Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4027 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Б.В.Ц. срещу Агенция „П.И.“ искове за заплащане на
сумата от 80 000 лева, частичен иск от 200 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.12.2014 г. до
окончателното изплащане и сумата от 2 400 лева обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 06.01.2015 г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 23.12.2014 г. около 8.15 часа на републикански път ІІ-16 в района
на км. 61+780 в участъка между с. Томпсън и с. Ребърково при управление на л.а.
„Опел Калибра“ попаднал на заледен участък, при което автомобилът загубил
устойчивост и сцепление с пътната настилка и продължил пътя си наляво, след
което последвал удар в ската вляво от пътя, преобръщане на автомобила по таван
и пропадане в крайпътната канавка.
Служители
на РУП-Своге, Пътна полиция посетили местопроизшествието, извършили оглед и
заснемане, като в хода на образуваното досъдебно производство се установило, че
причина за настъпване на инцидента е заледяване на пътя, необработването му и
несигнализиране на опасността на пътя.
В
резултат на произшествието пострадал водачът на л.а. „Опел Калибра“ Б.Ц., който
получил фрактура на гръбначен прешлен. Ц. бил откаран по спешност в УМБАЛ „Св.
Анна“ - София със силни билки в гърба. В болничното заведение му предложили
скъпо струващо лечение, което той отказал. Вместо това приел консервативно
лечение чрез спазване на щадящ режим и носене на лумбален корсет за срок от три
месеца. След изписване от болницата Ц. продължил да изпитва интензивни болки,
което наложило да потърси лечение в клиника по неврохирургия на МБАЛ „Св. Иван
Рилски“ ЕАД, гр. София. На 05.01.2015 г. постъпил за оперативно лечение -
вертебропластика с костен цимент, след което състоянието му се подобрило.
Лечението
си Ц. продължил в домашни условия. Травмата довела до трайно затруднение в
движението на снагата му и го поставила в невъзможност сам да посреща
елементарни битови нужди. Оказваната му чужда помощ в обслужването го потиснало
емоционално и го накарало да се чувства непълноценен. Изпитвал безпокойство;
станал тревожен без видима причина; изпитвал страх от автомобили.
Задължение
на служители при ответника било да поддържат пътя в състояние, безопасно за
експлоатация. Поради непредприети мерки за обработка на пътния участък се
стигнало до загуба на устойчивост на пътя на управлявания от ищца автомобил и
до настъпване на инцидента, при който пострадал водачът Б.Ц.. Търпените
неимуществени вреди пострадалият оценява на 200 000 лева, като предявява
частичен иск за сумата от 80 000 лева, които моли ответникът да бъде
осъден да заплати, ведно със законната лихва от датата на произшествието -
23.12.2014 г. до окончателното изплащане.
Ищецът
сторил и разходи за лечение - заплащане на конфигурация, включваща ръчна
система за разбъркване и инжектиране на костен мозък на стойност 2 400
лева, която сума Ц. претендира ведно със законната лихва от датата на
извършване на разхода - 06.01.2015 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
Агенция „П.И.“ е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
неоснователни. Евентуално възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, който управлявал МПС със скорост, несъобразена с пътните условия
и поставените ограничения.
Третото
лице помагач на страната на ответника „М.-Х.“ ЕООД счита исковете за неоснователни.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
В случая
за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане,
следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД -
действие или бездействие от лице, на което ответникът е възложил някаква работа,
противоправно поведение при или по повод изпълнението й и причинна връзка между
деянието и настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно
и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗП, пътищата са
републикански и местни, като републикански пътища са автомагистралите и
пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Списъците на
републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството след съгласуване с кметовете на общините, съгласно чл. 3, ал.
4 от ЗП. Мястото, на което е настъпило процесното ПТП попада в списъка на
пътищата втори клас съгласно решение № 945/01.12.2004 г. за утвърждаване на
списък на републиканските пътища на МС - (Мездра - Ботевград) - Ребърково - Елисейна
- Своге - София. Поради това, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП
отговорност за управлението им е възложена на Агенция „П.И.”, която осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища (чл. 30, ал. 1 от ЗП).
Въз
основа на приетите по делото протокол за оглед на местопроизшествието,
констативен протокол и фотоалбум е изготвена авто-техническа експертиза, в която
е отразено, че процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието,
видимостта е била добра, а по-голямата част от пътя - суха. Отразените в
протокола оглед мокри и заледени участъци не са били конкретизирани като
местоположение и оразмерени. Липсата на тази информация не е позволила на
вещото лице да даде заключение за технически безопасната скорост. Описан е
механизмът на ПТП - автомобилът се е отклонил наляво и е попаднал с предната си
част надолу във водостока. Според данните от констативния протокол л.а. „Опел
Калибра“ се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, водачът е
загубил контрол и е реализирал ПТП във водостока. Според заключението на вещото
лице при преминаване през заледени участъци водачът не може да контролира
пълноценно управлението на автомобила, тъй като коефициентът на сцепление на
лед е много нисък и гумите се плъзгат странично и не позволяват постигане на
нужното сцепление за стабилизиране на движението.
При
изслушване на заключението на експертизата в съдебното заседание на 22.12.2017
г. вещото лице е пояснило, че участъкът до леда е бил сух, а видимостта –
достатъчно добра, за да може водачът да възприеме своевременно опасността и да
не допусне отклонение наляво, за което не е било необходимо и да спира. В този
смисъл Ц. е имал възможност да не допусне настъпване на произшествието. Нещо
повече, вещото лице е заявило, че заледяването при разклонението за махала
„Брестово“ не може да е причина за произшествието, тъй като се намира от лявата
страна спрямо посоката на движение на л.а. „Опел Калибра“ и съответно
автомобилът не би следвало да се намира в насрещната лента. Отклонението вляво
можело да се дължи единствено на заледяване в дясната пътна лента, в която
процесното МПС би следвало да се е движило.
При така
даденото заключение, като съобрази и данните от схема на ПТП на л. 137 от
делото, съдът достигна до извода, че не е налице такова неизпълнение на
нормативно вменено задължение на ответника, което да се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Преобладаващата част от пътя е
била суха, а местоположението на заледения участък е на разклона към махала
„Брестово“, с. Ребърково, вляво по посоката на движение на автомобила. Отново
вляво е и водостокът. За да се отклони наляво, ищецът е загубил контрол над
управляваното от него МПС и това е основната причина за настъпване на
произшествието. Ищецът не проведе пълно и главно доказване на обстоятелството,
че заледеният участък е налагал намеса на служители при ответника, които да го
обезопасят. Данни за размерите на ледения участък по делото липсват, което води
до извода, че евентуално препятствие от посочения вид изисква по-скоро повишено
внимание от страна водачите, отколкото неефективно влагане на ресурс за
опесъчаване на минимален отрязък (1 кв.м./2 кв.м., например).
Изцяло
задължение на ищеца е било да се съобрази с пътната обстановка в изпълнение на
задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП в качеството си на водач на МПС. При управление
на автомобил през Софийското дефиле в ранна декемврийска утрин се изисква несъмнено
повишено внимание от страна на водачите, контрол върху пътното превозно
средство по начин да се избегне препятствие, поставящо в опасност живота и
здравето на участниците в движението, съобразяване с метеорологичните условия
на избраната скорост на управление на автомобила.
Освен че
описаното заледяване на разклона за с. Ребърково не представлява причина за
настъпване на произшествието, не без значение е обстоятелството, че в деня на
процесното ПТП не е регистриран друг инцидент на това място. По твърдения на
самия ищец в разпита му по досъдебното производство - извънсъдебно изявление,
съдържащо неизгодни за направилия го факти, по пътя и в двете посоки е имало
автомобили. Не се установява обаче нито един от тях да е претърпял произшествие
на вида на описаното в исковата молба и да е настъпило по причина на заледен
участък от пътя.
По така
изложените съображения съдът заключи, въз основа на събраните по делото
доказателства, че не е налице причинна връзка между процесния инцидент и
неизпълнено задължение на ответника, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
При този
изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника. Юрисконсултското
възнаграждение съдът определя в размер на 300 лева, поради което на Агенция „П.И.“
се следват разноски на стойност 700 лева.
На
основание чл. 78, ал. 10 от ГПК, на третото лице разноски не се следват, поради
което претенцията на „М.“ ЕООД в тази насока е неоснователна.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.В.Ц., ЕГН ********** срещу
Агенция „П.И.“ искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждането й да му заплати
сумата от 80 000 лева, частичен иск от 200 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и 2 400 лева обезщетение за имуществени вреди от ПТП
на 23.12.2014 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.В.Ц., ЕГН **********,
с адрес гр. ********* да заплати на Агенция „П.И.“, с адрес гр. ********* сумата
от 700 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на „М.-Х.“ ЕООД,
ЕИК ********, трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: