№ 15
гр. Карнобат, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130100458 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ищецът
„МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п. к. 1113, р-н Изгрев, бул. Антон Павлович Чехов №
45, партер, офис 4, представлявано от Кристиян Димитров Михайлов, чрез
пълномощника адв. Р.М.– САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. Найден
Геров № 6, ет. 1, офис 1, с която е предявен установителен иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД,
за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 273 / 2021 г. по описа на РС- Карнобат, в общ
размер на 1463, 13 лева, представляващо доставена, незаплатена електрическа
енергия по договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 31.08. 2016 г. срещу
ответника ПК „Сунгурларски мискет“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление обл. Бургас, общ. Сунгурларе, гр. Сунгурларе, включително и
посочените в нея договорна неустойка в размер на законната лихва, съдебни
разноски в размер на 29,26 лева държавна такса и 308, 78 лева адвокатско
възнаграждение. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в
исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, като посочва, че
същите към момента на предявяването на иска възлизат на 29,26 лв. държавна
такса и 308,78 лв. адвокатско възнаграждение.
Основанията за претендиране на търсените суми се основават на
1
твърдения за сключен на 31. 08. 2016 г. между ответника ПК „Сунгурларски
мискет“ като купувач и "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД- в несъстоятелност, като
продавач, договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, по силата на който за
закупените и доставени количества до обекти на клиента, същия дължал на
продавача договореното възнаграждение, посочено в съответната фактура и
изчислено на база количествата , отчетени съгласно средствата за измерване в
точката на присъединяване. Твърди се, че в изпълнение на договора "ФЮЧЪР
ЕНЕРДЖИ" ООД е продавало и доставяло електрическа енергия съгласно
прогнозните графици за снабдяване. Твърди се, че въпросното дружество за
месеците ноември и декември 2017 г. е доставило на клиента договореното
количество електрическа енергия, която била измерена съгласно средствата за
измерване в точките на присъединяване и фактурирана по реда предвиден в
договора. В изпратените фактури на ответника освен стойността на
доставената електрическа енергия , са включени такси и услуги– акциз, ДДС,
такса „задължение към обществото“, които ответника дължал. Заплащането е
следвало да се извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на
доставка и следователно изискуемостта на вземането настъпвало автоматично
след изтичането на договорения срок за плащане. Ответника не е извършил
плащане по предоставените му фактури, поради което дължал на ищеца
сумата в размер на 1125, 46 лева за доставената по договора електрическа
енергия за месеците ноември и декември, както и на основание чл. 11, ал. 5
от договора дължал и договорна неустойка, за забава върху главницата в
размер на законната лихва или 337, 67 лева за периода от 14. 01. 2018 г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Посочено е, че вземането било придобито от МУЛТИПЪЛ ПЛЮС"
ЕООД въз основа на постановление за възлагане № 260 000 от 06. 01. 2021 г.,
по т. д. № 3343 / 2017 г., VI-19 състав, Софийски градски съд.
По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата
молба. В отговора си ответника посочва, че не оспорва, че на 31.08. 2016 г. е
сключен договор между него и "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги за срок от 24 месеца. Отново не оспорва, че до 30.11.
2017 г. "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД му е доставяло електрическа енергия, но
не признава, че дължи суми за доставена електрическа енергия за месеците
ноември и декември 2017 г., за които е предявен иска. Посочва, че за месец
ноември 2017 г. за доставената електрическа енергия на ответника е издадена
фактура № ********** / 30. 11. 2017 г. на стойност 675, 05 лева, която
фактура е заплатена по банков път на 20. 12. 2017 г., като са приложени копия
от фактурата и копие от платежното нареждане за извършеното плащане.
Твърди, че за месец декември "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД не доставяло на
ответника електрическа енергия, поради което и не дължи плащане за такава.
Представя фактура № ********** / 31. 12. 2017 г. издадена от ЕВН България
Електроразпределение ЕАД, от която е видно, че през месец декември
2
електрическата енергия е доставяна от ЕВН България Електроразпределение
ЕАД, като прилага документ за плащане по тази фактура. Твърди, че през
месец декември 2017 г. "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД едностранно е променило
сключения помежду им договор, като от балансираща група е преминал в
доставчик последна инстанция, което е довело до увеличаване на цената на
доставяната ел. енергия, което е било неизгодно за кооперацията и същата е
преминала към ЕВН България Електроразпределение ЕАД. По този начин
ответника е взел становище по така предявения срещу него иск, като счита
същия за процесуално допустим, но неоснователен и моли съдът да го
отхвърли като такъв и да присъди на ответника направените по делото
разноски. Отделно е направено възражение за изтекла 3 годишна погасителна
давност по чл. 111, б“в“ от ЗЗД.
Към исковата молба ищецът е представил единствено копие от
постановление № 260 000 от 06. 01. 2021 г., по т. д. № ЗЗ43 / 2017 г., VI-19
състав, Софийски градски съд, без към същото да са приложени описа и
пазарната оценка и Копие на договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 31.08.
2016 г., сключен между "Фючър Енерджи" ООД и ПК Сунгурларски мискет.
Останалите доказателства са пълномощни и договор за правна защита и
съдействие.
Към отговора си ответника е представил фактури № ********** / 30.
11. 2017 г. на стойност 675, 07 лева от доставчик "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД,
ЕИК *********, платежно нареждане за кредитен превод за сумата от 675, 07
лева със записано основание Ел. енергия по фактура № ********** / 30. 11.
2017 г., с наредител ПК Сунгурларски мискет от 20.12. 2017 г., фактура №
********** / 31. 12. 2017 г. издадена от ЕВН България Електроразпределение
ЕАД и получател на доставката ПК Сунгурларски мискет ЕИК ********* с
отчетен период декември 2017 за сумата от 759, 92 лева, както и системен
бон на „Български пощи“ЕАД, с клиент ПК Сунгурларски мискет, за
заплащане на сумата от 759, 92 лева към ЕВН Електроснабдяване Пловдив.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не се явява и негов
процесуален представител, който е изпратил становище, с което желае делото
да се разгледа в отсъствието на ищеца, изложил е аргументи по отговора на
исковата молба, поддържа изцяло иска.
В съдебно заседание се явява представител на ответната кооперация и
ангажиран процесуален представител, който поддържа отговора, желае да
бъде отхвърлен иска като неоснователен. Излага аргументи.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Карнобатски районен съд
намира за установено следното:
Предявеният иск има за предмет установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
3
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
В настоящото производство основание за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК е твърдението за дължима сума по
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 31.08. 2016 г. за периода м. ноември-
м. декември 2017 г. , на ПК Сунгурларски мискет. Твърдяното вземане е на
"Фючър Енерджи" ООД, което с постановление за възлагане № 260 000 от 06.
01. 2021 г., по т. д. № ЗЗ43 / 2017 г., VI-19 състав, Софийски градски съд е
възложено на ищеца "МУЛТИПЪЛ ПЛЮС" ЕООД.
Безспорно по делото е, че по писмено заявление на "Мултипъл плюс"
ЕООД против ответника по ч. гр. д. № 273 / 2021 г. на КбРС е издадена
заповед № 260200 / 18. 02. 2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК за сумите от 1125, 46 лева главница; 337, 67 лева обезщетение
за забава за периода 14. 01. 2017 г. до 15. 02. 2021 г.; разноски 338, 04 лева от
които 29, 26 лева държавна такса и 308, 78 лева адвокатски хонорар.
По така издадената заповед е предявено възражение от длъжника по чл.
414 от ГПК, към което са приложени и съответните фактури, представени и в
исковото производство.
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество
към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока,
посочен в чл. 415, ал. 1 от ГПК, от кредитор, в чиято полза е издадена заповед
за изпълнение, при предявено в законовия срок възражение от длъжника.
Не е спорно по делото, че "Фючър Енерджи" ООД в качеството му на
търговец е сключило с ПК Сунгурларски мискет на 31.08. 2016 г. договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги, както и не е спорно, че до 30. 11. 2017
г. търговското дружество е доставяло на кооперацията ответник електрическа
енергия, срещу задължението същата да бъде заплащана по посочените в
договора параметри и срок.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ищецът не доказа
претенцията си по основание и размер. На първо място ищецът никъде в
исковата си молба или приложените към нея бегли доказателства, не
установи, какъв точно е размера на претендираните от него вземания на
"Фючър Енерджи" ООД към ответника по месеци. Същият единствено
претендира за обща сума за месеците ноември и декември 2017 г. без за тях да
са представени каквито и да било доказателства- какво количество енергия е
доставяно, на какви цени, какви са допълнителните плащания по фактурите, а
още по малко доказа, че въпросните количества доставяна електрическа
енергия не са заплатени. Явно се налага мнението, че същия не разполага с
подобни доказателства, а очаква такива да му бъдат набавяни от съда и
ответника. На следващо място, въпреки твърденията на процесуалният
представител на ищеца развити в становище с вх. № 3398 / 23. 11. 2021 г., че
4
в производството по несъстоятелност на "Фючър Енерджи" ООД по т. д. 3343
/2017 г. на Софийски градски съд, е извършена надлежна проверка за
съществуването на претендираното вземане, съдът намира същите за
неоснователни, най малкото поради факта, че сочената проверка следва да се
основава на документи и би следвало да завърши със съответното заключение
или друг акт на извършващите проверката, който не е предоставен на
настоящия съд под каквато и да било форма. Но даже и да е имало изобщо,
какъвто и да било акт, то ответникът не е бил страна в производството по
несъстоятелност по търговско дело № 3343 / 2017 г. на СГС, поради което по
отношение на него на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК, силата на присъдено
нещо на постановление № 260000 / 06. 01. 2021 г. на СГС няма действие. Още
повече, че по делото липсват доказателства ПК Сунгурларски мискет да е
уведомена по някакъв начин, че вземанията на "Фючър Енерджи" ООД
спрямо нея са прехвърлени на "МУЛТИПЪЛ ПЛЮС" ЕООД, за да има
прехвърлянето на вземането действие спрямо длъжника, с оглед разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. След като липсват данни за такова уведомяване, то
дори да съществува вземане, което в настоящето производство не се доказва
за какво количество доставена електрическа енергия и за какъв период е и
дали за него съгласно чл. 10, ал. 1 от договора е издадена фактура, то същото
е непротивопоставимо на ответника.
От своя страна ответника доказа със съответните доказателства, които
не са оспорени от ищеца, че е заплатил на "Фючър Енерджи" ООД
доставеното количество електроенергия измерена съгласно средствата за
измерване в точките на присъединяване, ведно с включените такси и услуги
за месец ноември 2017 г. в размер на 675, 07 лева, отразени във фактура №
********** / 30. 11. 2017 г. и заплатени от него с банково платежно
нареждане от 20. 12. 2017 г.. Така също доказа, че през месец декември му е
доставена електрическа енергия от ЕВН България Електроразпределение
ЕАД, за което са издадени и съответните счетоводни документи.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че ищецът не е
доказал претенцията си, поради което искът му следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
С оглед отхвърлянето на основният иск като неоснователен и
недоказан, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена и
акцесорната искова претенция за присъждане на мораторна лихва.
По наведеното възражение на ответника за погасяване на вземанията
поради изтекла 3 годишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
съдът счита следното.: Предвид разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК „Искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 4“. В настоящият случай е спазен месечния срок от ищецът и иска
за вземането му по издадената заповед за изпълнение № 260200 / 18. 02. 2021
г. по ч. гр. д. № 273 / 2021 г. на КбРС следва да се счита за предявен от датата
5
на постъпването на заявлението в съда или в случая 12. 02. 2021г. /датата на
постъпване на пощенската пратка/ . Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. В §13 от ПЗР
към ЗИД на Закон за здравето ДВ, бр. 44 / 2020 г. в сила от 14. 05. 2020 г.
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник", т. е. след 21. 05. 2020 г..
Изискуемостта на вземането по фактурата № ********** / 30. 11. 2017
г. настъпва на 15. 12. 2017 г. и предвид, че в случая се касае за периодични
плащания давностния срок е тригодишен и е следвало да изчете на 15. 12.
2020 г., но предвид, че е спрял да тече в периода 13. 03. 2020 г.– 21. 05. 2020
г., или за повече от два месеца, срокът следва да се продължи с времето през
което е спрял да тече, като в този случай би изтекъл след дата 12. 02. 2021 г.,
когато е депозирано в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Или в настоящия случай възражението на ответната кооперация за погасяване
на вземанията по давност е неоснователно.
По разноските:
От ищеца са претендирани направените по делото разноски. Предвид
отхвърлянето на иска, съдът не следва да присъжда направените по делото
разноски на ищеца.
Ответника желае присъждане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Със становището си, процесуалният представител на ищеца е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, твърдейки, че
същото не е съобразено с правната и фактическа сложност на делото. По така
направеното възражение съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част , но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. В чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален
интерес, възнаграждението за дела с интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лева +
7% върху горницата от 1000 лева. В случая минималното адвокатско
възнаграждение би следвало да е не по малко от 333 лева, но това е
минимално предвидено от закона възнаграждение. В случая съдът намира, че
6
с оглед предявените искове, подаденият отговор и представените
доказателства, както и правната и фактическата сложност на делото,
действително претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно и
същото не би следвало да надвишава 500 лева.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1113, р-н
Изгрев, бул. Антон Павлович Чехов № 45, партер, офис 4, представлявано от
управителя Кристиян Димитров Михайлов, чрез пълномощника- адв. Р.М.–
САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. Найден Геров № 6, ет. 1, офис 1 срещу
ПК Сунгурларски мискет, ЕИК *********, представлявана от председателя Н.
П. Т., със седалище и адрес на управление : Област Бургас, община
Сунгурларе, гр. Сунгурларе, с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 и чл. 86 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземането на ищеца по
издадена заповед за изпълнение № 260200 / 18. 02. 2021 г. по ч. гр. д. № 273 /
2021 г. на КбРС за сумите от: 1125, 46 лева главница за доставена по договор
за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 31.08. 2016 г., електрическа енергия
за месеците ноември и декември 2017 г. и сумата от 337, 67 лева обезщетение
за забава за периода 14. 01. 2017 г. /датата следваща падежа/ до 15. 02. 2021 г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/,
което вземане на "Фючър Енерджи" ООД е възложено с постановление за
възлагане № 260000 / 06. 01. 2021 г., по т. д. № 3343 / 2017 г. на СГС на
"Мултипъл плюс" ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ искането на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1113, р-н
Изгрев, бул. Антон Павлович Чехов № 45, партер, офис 4, представлявано от
управителя Кристиян Димитров Михайлов, чрез пълномощника- адв. Р.М.–
САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. Найден Геров № 6, ет. 1, офис 1 за
осъждане на ответника ПК Сунгурларски мискет, ЕИК *********,
представлявана от председателя Н. П. Т., със седалище и адрес на управление
: Област Бургас, община Сунгурларе, гр. Сунгурларе да заплати направените
по делото разноски по исковото производство в размер на държавната такса и
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1113, р-н Изгрев, бул. Антон
Павлович Чехов № 45, партер, офис 4, представлявано от управителя
Кристиян Димитров Михайлов, чрез пълномощника- адв. Р.М.– САК, със
съдебен адрес: гр. София, ул. Найден Геров № 6, ет. 1, офис 1 да заплати на
7
ПК Сунгурларски мискет, ЕИК *********, представлявана от председателя Н.
П. Т., със седалище и адрес на управление: Област Бургас, община
Сунгурларе, гр. Сунгурларе сумата от 500 лева представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
8