Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2104
гр. Пловдив,
21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
- Пловдив, XXIV – ти касационен състав, в публично заседание на 24.10.2023 г. в състав:
Председател:
Здравка Диева
Членове: Величка
Георгиева
Адриан Янев
при участието на
секретаря Г.Г. и прокурор Мирослав Йосифов, като разгледа КНАХД № 1479 по описа
за 2023 г., докладвано от съдия Янев, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Е.М.А. срещу Решение № 644/13.04.2023 г. по АНД № 4298 по
описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено наказателно
постановление № 22-0432-000609/19.05.2022 г., издадено от началник РУ 01 към
ОДМВР – Пловдив, с което на касатора на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева
за нарушение чл. 137Е ЗДвП, както и в частта, с която е изменено наказателното
постановление, като на касатора на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Подадена е частна
жалба срещу определение № 478/27.06.2023 г. по АНД № 4298 по описа за 2022 г.
на Районен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането за изменение
на решението в частта за разноските.
В касационната
жалба се излагат оплаквания, че районният съд неправилно е установил
фактическата обстановка, тъй като безкритично се е доверил на показанията на
двамата полицейски служители, които са противоречиви и нелогични. Счита, че
въззивният съд не е съобразил допуснатите процесуални нарушения, тъй като в
АУАН е посочено друго населено място за извършване на нарушението. Поддържа за
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не са изложени
конкретни обстоятелства за повторност на нарушението, а въззивният съд няма правомощието
да измени НП в тази част, тъй като не е налице неправилно посочена правна
квалификация, а на неправилно приложена санкционна разпоредба.
В частната жалба се
излагат съображения, че в договора за правна помощ е отразено безплатно
предоставяне на правна помощ на близък, поради което следва да му се присъди
адвокатски хонорар.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбите.
Претендира разноски.
Представителят на Пловдивска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.
Административен съд
Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу
подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение.
Касационният
контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е
ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му
с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със
съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за
които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не
фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а
проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.
За да постанови
решението си районният съд е събрал писмени и гласни доказателства и въз основа
на тях е приел фактическите обстоятелства, които са от значение за спора.
Разпитани са
полицейските служители, установили нарушенията, както и родителите на
жалбоподателя и ще едно лице. Районният съд е дал вяра на показанията на
двамата полицейските служители и същите са намерили отражение в изясняването на
спора от фактическа страна.
От фактическа
страна районният съд е приел, че на 05.05.2022 г., около 20:00 ч., в гр.
Куклен, на ул. „Бузлуджа“ в близост до № 20 Е.М.А. е управлявал мотоциклет
„Бета Е8“, който бил регистриран по надлежния ред съгласно Наредба I – 45/24.03.2000 г., но бил без поставена табела с регистрационен номер ****.
приел е още, че посоченото МПС е управлявано от жалбоподателя без да носи
защитна каска.
За констатираното
нарушение е съставен АУАН № 652361/05.05.2022 г. срещу Е.М.А. за извършени нарушения на чл. 140, ал. 1, пр. 2, чл. 137Е и
чл. 150А, ал. 1 ЗАНН, като е отразено, че същите са извършени на 05.05.2022 г.
около 20:00 ч., а за място на извършване е посочено следното: гр. Куклен, ул.
„Бузлуджа“ и гр. Пловдив, ул. „Бузлуджа“ до № 20.
Въз основа на АУАН
е издадено и процесното наказателно постановление, с което Е.М.А. за следното:
1. На основание чл. 175, ал. 4, вр. чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени
наказания глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП; 2. На основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение чл.
137Е ЗДвП и 3. На основание чл. 177, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2,
пр. 1 ЗДвП е наложена глоба от 300 лева за нарушение на чл. 150А, ал. 1 ЗДвП.
Въз основа на
събраните доказателства, въззивният съд е направил извод, че НП е издадено от
компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Приел е, че по отношение на
първите две нарушения в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а при съставянето на АУАН и
издаването на спорното НП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. За
третото нарушение (чл. 150А, ал. 1 ЗДвП) е направил извод, че не са описани
основните съставомерни признаци на нарушението, за да се ангажира отговорността
на дееца (посочване на категория СУМПС, към която спада превозното средство),
поради което е отменил наказателното постановление в частта, с която на основание
чл. 177, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба от
300 лева за това нарушение на чл. 150А, ал. 1 ЗДвП.
Въззивният съд е
направи извод, че жалбоподателят е нарушил чл. 137Е ЗДвП, изискващ използване
на защитна каска при управление на мотоциклет, за което правилно е наложена
глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП.
Въззивният съд е
направи извод за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като жалбоподателят
е управлявал мотоциклет по пътищата, отворени за обществено
ползване, без да е поставена табела с регистрационен
номер, въпреки че превозното средство е регистрирано. Приел е
още, че липсват доказателства да извършено повторно това нарушение, поради
което според районния съд неправилно е ангажирана отговорността по чл. 175, ал.
4, вр. чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП. В тази връзка е изменил наказателното
постановление като е променил основанието на наложената санкция на чл. 175, ал.
3, пр. 2 ЗДвП и е намалена глобата на 200 лева, както и е намален срока на
наказанието лишаване от право да управлява МПС на 6 месеца.
Решението е правилно
в обжалваната част.
Съдебното следствие
в хода на първоинстанционното производство е проведено обективно, всестранно и
пълно, поради което правилно е установил фактическата обстановка. Съдът е
обърнал внимание на данните, изведени от писмените доказателства и гласните
доказателствени средства, които подробно е обсъдил и анализирал. Крайните
изводи за поведението на жалбоподателя са основани на обективна и логически
издържана оценка на комплекса събрани по делото доказателства. Въззивният съд
не е допуснал нарушение при оценката и анализа на доказателствата, кредитирайки
показанията на част от свидетелите (полицейските служители), които ги е с
показанията на другите свидетели, като е изложил ясни мотиви за това. В тази
връзка полицейските служители пряко са наблюдавали нарушителя, разговаряли са с
трети лица за установяването на самоличността му и липсват данни за
заинтересованост от изхода на делото. Показанията на разпитаните родители на Е.А.
са вътрешно противоречиви относно обстоятелствата след извършване на
нарушението и здравословното състояние на жалбоподателя, в която насока следва
да преценя тяхната заинтересовани от изхода с оглед роднинската връзка. Следва
да се отбележи, че обстоятелствата при установяване на това нарушение
кореспондират и с обстоятелствата от одобреното споразумение по НОХД №
2826/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив за извършено на нарушение на чл.
270, ал. 1 МК от страна на Е.А., а именно попречил на орган на властта да
изпълни задълженията си установяване на самоличността. В тази връзка не се
споделят възраженията в жалбата за допуснати нарушения при установяване на фактическата
обстановка.
Неоснователни са
възраженията за допуснато нарушение при посочване на мястото на извършване на
нарушението. Действително в АУАН за място на извършване на нарушението е посочено следното: гр.
Куклен, ул. „Бузлуджа“ и гр. Пловдив, ул. „Бузлуджа“ до № 20. Това
противоречие, дължащо се на техническа грешка, не е съществено процесуално
нарушение, тъй като по никакъв начин не ограничава правата на жалбоподателя да
разбере за какви нарушения е съставен АУАН. Още повече, че в издаденото НП е
налице точно и ясно посочване на мястото на извършване на нарушението.
В случая са
правилни изводите на въззивния съд за извършено нарушение на чл. 137Е ЗДвП,
според който водачите
и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски. В тази връзка правилно е наложена глоба в размер на 50 лева на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП.
Споделят се
изводите на районния съд за липсата на повторност на извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП, за което правилно е изменил наказателното постановление в
частта, с която на основание чл. 175, ал. 4, вр. чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са
наложени наказания глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като е изменил основание
на чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, намалил е глобата на 200 лева и е намалил срока
на наказанието лишаване от право да управлява МПС на 6 месеца. В тази връзка
Правилни са
изводите на съда, респ. неоснователни са възраженията в жалбата, че липсата на
повторност на нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвп не води до цялостна отмяна на
наказателното постановление. Това е така, тъй като фактите си остават същите по
основния състав, което с оглед липсата на повторност се изключва квалифицирания
състав. В тази връзка въззивният съд има правомощието да да приложи закон за по
– леко наказуемото нарушение, а именно по чл.
175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, за което правилно е изменено наказателното
постановление, а не е отменено в тази част.
Предвид
гореизложеното, касационната инстанция приема, че решението на въззивния съд е
постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните
правила, поради което не са налице касационни основания по чл. 348 НПК за
неговата отмяна.
По частната жалба:
Констатира
се, че в срок е подадена молба вх. № 37465/24.04.2023 г. на жалбоподателя, с
която е поискано изменение на решението на районния съд в частта за разноските,
като се присъди адвокатски хонорар във връзка с предоставената безплатна правна
помощ.
Постановено е
определение № 478/27.06.2023 г. по АНД № 4298 по описа за 2022 г. на Районен
съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането за изменение на
решението в частта за разноските. Районния съд е направил извод, че не е
доказана роднинската връзка с между адвоката и жалбоподателя, посочена в
договора, поради което е приел, че се касае за недобросъвестно упражняване на
процесуални права.
Констатира се, че
молба от 30.01.2023 г. е направено искане за присъждане на разноски, която е
депозирана преди да се даде ход по същество. Наличен е договор за правна помощ
от 27.07.2022 г., по силата на който между адв. С.П. и жалбоподателя е
уговорено предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗА (съдействие на близък).
Обжалваното определение не неправилно:
Чл. 38, ал. 1
ЗА предвижда
безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие за три отделни категории
лица: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3.
роднини, близки или на друг юрист.
Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и
осъжда другата страна да го заплати.
За уважаване на
искането по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се представи договор за
правна защита и съдействие, в който да е отразено
осъществяване на безплатна адвокатска помощ,
както и да липсват данни, опровергаващи това обстоятелство и да е налице
отговорност на насрещната страна за разноски.
Принципно се
споделят изводите на районния съд за необходимостта от посочване на коя от трите хипотези се предоставя
безплатно оказване на адвокатска помощ, но следва да се има предвид, че
страната няма задължение да докаже тези обстоятелства, както и че съгласно чл.
36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Горното води
до извод, че е основателно искането за изменение на решението в частта за
разноските. В този смисъл адвокатът, предоставил безплатна правна помощ има
право да получи възнаграждение в минималния размер, определен в наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗА.
Пред въззивната
инстанция е оспорено наказателно постановление, с което са наложени два вида
наказания (глоби и лишаване от право за управление на МПС), поради което
приложение намира чл. 18, ал. 4 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, според която за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 (за налагане само на глоби и санкции)
възнаграждението е 500 лева. Районният съд е отменил НП в частта за третото
наказание, потвърдил е НП в частта за второто наказание и е изменил НП в частта
за първото наказание, поради което с оглед изхода на делото следва да се
присъди половината от минималния размер, а именно 250 лева.
По разноските в
касационното производство:
С оглед изхода на
делото, направеното искане в становище към жалбата и на основание чл. 63д, ал.
3 ЗАНН следва в полза на ответника по касация да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, съответстващо на чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 644/13.04.2023 г. по АНД № 4298 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив.
ОТМЕНЯ определение № 478/27.06.2023 г. по АНД № 4298
по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ОДМВР –
Пловдив да заплати на Е.М.А. сумата в размер на 250 лева, представляваща
направени разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Е.М.А. ***
сумата в размер на 80 лева, представляваща направени разноски в касационното
производство.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.