Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .............................................
..........................................,
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретар Румела
Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 2681/2022г.
Първоначално подадената жалба от Н.Д.К. е била
срещу отказ, обективиран в писмо с изх.№
19324/19.09.2022г. на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община
Варна и мълчалив отказ по искане вх.№ **********/12.09.2022г.
Жалбоподателят Н. е
подал искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка с вх.№
**********/12.09.2022г., по което е получил отказ, обективиран в писмо с изх.№
19324/19.09.2022г. на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община
Варна. Във връзка със същото искане подадената от него декларация по 14 от Закона
за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е била заведена под вх.№
**********/12.09.2022г., но не е била обработена.
В жалбата се правят оплаквания, че неправилно
органите по приходите при община Варна са отказали приемане и обработване на
декларацията на Н.К. по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/12.09.2022г. с довода,
че нотариалния акт не е бил вписан в Службата по вписвания гр.Варна. Смята, че
не е в компетентността на общинската администрация да преценява дали
жалбоподателя има право на собственост върху декларирания имот или не.
Подчертава, че прехвърлителния ефект на покупко-продажбата е настъпил при
изповядване на сделката на 12 април 2017г.
и отказът за вписване на нотариалния договор не се отразява върху
наличието на валидно правно основание, което го е направило собственик. Сочи,
че при сключване на сделката, приобретателя Н.К. е заплатил местен данък на
община Варна в размер на 1959.70 лева. Иска отмяна на мълчаливия отказ /който
съдът е квалифицирал като оспорване на неоснователно бездействие/ да бъде
приета и обработена декларацията по чл.14 от ЗМДТ.
В уточняваща молба
с.д.№18554/12.12.2022г., Н.К. чрез адв. З.С. сочи, че след сключване на
предварителния договор за покупко-продажба на 14.04.2014г. и предаване на
фактическото владение върху недвижимите обекти, старши публичен изпълнител е
отменил с постановление №С-170003-024-0009445/12.04.2017г. възбраната върху
апартамент с идентификатор 10135.1833.1.18 и таванско помещение №1,
наложена с постановление №
С-160003-022-0006829/13.05.2016г. И с постановление за частична отмяна №С-170003-024-0009710/18.04.2017г.
на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна е отменена частично
възбраната наложена с постановление № 26793/2014/000065/31.07.2015г. Изтъква,
че незаконосъобразно органите по приходите в община Варна са му отказали
приемане и обработване на декларацията по чл.14 от ЗМДТ на основание отказа на
съдията по вписвания да впише нотариален акт №41 том І рег.№ 2695 дело №33 от
2017г. на нотариус Л.Г..
В съдебното
заседание на 01.03.2023г. жалбоподателя чрез адв. С. заявява, че декларацията е
била приета на 12.09.2022г., но след това не е била обработена и не е вписана в
съответните регистри и не е открита партида, което приема за бездействие от
страна на оправомощената администрация. Иска се присъждане съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът – орган
по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна /конституиран с
определение № 198/20.01.2023г./ чрез юрисконсулт Ж. Х. намира жалбата за
недопустима, като в съдебното заседание на първи март 2023г. изтъква, че
отказът да се обработи декларация е постановен с писмо с изх.№ 19324/19.09.2022г. на орган по приходите в дирекция „Местни
данъци“ при община Варна и подлежи на задължително обжалване по административен
ред по чл.155 ал.2 от ДОПК пред кмета на общината и в случая такова не е
осъществено. Оспорва наличието на
неоснователно бездействие, тъй като декларацията на Н.К. е била приета от
общинската администрация и заведена под № вх.№ **********/12.09.2022г. Иска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Приемането на
декларацията по чл.14 от ЗМДТ става по силата на изрична правна норма - чл. 99,
ал. 5 от ДОПК, като не може да се откаже приемането
на декларация, освен ако не са налице посочените в нормата обстоятелства. Следователно в случая е
налице неизвършване на фактическо действие, което произтича пряко от закона.
Защитата срещу него е по реда на чл. 256 ал.1
от АПК и не е ограничена във времето, т.е. оспорването може
да се извърши безсрочно. Жалбата е
подадена от лица, притежаващи правен интерес от оспорване, срещу подлежащ на
обжалване по съдебен ред пред
Административен съд – Варна административен
акт, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Във връзка с молба с.д. № 744/17.01.2023г. от Н.К. чрез адв. С., с определение №198/20.01.2023г.
съдът е приел, че е бил сезиран с жалба от Н.К. срещу изричен отказ,
обективиран в писмо с изх.№ 19324/19.09.2022г. на орган по приходите в дирекция
„Местни данъци“ при община Варна за издаване на удостоверение за данъчна
оценка. Съдът е препратил жалбата срещу него на директора на дирекция „Местни
данъци“ при община Варна във връзка с
административно обжалване по реда на чл.88-94 от ДОПК.
Със същото определение, съдът е изразил
становище, че приемането
на данъчната декларация е фактическо действие на служители от общинската
администрация, което не предполага
волеизявление на компетентен орган. Следователно, неприемането на декларацията и нейното
необработване представлява неизвършване на фактическо действие, което
произтича пряко от закона. Защитата срещу него е по реда на чл. 256 ал.1 от АПК срещу
орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна. В тази връзка,
съдът е определил, че предмет на настоящото производство е жалба от Н.Д.К.
срещу неоснователно бездействие по чл.256 ал.1 от АПК на орган по приходите в
дирекция „Местни данъци“ при община Варна да приеме и обработи декларация по
чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/12.09.2022г.
Предвид чл.99 ал.5 от ДОПК съдът е дал
указания към жалбоподателя, че е в негова тежест да докаже положителните факти, от които черпи изгодни за себе си
правни последици, а именно: декларацията му по чл.14 с вх. вх.№
**********/12.09.2022г. е била подписана от Н.Д.К. или от упълномощено от него
лице /на всички необходими страници/ и е съдържала данни за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 от ДОПК.
При разпределяне на доказателствената тежест, съдът е указал
на ответника, че на основание чл.99 ал.3 от ДОПК във връзка с чл.6 ал.1 от АПК
в негова тежест е да докаже, че е упражнил правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като е оказал съдействие на Н.К. по
всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и е посочил необходимостта от отстраняване на непълноти в
попълнена декларация.
Съдът като взе
предвид доводите, изложени в жалбата и като прецени поотделно и в съвкупност
събраните доказателства стигна до следните фактически изводи:
По силата на нотариален
акт № 41 том І рег.№ 2695 дело №33 от 2017г. Н.Д.К. е закупил от „Ш.и Ж.“ ООД,
представлявано от О.А.склад на таванско помещение със застроена площ от 77.66
кв.м с идентификатор ********, гараж с идентификатор ********и площ от 34.80
кв.м и паркомясто с №1 с площ от 15.42 кв.м. Нотариалният акт не е вписан в
Службата по вписвания и този факт не се
оспорва от жалбоподателя. Видно от приложените скица, издадени от Службата по
геодезия, картография и кадастър гр.Варна, за самостоятелни обекти с идентификатори ******** и ********в жилищна
сграда с идентификатор ********е вписан като собственик „Ш.и Ж.“ ООД.
Действително,
декларацията на Н.К. по чл.14 от ЗМДТ е била входирана под вх.№ **********/12.09.2022г. За това, че същата не е
била обработена говори не само текста на писмо изх.№ 19324/19.09.2022г. на
орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ в община Варна, с който е
отказано издаване на удостоверение за данъчна оценка, но и неспазване на разпоредбите
на глава ХІ „Регистрация“ на дял Втори „Отделни административни производства“
на ДОПК. Самият процесуален представител на ответника е признал в съдебното
заседание на първи март 2023г., че по подадената от Н.К. декларация по чл.14 от ЗМДТ не е била образувана партида, поради това, че нотариалния акт не е бил
вписан в Службата по вписвания гр.Варна и при справка в кадастралните регистри
при СГКК – Варна е било установено, че за процесните обекти има вписан друг
собственик – „Ш.и Ж.“ ООД. Юрисконсулт Х. е уточнил, че за целите на облагане с
данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в община Варна се води
партида на съответния имот, имаща характер на регистър и база данни за
задължените лица по смисъла на чл.80 от ДОПК. Сочи, че образуването на партида
е регламентирано и в чл.14 ал.6 изр. второ от ЗМДТ и отказът се обжалва по реда
на чл.83 ал.4 от ДОПК във връзка с чл.4 ал.1 от ЗМДТ по реда за обжалване на
ревизионни актове.
Съдът не е съгласен с последното заключение
на ответника, тъй като обжалването по чл.83 ал.4 от ДОПК, касае актовете и отказите за регистрация
или дерегистрация (прекратяване на регистрацията) в специалните регистри. В
глава ХІ „Регистрация“ на дял Втори „Отделни административни производства“ на
ДОПК са предвидени два вида регистри: по чл.80 ал.1 от ДОПК - регистър и база данни за задължените лица и по чл.80 ал.3 от ДОПК – създадени със закон специални регистри като част от регистъра по ал. 1.
