Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 362
25.04.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор: Елеонора
Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева, и. административно дело № 220
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Производство е образувано по искова молба на ЕТ „Д-р С.К.“,
със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. „С. п.“ №****, подадена чрез
пълномощника му адв. Ж.Д.Д., с посочен съдебен адрес:***, с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу Национална здравноосигурителна каса – гр. С***, с
цена на иска 300 лева – имуществени вреди.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му
заплати сума в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди,
представляващи платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по АНД №682/2014г. на Районен съд – Хасково и по КАНД №63/2015г.
на Административен съд – Хасково, с които било отменено Наказателно
постановление №РД-19-204 от 19.06.2014г., издадено от Директора на Районната
здравноосигурителна каса – Хасково. Според ищеца, те били пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразното НП, отменено по съответния ред.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата
от 300.00 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски за изплатения адвокатски хонорар по АНД №682/2014г.
на Районен съд – Хасково и по КАНД №63/2015г. на Административен съд – Хасково,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отмяна на
наказателното постановление – 08.04.2015г. (влизането на решението в законна
сила) до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и присъждане на
направените в настоящото производство разноски.
Ответникът по иска, редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
исковата претенция за доказана по основание и размер, а по отношение на
претендираната лихва счита, че същата се дължи от подаването на исковата молба.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
С Решение №363 от 23.12.2014 г., постановено по АНД № 682/2014г.
по описа на Районен съд - Хасково, съдът е потвърдил Наказателно постановление
№РД-19-204 от 19.06.2014г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса –
Хасково, с което на ЕТ „Д-р С.К.“***, на основание чл.105г, ал.1 от ЗЗО са
наложени имуществени санкции от по 50 лв. за описаните нарушения по т.II.1 и т. II.2, като отменил
НП в останалата му част по отношение на наложените на основание чл.105а, ал.1
от ЗЗО имуществени санкции в размер на 50 лв. за описаните нарушения по т. I.1.1, т. I.1.2, т. I.1.3, т. I.1.4, т. I.1.5, т. I.2.1, т. I.2.2, т. I.2.3, т. I.2.4, т. I.2.5, т. I.2.6, т. I.2.7, т. I.3.1 и т. III.1.
Видно от АНД №682/2014 г. по описа на Районен съд - Хасково,
приложено като доказателство по делото, в съдебното производство по обжалване
на НП ищецът е бил представляван от адвокат Ж.Д.Д., член на АК – Хасково,
упълномощена с пълномощно – л.15 от АНД №682/2014 г. по описа на Районен съд -
Хасково. За процесуалното представителство по делото ищецът е платил договорен
хонорар в размер на 300 лева, която сума е получена от адвоката в брой на 28.07.2014г.,
видно от отразеното в Договора за правна защита и съдействие – л.15 от АНД №682/2014г.
по описа на Районен съд - Хасково.
Решението на районния съд било оспорено в частта, с
която е потвърдено наказателното постановление, пред Административен съд –
Хасково, където е било образувано КАНД №63/2015г. Делото е разгледано и с
Решение №94/08.04.2015г. състав на съда е отменил Решение №363/23.12.2014г.,
постановено по АНД №682 по описа на Хасковския районен съд за 2014г., в
обжалваната му част, с която е потвърдено Наказателно постановление
№РД-19-204/19.06.2014г. на Директора на РЗОК – Хасково, в частта му по т.II.1 и т. II.2, вместо което отменя
Наказателно постановление №РД-19-204/19.06.2014г. на Директора на РЗОК –
Хасково, в частта му по т.II.1 и т. II.2.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата, в
лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това
отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на
право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на
Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна – Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). Налице е незаконосъобразен
акт – Наказателно постановление №РД-19-204/19.06.2014г. на Директора на РЗОК –
Хасково, което е отменено по съответния ред. Незаконосъобразният акт е издаден
от орган в структурата на ответната страна Национална здравноосигурителна каса,
която е юридическо лице, със седалище в гр. София, видно от чл.2 от Правилник
за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса. Районните
здравноосигурителни каси, каквато е РЗОК – Хасково – органът, от чийто
незаконосъобразен акт се претендират вредите, съобразно чл.39, ал.1 от
Правилника за устройството и дейността на НЗОК, е организационна структура на
НЗОК. Следователно НЗОК е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения
иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден
от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки, че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната
власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд. В нормата
на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните
постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт,
за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на
имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно
постановление №РД-19-204 от 19.06.2014г. на Директора на Районната
здравноосигурителна каса – Хасково, е процесуално
допустима и основателна.
По отношение доказването на
елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия
съдебен състав, от събраните в хода на производството доказателства следва да
се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на
административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и
настъпилия вредоносен резултат.
По отношение на претендираното
обезщетение в размер на 300 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за
правна защита и съдействие и за процесуално представителство по АНД № 682/2014г.
по описа на Районен съд – Хасково и КАНД №63/2015г. по описа на Административен
съд - Хасково, съдът намира, че от събраните доказателства, в тяхната
съвкупност, действително се установява заплащането на тази сума от страна на
ищеца на адвокат Ж.Д.Д.. Обстоятелството по заплащането ѝ не е било
оспорено от страна на ответника, който не е оспорил и приетия, като писмено
доказателство по делото, Договор за правна защита и съдействие, сключен между
ищеца в настоящото производство и адвокат Ж.Д.Д. на 28.07.2014г.,с отразено
заплащане на сумата от 300 лева. Договорът е неразривно свързан с пълномощно за
процесуално представителство по АНД №682/2014г. по описа на Районен съд - Хасково,
поради което следва да се приеме, че договарянето и заплащането на сумата касае
правна защита в производството по оспорване на отмененото Наказателно
постановление №РД-19-204 от 19.06.2014г. на Директора на Районната
здравноосигурителна каса – Хасково.
По отношение на така заплатената сума следва да се има
предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на
незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не
по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Предвид отмененото по съдебен път
наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди,
съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, представляват пряка и
непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС
по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при
предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този
закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно
изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно
наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и
настъпилия вредоносен резултат.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна
лихва върху претендираната сума, считано от 08.04.2015г. - датата на влизане в
сила на решението, с което е отменено наказателното постановление, до
окончателното ѝ изплащане. При този
изход на спора, основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва
върху сумата от 300.00 лева, но същата според настоящия състав на съда се дължи
считано от датата на предявяване на иска – 18.02.2019 година, а не от деня на
влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено НП, до окончателното ѝ
изплащане. Това е така, тъй като длъжника – ответник по иск за присъждане на
разноски по чл.78 от ГПК, не е в забава от момента на тяхното извършване, а от
момента на осъждането му да ги заплати, защото акта за тяхното присъждане е
основанието, което поражда задължение за плащането им. Обратната теза
противоречи на фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и на условието по чл.
204 от АПК за допустимост на иска – претендират се вреди след отмяната на
незаконосъобразния акт по административен или съдебен ред, който правен факт е
основание да се предяви искане (условие с процесуален характер), но не и да се
осъди ответния административен орган да заплати разноските за един адвокат.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на Държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и
следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление
№РД-19-204 от 19.06.2014г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса –
Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2019г.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца предявените и направени по настоящото дело разноски.
Същите се претендират в общ размер на 385
лева, от които 25 лева внесена държавна такса и 360 лева заплатено
възнаграждение за един адвокат. По делото са налице доказателства за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 360 лева, както и такива за заплащане на ДТ в
размер на 25 лв.
Водим от
изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна
каса, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“ №***, да заплати на ЕТ
„Д-р С.К.“, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. „С. п.“ №****,
сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №РД-19-204 от
19.06.2014г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса – Хасково,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2019г., до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Национална
здравноосигурителна каса, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“
№***, да заплати на С.Д.К., действащ като ЕТ „Д-р С.К.“, със седалище и адрес
на управление гр. Х., ул. „С. п.“ №****, разноски по настоящото дело в размер
на 385 (триста осемдесет и пет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: