№ 1
гр. Сливен, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Кючуков
при участието на секретаря НИКИФОР Р. Р.В
като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20242230201005 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано е по жалба на И. И. М., с ЕГН
**********, от гр. К., чрез адв.А. С. от АК-СТ.З., със съдебен адрес гр.К., ул.
„........ против НП № BG24052022/400/Р8-591/18.11.2022 г. на Директор на
Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.С., с
което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 1800 лева за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, както и че същото не е връчено на жалбоподателя
по установения от закона ред. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил
нарушението, за което му е наложено наказанието. Процесуалният
представител на жалбоподателят излага аргументи за допуснати съществени
нарушения на закона, които опорочават НП. Поради изложеното моли НП да
бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Претендира за
заплащане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не се явява, не
се представлява. Упълномощен процесуален представител адв. С. е депозирал
писмено становище, в което изразява становище по същество на спора и моли
издаденото наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ – град С.,
редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт
Станислава Костадинова. Оспорва жалбата. Излага доводи за недопустимост
поради просрочие и моли съда да бъде оставена без разглеждане. Претендира
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.05.2022 г. в 01:56 часа, в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропусквателен пункт Р.-Дунав
мост била извършена проверка от инспектори от отдел ПТРР Дунав мост 1, ТД
–„ТД Митница-Р.“ на пътно превозно средство влекач с марка и модел „ДАФ
ФТ ХФ 105.460Т“ с рег.№ ......, с обща технически допустима максимална маса
над 12 тона, брой оси 5, управлявано от И. И. М.. В хода на така извършената
проверка е установено, че на 18.05.2022 г. в 08:34 часа горепосоченото ППС е
засечено по път I-6, км 407+136, пътен участък включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е
установено с устройство № 40541, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал, 1 от Закона за пътищата. За
нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3
от ЗДвП с № .........
Въз основа на това на водача на ППС бил съставен АУАН №
BG24052022/4000/P8-591/24.05.2022 г. от инспектор в отдел ПТРР Дунав мост
1, ТД –„ТД Митница-Р.“, за извършено нарушение на чл.179, ал. 3а от Закона
за движението по пътищата. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на
24.05.2022 год., който след като се запознал със съдържанието му го подписал
и не вписал възражения и обяснения.
Въз основа на акта било издадено процесното НП №
BG24052022/400/Р8-591/18.11.2022г., издадено от Директор на Национално
тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.С., с което е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1800 лева на
основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. НП
било изпратено от АПИ до жалбоподателя на адресът му в гр.К., ж.к.“........ с
известие за доставяне от „Български пощи“ на 04.01.2023 г., съответно
върнато като непотърсено от 27.01.2023 г., повторно изпратено на 31.01.2023 г.
от АПИ, съответно върнато като непотърсено на 23.02.2023 г., изпратено на
01.03.2023 г. от АПИ и върнато като непотърсено на 28.03.2023 г. На
основание чл.58, ал.2 от ЗАНН административно наказващият орган приел, че
НП се счита за връчено на 27.03.2023 г.
Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетеля С. Д. и актосъставителя М. Б., както
и приобщените писмени доказателства съдържащи се в
административнонаказателната преписка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
2
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
предвидения с чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което
се явява процесуално допустима. Съдът прие, че жалбата е подадена в срок и
следва да бъде разгледана по същество, поради това, че не бе установено, че
НП е влязло в сила на 27.03.2023 г. на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, като е
отбелязването върху него. Мотивите за това са следните:
Съдът установи, че в настоящия случай не са били налице
предпоставките за това връчване. Разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН
предвижда, че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери
на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от
деня на отбелязването. От представените по делото известия за доставяне от
„Български пощи“, клон К. (л.20-22) се установява, че действително на
04.01.2023 г., АПИ е изпратило процесното НП на жалбоподателя на адрес:
гр.К., ж.к.“........, което съответно е върнато като непотърсено от 27.01.2023 г.,
повторно изпратено на 31.01.2023 г. от АПИ, съответно върнато като
непотърсено на 23.02.2023 г., изпратено на 01.03.2023 г. от АПИ и върнато
като непотърсено на 28.03.2023 г. От същите известия е видно, че пратката е
върната три пъти като непотърсена от този адрес, съответно на 06.01.2023 г.,
02.02.2023 г. и 06.03.2023 същата не е потърсена в съответния пощенски клон
от нейния получател И. М.. Съдът намира, че отбелязването на обратните
разписки „непотърсена пратка“ не следва да се приравнява на на фикцията
“нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес
да е неизвестен“ и погрешно да се възприема като промяна на адрес и
неизвестен нов адрес и съответно не може да бъде прието като предпоставка
за прилагането на разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН относно съобщаването
на наказателното постановление на лице с нов неизвестен адрес. По делото е
представена справка от административнонаказващия орган за адресната
регистрация на санкционирания, от която може да се направи извод, че
същият няма нов известен или неизвестен адрес, различен от посочения от
него адрес в гр.К., ж.к.“........, но видно от процесното НП и АУАН нарушителя
е записан със фамилията „М.“ вместо „М.“, като този порок е пренесен и в
известията за доставяне до нарушителя. Житейската логика налага извода, че
адресата на процесното НП наименован погрешно като „М.“ вместо „М.“ не
би следвало да приема да му бъде връчено известие до друго, различно от
него лице, поради което АНО не е осъществил в пълна степен възложените му
с чл.52, ал.4 от ЗАНН задължения, да провери акта преди да се произнесе по
преписката и е допуснал да се опорочи процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН. В
този смисъл съдът намира, че срокът за обжалване на НП е започнал да тече
от момента, в който жалбоподателят е узнал за издаденото срещу него НП.
Това/узнаването/, видно от съдържанието на представено от
жалбоподателя хартиено копие на имейл до него от публичен изпълнител при
3
НАП е датирано 15.07.2024г., а именно датата на постъпване на съобщението
от публичен изпълнител Х. с което е бил уведомен за предприето
изпълнително производство по повод издадено срещу него наказателно
постановление. От гореизложеното следва, че 14-дневния срок за обжалване
на НП, е започнал да тече от 15.07.2024г., а жалбата е депозирана в АПИ на
29.07.2024 г. чрез ССЕВ, то същата е подадена в срок.
Разгледана по същество същата е основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да
е описано нарушението, дата и мястото на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В
наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно законовите
разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да
се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на
административно нарушение. Следва, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.
5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са
били нарушени.
В настоящия случай, както в съставения срещу жалбоподателя АУАН,
така и в издаденото срещу него НП като материалноправна разпоредба и като
санкционна норма са посочени неоснователно един и същи състав на чл.179,
ал.3а от ЗДвП.
В случая от събраните доказателства - доказателствен запис (доклад) от
електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП с № ........ и приложените към
него снимки (л.15-16) се установява, че на 18.05.2022 г. в 08:34 ч., по път I-6,
км 407+136, който попада в обхвата на платената пътна мрежа, от устройство с
№ 40541, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, е
засечено движението на влекач с влекач с марка и модел „ДАФ ФТ ХФ
105.460Т“ с рег.№ ......, с обща техническа допустима максимална маса над 12
тона и с 5 оси. В този смисъл съдът приема, че водачът на процесното ППС на
18.05.2022 г. е осъществил административното нарушение по чл. 139, ал. 7
ЗДвП, която разпоредба вменява задължение на водача на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
От гореизложеното следва, че в конкретния случай приложимата
4
материалноправна норма е тази на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, но такава
квалификация липсва както в акта, така и в НП, т.е. липсват задължителни
реквизити съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
което от своя страна отново води до неяснота за какво нарушение е наказан
жалбоподателят.
Предвид така посочените пороци, съдът намира, че по отношение на
посоченото нарушението по чл.179, ал.3а от ЗДвП и съответно наложеното за
него наказание е налице противоречие между описанието на нарушението и
дадената квалификация на същото в акта и в НП, което води до неяснота
относно приетото от административнонаказващия орган нарушение и се
нарушава правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му
наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита. Поради
всичко гореизложено, съдът счита, че са констатирани нарушения на
процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са
основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя, съдът следва да осъди Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр.С. да заплати направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение. Във връзка с направено възражение от страна на
процесуалния представител на административнонаказващия орган за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че следва да
намали претендирания размер от 600 лв. с ДДС на 480 лв. с ДДС на осн. чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.01.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 и чл.63д от ЗАНН
Районен съд- Сливен, НО, 9-ти състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG24052022/400/Р8-591/18.11.2022 г. на Директор на
Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.С., с
което на И. И. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к.“........., ............. е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лв. за
нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.С. да заплати на И. И.
М., с ЕГН ********** гр. К., ж.к.“........., ............. направените по делото
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6