Р Е Ш Е Н И Е
№………………….
гр. С., 07.01.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI - 21 състав, в открито
заседание, проведено на пети декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
С участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 476 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Предмет
на делото, след частичен отказ от исковете, са обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „С.в.” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, *******, срещу Р.Б., представлявана от М.на Ф., с адрес: гр. С.,
ул. „*******, за плащане на сумата от 30354,32 лева, съставляваща непогасената
част от просрочени месечни задължения по 32 бр. фактури за извършени услуги в
изпълнение на неформален договор за отвеждане и пречистване на отпадъчни води
на обект – публична държавна собственост - стадион “Л.-”, находящ се в гр. С.,
район „Надежда”, ул. „*******, за периода от 20.11.2014г. до 19.07.2017г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане на всяко от просрочените месечни
задължения в общ размер на 10 797.25 лева за периода 09.02.2015г. –
07.03.2018г., както и обезщетение за забавено плащане на претендираната
главница от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателно
ѝ плащане.
Ищецът твърди, че по силата
на сключен неформален договор с Държавата, ѝ предоставял услуги по
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за обект – публична държавна
собственост - стадион “Л.-”, находящ се в гр. С., район „Надежда”, ул. „*******.
Излага, че собствеността върху обекта се установявала от Актове за публична държавна собственост №
02570/20.01.2001г. и № 07910/ 23.03.2012г., и била потвърдена в адресирано до
ищеца Писмо на Областния управител на Област С. с изх.номер: към 07/110. Счита,
че съгласно параграф 1, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба № 4
от 14 септември 2004 г. Държавата, в качеството ѝ на собственик на
водоснабдения обект, се явява потребител на ВиК услуги, поради което дължи заплащане
на доставените услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни води по отношение
на него.
Излага, че съгласно чл. 8 от
Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи,
получаването на услугите ВиК се осъществявало при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи и от съответния регулаторен орган,
като тези общи условия уреждали правата и задълженията на оператора и на
потребителите. Правоотношението между страните се регламентирало от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.в.”
АД/Общите условия/, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ
с Решение № ОУ-064 от 17.07.2006г., като съгласно чл. 31, ал.1 от Общите
условия ВиК операторът начислявал суми по утвърдени от ДКЕВР пределни цени и издавал
ежемесечни фактури за използваните от потребителя ВиК услуги, които последният бил
длъжен да плаща в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като получаването
или неполучаването на съответната фактура било ирелевантно за настъпване
изискуемостта на задължението.
За обекта била открита индивидуална
партида при ищцовото дружество, която фигурирала под клиентски № **********,
като извършените ВиК услуги за имота, собственост на ответника, били отчитани
чрез два водомера: за периода от 20.11.2014 г. до 23.06.2016 г. - с водомер №
00012767/11, който бил сменен на 23.06.2016 г. с водомер № 05504, за което бил
издаден Талон за пломбиране на водомери/спирателен кран № 6015668 от 23.06.2016г.
Предоставените на ответника услуги били надлежно отчитани и фактурирани от
ищеца, съобразно показанията на индивидуалния водомер на потребителя. Тъй като
ответникът притежавал собствен /местен/ водоизточник, ищецът измерил
количеството отпадъчни води по монтирания от потребителя водомер съгласно
разпоредбите на чл. 26 вр. чл. 14 от Общите условия, а количеството пречистени
води приравнил на количеството отпадъчни води в изпълнение на изискването,
установено в чл. 27 от Общите условия. За получените за периода 20.11.2014г. –
19.07.2017г. услуги ищецът издал на
ответника 32 бр. фактури, като последният извършил плащания по две от тях и останало
да дължи сума в общ размер на 48 020.32 лева с ДДС, ведно със сумата от 10
797.25 лева общ размер на законна лихва по всяка от фактурите за периода
09.02.2015г. – 07.03.2018г., която се дължи на основание чл. 42 от Общите
условия. Интереса от предявяване на настоящите искове ищецът обосновава с
липсата на плащане на гореописаните суми от страна на ответника.