Регистърът за недвижимите имоти, в който се вписват декларациите по чл.14 от ЗМДТ е такъв по чл.80 ал.1 от ДОПК. Не е специален, тъй като не е създаден въз
основа на специален закон и отказът за вписване в него не се обжалва по реда на
чл.83 ал.4 от ДОПК.
Въз основа на изложените
и установени факти, съдът извежда следните правни изводи:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. В ал. 3 на чл.4 от ЗМДТ е посочено, че в производствата по
ал. 1 на същия член служителите
на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите,
а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични
изпълнители, а съгласно ал. 4 служителите по ал. 3 и двете на чл.4 от ЗМДТ се определят със заповед на кмета на общината.
Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на Националната агенция по приходите /НАП/, съгласно чл.
4, ал. 5 ЗМДТ.
Видно от посочените
разпоредби обработката на данъчните декларации се извършва от служители на общинската
администрация, определени със заповед на кмета на общината. Приемането на
данъчната декларация е фактическо действие. То не предполага волеизявление на
компетентен орган. Съгласно чл. 4,
ал. 3 и 4 ЗМДТ служителите в общинската администрация, определени от кмета на
общината, имат правомощията на орган по приходите, но в хипотезата на приемане и обработване на декларация – откриване на
партида, те не изпълняват правомощията
по установяване на данъчно задължение на
декларатора, а извършват фактическо действие по приемане на данъчна
декларация.
За недвижимите
имоти се подава
данъчна декларация по
чл.14 от ЗМДТ, на която компетентната общинска служба поставя
специален партиден номер. По този начин за съответния имот се създава партида в
данъчната служба, която
е свързана с определяне размера на дължимия данък върху недвижимите имоти и
такса за битови отпадъци в съответствие с декларираните данни. В разглеждания
случай, декларацията е била входирана, но не е била обработена, защото не е
била открита партида, както призна и процесуалния представител на ответника в
проведеното открито съдебно заседание. В Закона за
местните данъци и такси
/ЗМДТ/, както и в издадената на основание чл. 3 от същия
заповед на Министъра на финансите, няма дадено законово определение на понятието „партида“, поради
което и на основание чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове,
съдържанието му следва да бъде определено съобразно общоприетия смисъл на
думата. „Партида“, съгласно
Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2008, стр. 616, означава „Отделна
сметка в банка, данъчно или друго учреждение, по което се вписват всички
дължими или внесени суми“.
Следователно, по своята същност това е регистърен документ,
съдържанието на който се формира от декларираните от задълженото лице факти и
обстоятелства, както и от тези, вписани служебно.
Подаването на данъчна декларация е законово задължение на всяко лице,
което е собственик, съответно носител на ограничено вещно право. Неизпълнението
на това задължение в срок или изпълнението по начин, който води до определянето
на данък в по-малък размер или до освобождаването от данък е административно
нарушение и е свързано с правото на административния орган да наложи
съответното административно наказание - чл. 123 и сл. от ЗМДТ,
отделно от начисляването на лихви за невнесени в срок данъчни задължения - чл.
175 във вр. с чл. 162 ал. 2 от ДОПК. Видно от законодателния подход за определяне на
данъчно задълженото лице за данък недвижими имоти законодателят е приел, че за
данъчните цели е достатъчно съответното лице да твърди, че е собственик и да
декларира този факт пред компетентните власти като подкрепи твърденията си със
съответни доказателства.
За да мотивира данъчно
задължените лица да се въздържат от недобросъвестно упражняване на задължението по чл. 14 от ЗМДТ, законодателят е предвидил възможността да се
носи не само административна, но и наказателна отговорност по реда на чл. 255 и
чл. 313 от Наказателния
кодекс, тогава, когато
съответното лице потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която
се подава пред орган на власт за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства.
Съгласно чл.98 от ДОПК, при подаване на декларации, документи или данни пред
органите по приходите се прилагат разпоредбите на глава ХІІІ „Декларации“ на
ДОПК. По своята правна същност декларацията представлява
писмено, извън съдебно признание относно съдържащите се в нея обстоятелства и
факти, с характер на частен свидетелстващ документ. Същата подадена по силата
на закона от данъчно задълженото лице по чл. 11 от ЗМДТ има обвързваща сила по
отношение на административния орган, който се явява компетентен съобразно чл. 4
от ЗМДТ, относно правно релевантните факти за облагането с данъка върху
недвижимите имоти.
Задължението за приемане на данъчните декларации е изрично посочено в
чл. 99 ал. 5 от ДОПК. Съгласно тази норма приемането
на декларация може да бъде отказано само ако тя не е подписана или не е
подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81 ал. 1 т. 2 и 3 от ДОПК. В разглеждания казус, видно от приложения заверен
вариант на декларацията, подадена от жалбоподателя, същата е подписана на всяка
попълнена от него страница.
В член 103 ал. 1 ДОПК изрично е определен обема на
правомощието на компетентните служители по чл.4 ал.4 във връзка с ал.3 от ЗМДТ да
установяват несъответствие в подадената декларация. Те могат да установят
несъответствие само между съдържанието на декларацията и изискванията за
попълването ѝ или между данните в декларацията и данните, получени от
трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и
осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация. Тоест, служителите могат да установяват
несъответствие само във връзка с изискванията за попълване на декларации и във
връзка с данъчното и осигурително законодателство., те не могат да правят изводи
относно носителя на правото на собственост, съдейки по записване в кадастралния
регистър.
Ако бъдат установени несъответствия между съдържанието на подадената декларация
и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията
и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации
съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване
на декларации или информация, извън случаите по чл.
101 ал. 4 от ДОПК и чл.
102 ал. 4
от ДОПК, подателят следва да бъде поканен да отстрани несъответствията в 14-дневен срок
от получаването на съобщението. Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на
нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал. 1,
ползва подателя, независимо от чл. 104 ал. 3 от ДОПК. Когато несъответствията се
отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл.
81 ал. 1 от ДОПК, те
трябва да бъдат отстранени от служител
на съответната териториална дирекция, за което на лицето е нужно да се изпрати
уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на несъответствието.
Видно е, че законодателят недвусмислено и категорично е посочил, че
служителите, приемащи декларации не могат да извършват преценка на верността на
декларираното право на собственост, а само и единствено могат да проверят
правилното попълване на образеца на декларация с оглед на вписаните в него
обстоятелства и коректността на идентификацията на лицето. Разбира се, това
означава да проверят вписани ли са начинът на придобиване и удостоверяващите
собствеността документи, но не и да преценят тяхното правопораждащо
собствеността действие. При никакви други обстоятелства служителите не могат да
откажат приемане и
обработване на декларация извън посочените по чл.99 ал.5 от ДОПК. Необходимо е да се добави, че подаването на данъчна
декларация по чл. 14 ЗМДТ само по себе си не е придобивен способ. Подадената
данъчна декларация не прави
съответното лице собственик. Наред с това плащането на данък за несобствен имот
също не прави платилото лице собственик. Декларирането по чл. 14 от ЗМДТ не установява собственост на имота. Данните за правото на собственост върху недвижимия имот в кадастралните
регистри и кадастралната карта сами по себе си не легитимират вписаните лица като собственици,
макар и до доказване на противното по предвидения в позитивното право ред да са
доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят - чл. 2 ал. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Други
са правните способи за придобиване на собственост /в същия смисъл са:
решение № 8926 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13210/2014
г., VII о., докладчик председателят Т.В.; решение № 2821 от 16.03.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 13127/2013 г., VII о., докладчик
съдията С.Я.; решение
№10179 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15822/2013 г., VII о., докладчик
съдията С.Я./.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира за основателна жалбата на Н.К. срещу неоснователно бездействие на органи по приходите в дирекция „Местни данъци“ при
община Варна да приемат и обработят негова декларация по чл.14 от ЗМДТ заведена под вх.№ **********/12.09.2022г.
Ответникът трябва да бъде осъден да извърши
фактическото действие, произтичащо пряко от чл. 99 ал. 5 от ДОПК, като приеме и обработи – открие партида по
декларацията на Н.К. заведена под вх.№
**********/12.09.2022г. в даден от съда срок.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят
има право да му бъдат възстановени от бюджета на община Варна /като юридическо лице/ на сторените по делото
разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК в размер на: 10 лева
държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, платено по договор за
правна помощ и процесуално представителство с адв.З.С..
Не е направено от ответника възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, но и да беше
направено, същото не надминава нормативно-определения минимум.
Водим от горното и
на основание чл.256 ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ неоснователно
бездействие на органите по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна във връзка с декларация по чл.14
от Закона за местните данъци и такси, подадена от Н.Д.К. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА органите по приходите по чл.4 ал.4 във връзка с
ал.3 от Закона за местните данъци и такси в дирекция „Местни данъци“ при община Варна да извършат в 14-дневен срок от
влизане в сила на настоящото решение действията по глава Тринадесета „Декларации“ от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /чл.98-чл.103/ във връзка с приемане,
обработване и образуване на партида по декларация по чл.14 от Закона за
местните данъци и такси, подадена от Н.Д.К. с ЕГН ********** и заведена под вх.№ **********/12.09.2022г.
ОСЪЖДА община Варна
да заплати на Н.Д.К. с ЕГН **********
съдебни разноски в общ размер от 310 /триста и десет/ лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: