№ 33
гр. Бургас, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Търговско дело
№ 20222100900333 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на Г. А.
Н., от гр. Пловдив, против „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Бургас, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 58 500
лева, представляваща договорна неустойка за 390-дневния период 01.07.2021-25.07.2022 год.
(по 150 лева на ден), дължима за неизпълнение на задълженията на ответника по
предварителен договор от 21.03.2008 год. и споразумение към него от 03.10.2013 год., ведно
с обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, начиная от подаване на
исковата молба – 26.07.2022 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства,
претендира присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл.
92, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът е представил писмен отговор по делото, с което е оспорил
основателността на исковете; оспорил е качеството на ищеца като изправна страна по
предварителния договор; навел е твърдения за недобросъвестност на ищеца, който
шиканира с права, и за наличие и на форсмажорни обстоятелства; навел е възражения за
нищожност на договорната неустойка поради противоречието й с добрите нрави, както и
възражение по чл. 83, ал. 2 ЗЗД – поради неполагане от ищеца на грижата на добрия
стопанин. В условие на евентуалност – при приемане от съда на главния иск за основателен,
ответникът е въвел възражение за погасяване на главницата по давност – както 5-годишната,
така и абсолютната 10-годишна. При неуважаване на посочените възражения, ответникът
моли за намаляване на претендираната неустойка, на основание чл. 92, ЗЗД, поради
прекомерността на размера й.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
1
По делото е представен предварителен договор за строителство и покупко-продажба
на недвижими имоти, сключен в писмена форма на 21.03.2008 год. между ищеца Г. Н. и
ответника-АД. С това съглашение ответникът се е задължил да прехвърли правото на
собственост и да построи и предаде на ищеца – в завършен вид и в срок до 31.12.2008 год.,
детайлно описани недвижими имоти, представляващи офиси в новострояща се
многофункционална сграда в гр. П., Район Северен, бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ № 8.
Цената на вещните права и на строително-монтажните работи, предмет на предварителния
договор, е определена на общо 1 669 000 лева (сбор от 901 200 лева – цена на правото на
собственост върху обектите в груб вид, и 767 800 лева – цена на СМР за довършителните
работи за офисите, съгласно предварителния договор).
Предвид неизпълненото задължение за извършване на уговорените СМР, с писмено
споразумение от 03.10.2013 год. страните са уредили отношенията си във връзка с
незавършения вид на обектите – ответникът е поел задължението да изпълни работата до
30.12.2015 год., уговорена е и неустойка при забава – 150 лева за всеки просрочен ден,
считано от 01.01.2016 год. Ищецът твърди, че и до настоящия момент е налице
неизпълнение на поетото задължение за довършителни СМР, поради което ответникът му
дължи неустойка от общо 58 500 лева, за 390-дневната си забава през периода 01.07.2021-
25.07.2022 год.
С влезли в законна сила решения на Окръжен съд – Пловдив, Районен съд –
Пловдив и Окръжен съд – Бургас, представени в настоящото производство, ответното АД е
било осъдено да заплати на контрахента си Г. Н. неустойка за неизпълненото задължение,
съгл. споразумението от 03.10.2013 год., в размер от по 150 лева за всеки ден от периода
01.01.2016-30.06.2021 год.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
главен иск за основателен. Писмените предварителен договор между страните и
споразумението към него от 03.10.2013 год. са валиден източник на облигационни
задължения, възлагащи на ответното АД извършването на СМР в срок до 30.12.2015 год., с
предвидена договорна неустойка за забава за всеки ден просрочие, считано от 01.01.2016
год. От представеното по настоящото дело удостоверение от Община Пловдив – изх. № 20П-
2963/13.03.2020 год., е видно, че офисите, предмет на договора между страните, са
изпълнени само във фаза на завършен груб строеж. Това обстоятелство е констатирано и в
представените решения на ПРС, ПОС и БОС. Срещу така твърдения от ищеца отрицателен
факт – неизпълнение на договорно задължение на изпълнителя, не е наведено насрещно
възражение и не е проведено насрещно пълно и главно доказване от ответника, за
извършени срочно, качествено и в пълен обем уговорените СМР. Предвид неизпълнението,
в тежест на ответника е възникнало задължението за заплащане в полза на контрахента-
изправна страна на договорна неустойка от 150 лева на ден (чл. 92, ал. 1, ЗЗД).
Съдът намира, че не следва да се произнася по въведените от ответника възражения
за нищожност на предварителния договор и споразумението поради противоречието им с
добрите нрави. Това възражение е правоизключващо, а проверката за основателността му е
2
следвало да бъде извършена при разглеждане на първия съдебен спор между страните за
неустойка на същото основание – това е гр. д. № 9208/2015 год. на ПРС. В крайните съдебни
актове по последвалите съдебни дела също липсва прогласяване нищожността на
процесните договор и/или споразумение, поради което валидността на неустоечната клауза е
съдебно призната (в тази насока е и Решение № 115/10.01.2012 год. по търг. д. № 883/2010
год. на I ТО на ВКС). Настоящият съдебен състав приема, че е обвързан от силата на
пресъдено нещо, формирана с влезлите в законна сила решения за неустойката, постановени
между същите страни и на същото основание – за правопораждащите факти на спорното
субективно материално право, в т. ч. валидността на споразумението като източник на
облигационно задължение за заплащане на неустойка за неизпълнен договор (вж. т. 2 от
Тълкувателно решение № 3/2016 год. от 22.04.2019 год. по тълк. д. № 3/2016 год. на ОСГТК
на ВКС).
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът е неизправна
страна по предварителния договор, тъй като не е платил цената на прехвърлените имоти.
Това обстоятелство – пълното и точно плащане, се установява както от представените
платежни нареждания (банкови документи, чиято истинност не е опровергана), така и от
съдържанието на сключеното между страните писмено споразумение от 03.10.2013 год., с
което страните са изявили волята си, че след извършено прихващане паричното задължение
за продажната цена е изцяло погасено (т. т. 2. 1. и 2. 2. от споразумението).
Не може да бъде прието за основателно и възражението на ответника, че е налице
неоказано съдействие от насрещната страна, която е установила владение върху обектите по
договора – офиси. Установената от ищеца фактическа власт сама по себе си не съставлява
неоказано съдействие, нито има данни дали и как ищецът е възпрепятствал предложеното му
от ответника изпълнение, за да е налице хипотезата на чл. 95 и чл. 96, ал. 1, ЗЗД.
Твърдението на ответника за неизпълнение поради форсмажор – в т. ч. и
непродължено авторско право, е изцяло недоказано (липсват фактически твърдения и
ангажирани доказателства за това), поради което съдът го приема за неоснователно.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е
положил грижата на добрия стопанин – чл. 83, ал. 2 във вр. с чл. 80, ЗЗД. Извършването на
работата от кредитора за сметка на длъжника не е императив, а е предоставено на личната
преценка на изправната страна по правоотношението. Неупражняваното на това право не
може да бъде квалифицирано като поведение, свързано с неполагане на грижа на добър
стопанин, и да освободи неизправната страна от последиците на собственото й бездействие,
водещо до констатираното неизпълнение.
Възраженията на ответника за нищожност на неустойката поради противоречието й
с добрите нрави и поради прекомерността й по размер също са неоснователни – поради
формираната сила на пресъдено нещо за валидността на договорната клауза по
споразумението. За пълнота следва да се отбележи фактът, че не е налице прекомерност,
съобразно постановката на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 год. от 15.06.2010 год. на
ОСТК на ВКС. Продължителността в заплащането на процесната неустойка, уговорена
3
между страните без краен срок, зависи от поведението на изпълнителя по договора, а не от
волята на контрахента му. Размерът на присъдената до настоящия момент неустойка по
споразумението също е последица от продължаващото и понастоящем бездействие на
ответника да изпълни реално поетите задължения за СМР. Неустойката е съобразена с вида
и броя на обектите по предварителния договор; дължимата на ищеца до момента сума не е
увеличена заради повишаване на размера й, а поради бездействието на ответника да
изпълни, поради което настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за
намаляването й поради прекомерност – чл. 92, ал. 2, ЗЗД. Следва да се отбележи и фактът, че
намаляването на неустойката за разглежданата абсолютна търговска сделка между страните
може да бъде поискано само от контрахента-нетърговец, а не и от търговеца – в този смисъл
са постановените по чл. 290, ГПК Решение № 112/02.12.2013 год. по търг. д. № 426/2012 год.
на II ТО на ВКС и Решение № 88/22.06.2010 год. по търрг. д. № 911/2009 год. на І ТО на
ВКС.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за погасяване по
давност на задължението за заплащане на процесната неустойка. Становището, че срокът за
изпълнение на уговорените СМР е 3-годишен и е изтекъл през периода 01.01.2019-
01.01.2012 год., не може да бъде споделено. С подписаното от страните споразумение от
03.10.2013 год. е уговорено, че ответникът ще извърши строителството до 31.12.2015 год. –
крайна дата за изпълнение. За това задължение приложение намира общата 5-год. давност,
която е прекъсната на 22.12.2020 год. с предявяване на иск за реално изпълнение по търг. д.
№ 117/2021 год. на БсОС. Предвид непогасяването по давност на главното задължение – за
извършване на довършителни СМР, не е погасено и акцесорното задължение за заплащане
на неустойка за забава. За процесните суми не е изтекла кратката 3-год. давност по чл. 111,
б. „б“ във вр. с чл. 114, ЗЗД, чиято изискуемост настъпва за всеки ден поотделно за целия
процесен период, считано от 02.07.2021 год. Към датата на подаване на исковата молба
(26.07.2021 год.) кратката давност не е изтекла, а за следващия период тя не тече поради
прекъсването й с предявяване на иска – чл. 116, б. „б“, ЗЗД.
Неоснователно е и възражението за изтичане на абсолютната 10-годишна давност,
тъй като разпоредбата на чл. 112, ЗЗД намира приложение за задължения само на физически
лица, докато в разглеждания казус длъжникът е юридическо лице-търговско дружество.
Изложеното мотивира съда да приеме, че предявеният главен иск е доказан по
основание и размер, поради което следва да бъде уважен, ведно с обусловената акцесорна
претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от подаване на
исковата молба – 26.07.2022 год., до окончателното изплащане.
Основателността на исковете налага уважаване и на молбата на ищеца за
присъждане направените деловодни разноски в общ размер от 4645 лева, съгласно
представения списък по чл. 80 във вр. с чл. 78, ал. 1, ГПК.
4
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 32, ет. 1, офис 3, на основание чл. 92,
ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Г. А. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „* с.“ № ***,
ет. *, сума в размер от 58 500 (петдесет и осем хиляди и петстотин) лева, представляваща
договорна неустойка за 390-дневния период 01.07.2021-25.07.2022 год. (по 150 лева на ден),
съгласно сключен между страните предварителен договор за строителство и покупко-
продажба на недвижими имоти от 21.03.2008 год. и споразумение към него от 03.10.2013
год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 58 500
лева, начиная от подаване на исковата молба – 26.07.2022 год., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 32, ет. 1, офис 3, да заплати на Г. А.
Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „* с.“ № ***, ет. *, деловодни разноски в размер от
4645 (четири хиляди шестстотин четиридесет и пет) лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми могат да
бъдат преведени по следната банкова сметка на ищеца Г. Н.: IBAN: BG57 RZBB 9155 1010
1279 46.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред Апелативен
съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5