Ответникът,
Р.Б., представлявана от М.на Ф., депозира в срок отговор, с който оспорва
основателността и размера на предявените искове. Сочи, че преди да бъде открита
индивидуална партида на името на Областната администрация, по отношение на
процесния имот е съществувала партида с титуляр С.К.„ДФС – Л.- С.“. Въпреки, че
имотът е публична собственост на държавата, в Актове за ПДС от 2001 г. и 1987
г. като негов ползвател и управляващ е посочен ДФС „Л.-“/ понастоящем "С.К.ДФС - Л.С."/. Излага, че не е подавал искане за откриване на
партиди на името на Областна администрация на област С., като прехвърлянето на
партидата станало вследствие заявление на представител на бившия титуляр на
партидата: СК „ДФС – Л.– С.“ въз основа на представен Акт за публична държавна
собственост № 02570 от 20.01.2001г. Сочи, че през целия, посочен в исковата
молба, период, ползватели на държавния имот били други лица: СК „ДФС „Л.- С.“ и
ПФК „Л.- С.“ АД, които се явявали потребители на ВиК услуги по смисъла на чл.
2, ал. 1, т. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператор „Софийска вода“, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064 от 17.07.2006г.,
и, в качеството си на такива, те дължат заплащане на претендираните суми, но не
и ответникът.
Излага,
че между СК „ДФС „Л.- С.“ и „С.в.“ АД е проведено исково производство по т.д. №
2080/2013 г. на СГС, ТО, VI – 2 с-в, завършило с влязло в сила осъдително
решение в полза на „С.в.“ АД по отношение на дължими суми за извършени в полза
на СК „ДФС „Л.- С.“ услуги за същия имот за периода 21.04.2011 г. - 23.01.2013
г., като съдът е приел, че СК „ДФС „Л.- С.“ се явявал
ползвател на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от
ДР на ЗРВКУ и чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., като от тогава промяна в
ползвателя по партидата не била извършвана. Оспорва доказателствената стойност
на представените от ищеца и съставени едностранно от него фактури относно
реалното предоставяне на описаните услуги по количество и стойност, както и
относно наличие на договорно правоотношение между ищеца и ответника, като
излага, че фактурите не съдържат съществените елементи от съдържанието на
сделката. Оспорва твърденията на ищеца да е налице признание на съществуването
на правоотношение, като оспорва да е извършвал плащания по издадени фактури,
оспорва да са доставени услуги на претендираната стойност, като оспорва представените
от ищеца карнети, които не са подписани от представител на ответника да
отразяват реален отчет на уредите. Прави възражение за изтекла в негова полза
погасителна давност за претендираните задължения по фактура № ********** от
09.01.2015г. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултска
защита в хода на производството в максимален размер съгл. Наредба за заплащане
на правна помощ.
Третите лица помагачи П. „Л.“ АД, ЕИК *******, и „СК ДФС-Л.С.“
СОПД не вземат становище по исковете и не изпращат представители в открито
заседание по делото.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа и правна страна:
При така направените твърдения, в тежест на ищеца е да
докаже, че ответникът е собственик на имота, обект на договора по отвеждане и пречистване на
отпадъчни води, че имотът е присъединен към канализационната мрежа на ищеца,
количеството отведена и пречистена вода от имота, както и определената цена за
това.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че
за процесния период по отношение на имота – публична държавна собственост са
учредени надлежно права на ползване в полза на трето лице.
С определение по делото е прието за безспорно между
страните, че обектът стадион “Л.-”, находящ се в гр. С., район „Надежда”, ул. „*******
е публична държавна собственост за периода 20.11.2014г. до 19.07.2017г., както
и обстоятелството, че за периода, посочен в исковата молба обектът е използван
от ДФС-Л.С.“ СОПД, като
ползването е уредено със споразумение от 16.10.2015 г., сключено с областния
управител.
Съгласно §1, т.2,
б.“а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги
/ЗРВКУ/ „потребители“ на такива услуги са собствениците или ползвателите на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги.
В чл.3 от Наредба № 4 от 04.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите за ползването на водоснабдителни и канализационни системи
/Наредбата/ също е дадено легално определение на понятието „потребител“ по
отношение на ВиК услугите, като наред със собствениците, такива се явяват и
носителите на вещно право на строеж, право на ползване, включително концесия.Съгласно
чл.8, ал.9 от Наредбата, наемателят на водоснабдяван имот може да заплаща услугите
В и К от името на наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на тази
наредба и на договора. Когато наемателят не спазва задълженията съгласно общите
условия и договора, отговорен за тях е наемодателят.
Следователно
нормативната уредба предвижда качеството „потребител“ на ВиК услуги да възниква
единствено по отношение на определена категория лица – носители на вещни права
или концесионно право, като никакви други облигационни правоотношения на
договорно или извъндоговорно основание, включващи в съдържанието си или
фактически възможността да се държи съответния обект, присъединен към
водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да обосноват възникване на
правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са относими единствено в
отношенията между собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и
лицето, което фактически ползва имота.
Съответно нормативната
уредба, не предвижда като елемент от възникване на правоотношението по
доставка, отвеждане и пречистване на вода и сключването на изричен писмен
договор по отношение на имотите, които са присъединени към мрежата преди 2004
г.
Наредба № 4 от 04.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите за ползването на водоснабдителни и канализационни системи /Наредбата/
предвижда в чл.8, че получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган,
като по отношение на „одобряването“ е предвиден двойнствен режим по отношение
на заварени и нови потребители. По отношение на заварените потребители е
предвидено влизане в сила на общите условия в едномесечен срок от публикуването
им на електронната страница на оператора и един местен и централен ежедневник.
Дерогация на тези общи условия е възможна само въз основа на изрични писмени
споразумения по предложение на потребителя, като при непостигане на съгласие се
прилагат общите условия./чл.8, ал.1-4, вкл.от Наредбата/. По отношение на
новоприсъединените потребители е предвидено приемането на общите условия да
става с подписването на предварителен писмен договор за присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи,
който предварителен договор обаче е мислим само в хипотезите на нововъзникнали
обекти на строителство, тъй като представлява част от изискуемите във връзка
със строителството документи или в случаите на първоначално присъединяване към
мрежата на съществуващ обект.
По делото се
установява, че обектът стадион “Л.-”, находящ се в гр. С., район „Надежда”, ул.
„*******, е публична държавна собственост за целия исков период, като от
представените с исковата молба и отговора на исковата молба актове за държавна
собственост, заповед № РД-14-14-1502/19.12.1988 г. на зам.председател на ИК на
СНС, заповед № РД-57-05/12.01.2001г. на областния управител на С. -град, както
и от представеното от ответника в последното съдебно заседание писмо
изх.№0401/5-001/25.07.2018 г. на областния управител на С. -град се установява,
че имотът е актуван като държавен още през 1987 г., като през 1988 г. вече е
бил застроен и спортния комплекс, включващ стадион Л.-, спортни съоръжения и
административни сгради, чието ползване е невъзможно без присъединяване към ВиК
мрежата, а не се спори, че такава съществува, поради което и съдът приема, че по
отношение на присъединяването на обекта към мрежата важат правилата за
заварените към изграждането й обекти. Още повече по делото се установява, че
ответникът, чрез областния управител на С. – град, комуто е възложено
управлението на имота – публична държавна собственост по силата на закона,
извършва плащания на задължения за осъществени от ищеца услуги по отвеждане и
пречистване на вода, с които извънсъдебни действия по същество се признава
обстоятелството, че стадион “Л.-”,
находящ се в гр. С., район „Надежда”, ул. „******* е присъединен към
канализационната мрежа, както и съществуването на облигационно отношение с
ищеца, поради което и настоящият състав не е допускал събиране на допълнителни
доказателства в тази връзка.
Следователно по делото се установява, че именно
Държавата, в качеството й на собственик на обекта, който е присъединен към
мрежата, е потребител и страна в правоотношението с ищеца, който е оператор на
ВиК услуги на територията на Столична община, като приложение намират представените по делото Общи условия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г., за които са представени
доказателства да са публикувани в централен и местен ежедневник.
Неоснователни са възраженията на ответника във връзка
с начина на откриване на партида, ползването на имота от трети лица,
извършването на плащания от тяхно име по споразумение, наличието на постановени
съдебни актове по други дела.
Както вече беше посочено, релевантно за възникване на
правоотношение по доставка, отвеждане и пречистване на вода е присъединяването
на обекта към мрежата, съответно кое е лицето, което притежава вещно или
концесионно право върху същия обект. Именно това лице разполага със съответните
правомощия на собственик/титуляр на ограничено вещно право да отблъсне
неоснователните действия на всички други лица, които сам е допуснал или които
без никакво основание се възползват от имота, както и от произтичащите от
фактическото му ползване услуги, предоставяни от ищеца. Така Държавата, която
сама е сключила споразумение с третото лице-помагач Сдружение С.К.„Дружество за
физкултура и спорт – Л.– С.“ разполага с възможности да търси правата си по
изпълнение или във връзка с неизпълнение на това споразумение, както и
обезщетение за неоснователно обогатяване, в случай че липсва основание за
ползването, а в резултат от него са възникнали задължения за собственика.
На следващо място откриването на партида, клиентски
номер и прочие способи за идентификация на клиенти от страна на ищеца, също са
ирелевантни за възникване на правоотношението и страните по него по вече
изложените съображения относно фактическия му състав.
Без правно значение за настоящия спор е постановеното
решение по т.д.№ 2080/2013 г. на СГС, VІ-2 състав, което не обвързва нито страните по делото, нито
настоящия съдебен състав, тъй като макар и да касае същия обект на доставка на
услуги, е постановено по отношение на различен ответник и за друг период.
Неоснователни са и възраженията на ответника за
недоказаност на фактите, обуславящи извод за предоставяне на услугите в обем,
съответстващ на претендираните стойности.
За исковия период ищецът е издал 32 фактури за
предоставени услуги по отвеждане и пречистване на вода за обекта стадион “Л.-”,
находящ се в гр. С., район „Надежда”, ул. „*******. От счетоводната експертиза
се установява, че ответникът, чрез органа, комуто е възложено управлението на
имота –публична на държавна собственост,а именно Областен управител на С. –град,
е осчетоводил част от издадените
фактури, а именно 20-те фактури издадени в периода 13.05.2016 г. – 02.08.2017 г.
на обща стойност 18595,49 лв., като са представени документи за извършени
плащания в общ размер на 17 666 лв., от които 14 666 лв. са платени
на 06.07.2018г. и 3000 лв. на 27.07.2018 г. Не са осчетоводени фактурите,
издадени в периода 09.01.2015 г. – 02.12.2015 г. на обща стойност 29424,83 лв.
Съответно по делото са представени доказателства –
платежни нареждания от ответника за извършено плащане в полза на Областна
администрация Област С. град от Футболен
клуб Л.С. АД в размер на 1510,47 лв. на 21.03.2016 г. с посочено основание – клиентския номер на
партидата, водена от ищеца за обекта стадион “Л.-”, находящ се в гр. С., район
„Надежда”, ул. „*******, както и фактурите с № **********/03.11.2015г. и **********/02.12.2015г., като макар и тези
фактури да не са осчетоводени в Областна администрация Област С. град, при ищеца такова плащане е
постъпило, съответно е отнесено в погашение на първата фактура.
Съдът намира, че с осчетоводяването на фактурите,
издадени в периода 13.05.2016 г. – 02.08.2017 г. ответникът е признал
отразените в тях задълженията за извършени услуги по отвеждане и пречистване на
вода за периода 22.10.2015 г. – 19.07.2017 г. по основание и размер.
Нещо повече, съдът приема, че доколкото във фактурите
или приложението към тях са посочени и показанията на водомера, чрез който е
отчетено количеството потребена вода въз основа на което е начислена цена за
отвеждането и пречистването й съгласно чл.26 и 27 от Общите условия,
представени по делото, то и осчетоводявайки фактурата № **********/13.05.2016
г. ответникът е признал и отразените в нея данни за периода на отчитане и
таксуваната консумация, включително посочените в нея показания на измервателния
уред. Посочените показания съвпадат с отразеното в представените по делото
карнети, поради което и съдът приема съставянето на тези отчетни документи да
отговаря на показанията на уреда, който е собственост на ответника и за чиято
изправност той отговаря. Съответно ответникът, в качеството си на
собственик и потребител, е длъжен да осигури и достъп за отчет на уреда, като в
противен случай, както и при несъгласие с фактурираните количества, е длъжен да
поиска съгласуване на дата на отчитане,в противен случай, както и в случаите на
липсващ или неизправен уред, са предвидени специални правила за начисляване на стойността
на услугите/чл.22, 23, 46 и 47 от Общите условия/
Съответно, доколкото
ответникът е признал показанията на уредите за периода 22.10.2015 г. –
19.07.2017 г., съответно началните показания за този период се явяват крайни
такива за периода, за който ответникът не е осчетоводил фактурите, а това е
периода преди подписването на споразумението от 16.10.2015 г., а не се твърди,
нито доказва съответстващото на началните показания количество вода да е
изразходено за предхождащ исковия период, съответно показанията на уредите са
отразени в карнети, които няма основание да се приеме, че в едната си част са
достоверни, а в другата не, нито се твърди да са направени възражения относно фактурираните
количества, то и съдът приема за доказани по делото твърденията на ищеца за
предоставени услуги по отвеждане и пречистване на вода в обема, съответстващ на
претендираната цена, посочена и в
издадените фактури за целия период.
По делото се установява от представените писмени
доказателства – платежни нареждания от 22.03.2016 г., 06.07.2018 г. и
27.07.2018 г., че част от вземанията за
цена на услуги по отвеждане и пречистване на вода са погасени чрез плащания в
общ размер на 19823,80 лв., каквито плащания ищецът признава да е получил в
погашение на задълженията на ответника, респективно се установява да е
осчетоводил. При извършване на плащанията от 06.07.2018г. и 27.07.2018 г. в общ
размер на 17 666 лв. ответникът, чрез упражняващия правата на Държавата
областен управител, е заявил изрично кои задължения погасява, поради което и в
приложение на правилото на чл.76, ал.1, изр.1-во ЗЗД с тези плащания са погасени
именно посочените от него задължения, а това са тези по фактурите от 13.05.2016
г. до 02.06.2017 г. изцяло, както и частично до размера от 199,49 лв.
задължението по фактурата от 04.07.2018 г. С извършените други две плащания в
размер на 647,33 лв. на 21.03.2016 г. и в размер на 1510,47 лв. на 22.03.2016 г.,
второто от които плащания се установява да е извършено от третото лице –помагач
– П.Л.С. АД, са погасени частично задълженията по фактурите от 03.11.2015 г. и
02.12.2015 г., като са останали непогасени задължения за главница в размер на 84,10 лв. по фактура
№ 61265681/03.11.2015г. и 904,78 лв. по фактура № 61887025/02.12.2015 г.
Следователно при съобразяване на извършените плащания и общия размер на
задълженията за извършени услуги за периода 22.10.2015 г. – 19.07.2017 г.
непогасени са останали задължения в размер на 30354,32 лв. по фактурите от 09.01.2015, 06.02.2015г., 20.03.2015г.,
15.04.2015 г., 18.05.2015г., 03.06.2015 г., 02.07.2015 г., 04.08.2015г.,
02.09.2015 г., 09.10.2015 г., 03.11.2015 г./частично/, 02.12.2015 г./частично/,
04.07.2016 г./частично/ и 02.08.2017 г.
Основателно е възражението на ответника за погасяване
по давност на задълженията за извършени услуги за периода 20.11.2014 г. –
18.12.2014 г. в размер на 3110,40 лв., за които е издадена фактура №
55176843/09.01.2015г. Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия на договора между
страните, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок
от датата на фактурирането им и следователно падежът на задължението по тази
фактура е 08.02.2015 г. Съответно от настъпването му до подаването на исковата
молба на 08.03.2018 г. са изминали повече от три години, поради което и
задължението, което има характер на периодично, следва да се счита погасено по
давност на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД. Възражението за давност е изрично
ограничено единствено до вземанията по фактура № 55176843/09.01.2015г.,
давността не се прилага служебно, поради което и съдът не обсъжда давността във
връзка с други месечни задължения.
Следователно непогасени чрез плащане или по друг
способ се явяват задълженията по
фактурите от 06.02.2015г., 20.03.2015г., 15.04.2015 г., 18.05.2015г.,
03.06.2015 г., 02.07.2015 г., 04.08.2015г., 02.09.2015 г., 09.10.2015 г.,
03.11.2015 г./частично/, 02.12.2015 г./частично/, 04.07.2016 г./частично/ и
02.08.2017 г. в общ размер на 27243,92 лв., до който размер са основателни
главните искове, като за разликата до 30354,32 лв. подлежат на отхвърляне.
Съответно по отношение на непогасените вземания, както
и по отношение на погасените чрез плащане вземания, ответникът е изпаднал и в
забава на плащането с изтичане на 30-дневния срок от издаване на фактурите за
съответните месечни задължения, поради което и дължи обезщетение в размер на
законната лихва, което съдът определя на основание чл.162 ГПК в размер на
10032,81 лв. въз основа на формулата: /основен
лихвен процент + 10/:100 х брой дни забава, при съобразяване на падежа на всяко
от задълженията, извършените частични плащания, както и основния лихвен
процент, определен от БНБ за периода на забава. По отношение на погасеното по
давност вземане ответникът не дължи и обезщетение за забавено плащане на
основание чл.119 ЗЗД. Следователно за разликата до пълния претендиран размер от
10797,25 лв. акцесорните искове подлежат на отхвърляне.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете
страни, които са ги претендирали.
На ищеца следва да се присъдят разноски за държавна
такса и депозит за експертиза в размер на 2493,50 лв. съобразно уважената част
от исковете, а на ответника-разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
18,83 лв., съобразно отхвърлената част
от исковете, въз основа на определено от съда възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 ГПК в размер на 200 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Р.Б.,
представлявана в процеса от М.на Ф., с адрес: гр. С., ул. „*******, да заплати на С.в. АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк №1, бл.2А на основание чл.79,
ал.1, предложение първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 27243,92 лв., съставляваща непогасената част от просрочени
месечни задължения по 32 бр. фактури за извършени услуги в изпълнение на
неформален договор за отвеждане и пречистване на отпадъчни води на обект –
публична държавна собственост - стадион “Л.-”, находящ се в гр. С., район
„Надежда”, ул. „*******, за периода от 20.11.2014г. до 19.07.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2018 г. до окончателното й
заплащане, обезщетение в общ размер на
10032,81 лв. за забавено плащане на всяко от просрочените месечни
задължения по 32 бр. фактури за извършени услуги в изпълнение на неформален
договор за отвеждане и пречистване на отпадъчни води на обект – публична
държавна собственост - стадион “Л.-”, находящ се в гр. С., район „Надежда”, ул.
„*******, за периода от 20.11.2014г. до 19.07.2017г. за период на забава:
09.02.2015г. – 07.03.2018г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2493,50 лв., представляваща
разноски за държавна такса и депозит за експертиза, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над 27243,92 лв. до 30354,32
лв., както и исковете за лихва за разликата над 10032,81 лв. до 10797,25 лв.
ОСЪЖДА С.в.
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, ***** да заплати на Р.Б.,
представлявана в процеса от М.на Ф., с адрес: гр. С., ул. „*******, на основание
чл.78, ал.3 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 18,83 лв.,съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участие на П. „Л.“ АД, ЕИК *******, и „СК ДФС-Л.С.“
СОПД като трети лица-помагачи на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: