Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр.Горна Оряховица, 07.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен
съд, втори състав, в публично заседание на шести януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря М.Къцаркова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№1283/2019г. по описа на
Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск по реда на
чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр.
чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК:*****(чрез
юрисконсулт М. Пл.С.), твърди в молбата
си, че между „Вива
Кредит”ООД(заемодател) и К.К.Д.(заемател)
е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от заемодателя, Договор№5326070/29.12.2016г. за паричен заем(заемодателят се е задължил да
предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер на 400.00лв., а
заемателят се е задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорната
лихва – 48.00лв., на 14бр. равни двуседмични погасителни вноски - всяка
32.00лв. с падеж на първата погасителна вноска - 12.01.2017г. и падеж на
последната погасителна вноска - 13.07.2017г., при общ размер на плащанията –
448.00лв.). С подписването на договора за заем, заемателят удостоверил, че е
получил от заемодателя изцяло заемната сума, като договорът има силата на
разписка за предадената, съответно получена заемна сума(предаването и
получаването на сумата било удостоверено и с подписването от страните на
разходен касов ордер№111/29.12.2016г.). На основание сключения договор за заем
и Тарифа на „Вива кредит“ООД относима към договори за паричен заем, при забава
на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем,
на четвъртия и осемнадесетия ден забава, заемателят дължи на
кредитора-заемодател заплащането на 10.00лв., а на единадесетия и двадесет и
петия ден забава дължи заплащането на 15.00лв.(максималният размер на
начислените разходи не може да превишава 75.00лв. за заемни суми в размер на
300.00лв., 125.00лв. за заемни суми в размер на 400.00лв. и 175.00лв. за заемни
суми от 500.00лв. до 1500.00лв.). Сумите се начислявали, за да покрият
направените разходи от страна на Заемодателя за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на
просрочените вземания. Така, на длъжника била начислена такса разходи за
събиране на просрочени вземания в размер на 125.00лв. Също така, страните са
договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни,
на петдесет и осмия ден забава заемателят дължи на заемодателя заплащането на
еднократна сума в размер на 70.00лв., представляваща направените разходи за
събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. Така, на длъжника била начислена такса разходи за дейност на
служител в размер на 70.00лв. Съгласно чл.4 ал.1 от договора,
заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора(две
физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на съответните изисквания,
или да представи банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не бил
представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните в чл.4 ал.2 от договора, на същия била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 143.78лв., която да бъде разсрочена на
14бр. равни вноски(всяка - по 10.27лв., платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем). Подписвайки договора за кредит, заемателят заявил, че преди
подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга
по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем,
предоставяна от кредитора, което обстоятелство е деларирано от заемателя в
попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за
комуникация от разстояние(за извършената от кредитора-заемодател допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем - такса в размер на 143.78лв., която страните
са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 14бр. равни вноски, всяка в размер
на 10.27лв., включени са в размера на всяка погасителната вноска и се дължат на
падежните дати на погасителните вноски. Така, погасителната вноска,
която следвало да заплаща заемателят е в общ размер на 52.54лв. На основание
ЗПК ввр. чл.8 ал.2 от сключения договор
на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна
лихва за периода: 08.08.2017г.-05.03.2019г.(датата на подаване на заявлението в
съда). Общият размер на начислената лихва е 61.70лв.(съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва). Твърди се, че длъжникът не бил заплатил
изцяло дължимия паричен заем към дружеството(погасената сумата е 53.00лв., с
която са погасени: такса
за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит – 10.27лв.; неустойка
за неизпълнение – 10.73лв., договорна лихва – 6.19лв., главница - 25.81лв.). Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска(13.07.2017г.) и не бил обявяван за предсрочно изискуем. На 08.08.2017г.
е подписано Приложение№1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 22.01.2013г.,
сключен между „Вива
кредит“ООД и „Агенция за събиране на вземания”ООД, по силата на което вземането
на „Вива кредит“ООД,
произтичащо от Договор№5326070/29.12.2016г. за паричен заем е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания“ООД, ведно с всички привилегии
и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания”АД/понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ЕАД/ с ЕИК:***** е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания"ООД с ЕИК:*********. „Вива кредит“ООД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“АД/понастоящем „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за
прехвърляне на вземания от 22.01.2013г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено
от страна на „Вива
кредит“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ВИВ/5326070/11.08.2017г. за
станалата продажба, чрез „Български пощи“ЕАД с известие за доставяне на
посочения в договора постоянен адрес(писмото е получено лично от ответницата на 18.08.2017г.).
