорва фактическата обстановка и пледира на
подзащитния му да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и излага подробни съображения в пледоарията си.
Подсъдимият А.А.Х.
се признава за виновен и съжалява за извършеното.
Защитата на подсъдимия
А. – адвокат Д. ***, не оспорва фактическата обстановка и счита, че на
подзащитния й следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно една година „Лишаване от свобода” след
намаляването му по реда на чл.58а от НК.
Подсъдимият Ч.Р.А.
се признава за виновен и съжалява за извършеното.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимите А.А.Х.
и Ч.Р.А. се познавали и поддържали приятелски отношения помежду си. Двамата
живеели в град Сливен. И двамата понастоящем изтърпяват наказания „Лишаване от
свобода” в Затвора – град Бургас. Повечето кражби, за които са осъдени, са извършени
в съучастие помежду им като съизвършители.
Свидетелят Б.П.Б.
работел като шофьор в ЕТ „Иван Колев- Младен Колев” – град Крън, по линията
Казанлък-Свиленград-Казанлък. На 09.01.2015 година, след прибиране от град Свиленград,
спрял автобуса на Автогара Стара Загора, сектор 13-14. Слязъл от автобуса, като
затворил и двете врати. Шофьорската врата не заключил. Отишъл до касата, за да
си плати таксата за сектора. Автобусът бил празен, всички пътници били слезли
на Автогара Стара Загора.
В същото време
подсъдимите А.А.Х. и Ч.Р.А. били на Автогара Стара Загора и, тъй като нямали
пари, решили да откраднат нещо. Наблюдавали автобусите и забелязали, че свидетелят
Б. слиза от автобуса и не го заключва. Подсъдимият А. останал на една пейка и
наблюдавал дали някой ще дойде, а подсъдимият Х. влязъл в шофьорската кабина и
взел оставения на арматурното табло портфейл със служебни 130 лева. Веднага
излязъл и заедно с подсъдимия А. се отдалечили. Извадили парите, а портфейла
изхвърлили. Разделили си парите по равно, върнали са на Автогарата, купили си
билети за град Сливен и се прибрали. Всичко това било наблюдавано от свидетеля Б.Й.Д.,
който по същото време бил на Автогарата, на сектор 13 и изчаквал автобус.
Видно от
заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, към
инкриминирания момент стойността на процесните движими вещи, собственост на
свидетеля Б.Б., е била 12 лева за портфейла със 130 лева в него, като всички
отнети вещи на обща стойност 142 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от самопризнанията на
подсъдимия, свидетелските показания, както и от другите събрани в наказателното
производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.281 НПК. Не се събраха противоречиви доказателства, което да налага
отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Видно от
приложеното по делото свидетелство за съдимост на подсъдимия А.А.Х., както и от
справката от ГД „Изпълнение на наказанията”, последният е осъществил процесното
престъпно деяние при условията на опА.рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, буква „б” от НК. Същият има множество осъждания,
групирани в две съвкупности. По първата като общо наказание е определено една
година и четири месеца „Лишаване от свобода” за шест отделни присъди, което
наказание е изтърпяно в периода от 18.08.2009 година – 16.08.2010 година. От
16.10.2010 година е започнало изпълнението на друга съвкупност от наказания от
общо наказание 3 години и 6 месеца, като е освободен на 13.09.2013 година. Към
момента на извършване на настоящото престъпно деяние не е бил изтекъл
5-годишният срок по чл.30, ал.1 от НК по отношение на горепосочените осъждания.
Видно от
приложеното по делото свидетелство за съдимост на подсъдимия Ч.Р.А., както и от
справката от ГД „Изпълнение на наказанията”, последният е осъществил процесното
престъпно деяние при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
буква „б” от НК. Същият има множество осъждания, групирани в две съвкупности.
По първата като общо наказание е определено две години и шест месеца лишаване от свобода за
тринадесет отделни присъди, което наказание е изтърпяно в периода от 16.09.2009
г – 26.01.2012 година. На 28.12.2012 година е постъпил отново в Затвора – град Бургас
за изтърпяване на друга съвкупност от наказания, определени му по пет присъди от общо две години „Лишаване
от свобода”. Освободен е на 27.10.2014 година. Към момента на извършване на
процесното престъпление, предмет на настоящото досъдебно производство, не е бил
изтекъл 5-годишният срок по чл.30, ал.1 от НК, касателно
горепосочените осъждания.
Динамиката на
този вид престъпления /по глава пета, раздел първи от НК/ в страната към
дадения момент, личността на извършителите, с оглед обстоятелството, че
последните са извършители и на други тежки умишлени престъпления от общ
характер, лошите им характеристични данни, изградените трайни престъпни навици
и липсата на действия в насока възстановяване на причинените имуществени вреди
обуславят високата степен на обществена опасност на процесното престъпно деяние
и неговите извършители, което от своя страна изключва маловажността на
престъплението.
По описания
начин, съдът приема, че с деянието си подсъдимия Асен А.Х. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1
във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.29, ал.1, буква „б” от НК, като на 09.01.2015
година в град Стара Загора, в съучастие, като извършител с Ч.Р.А., отнел чужди
движими вещи – 1 брой кожен портфейл на стойност 12.00 лева и пари – сумата от
130.00 лева, всичките вещи на обща стойност 142.00 лева, от владението на
собственика им Б.П.Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и е извършена в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването на тези последици.
По описания
начин, съдът приема, че с деянието си подсъдимия Ч.Р.А. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.4 във връзка с чл.29, ал.1, буква „б”, като на 09.01.2015
година в град Стара Загора, в съучастие, като помагач с Асен А.Х., отнел чужди
движими вещи – 1 брой кожен портфейл на стойност 12.00 лева и пари – сумата от
130.00 лева, всичките вещи на обща стойност 142.00 лева, от владението на
собственика им Б.П.Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и е извършена в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването на тези последици.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание, степента на
обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК. За
това престъпление законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” от две до десет
години.
В тази насока
съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства – критичното
им отношение към извършеното, изразено в съдебно заседание и оказаното в хода
на досъдебното и съдебното производство съдействие. Отегчаващи вината на
подсъдимите обстоятелства в случая са лошите им характеристични данни и
предходните осъждания.
С оглед
гореизложеното, предвид реда и начина на приключване на производството, съдът
определи на подсъдимия Асен А.Х. наказание „Лишаване от свобода” за срок от три
години. Така определеното наказание на основание чл.58а от НК намали с 1/3,
като наложи на подсъдимия окончателното наказание „Лишаване от свобода” за срок
от две години, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим в
затворническо заведение от закрит тип. В тази насока при определяне на
наказанието съдът се съобрази с правната квалификация и предвидения размер на
наказанието предвид на това че престъплението е извършено в условията на опасен
рецидив. Съдът взе предвид, че въпреки наложените наказания на Х. до този
момент, те не са изиграли своята превъзпитаваща и възпираща роля. Въпреки това Х.
продължава да извършава престъпления най – вече против собствеността, което го
охарактеризира като личност с изградени трайни престъпни навици. При определяне
на наказанието съдът взе предвид и възрастта на извършителя и предвид на това
намери, че наказание малко над минимума предвиден в нормативната уредба би
постигнало целите на закона.
На
основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК съдът допусна кумулация на
наказанията, наложени на подсъдимия Х. с присъдите по настоящото н.о.х.д. и по
н.о.х. дела № 33/2015 година и № 464/2015 година, и двете по описа на
Сливенския районен съд, № 461/2015 година и № 627/2015 година, и двете по описа
на Ямболския районен съд, като на основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23,
ал.1 от НК, му определи и наложи едно общо наказание, а именно най-тежкото от
тях – „Лишаване от свобода” за срок от две години, което наказание да се
изтърпи в Затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим
съгласно разпоредбата на чл.61, т.2, във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, считано
от датата на влизане в сила на присъдата. С оглед броя на осъжданията, включени
в горепосочената кумулация, съдът намира, че следва да се приложи чл.24 от НК, като
увеличи така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” с още шест
месеца, до окончателния размер от две години и шест месеца „Лишаване от
свобода”, като на основание чл.25, ал.2 от НК приспадна изтърпяната до момента
от осъдения част от наказанията по горепосочените н.о.х.дела.
По отношение
на подсъдимия Ч.Р.А. съдът също определи и наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от три години. Така определеното наказание на основание чл.58а
от НК намали с 1/3, като наложи на подсъдимия окончателното наказание „Лишаване
от свобода” за срок от две години, което да се изтърпи при първоначален „строг”
режим в затворническо заведение от закрит тип. Подсъдимия А. е участвал в
изпълнително деяния на престъплението като съучастник под формата на помагач.
Съгласно нормата на чл.21, ал.1 от НК всички съучастници в едно престъпно
деяние се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като
се взема предвид характера и степента на тяхното участие. В настоящия случай
съдът намира, че участието на А. по степен следва да се приравни на това на
другия съучастник. И двамата имат не едно и две извършени по идентичен начин
престъпления в съучастие, което налага извода за трайно изградени престъпни
навици. Въпреки наложените и търпени от А. наказания за други престъпления
същия продължава да извърша престъпления при това в по голямата си част в
съучастие с подсъдимия Х.. Това говори за една завишена обществена опасност на А..
Ето защо съдът прие, че и А. следва да бъде наказан с наказанието което съдът
присъда на другия подсъдим Х.. В тази насока съдът взе предвид че А. е осъждан
двадесет и два пъти до налагането на настоящото наказание. Действително тези
осъждания и предвид техните съвкупности са обусловили настоящата правна
квалификация, но те определят и обществената опасност на дееца и това че
въпреки наложените му наказания същия продължава да извършва престъпления.
На основание
чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК съдът допусна кумулация на
наказанията, наложени на подсъдимия А. с присъдите по настоящото н.о.х.д. и по
н.о.х.дело № 464/2015 година по описа на Сливенския районен съд,, като на
основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК, му определи и наложи
едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях – „Лишаване от свобода” за
срок от две години, което наказание да се изтърпи в Затворническо заведение от
закрит тип при първоначален строг режим съгласно разпоредбата на чл.61, т.2,
във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, считано от датата на влизане в сила на
присъдата. На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна изтърпяната до
момента от осъдения част от наказанията по горепосочените н.о.х.дела.
Направените по
делото съдебни и деловодни разноски съдът присъди в тежест на подсъдимите.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините
и условията за извършване на конкретното престъпление са ниските морални и
волеви задръжки на подсъдимите, изградените трайни престъпни навици и стремежа
към противоправно лично облагодетелстване от страна на последните.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: