№ 4
гр. Раднево, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Хр.В.
при участието на секретаря Ж.В.М.
като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело №
20245520200260 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. В. В. от гр. ****, ЕГН **********, против
Електронен фиш серия К № 9453766 на ОД на МВР- Стара Загора, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 50 лева.
В жалбата се съдържат оплаквания за процесуална и материална
незаконосъобразност на атакувания ЕФ, с оглед на което се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не
се явява и пълномощникът- адв. Б. В. от АК- ***. В жалбата заявява, че я
поддържа по изложените в нея съображения. Моли атакувания ЕФ да бъде
отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски на основание чл. 38 от
ЗА.
За ответника по жалбата- ОД на МВР- Стара Загора, редовно призовани,
не се явява процесуален представител. Постъпило е писмено становище от
пълномощника на Директора на ОДМВР- Стара Загора- старши юрисконсулт
С.Р.а, с което се иска потвърждаване на ЕФ като материално и процесуално
законосъобразен, като се твърди, че нарушението е безспорно доказано, а
глобата- наложена при спазване изискванията на чл. 27 ЗАНН. Претендира
1
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура Стара Загора, Териториално отделение Раднево –
не се явяват и не изпращат представител.
Районният съд, след преценка основателността на релевираните в
жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл. 63 ЗАНН, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
С Електронен фиш серия К № 9453766 на ОД на МВР- Стара Загора, на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева.
Нарушението е извършено на 01.08.2024 г., в 07:55 часа, в обл. Стара
Загора, по Автомагистрала „Тракия” на км. 213, в посока гр. Бургас, и се
изразява в движение със скорост от 156 км/ч, при ограничение от 140 км/.
За извършеното нарушение е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя в качеството му на собственик на заснетия да
се движи с превишена скорост лек автомобил „****” с рег. № **** съгласно
справка за МПС /л. 12/.
Нарушението е установено и заснето от органите на ОДМВР Стара
Загора с автоматизирано техническо средство АТСС СПУКС ( ARH CAM S1).
Констатираното превишение на разрешената скорост с 16 км/ч е калкулирано
при отчитане на допустимия толеранс от 3%, каквато е възможната
технически допустима грешка на използваното техническото средство, което е
в полза на жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената от ОДМВР-
Стара Загора административнонаказателна преписка, които са абсолютно
непротиворечиви.
Видно от приетата по делото като писмено доказателство справка АИС
АНД /л. 13/, обжалваният ЕФ е връчен на 26.09.2024 г., а жалбата против него
е подадена чрез АНО до компетентния да я разгледа районен съд, от активно
легитимирано лице, на 10.10.2024 г. /л. 3/, т. е. в законоустановения срок,
поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
2
следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи”.
Внимателният анализ на цитираната разпоредба налага извод, че в
случаите, когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо
средство, се издава електронен фиш, като този процес се осъществява в
отсъствие на контролен орган и на нарушител. Съгласно § 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП, „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
когато то е мобилно /инсталирано в служебен автомобил или на конкретен
пътен участък/, включва и задава ограничението на скоростта или пък го
настройва само на режим за заснемане, когато работи с приоритет
„скорост”/както е в настоящия казус/, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се
3
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган, т. е. той по никакъв начин не влияе на самото измерване на скоростта,
респ. на заснемането от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на
база вградения му софтуер и радар извършва измерване и заснемане, т. е.
констатиране на нарушение.
В конкретния случай, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, издадено от БИМ /л. 14/, процесното АТСС- ARH
CAM S1 е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване под № 5126 и е преминало периодична проверка на техническите
и метрологични характеристики, за което е съставен Протокол № 014-СГ-
ИСИС/15.02.2024 г. на БИМ /л. 15 с валидност от една година. Поради това
няма съмнение, че АТСС, с което е заснето нарушението, е предназначено за
осъществяване контрол на скоростта на движение на МПС и към
инкриминираната дата е било технически изправно. Използваното при
установяването на нарушението АТСС е в достатъчна степен
индивидуализирано в съдържанието на издадения ЕФ чрез посочване на
неговия вид, доколкото законът не поставя изрични изисквания относно това
всички останали данни, отнасящи се до техническите характеристики на
АТСС, да бъдат отразени в ЕФ.
С процесното АТСС на 01.08.2024 г. за времето от 07: 15 ч до 11: 15ч. е
бил осъществяван контрол на посоченото в ЕФ място, за което от служителя
при Сектор "ПП" при ОДМВР- Стара Загора – Г.Г. е съставен Протокол за
използване на АТСС рег. № 4496/02.08.2024 г. /л. 16/, съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Протоколът по чл. 10 от Наредбата безспорно е
доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на
АТСС, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените
ограничения на скоростта, ограничението на скоростта- общо или въведено с
пътен знак, посоката на задействане, начало и край на работа на устройството.
В изготвения Протокол рег. № 4496/02.08.2024 г. /л. 16/ подробно е
отразено времето /начало и край на работа/, мястото- обл. Стара Загора, АМ
„Тракия”, км. 213, посоката на движение на заснеманите ППС-движещи се в
посока гр. Бургас, ограничението на максимално разрешена скорост за
4
движение по автомагистрали до 140 км/ч. Отразено е, че АТСС е поставено в
стационарен режим на измерване, с посока на задействане- заснемане на
приближаващите автомобили. Протоколът е редовен от външна страна, като е
подписан от две лица - от съставилия протокола /Г.Г./, нанесъл всички данни
свързани с установяване на фактите, подлежащи на доказване, и от лицето
извършило последващата проверка /пол. инсп. Петков/. В този смисъл, налице
са всички реквизити, подлежащи на доказване с протокола по чл. 10 от
Наредбата.
Съгласно възприетото с ТР № 1/2014 г., постановено по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС, електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От
последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл. 189,
ал. 11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими
по отношение на електронния фиш. В този смисъл, атакуваният ЕФ
категорично съдържа реквизитите на цитираната по-горе разпоредба на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. отразява териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението.
В обжалвания ЕФ нарушението е описано по време, място и
констатирано превишение на скоростта. Наличната в ЕФ информация съвпада
със заснетите от техническото средство данни, изведени върху изготвените
чрез процесното АТСС фотоси на нарушението /л.11/, представляващи годно
веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Видно от съдържанието на фотос /л. 11/, процесното МПС е било управлявано
със скорост от 161 км/ч, от които след отчетен толеранс от 3%, е била
правилно изчислена скорост на движение от 156 км/ч. Последната е посочена
коректно в обжалвания ЕФ, поради което възражението на жалбоподателя в
тази насока е неоснователно. Разминаването между скоростта, която се сочи
като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се
отдава именно на редуцирането й, предвид възможността за допустима
5
техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя.
Съдържащите се данни върху фотоса, напълно съответстват на възприетото
като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се
посоката на измерване, която съответства на посоката на движение на МПС,
доколкото са били засичани приближаващите ППС. Установява се въведеното
ограничение на скоростта от 140 км/ч, доколкото се касае за движение извън
населено място при движение по автомагистрали, ограничаващ максималната
скорост от 140 км/ч, както и конкретно засечената скорост на процесното
МПС. В този смисъл възраженията на жалбоподателя относно описанието на
точното място на извършване на нарушението е неоснователно.
На фотоса се вижда регистрационният номер на заснетия автомобил,
който съвпада с този на процесното МПС, чийто собственик е
жалбоподателят. Видно от приложената по делото справка МПС /л. 12
процесният лек автомобил е с технически характеристики, отговарящи на
категория В, съгласно чл. 21, т. 3 от ПП ЗДвП, чиято максимално допустима
маса не надвишава 3500 кг и броят на местата за сядане, без мястото на
водача, не превишава 8. В този смисъл и доколкото разрешената скорост от
140 км/ч за извън населено място, движение по автомагистрали, то правилно е
било прието от АНО, че в случая е било допуснато нарушение именно на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Поради това не са налице процесуални пороци при издаването на
атакувания ЕФ, касаещи описанието на съставомерните признаци на
нарушението.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в
рамките на материалната и териториална, според мястото и вида на
извършеното нарушение, компетентност на своя издател, какъвто в случая се
явява ОДМВР- Стара Загора.
Съгласно ТР № 1/2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, съкратеното
производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на
електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН,
поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Чл.
34 от ЗАНН урежда сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които
не са част от специалното производство по издаване на ЕФ. При това
производство нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС
6
на определен пътен участък и в определен времеви момент, като датата на
установяване на нарушението е задължителен реквизит и единствената
релевантна при преценка за давностния срок. В заключение, дата на издаване
на ЕФ въобще не се предвижда като негов реквизит, поради което тя е и
ирелевантна за сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които единствено от значение,
с оглед нормативно установеното съдържание на фиша, е датата на
нарушението. Така че издаването на фиша следва да е съобразено единствено
със срока по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. В процесния случай този
срок е спазен /в този смисъл е Решение № 128/15.03.2023 г. на
Административен съд- Пазарджик по КАНД № 1193/2022 г. /..
По-нататък, съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство по безспорен начин са доказани фактът на извършеното
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и неговото авторство, за което правилно, на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е било наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Предвид всичко изложеното дотук релевираните в жалбата основания за
незаконосъобразност на атакувания ЕФ са неоснователни, поради което
същата следва да бъде оставена без уважение, а ЕФ- потвърден.
С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че пред въззивната
инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който депозира писмено
становище по съществото на спора, с което се прави искане за присъждане на
разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 63д ал. 3 от
ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултското възнаграждение следва
да се определи в размер, съгласно чл. 37 от ЗПП, към която препраща
разпоредба на чл. 63д ал. 5 от ЗАНН. Поради това, заплащането на правната
помощ е необходимо да е съобразено с вида и количеството на извършената
дейност, като конкретния размер се определи съобразно предвиденото в чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ- от 80 до 150 лева.
Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, без разпит на
свидетели, без лично явяване на юрисконсулта и не е с фактическа или правна
сложност, поради което на последния следва да бъде определено и присъдено
минимално възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 9453766 на ОД на МВР-
Стара Загора, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Д. В. В. ЕГН ********** с
адрес гр. ****, е наложена глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Д. В. В. ЕГН ********** с адрес гр. **** да заплати на ОД
МВР Стара Загора, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8