Представя препис от цитираното
уведомление за извършената цесия за
връчване на ответната страна(Решение№3/16.04.2014г. по т.дело№1711/2013г. Iт.о.
ВКС; Решение№123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009г. - IIт.о. ВКС - ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право). По заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС
е било образувано ч.гр.дело№187/2019г. и е била издадена
Заповед№547/05.03.2019г. за изпълнение на парично задължение на К.К.Д. към
„Агенция за събиране на вземания”EAД с ЕИК:***** за: сумата 374.19лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор№5326070/29.12.2016г. за паричен заем, сключен на между „Вива
Кредит”ООД и К.К.Д., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на „Вива Кредит”ООД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по
силата на Приложение№1/08.08.2017г. по Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 22.01.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019г. до
окончателното и изплащане; сумата
41.81лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за периода:
26.01.2017г.-13.07.2017г., сумата 133.51лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода:
26.01.2017г.-13.07.2017г., сумата 125.00лв., представляваща такса разходи за
събиране на просрочени вземания, сумата
70.00лв., представляваща такса разходи за дейност на служител,
сумата 133.05лв., представляваща
неустойка за периода: 26.01.2017г.-13.07.2017г.; сумата 61.70лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода:
08.08.2017г.-05.03.2019г.(датата на подаване на заявлението в съда); сумата 175.00лв., представляваща
направени разноски по ч.гр.дело№437/2019г. на ГОРС. Издадената заповед за
изпълнение била връчена на длъжника по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно
установяване на вземане по издадената по издадената Заповед№547/05.03.2019г. за изпълнение на
парично задължение, по ч.гр.дело№437/2019г. на ГОРС за: сумата 374.19лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор№5326070/29.12.2016г. за паричен заем, сключен на между „Вива
Кредит”ООД и К.К.Д., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на „Вива Кредит”ООД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по
силата на Приложение№1/08.08.2017г. по Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 22.01.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019г. до
окончателното и изплащане; сумата
41.81лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за периода:
26.01.2017г.-13.07.2017г., сумата 133.51лв., представляваща такса за експресно разглеждане
на искане за отпускане на кредит за периода: 26.01.2017г.-13.07.2017г., сумата
125.00лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания,
сумата 70.00лв., представляваща такса
разходи за дейност на служител, сумата
133.05лв., представляваща неустойка за периода:
26.01.2017г.-13.07.2017г.; сумата 61.70лв., представляваща
обезщетение за забава за периода: 08.08.2017г.-05.03.2019г.(датата на подаване
на заявлението в съда).
Претендират се разноските по делото и направените разноски в заповедното
производство.
Ответницата
К.К.Д. с редовно
връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от особен
представител адв.Л.И. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният
представител счита исковете претенции за допустими, но неоснователни. В тежест
на ищцовата страна било да представи доказателства за изложените от нея в
молбата си фактически твърдения, с които мотивира правните си искания. Счита,
че основата на възникналото първоначално правоотношение между страните е
договор за паричен заем, който по характера си е реален, т.е. счита се сключен
от момента на предаване на заемната сума. Писмената форма в тези случаи би
могла да бъде предпочетена между страните във връзка с доказването на това
правоотношение, но доказателства за такова реално(в смисъл на физическото)
предаване на заемната сума по делото няма.
В този смисъл претенциите на ищеца се явявали неоснователни.
След като
обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Mежду „Вива Кредит”ООД(заемодател)
и К.К.Д.(заемател)
е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен европейски
формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните
условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем,
направено от заемодателя, Договор№5326070/29.12.2016г. за паричен заем(заемодателят се е задължил да
предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер на 400.00лв., а
заемателят се е задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорната
лихва – 48.00лв., на 14бр. равни двуседмични погасителни вноски - всяка
32.00лв. с падеж на първата погасителна вноска - 12.01.2017г. и падеж на
последната погасителна вноска - 13.07.2017г., при общ размер на плащанията –
448.00лв.). С подписването на договора за заем, заемателят удостоверил, че е
получил от заемодателя изцяло заемната сума, като договорът има силата на
разписка за предадената, съответно получена заемна сума(предаването и
получаването на сумата било удостоверено и с подписването от страните на
разходен касов ордер№111/29.12.2016г.). На основание сключения договор за заем
и Тарифа на „Вива кредит“ООД относима към договори за паричен заем, при забава
на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем,
на четвъртия и осемнадесетия ден забава, заемателят дължи на
кредитора-заемодател заплащането на 10.00лв., а на единадесетия и двадесет и
петия ден забава дължи заплащането на 15,00лв.(максималният размер на
начислените разходи не може да превишава 75.00лв. за заемни суми в размер на
300.00лв., 125.00лв. за заемни суми в размер на 400.00лв. и 175.00лв. за заемни
суми от 500.00лв. до 1500.00лв.). Страните са договорили, че при забава на
плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава
заемателят дължи на заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на
70.00лв., представляваща направените разходи за събиране на просрочените
вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането. Съгласно чл.4 ал.1 от
договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора(две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на
съответните изисквания, или да представи банкова гаранция с
бенефициер-заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Подписвайки договора за кредит,
заемателят заявил, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се
ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за
одобрение на паричния заем, предоставяна от кредитора, което обстоятелство е деларирано
от заемателя в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или
чрез средство за комуникация от разстояние(за извършената от
кредитора-заемодател допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката
за паричен заем - такса в размер на
143.78лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на
14бр. равни вноски, всяка в размер на 10.27лв., включени са в размера на всяка
погасителната вноска и се дължат на падежните дати на погасителните вноски. Така,
погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят е в общ размер на
52.54лв. Твърди се, че длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем
към дружеството(погасената сумата е 53.00лв.). Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска(13.07.2017г.)
и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
На 08.08.2017г. е подписано
Приложение№1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 22.01.2013г.,
сключен между „Вива
кредит“ООД и „Агенция за събиране на вземания”ООД, по силата на което вземането
на „Вива кредит“ООД,
произтичащо от Договор№5326070/29.12.2016г. за паричен заем е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания“ООД, ведно с всички привилегии
и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания”АД/понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ЕАД/ с ЕИК:***** е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания"ООД с ЕИК:*********. „Вива кредит“ООД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“АД/понастоящем „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за
прехвърляне на вземания от 22.01.2013г. от свое име и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било
изпратено от страна на „Вива
кредит“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ВИВ/5326070/11.08.2017г. за
станалата продажба, чрез „Български пощи“ЕАД с известие за доставяне на
посочения в договора постоянен адрес(писмото е получено лично от ответника на 18.08.2017г.).
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК пред ГОРС е било образувано
ч.гр.дело№437/2019г. и е била издадена Заповед№547/05.03.2019г. за изпълнение
на парично задължение на К.К.Д. към „Агенция за събиране на вземания”EAД с ЕИК:*****
за: сумата 374.19лв., представляваща неизплатена главница по
Договор№5326070/29.12.2016г. за паричен
заем, сключен на между „Вива Кредит”ООД и К.К.Д., като впоследствие вземането
по договора е прехвърлено от страна на „Вива Кредит”ООД в полза на ,,Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, по силата на Приложение№1/08.08.2017г. по Договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.01.2013г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
05.03.2019г. до окончателното и изплащане;
сумата 41.81лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за периода:
26.01.2017г.-13.07.2017г., сумата 133.51лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода:
26.01.2017г.-13.07.2017г., сумата 125.00лв., представляваща такса разходи за
събиране на просрочени вземания, сумата
70.00лв., представляваща такса разходи за дейност на служител,
сумата 133.05лв., представляваща
неустойка за периода: 26.01.2017г.-13.07.2017г.; сумата 61.70лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода:
08.08.2017г.-05.03.2019г.(датата на подаване на заявлението в съда); сумата 175.00лв., представляваща
направени разноски по ч.гр.дело№437/2019г. на ГОРС. Издадената заповед за
изпълнение била връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК.
По делото
е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило, че общият размер
на дължимата сума по Договор№5326070/29.12.2016г. за паричен заем е 735.56лв., като замателката е следвало да направи 14бр. седмични плащания(52.54лв.
всяко) е направила плащане в размер на
53.00лв., с която напълно са погасени: 25.81лв. - главница(първа вноска);
6.21лв. - договорена лихва(първа вноска); 10.27лв. - неустойка(първа вноска);
10.73лв. - такса експресно разглеждане(първа вноска в размер на 10.27лв. и
частично от втората в размер на 0.46лв.). След проверка на приложените
документи по делото документи и книжа, както и справки от „Вива Кредит“ООД и
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД, вещото лице установило остатък(общо
937.33лв.) от задълженията по договора: 374.19лв - главница(приспадната е
платената от заемателя сума); 41.81лв - договорка лихва(приспадната е платената
от заемателя сума); 133.05лв. - такса за експресно разглеждане на искане на
отпускане на кредит, съгласно чл.1 ал.3 от договора за паричен заем(приспадната
е платената от заемателя сума); 133.51лв.
- неустойка за периода: 26.01.2017- 13.07.2017г.(приспадната е платената от
заемателя сума); 125.00лв. - разходи за събиране на просрочени вземания(сумата
е изчислена на база Тарифа на „Вива Кредит“ООД); 70.00лв - такса за направени
разходи за събиране на просрочени вземания, включваща ангажиране дейността на
служител(сумата е изчислена на база Тарифа на „Вива Кредит“ ООД); 59.77лв -
обезщетение за забава за периода: 08.08.2017 - 05.03.2019г. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като
обективно. Същото не противоречи на
останалия доказателствен материал и не е оспорено от страните.
При така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на
белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия
факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на
правоотношението.
По делото
са ангажирани доказателства, че „Вива Кредит“ООД и К.К.Д. са били обвързани от
облигационни правоотношения във връзка със сключени между тях Договор№5326070/29.12.2016г. за паричен заем със срок на действие до 13.07.2017г., при условия и за суми, така, както
е заявено по исковата молба.
Според характера това е договор за заем - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по сделката е
търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на търговската му дейност.
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит под формата на заем,
както и от страните по нея - юридическо лице, което е небанкова финансова
институция, даваща заем в рамките на своята търговска дейност, и ответницата(физическо
лице), която при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компететност, то същата има белезите на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗПК.
Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да
изложи, че договорът е неформален и
реален. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен не в момента, когато между
страните е постигнато споразумение: едната да заеме, а другата да получи в заем
пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение заетите пари
или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. Установяването на този факт е
в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, който следва да установи възникването на
облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира
изпълнение, като установи вземането си по основание и размер, както и че
ответницата-длъжник е уведомена за извършената цесия съгласно разпоредбата на
чл.99 ал.3 от ЗЗД. В тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване чрез
установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими по
договора за кредит.
Процесният
договор за паричен заем не е оспорен като неавтентичен/в частта относно подписа
на ответницата/, поради което макар и частен диспозитивен документ, има
материална доказателствена сила спрямо ответницата Д. - отразените в него
неизгодни за страната факти са верни. Така безспорно се установява наличието на
валидно възникнало договорно правоотношение между ответника и кредитора, както
и неговото съдържание. От съдържанието на настоящия договор може да се изведе
изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя К.К.Д.,
което било удостоверено с подписа и в
самия договор, като заемателят се е задължил да върне на заемодателя заетата сума, като към 05.03.2019г.(датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в ГОРС) Д. е погасила част от
задължението си(погасената сумата е 53.00лв.), съобразно месечните погасителни
вноски. Заемателят се е задължил да ползва отпуснатата в заем сума и да я върне
ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в договора, посредством
заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от
кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на кредитополучателя с
краен срок за издължаване на всички задължения 13.07.2017г.(дата на последна погасителна
вноска). Вземанията, произтичащи от договора за заем не били обявявани за
предсрочно изискуеми и след като от страна на кредитора-заемодател
нe e имало изявена воля да се ползва от т.н. „предсрочна изискуемост“, при
което изискуемостта на всички погасителни вноски е настъпила с изтичането на
срока за последната предвидена погасителна вноска. Така и по силата на настъпване на законовите
предпоставки по чл.71 от ЗЗД е настъпила изискуемост на задължението и право на
кредитора-заемодател да предприеме действия за принудителното му
удовлетворяване.
Съгласно
разпоредбата на чл.99 ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това.
Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй като при този
договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само до кредитора
по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо - няма изрична забрана
в закона или договора за това и естеството на вземането го позволява. Както се посочи по-горе, между на
08.08.2017г. е подписано Приложение№1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г, сключен между „Вива Кредит“ООД и
„Агенция за събиране на вземания”ООД, по силата на което вземането на „Вива Кредит“ООД,
произтичащо от Договор№5326070/29.12.2016г. за паричен заем е
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ООД/понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД/. Следва да се има предвид, че в представения договор е посочено, че
се касае за потребителски заем, както и че се прехвърлят вземания, произтичащи
от договори за потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Изрично чл.26 ал.4 от ЗПК предвижда, че кредиторът информира потребителя за прехвърляне на вземането
по чл.26 ал.1 от ЗПК. Специалният закон съдържа императивно правило в чл.26
ал.4 от ЗПК, че се изисква нарочно уведомяване на длъжника от кредитора по
договора. Вярно е, че
съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, но
неуведомяването на длъжника не води до недействителност на прехвърлянето. Това
уведомяване би създало достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна
на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията
му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1
от ЗЗД. В случая, налице е изрично упълномощаване. За извършената цесия по реда
на чл.99 ал.3 от ЗЗД до
ответника било изпратено от
страна на „Вива
Кредит“ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ВИВ/5326070/11.08.2017г. за
станалата продажба, чрез „Български пощи“ЕАД с известие за доставяне на
посочения в договора постоянен адрес(писмото е получено лично от ответницата на 18.08.2017г.). Така, предвид изрично сключения договор за цесия и
уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема,
че по отношение на последния е настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като
в този смисъл носител на вземанията по процесния договор за кредит е ищецът.
Ето защо, съдът приема за доказани обстоятелствата във връзка с надлежното
съобщаване на цесията на ответника и предявяването на настоящия иск/искове от
надлежна страна.
Няма спор
и за това, че ответницата и към настоящия момент не е изпълнила задължението си
да върне така заетата сума, ведно с договорената лихва, както и договорената
такса за експресно обслужване(чл.2 ал.1
от договора). Поради което исковата претенция за претендираната сумата
374.19лв., представляваща неизплатена главница по
Договор№5326070/29.12.2016г. за паричен
заем, сключен на между „Вива Кредит”ООД и К.К.Д., като впоследствие вземането
по договора е прехвърлено от страна на „Вива Кредит”ООД в полза на ,,Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, по силата на Приложение№1/08.08.2017г. по Договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.01.2013г., сумата 133.51лв.,
представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит
за периода: 26.01.2017г.-13.07.2017г., сумата 61.70лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода:
08.08.2017г.-05.03.2019г.(датата на подаване на заявлението в съда) се явява основателна.
В чл.8
ал.3 от договора и в съответствие с чл.9 от ЗЗД страните са се споразумели, че
при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за всеки ден забава до окончателното
изплащане на задължението(и по аргумент на чл.86 от ЗЗД). Лихвата при
договорите за заем, респ. договорите за потребителски кредит не е мораторна
лихва, т.е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане, представлява
възнаграждение, което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените
му парични средства. В този смисъл претенцията
на ищеца към датата на завеждане
на заявлението – 05.03.2019г. по ч.гр.дело№437/2019г. на ГОРС относно дължимостта е основателна за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 05.03.2019г. до окончателното и изплащане, както и сумата 41.81лв., представляваща
договорна лихва по договор за заем за периода: 26.01.2017г.-13.07.2017г. се
явява основателна.
Всеизвестно
е, че по принцип общите правни норми, в това число и законовите правни норми,
действат за напред(ex nunc). В съвременните правни системи това принципно
положение се разглежда като гаранция за предвидимост на правния ред и като
елемент от правната сигурност. Заложената в него идея е ясна – адресатите на
новоприетите правни норми да могат да се запознаят с тях и да съобразят своето
поведението с моделите на поведение, които те установяват. У нас, както е
известно, Конституцията на Р.България е уредила тази материя в разпоредбата на
чл.5 ал.5, според която всички нормативни актове подлежат нa обнародване и
влизат в сила три дни след обнародването, освен когато в тях е определен друг
срок. Така, съгласно новоприетата разпоредба - чл.7 ал.3 от ГПК(ДВ
бр.100/2019г.), съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. В този смисъл, задължение на съда е да прецени
служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в
потребителските договори - наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор
и да се произнасе, независимо дали страните са навели такива възражения или не(в
този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в
българското законодателство с §13а т.9 от ДР на ЗЗП). Освен това, нормите,
уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението
им съдът следи служебно, когато страна се позовава на договор, и е също задължение на съда да провери
неговата действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност(форма,
предмет) и без да има позоваване на нищожност(т.1 и т.3 от Тълкувателно
решение№1/09.12.2013г. по тълк.дело№1/2013г. - ОСГТК на ВКС; Решение№489/28.06.2007г.
по т.дело№240/2007г. – ВКС; Решение№198/19.11.2010г. по т.дело№473/2010г. –
ВКС; Решение№384/02.11.2011г. по гр.дело№1450/2010г. - Iг.о. ВКС; Определение№751/17.08.2010г. по
гр.дело№2022/2009г. - Iг.о. ВКС).
Съгласно
чл.143 т.5 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение. Според
чл.2 от Договор№5326070/29.12.2016г. за паричен заем в размера на погасителната
вноска са включени част от дължимите главница, лихва и такса експресно
разглеждане. В този смисъл, съдът счита,
че ответницата не дължи на ищеца такса разходи за събиране на просрочени
вземания, както и такса разходи за дейност на служител, като такива с
неравноправен характер. Отделно от това, по делото не са представени никакви
доказателства във връзка с доказване на основанието за начисляването на тази
суми - не се доказва извършването на каквито и да било разходи(напомнителни
писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес, респ.
„разходи за дейност на служител“) във връзка със събиране на вземането – т.н.
извънсъдебни. Представена е тарифа на „Вива Кредит”ООД за разходите по
събирането на вземанията, но доказателства за извършени такива няма по делото.
В никакъв случай не може да се приеме, че тези суми са винаги безусловно
дължими от длъжника. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране на
задължението също са уговорени в противоречие със закона. Ищецът се позовава на
чл.10а ал.1 от ЗПК като правно основание на това задължение. От друга страна,
според чл.10а ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите
за извънсъдебно събиране на кредита всъщност представляват разходи по
управление на кредита, които са забранени, поради което клаузата, която
предвижда заплащане на тези разходи от заемателя е нищожна. Следва да се
посочи, че чл.10а ал.1 от ЗПК, на който се позовава ищеца, предвижда възможност кредиторът да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги. Разходите по събирането на кредита,
както и „разходи за дейност на служител“ не са „услуга“ за потребителя,
доколкото такива могат да са само услуга, която е в интерес на потребителя. Действията
по събирането на кредита, както и „дейност
на служителя“ не са услуги за потребителя. В исковата молба липсва изложение на
обстоятелствата, на които се основава вземането, чрез посочване на източника му
- какво включва и в какво се изразява извънсъдебното събиране на просрочените
задължения и как са формирани претендираните сума, т.е. вземането следва да
бъде индивидуализирано така, че да може да гарантира упражняването на правото
на възражение на ответника. Предвид изложеното съдът счита, че претенциите за
дължимост на: сумата 125.00лв., представляваща такса разходи за събиране на
просрочени вземания, сумата 70.00лв.,
представляваща такса разходи за дейност на служител, са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Съгласно общата разпоредба - чл.92 ал.1 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В Глава IV от ЗПК е
уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка
да откаже сключването на такъв(в този смисъл е съображение 26 от преамбюла на
Директира 2008/68/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити). Разгледана
в този аспект, клаузата в чл.4 от договора за заем, според която се дължи
неустойка при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора
на обезпечения чрез поръчителство на физически лице или банкова гаранция в
полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. В конкретния случай, проверката за
кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от ответника формуляр и
след като кредитът е бил разрешен, от лицето се изисква да представя
обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по размер и
разсрочена в погасителните вноски. Според чл.16 от ЗПК, проверката за
кредитоспособността на потребителя трябва да се извърши преди сключване на
договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от
проверката и едва след предоставянето му, да се сключи договора за кредит. Естеството
на уговореното задължение по чл.4 ал.1 от договора за заем е непарично(заемателят
да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията си по
договора). Същото не е
главно, а акцесорно и спомагателно, т.е. такова, което цели да обезпечи
изпълнението на главното задължение - да се върне заемната сума, ведно с
дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на главното задължение е
същественото по договора, докато неизпълнението на задължението по чл.4 не може
да се определи като такова, с оглед интереса на заемодателя. Ако за заемодателя
беше важно и съществено в негова полза да бъде учредено поръчителство, той би
го поставил като условие за сключването на договора. Освен това, неизпълнението
на това задължение не влече някакви самостоятелни вреди, извън вредите от неизпълнение
на главното задължение. Тези доводи обуславят извода, че тази клауза не
съответства на своята обезщетителна функция, при липса на предполагаеми вреди и
приоритетно е насочена само да санкционира заемателя. Подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията,
като в процесния случай то е драстично. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди(няма данни за
кредитора-заемодател да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение№1/15.06.2010г. по
тълк.дело№1/2009г. - ОСТК ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е
тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл.33 ал.1
от ЗПК. С цитираната клауза(чл.4 от договора) за неустойка в полза на кредитора
се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по
чл.33 ал.1 от ЗПК. По изложените съображения, с оглед нищожността на клаузата по
чл.4 от договора съдът намира, че ответницата не дължи търсената неустойка за
периода: 26.01.2017г.-13.07.2017г.
размер на 133.05лв.
При това
положение извършените от ответницата плащания по кредита следва да се отнесат
към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на
усвоената сума, на договорната възнаградителна лихва, на обезщетението за
забава. Както се посочи, длъжникът е погасил част от задължението - 53.00лв., което се потвърждава от признанието
на ищеца(за неизгодния
нему факт) и се установява от заключението на вещото лице по допуснатата
експертиза. Ответницата не е заявила кое от задължение погасява с вноската по
заема, поради което съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.76
ал.2 от ЗЗД, като погаси предявените вземания чрез извършените плащания
най-напред лихвите, а най-после главницата.
Възприетото плащане от страна на вещото лице е за сумата 53.00лв., с която са били погасени: 25.81лв.
- главница(първа вноска); 6.21лв. - договорена лихва(първа вноска); 10.27лв. -
неустойка(първа вноска); 10.73лв. - такса експресно разглеждане(първа вноска в
размер на 10.27лв. и частично от втората в размер на 0.46лв.). Ето защо, сумата 10.27лв. следва да погаси част от задължението
за договорна лихва за периода: 26.01.2017г.-13.07.2017г. в размер на 41.81лв.,
или остатъкът от задължението в тази
част ще бъде 31.54лв.
По този
начин следва да бъде уважен иска на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, че К.К.Д.
дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД по Заповед№547/05.03.2019г. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№437/2019г. на ГОРС: сумата
374.19лв., представляваща неизплатена главница по
Договор№5326070/29.12.2016г. за паричен
заем, сключен на между „Вива Кредит”ООД и К.К.Д., като впоследствие вземането
по договора е прехвърлено от страна на „Вива Кредит”ООД в полза на ,,Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, по силата на Приложение№1/08.08.2017г. по Договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.01.2013г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
05.03.2019г. до окончателното и
изплащане; сумата 31.54лв., представляваща договорна лихва по договор за заем
за периода: 26.01.2017г.-13.07.2017г., сумата 133.51лв., представляваща такса
за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода:
26.01.2017г.-13.07.2017г., сумата 61.70лв., представляваща
обезщетение за забава за периода: 08.08.2017г.-05.03.2019г.(датата на подаване
на заявлението в съда).
При този
изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски. В настоящия случай една
част от разноските представляват юрисконсултско възнаграждение в размер на
350.00лв., а също така и: ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК - 275.00лв.; възнаграждение за вещо лице –
150.00лв. Според чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от ЗПП. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответната страна следва да заплати на ищцовата страна сумата 495.85лв.,
представляваща направени разноски в производството по гр.дело№1283/2019г. на
ГОРС – съразмерно на уважения/уважените иск/искове.
Ответницата следва да заплати на ищцовата страна
и сумата 300.00лв., представляваща възнаграждение за особен представител, която
сума следва да се включи в разноските по исковото производство. Особеният
представител на ответника е назначен при условията на чл.47 ал.6 от ГПК, като с оглед основанието
за назначаването му, разноските за него са за сметка на ищеца. Възнаграждението
за особения представител се дължи авансово от ищеца за всяка инстанция и не е
обусловено от изхода на спора, тъй като основанието за заплащането му е
възмездяване на труда на назначения на насрещната страна особен представител,
който е назначен с цел разглеждане и разрешаване на спора по делото при
условията на състезателност. Дължимостта на възнаграждението на особения
представител не зависи от изхода на спора, вкл. и по подадена от особения
представител жалба, който упражнява процесуалните права на ответника(Определение№410/12.07.2018
по гр.дело№1261/2018г. - II т.о. ВКС).
Разноските в заповедното
производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за
заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите
на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия
процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало,
произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на
ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство -
ч.гр.дело№437/2019г. на ГОРС в размер на 111.96лв.(ДТ и юрисконсултско възнаграждение), съразмерно на
уважените претенции.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск
от страна на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД
с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Д.Б.Б., против К.К.Д. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***
и настоящ адрес:***, че К.К.Д. с ЕГН**********,
с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, дължи на „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление:
гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25,
офис-сграда „Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Д.Б.Б., по Заповед №547/05.03.2019г. за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.дело №437/2019г. на ГОРС: сумата 374.19лв./триста седемдесет и четири лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща неизплатена главница по Договор №5326070/29.12.2016г. за паричен заем, сключен на между „Вива
Кредит”ООД и К.К.Д., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на „Вива Кредит”ООД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по
силата на Приложение№1/08.08.2017г. по Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/
от 22.01.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 31.54лв./тридесет и един
лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща договорна лихва за периода:
26.01.2017г.-13.07.2017г.; сумата 133.51лв./сто тридесет и три лева и петдесет и една
стотинки/, представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане
на кредит за периода: 26.01.2017г.-13.07.2017г.; сумата 61.70лв./шестдесет и един лева и седемдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода: 08.08.2017г.-05.03.2019г.(датата
на подаване на заявлението в съда).
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от страна на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД
с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Д.Б.Б., против К.К.Д. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***
и настоящ адрес:***, за дължимост на вземане спрямо К.К.Д.
от страна на „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, съгласно Заповед №547/05.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.дело №437/2019г. на ГОРС, в останалата част от 31.54лв.,
представляващ непогасена част от договорна лихва за периода: 26.01.2017г.-13.07.2017г. по Договор №5326070/29.12.2016г. за паричен заем, сключен на между „Вива
Кредит”ООД и К.К.Д., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на „Вива Кредит”ООД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по
силата на Приложение№1/08.08.2017г. по Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/
от 22.01.2013г., до пълния предявен
размер от 41.81лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от
страна на „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление:
гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда „Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Д.Б.Б., против К.К.Д. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***
и настоящ адрес:***, за дължимост на вземане спрямо К.К.Д.
от страна на „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, съгласно Заповед №547/05.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.дело №437/2019г. на ГОРС, за: сумата 125.00лв.,
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата 70.00лв., представляваща такса разходи за
дейност на служител, сумата 133.05лв.,
представляваща неустойка за периода: 26.01.2017г.-13.07.2017г., претендирани по
Договор№5326070/29.12.2016г. за паричен
заем, сключен на между „Вива Кредит”ООД и К.К.Д., като впоследствие вземането
по договора е прехвърлено от страна на „Вива Кредит”ООД в полза на ,,Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, по силата на Приложение№1/08.08.2017г. по Договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.01.2013г.
ОСЪЖДА К.К.Д. с ЕГН**********, с
постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с
ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Д.Б.Б.: сумата 495.85лв./четиристотин деветдесет и пет лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща направените разноски в производството
по гр.дело№1283/2019г. на ГОРС; сумата 300.00лв./триста лева/,
представляваща възнаграждение за особен представител по
гр.дело№1283/2019г. на ГОРС; сумата 111.96лв./сто
и единадесет лева и деветдесет и шест стотинки, представляваща направените
разноски по ч.гр.дело№437/2019г. на ГОРС.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от
решението на страните.
Районен съдия: