Р Е
Ш Е Н
И Е № 231
гр. Пловдив, 31.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното
заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА
ПЕТКО МИНЕВ
при участието на секретаря ГИНКА ГОЛЕМАНСКА, в присъствието
на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА като разгледа ВНАХД № 1710 по описа за 2019г.
докладвано от чл. съдия Петко Минев и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХХІ НПК.
С решение № 1222/26.06.2019г.,
постановено по АНД № 3569/2019г., РС – Пловдив, 5 н.с., е признал обв. А.Д.Д. за
ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 133 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал.
1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1600
лева. ПРС е осъдил обв. Д. да заплати направените по делото разноски в размер
на 1372,20 лева.
Решението е обжалвано от
защитника на обвиняемия А.Д. – адв.
В.Г.. Твърди се, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен и се иска
неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което обв. Д. да бъде
оправдан. Твърди се, че обв. Д. няма вина за причинената телесна повреда на
пострадалата, тъй като работодателят му не е осигурил огледало за обратно виждане,
светлинна и звукова сигнализация на електрокара. Алтернативно се иска
намаляване на наложеното наказание поради наличието на съпричиняване от страна
на пострадалата, както и с оглед тежкото финансово и здравословно състояние на
обвиняемия.
В съдебно заседание, обв. А.Д. се явява и поддържа жалбата, а
защитникът му – адв. В.Г. иска отмяна на решението на ПРС и постановяване на
ново решение, с което обвиняемият да бъде оправдан. Същата излага доводи за липса
на вина от страна на довереника й. В последната си дума обв. Д. поддържа
заявеното от защитника си и предоставя на преценката на съда изхода от делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата на обв. Д. е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –
потвърдено.
Въззивният съд, като съобрази
доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият А.Д.Д.
е роден на *** ***. Същият е българин, с българско гражданство. Завършил е средно
образование и е женен. Не е осъждане и не е освобождавана от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК. Същият
преминал професионално обучение за „монтьор на подемно-транспортна техника“ в
Център за професионално обучение към ФНТС.
Пострадалата С.М.
работила на трудово правоотношение по сключен трудов договор с „*“ ЕООД от
20.04.2010 г. По посоченото трудово правоотношение били сключени две
допълнителни споразумения – от 28.06.2011 г. и от 30.11.2011 г., като
последната длъжност, която заемала М. била „началник склад вътрешен пазар и
материали“.
На 10.12.2014 г.
„*“ ЕООД сключило трудов договор с обвиняемия А.Д., като същият бил назначен на
длъжност „водач електрокар“. Длъжностната му характеристика включвала следене и
поддържане на техническото състояние на машината, преди започване на работата
да проверява изправността на машината, управление на машината само на
територията на фабриката, проверка правилното закрепване на товарите преди
повдигането им, отговорност за безопаността при работа с машината, както и за
безопасността на околните и др.
На 16.09.2016 г. А.Д.Д.
бил на работа от 06.00 ч. до 14,00 ч. Около 9,12 часа работел с електрокара на
втория етаж в цеха за производство на пружини, като е местел празни палети
намиращи се срещу машината „първа лепачка". Оставил празен палет с
електрокара и е започнал да се движи на празен ход, за да отиде с електрокара и
да вземе друг палет. Преди да предвижи електрокара на заден ход, обвиняемият Д.
не се огледал и не извършвал постоянно наблюдение по посока движение назад, за
да прецени дали не застраша здравето или живота на околните. След като изминал
на заден ход около 4 -5 метра, настъпил удар между управлявания от него
електрокар и пострадалата С.М., която се намирала в склада за изпълнение на
заявка на клиент. При удара пострадалата паднала на земята, като левият и крак
се закалещил между двете гуми на електрокара. Обвиняемият Д. спрял електрокара,
преминал от задната му страна и се е опитал да издърпа пострадалата встрани, но
не е можал, тъй като кракът и бил заклещен. При удара пострадалата М. извикала.
Писъкът и бил чут от свидетелите Т., Н., М. и Б., които пристигнали на място и
възприела случващото се. Обвиняемият Д. се е качил на електрокара и потеглил
напред, като го е преместил напред около 1,2 м. След това отново слязъл от
електрокара и видял, че кракът на М. вече не бил под електрокара.
Свидетелката Т.
съобщила за случилия се инцидент на свидетеля **, който заемал длъжността
„директор производство“. Той се обадил на тел. 112 и посетил мястото, на което
се случила злополуката. Там заварил пострадалата **, заедно със своите колеги -
свидетелите ****.
На място
пристигнал екип на бърза помощ и полицейски служители – свидетелите * и *.
Пострадалата била откарана в УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив, а полицията
извършила оглед на местопроизшествие.
Във връзка с
възникналия инцидент, на 30.06.2016 г. била извършена проверка от Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Пловдив. С протокол за извършена проверка изх. №
1624*** от същата дата, на дружеството „*“ ЕООД били дадени задължителни
предписания във връзка със спазването на минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места при спазване на работното
оборудване, които били изпълнени в срока на даденото предписание – до
30.07.2016 г.
Пострадалата **
била изписана от УМБАЛ „Св. Георги“ на 27.10.2016 г. с окончателна диагноза:
счупване на тялото /диафаза/ на тибията, открито – фрактура тибие син. аперта.
Конквасацио р. крурис син.
В хода на
досъдебното производство е назначена съдебномедицинска експертиза. Съобразно
заключението на вещото лице, при инцидента на 16.09.2016 г. на пострадалата ** било причинено: открито счупване на тялото
/диафаза/ на левия голям пищял – фрактура тибие син. аперта, и размачкване на
меките тъкани на лявата подбедрица /конквасицио р. крурис син/. Според вещото
лице травмата е наложила няколко опративни интервенции, като първата от тях
била за извършване на метална остесинтеза на счупения голям пищял на левия
крак. Последвало е извършване на изрязване на умъртвени меки тъкани на
подбедрицата /некректомия/. Наложило се да се извърши кожна пластика на
подбедрицата /автотрансплантация/. Като по-късни последици се установили и
контрактура на глезенната става и увреждане на голямопишялния нерв. Всички
увреждания били в резултат на причинената травма на 16.09.2016 г., която по
съвкупност е довела до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник
за срок, не по-малък от 4 – 6 месеца при благоприятен ход на оздравителния
процес. Вещото лице е посочило, че на по-късен етап следва да се направи
преценка на неврологичните проблеми на крайника, както и евентуално налично
обезобразяване на крайника. Описаните травматични увреждания били причинени от
удар и/или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и
време да са получени при блъскане и прегазване от колело на мото/електрокар.
Впоследствие била
назначена и допълнителна съдебномедицинска експертиза. Съгласно заключението на
вещото лице, при инцидента на 16.09.2016 г. на пострадалата били причинени
следните травматични увреждания: открито счупване на тялото /диафаза/ на левия
голям пищял – фрактура тибие син. аперта; размачкване на меките тъкани на
лявата подбедрица /конквасицио р. крурис син/; счупване на лявата петна кост;
нарушения на проводимостта на мигистралните нерви на лявата подбедрица и
състояние след свободна кожна пластика на меките тъкани на лявата подбедрица.
Травмата е наложила няколко оперативни намеси, като първата от тях била за
извършване на метална остесинеза на счупения голям пищял на левия край.
Последвало е извършване на изразване на умъртвени меки тъкани на подбедрицата
/некректомия/. Наложило се е да се извърши и автотрансплантация /кожна пластика
на подбедрицата/. Като по-късни последици са се установили и контрактура на
глезенната става и увреждане на голямопищялния нерв. При извършена втора
оперативна интервенция са извадени част от елементите на металната
остеосисинтеза. Проведено била двукратна болнична рехабилитация и постоянна
домашно-амбулаторна. Към момента на изготвяне на заключението по допълнителната
СМЕ били налице остатъчни явления от страна на двигателността, сетивността и
естетиката на лявата подбедрица. Всички тези увреждания довели до трайно
затрудняване на левия долен крайник, което било налице и към момента на
изготвяне на експертизата. Нарушената проводимост на нервите на лявата
подбедрица е с неблагоприятна прогноза и е преценено от вещото лице като
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Констатирано е и
значимо загрозяване на външния вид на левия крак, което е преценено като
обезобразяване на други части от тялото. Уврежданията са в пряка причинно –
следствена връзка с травмата от 16.09.2016 г. Описаните травматични увреждания
били причинени от удар и/или притискане с или върху твърд тъп предмет и е
възможно по начин и време да са получени при блъскане и прегазване от колело на
мото/електрокар.
В досъдебното
производство е изготвена и техническа експертиза от вещо лице * със специалност
технически експертизи и вещо лице В. със специалност безопасност на труда.
Съобразно заключението по посочената експертиза мястото на удара е на втория
етаж в цеха за производство на пружини, сектор с празни палети, намиращи се
срещу машината „първа лепачка“. Механизмът на настъпилото произшествие е
следният: на 16.09.2016 г. А.Д.Д. е бил на работа от 06.00 ч. до 14,00 ч. Около
9,12 часа е работел с електрокара на втория етаж в цеха за производство на
пружини, като е местел празни палети намиращи се срещу машината „първа
лепачка". Оставил е празен палет с електрокара и е започнал да се движи на
празен ход, за да отиде с електрокара и да вземе друг палет, като не се е
огледал. След като е изминал на заден ход около 4 - 5 метра, водачът е чул
писък, идващ от задната част на електрокара, при което го е спрял. Отивайки
отзад на електрокара, той е видял своята колежка - **, да лежи на земята със
заклещен ляв крак между двете гуми на електрокара. Той се е опитал да я издърпа
в страни, но не можал, тъй като кракът и бил заклещен. Тогава Д. се е качил на
електрокара и е потеглил напред, като го преместил напред около 1,2 м. След
това отново слязъл от електрокара и видял, че кракът на М. вече не бил под
електрокара. Своевременно е пристигнала линейка на "Бърза помощ",
била и е оказана квалифицирана медицинска помощ, след което М. е откарана в
здравно заведение. Същата е получила травматични увреждания в областта на
лявата подбедрица и глезенната става на левия крак. Вещите лица посочват, че
нормативните актове, уреждащи дейността на обвиняемия Д. са: чл. 166, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при
използване на работното оборудване, ДВ, бр. 88/1999 г.; Чл. 8, ал. 1, т. 1 и т.
2 от Наредба № 10 за осигуряване на ЗБУТ при работа с електрокари и мотокари,
ДВ, бр. 112/2004 г., Чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за ЗБУТ, обн. ДВ, бр.
124/1997 г. и чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд,
обн. ДВ, бр. 124/1997 г. Към документите от делото няма представена, следователно
няма изготвена и утвърдена от работодателя „*" ЕООД инструкция за
безопасна работа с електро и мотокари. Посочено е че са налице нарушения на
правилата за безопасност и охрана на труда, които са описани по - горе при
допуснатата злополука с М., както следва: Не е спазен чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при
използване на работното оборудване, ДВ, бр. 88/1999 г. и чл. 8, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от Наредба № 10 за осигуряване на ЗБУТ при работа с електрокари и
мотокари, ДВ, бр. 112/2004 г. Към документите от делото няма представени,
следователно няма изготвени или осигурени от работодателя „*" ЕООД карти
за оценка на риска за работно място „началник склад вътрешен пазар и материали"
и за работно място „водач на електрокар". Не е спазен чл. 16, ал. 1, т. 1
от Закона за ЗБУТ, обн. ДВ, бр. 124/1997 г.. Пострадалата *** се е появила зад
електрокара управляван от А.Д.Д. в непосредствена близост до обсега на движение
на електрокара на заден ход без да се е съобразила с това и без да е взела
мерки за собствената си безопасност. Вещите лица посочват, че същата не е
спазила Закон за здравословни и безопасни условия на труд, ДВ, бр. 124/1997 г.
В заключение
експертите посочват, че работодателят „*" ЕООД не е спазил чл. 166, ал. 1
и ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и
при използване на работното оборудване, ДВ, бр. 88/1999 г., чл. 8, ал. 1, т. 1
и т. 2 от Наредба № 10 за осигуряване на ЗБУТ при работа с електрокари и
мотокари, ДВ, бр. 112/2004 г. и чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за ЗБУТ, обн. ДВ,
бр. 124/1997 г., а пострадалата *** се е
появила зад електрокара, управляван от Д. в непосредствена близост до обсега на
движение на електрокара на заден ход, без да се е съобразила с това и без да е
взела мерки за собствената си безопасност. Не е спазила чл. 33 от Закон за
здравословни и безопасни условия на труд, ДВ, бр. 124/1997 г.
При тази операция
е бил изложен на опасност само живота и здравето на пострадалата * поради
проявената небрежност и невнимание от нея. Има пряка причинна връзка между
допуснатото от пострадалата *** нарушение на нормативните актове по безопасни и
здравословни условия на труд и настъпилия вредоносен резултат за самата нея,
които се изразяват в следното: Пострадалата *** се е появила зад електрокара
управляван от Д. в непосредствена близост до обсега на движение на електрокара
на заден ход, без да съобрази с това и без да е взела мерки за собствената си
безопасност, като по този начин не е спазила чл. 33 от Закон за здравословни и
безопасни условия на труд, ДВ, бр. 124/1997 г. Водачът на електрокара А.Д. е
имал техническата възможност да избегне произшествието, ако преди да потегли на
заден ход се бе огледал и се бе съобразил с движещата се от ляво на дясно зад
електрокара **. Последната е имала техническата възможност да избегне
произшествието, ако при движението си в близост до електрокара се бе съобразила
с посоката на неговото движение.
В хода на
досъдебното производство била назначена и комплексна техническа и по
безопасност на труда експертиза. Вещите лица по същата уточняват механизма на
настъпване на деянието, както следва: Д. е работел с електрокар на втория етаж
в цеха за производство на пружини, като е местел празни палети намиращи се
срещу машината „първа лепачка". Оставил е празен палет с електрокара и е
започнал да се движи на празен ход, за да отиде с електрокара и да вземе друг
палет. Електрокарът се е придвижил напред, оставил е палета и веднага е започнал
да се движи на заден ход, като водача му не се е огледал. След като е изминал
на заден ход около 4 - 5 m метра, Д. е чул писък идващ от задната част на
електрокара, при което водача го е спрял. Отивайки отзад на електрокара той
вижда колежката си ** да лежи на земята със заклещен ляв крак между двете гуми
на електрокара. Като технически причини за настъпване на трудовата злополука се
посочва, че въпросният електрокар не е бил оборудван със звукова сигнализация
при движение назад и с огледало за обратно виждане. Водачът е задвижил
електрокара с висока скорост назад, без да се е огледал и да се е убедил, че
зад него не се намират хора. ** по невнимание се е оказала в обсега на
траекторията на движение на електрокара на заден ход. Изложени са съображения,
че дейността на ** не е правнорегламентирана, а се определя от длъжностната
характеристика на работника. Досежно регламентацията на дейността на обвиняемия
Д. е посочено, че изискванията за правоспособност на водачите на електрокари са
регламентирани в Наредба №1/10.04.2006г. за придобиване и/или признаване на
правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията. Правилата
за безопасност на труда при работа с електрокари и мотокари са определени в
Наредба № 10/07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с електрокари и мотокари. Констатирано е че дейността на
обвиняемия Д. по управление на електрокар не представлява дейност с повишена
опасност, доколкото електрокарите и мотокарите не попадат в списъка за
съоражения с повишена опасност по Наредбата за условията и реда за издаване на
лицензни на лица за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена
опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията. Посочено е че
работодателят не е изпълнил своите задължения за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд съгласно чл.275 ал. 1 от КТ и чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ.
Като основна причина за трудовата злополука, при която е пострадала **, е посочено,
че водачът на електрокара е предприел маневрата на заден ход бързо, с висока
скорост, без да се огледа назад и без да извършва постоянно наблюдение по
посока на движението на електрокара.
Горната
фактическа установка първостепенният съд е приел за безспорно установена от събраните
в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл.
283 НПК доказателства –частично от обясненията на обвиняемия Д., от показанията
на свидетелите ** /л.8, 9 от том 1 от ДП/; ** /л.10 от том 1 на ДП/; ** /л.11
от том 1 на ДП/, ** /л.17 от том 2 на ДП/, ** /л.20 т.2 от ДП/, ** /л. 18 от
том 2 на ДП/, ** /л. 21 от том 2 на ДП/, ** /л.22 от том 2 на ДП/, ** /л.153 от
том 2 на ДП/, от приложените по делото писмени доказателства: протокол за оглед
на местопроизшествие /л.3-4 от том 1 на ДП /; удостоверение за професионално
обучение на А.Д.Д. /л.14 от том 1 на ДП /, трудов договор от 20.04.2010 г. на **
/л.15 от том 1 на ДП/, допълнително споразумение към трудов договор на ** /л.16
- 17 от том 1 на ДП/, длъжностна характеристика на „началник склад вътрешен
пазар и материали“ /л.18 - 20 от том 1 на ДП/, трудов договор на А.Д. /л.24 от
том 1 на ДП/, длъжностна характеристика на „водач електрокар“ / л.25 - 27 от
том 1 на ДП/, епикриза на ** от УМБАЛ „Св. Георги и друга медицинска
документация /л.44 – 129 от том 1 на ДП/, протокол за оглед на ВД /л. 11 – 16
от том 2 на ДП/, протокол за извършена проверка изх. № 1624585/30.06.2016 г. –
Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив /л.30 – 32 от том 2 на ДП/, Констативен
протокол за извършена проверка изх. № ПР1647125/23.12.2016 г. - Дирекция
„Инспекция по труда“ Пловдив /л.34 – 35 от том 2 на ДП/, протокол за оглед на
ВД /л.162 – 164 от том 2 на ДП/, от изготвените в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза /л.31 – 37 от том 1 на ДП/,
допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.111 – 126 от том 2 на ДП/,
техническа експертиза /л.131 – 143 от том 1 на ДП/, комплексна техническа и по
безопасност на труда експертиза /л.174 – 188 от том 2 на ДП/.
ПРС не е
кредитирал единствено част от обясненията на обвиняемия, касаещи защитната му
позиция, тъй като влизат в противоречие с останалия доказателствен материал. В
останалата част – досежно обстоятелството че е управлявал електрокара преди
удара и е изтеглил същия след удара със св. ** ги е кредитирал.
Съдът е кредитирал
с доверие показанията на свидетелите *** като е приел, че същите са последователни,
подробни, логични, напълно кореспондиращи помежду си и съответни на целокупния
доказателствен материал.
ПРС е направил заключение, че всички
горепосочени гласни и писмени доказателства са еднопосочни и безпротиворечиво
установяват изложената фактическа обстановка.
ПРС е кредитирал с доверие заключенията на изготвените в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска, допълнителна съдебномедицинска,
техническа и комплексна техническа и по безопасност на труда експертизи.
Анализирайки и
съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на обвиняемия, заключенията
на изготвените експертизи и писмените доказателства по делото, първостепенният
съд е стигнал до правния извод, че обв. А.Д. е извършил както от обективна, така и от
субективна страна престъпление по чл. 133 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, а именно: че на 16.09.2016 г. в гр. Пловдив, е причинил другиму – на ***,
ЕГН ********** от гр. Пловдив, по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на тялото
/диафиза/ на левия голям пищял – фрактура тибие син. аперта; конквасацио р.
крурис син. – размачкване на меките тъкани на лявата подбедрица; счупване на
лявата петна кост; състояние след свободна кожна пластика на меките тъкани на
лявата подбедрица, довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник; нарушена проводимост на
нервите на лявата подбедрица, довела до постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота; значимо загрозяване
на външния вид на левия крак, довело до обезобразяване на други части на тялото.
Първоинстанционният
съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, освободил е обв. Д.
от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1600 лева. ПРС е мотивирал налагането на близко до минималното по
размер административно наказание с
чистото съдебно минало на дееца, семейната и трудовата му ангажираност, добрите
характеристични данни, оказаната помощ на пострадалата, както и наличието на
съпричиняване. Като отегчаващо отговорността обстоятелство ПРС е отчел
единствено обстоятелството, че средната телесна повреда на пострадалата се
състои от три различни увреждания. ПРС е направил извод за относително ниска
степен на обществена опасност на деянието и дееца и е преценил, че с налагането
на това наказание ще бъде постигнат максимален поправително-възпитателен и
предупредително-възпиращ ефект върху него. ПРС е преценил, че не следва да
лишава на основание чл. 78а, ал. 4 от НК обв. Д. от право да упражнява
определена професия или дейност, тъй като работи като електрокарист и така
осигурява прехраната на семейството си.
Пловдивският
окръжен съд като въззивна инстанция намира за установено следното: Жалбата на обвиняемия
Д. е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната
инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото
обвинение срещу обв. Д., първата инстанция е извършила необходимите процесуално
- следствени действия, изясняващи значимите факти относно причиняването по
непредпазливост на средна телесна повреда от обв. Д. при движението с
електрокара. По безспорен начин е установено, че на 16.09.2016г. в гр. Пловдив
обв. Д. при маневра „движение назад“ не се огледал и при управление на
електрокара блъснал преминаващата в този момент пострадала **, в резултат на
което й причинил инкриминираните телесни увреждания, съставляващи средна
телесна повреда, съгласно заключението на СМЕ и допълнителната СМЕ. Налице е
причинна връзка между виновното поведение на обв. Д. и престъпния резултат.
Същият като водач на електрокар е следвало да се огледа при движение на заден
ход и като е продължил движението си, блъскайки пострадалата *, той по
непредпазливост й е причинил средна телесна повреда.
Неоснователни са
възраженията на защитата за липса на виновно поведение от страна на обв. Д..
Факт е наличието на съпричиняване от страна на пострадалата *, която пресичайки
зад електрокара също не се е огледала. Това обаче не променя крайния извод, че
същото не е сторил и водачът на електрокара Д. и с това е допринесъл за
настъпването на престъпния резултат. Действително и работодателят на обвиняемия
не е осигурил звукова сигнализация и огледало за обратно виждане на
електрокара, но не тяхната липса, а недоглеждането и разсеяността на обв. Д. са
първопричините за настъпване на сблъсъка между машината и пострадалата. Дали
работодателят с гореописаните действия е извършил административни нарушения е
въпрос извън предмета на настоящото наказателно производство. Всички изтъкнати
от защитата обстоятелства са били отчетени при индивидуализация на наказанието
на обвиняемия, но не могат да доведат до оправдаването му. Решението е
обосновано, основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги
е поединично и в тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са
достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно
вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. Въззивният съд изцяло
възприема анализа на доказателствата, направен от ПРС.
Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1, т.
1, 2, 4 и 12 от НПК са основани на установените фактически положения при
спазване изискванията на процесуалния закон, като в съответствие с тях
законосъобразно обвиняемия Д. е освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по предявеното му обвинение. Тези изводи за
приложение на закона се споделят и от настоящият състав.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че обв. Д. е
осъществил от обективна страна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 133 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Правилно ПРС е приел, че от
субективна страна обв. Д. е извършил престъплението по непредпазливост
/небрежност/.
Правилно първоинстанционният съд е освободил обв. Д. от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1600 лева. Безспорно са налице предпоставките за приложението на този привилегирован институт. Неоснователно е искането за намаляване на наложеното административно наказание с оглед правилно отчетеното от ПРС отегчаващо отговорността обстоятелство, че средната телесна повреда на пострадалата се е изразила в три отделни телесни увреждания и е налице трайно увреждане на пострадалата, която накуцва и се движи с помощни средства. Първоинстанционният съд е проявил значително снизхождение като не е наложил и наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, но намаляването на наказанието „глоба“ в по-нисък размер би довело до несправедливост на наложеното наказание.
С оглед изхода на
делото правилно разноските са присъдени в тежест на обв. Д. .
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за
отмяна на атакуваното решение.
По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита, че решението
следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на
основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1222 от 26.06.2019г.,
постановено по АНД № 3569/2019г г. по описа на Пловдивски районен съд, 5 н.с.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат
уведомени за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.