РЕШЕНИЕ
№284
Стара Загора, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на шести юли през две хиляди и двадесет и
трета година, в състав:
Председател: Златко Мазников
При секретаря Николина Николова разгледа докладваното от съдия Златко
Мазников административно дело № 252 по описа за 2023 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 219 във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на ЕТ „Б.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Манолово, община Павел Баня, област Стара Загора, против мълчалив отказ на
главния архитект на Община Павел Баня за издаване на виза за проектиране по
заявление с вх. № СИ-01-15-29 от 20.03.2023 г. (вж. направеното в
съдебно заседание уточнение на жалбата във връзка с входящия номер на
заявлението).
В
жалбата са направени оплаквания за формиране на оспорения мълчалив отказ в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че са
налице материално-правните предпоставки за издаване на исканата виза за
проектиране. С оглед на това се иска отмяна на обжалвания мълчалив отказ като
незаконосъобразен и връщане на преписката на
административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за издаване
на виза за проектиране в едномесечен срок. Претендират се разноски. В тази
насока е и пледоарията на пълномощника на жалбоподателя – адв. Е.В., както и
представената от него писмена защита.
Ответникът – главният архитект на
Община Павел Баня, чрез процесуалния си представител адв. Х.П. в представено
писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като
недопустима, поради липса на годен предмет за обжалване, тъй като за
реализиране на инвестиционното намерение на жалбоподателя не било необходимо
издаването на виза за проектиране и затова административният орган е нямал
задължение да издаде такава, предвид което се иска жалбата да бъде оставена без
разглеждане. Алтернативно се навежда довод за неоснователност на жалбата, тъй
като липсвали данни за изпълнение на техническите изисквания за издаването й,
предвид което се иска жалбата да бъде отхвърлена. Отделно от това (доколкото подобно съображение не може да бъде отнесено към основанията за
оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима или отхвърлянето й като
неоснователна, ако и да е изложено във връзка с тях) в пледоарията си пълномощникът на ответника поддържа, че подаденото от
жалбоподателя заявление за издаване на виза за проектиране е нередовно.
Претендират се разноски.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ЕТ „Б.М.“ е собственик на УПИ II-419 и УПИ V-420 в кв. 47 по плана на с. Манолово, община
Павел Баня, за които има одобрен ПУП – ПРЗ (л. 20 – 24, 45 – 58).
Със заявление вх. № СИ-01-15-29 от 20.03.2023 г. до главния архитект на
Община Павел Баня (л. 19) жалбоподателят е поискал на основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ
да му бъде издадена скица с виза за проектиране „за УПИ 420 кв. 47, местност (изписан е знак, обозначаващ най-вероятно римска
цифра, който обаче не може да се разчете) – 420 419“ по плана на с. Манолово, която
да му послужи за „Виза за фотоволтаична централа“.
Към
заявлението си жалбоподателят е приложил документ за собственост –
постановление за възлагане в резултат на проведена публична продан в
производство по несъстоятелност по търговско дело на Окръжен съд Стара Загора (л. 20 – 21), заповед за одобрен ПУП – ПРЗ на УПИ II-419 и УПИ V-420 в кв. 47 по плана на с. Манолово и копие от
него (л. 20 – 24).
С
приходна квитанция № 10828 от 20.03.2022 г. (л. 7) жалбоподателят е заплатил дължимата такса за
издаване на визата за проектиране, поискана със заявление вх. № СИ-01-15-29 от
20.03.2023 г.
Не
са налице данни, а и не се твърди главният архитект на
Община Павел Баня да се е произнесъл по заявление вх. № СИ-01-15-29 от
20.03.2023 г. (да е издал исканата виза
за проектиране или изрично да е отказал издаването й), напротив – изразеното от него чрез
процесуалния му представител становище е, че не дължи произнасяне по
заявлението, тъй като издаването на исканата виза за проектиране не е
задължително с оглед на инвестиционното намерение на жалбоподателя.
Жалбата
против оспорения мълчалив отказ (л.
1 – 4) е подадена по пощата
на 27.04.2023 г.
(л.
8).
При така установената по делото фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Визата за проектиране – чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, съответно отказът да бъде издадена, включително
мълчаливият отказ, представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 214, т. 1 от ЗУТ, подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК – чл. 215,
ал. 1 във връзка с 219 от ЗУТ, в 14-дневен срок – чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, който
в хипотезата на мълчалив отказ започва да тече от изтичането на срока, в който
административният орган е бил длъжен да се произнесе. Тъй като само
компетентния орган може валидно да формира становище по искането, с което е
сезиран, то наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията, уредена
в чл. 58, ал. 1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ. С
оглед на заявеното от жалбоподателя искане до главния архитект на
Община Павел Баня –
издаване на виза за проектиране на фотоволтаична централа за УПИ по плана с.
Манолово (община Павел Баня), материално и териториално компетентен орган да се произнесе по подаденото
от него заявление с вх.
№ СИ-01-15-29 от 20.03.2023 г. е именно ответникът като негов адресат (главният архитект на
Община Павел Баня) – чл. 140, ал. 7 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба, изречение последно
визата за проектиране се издава в едномесечен срок от постъпване на
заявлението. Предвид изложеното срокът за произнасяне на главния архитект на
Община Павел Баня, като компетентен да разгледа подаденото от жалбоподателя заявление с вх.
№ СИ-01-15-29 от 20.03.2023 г., е изтекъл на 20.04.2023 г. и от 21.04.2023 г. (тъй като ответникът не се
е произнесъл в този срок, а и до момента) е започнал да тече 14-дневният срок за
обжалване на формирания по заявлението на жалбоподателя мълчалив отказ по
смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, в който е и подадена жалбата против него –
същата е подадена по пощата на 27.04.2023 г.
По тези съображения съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице – адресат на оспорения мълчалив отказ, чиито права пряко и непосредствено се засягат от него, против подлежащ на съдебен
контрол административен акт в
законоустановения за това срок. Неоснователно е в тази насока възражението на
пълномощника на ответника, че липсва годен предмет за обжалване – че не е
формиран мълчалив отказ, тъй като за реализиране на инвестиционното намерение
на жалбоподателя не е било необходимо издаването на виза за проектиране и
поради това административният орган не е бил длъжен да издаде такава,
позовавайки се на цитирани в писменото му становище решения на ВАС от 2007 г. и
2010 г. Издаването на виза за проектиране е уредено в чл. 140 от ЗУТ. Разпоредбата
на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ определя случаите, в които е задължително издаването на виза за проектиране, но тя не
разписва и от нея не може да бъде направен
извод, че извън тези случаи (с изключение на
хипотезата на чл. 140, ал. 6 от ЗУТ, при наличието на която виза не се издава) не следва да бъде издадена виза за проектиране, когато такава е поискана от
възложител и не са налице други законови пречки за това. В този смисъл е и
актуалната съдебна практика, включително и решението на ВАС, на което се
позовава жалбоподателят – № 4578 от 02.05.2023 г. по адм. д. № 415/2023 г. на II о. В случая няма спор, че искането за издаване на виза е направено от
възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗУТ –
жалбоподателят се легитимира като собственик на УПИ, където ще бъде изградена
фотоволтаичната централа, за която се иска издаването на виза за проектиране, и
е заплатил предвидената за административната услуга такса, а дали и доколко са налице
други законови пречки за издаването на поисканата виза е въпрос, който така или
иначе дължи произнасяне, било като прекрати производството на основание чл. 56
от АПК в случаите по чл. 30, ал. 1 и 2 от АПК, било по същество – като издаде
исканата виза
(ако не се установяват данни за неизпълнение на
техническите изисквания за това), съответно откаже да я
издаде (ако установяват такива данни).
След като с оглед на гореизложеното ответникът е сезиран
от възложител с искане за издаване на виза за проектиране, по което е
компетентен да се произнесе, и е заплатена дължимата за това такса, проверката
за материалната законосъобразност на формирания от него мълчалив отказ да я
издаде се свежда до това налице ли са били материално правните предпоставки за
издаването й или не, в частност – установяват ли се данни за неизпълнение на
техническите изисквания за издаване на исканата виза. Отговорът на този въпрос
предполага яснота по отношение на това какво точно е поискано със заявлението.
В случая, както вече беше отбелязано, със заявление до
ответника с вх.
№ СИ-01-15-29 от 20.03.2023 г. жалбоподателят
е поискал на основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ да му бъде издадена скица с
виза за проектиране „за УПИ 420 кв. 47, местност (изписан е знак, обозначаващ най-вероятно римска
цифра, който обаче не може да се разчете) – 420 419“ по плана на с. Манолово, която
да му послужи за „Виза за фотоволтаична централа“.
Доколкото
приложените към заявлението документи (л. 20 – 24) легитимират жалбоподателя като собственик на УПИ II-419 и УПИ V-420 в кв. 47 по плана на с. Манолово, община
Павел Баня, за които има одобрен ПУП – ПРЗ, би могло да се направи обоснован
извод, че със заявлението си той е поискал да му се издаде виза за проектиране
за УПИ II-419 и/или УПИ V-420, но от съдържанието на заявлението не би
могло да се изведе недвусмислен извод, че се касае за двата имота или само за
единия от тях.
На
следващо място – поискано е издаване на виза за проектиране на фотоволтаична
централа, без да е посочена нейната мощност, поради което не става ясно дали се
касае:
за
фотоволтаична инсталация по смисъла на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ – с мощност
до 1 МW включително, която не
попада в обхвата на забраната за издаване на виза за проектиране по чл. 140,
ал. 6 от ЗУТ, при съобразяване на нормата на пар. 5, т. 31 от ДР на ЗУТ във
връзка с чл. 64, ал. 1 и 2 от ЗУТ, както и на обстоятелството, че
фотоволтаичните централи до 1 МW
са строеж шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и същите не
се предвиждат с устройствените планове;
или
за фотоволтаична централа по смисъла на пар. 1, т. 70 от ДР на Закона за
енергетиката – с мощност над 1 МW,
която от своя страна, ако е енергиен обект по смисъла на чл. 25а, ал. 1 от
Закона за енергията от възобновяеми източници – с мощност до 5 МW, попада в приложеното поле на чл. 147, ал. 1,
т. 14а от ЗУТ и за нея също не се изисква одобряване на инвестиционен
проект, за да бъде издадено разрешение
за строеж, респективно – виза за проектиране, доколкото същата е свързана с
последващо изготвяне на инвестиционен проект (това обаче не означава, че е налице забрана за
издаването й, когато възложителят на подобно
инвестиционно намерение е поискал нейното издаване), което законодателно решение е в отклонение от
общия ред на ЗУТ (с одобряване на
инвестиционни проекти)
за изграждане на инсталации за производство на енергия от възобновяеми
източници, без ограничение на мощността – строежи от първа до трета категория
по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „з“, т. 2, б. „ж“ и т. 3, б. „д“ от ЗУТ, чиято
приложимост в случая също не може да бъде изключена, доколкото в заявлението си
жалбоподателят не е посочил мощността на инвестиционното си намерение.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че процесното заявление, с което е бил сезиран
ответника, е нередовно, тъй като не съдържа необходимите данни за
инвестиционното намерение на възложителя, както по отношение на конкретното или
конкретните УПИ, където то ще бъде реализирано – в единия и/или в двата имота
на жалбоподателя, за които е налице действащ ПУП, така и по отношение на самия
строеж, за който се иска да бъде издадена виза за проектиране, а това
възпрепятства възможността да се установи съответствието на инвестиционното
намерение с предвижданията на действащия ПУП и изпълнението на техническите
изисквания на действащите нормативи за издаване на поисканата виза. С оглед на това съдът намира, че оспореният
мълчалив отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 30, ал. 2 от АПК, ако
искането не удовлетворява всички изисквания на закона, заявителят се уведомява
да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание,
че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. В закона
ясно е записано, че органът следва да уведоми заявителя, т.е. да му връчи
съобщение, с оглед на сериозната санкция, визирана в цитираната норма. Това
задължение за административния орган е предпоставено и от принципа на
служебното начало, важащ в административното производство – чл. 9 от АПК. В
разглеждания случай това не е направено, поради което формираният мълчалив
отказ по заявлението на жалбоподателя се явява незаконосъобразен и следва да
бъде отменен, а делото следва да бъде изпратено като административна преписка
на главния архитект на Община Павел Баня за ново произнасяне съобразно указаното
по-горе по тълкуването и прилагането на закона, в срока по чл. 140, ал. 7 от ЗУТ,
съобразен с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от АПК – срокът за произнасяне
започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.
При
този изход от делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски – 1511 лева, от които 11 лева за държавна такса, в това
число и един лев такса за превода й по банков път (л. 1), и 1500
лева за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител съгласно
договор за правна защита и съдействие (л. 63).
Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 172, ал. 2,
предложение последно и чл. 173, ал. 2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ „Б.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Манолово,
община Павел Баня, област Стара Загора, против мълчалив отказ на главния
архитект на Община Павел Баня за издаване на виза за проектиране по заявление с
вх. № СИ-01-15-29 от 20.03.2023 г.
ИЗПРАЩА административната
преписка на главния архитект на Община Павел Баня за ново произнасяне по
подаденото от ЕТ „Б.М.“, ЕИК *********, заявление за издаване на виза за
проектиране с вх. № СИ-01-15-29 от 20.03.2023 г., съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, посочени в мотивите на настоящото решение,
в срока по чл. 140, ал. 7 от ЗУТ, съобразен с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от АПК.
ОСЪЖДА Община
Павел Баня да заплати на ЕТ „Б.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Манолово, община Павел Баня, област Стара Загора, сумата в размер
на 1511 (хиляда петстотин и единадесет) лева, представляваща направени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.