М О Т И В И
към присъдата по н.о.х.д. № 800/2017 г.
Р.нската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимата Д.Д.Д. в това, че на 29.01.2017 г., в гр. Р., по ул. „Ш.в района н, при
управление на МПС - лек автомобил „П.нарушила правилата за движение - по чл.
20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по
непредпазливост причинила смъртта на В.В., ЕГН **********
- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК.
В съдебно заседание обвинението
се поддържа както е внесено.
Подсъдимата е направила
признание изцяло на фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като
е дала съгласие за не се събират доказателства за тях, а се ползуват
тези събрани на досъдебното производство.
След като прецени и обсъди
материалите по делото и доводите на страите съдът
прие следното:
Както се посочци
горе, след дадени му надлежни разяснения по чл. 372 ал. 1 от НПК, подсъдимата е
признала изцяло фактите и обстоятелствата в обвинителния акт и е дал съгласие
да не се събират доказателства за тях, като се ползуват
тези от досъдебното производство. Съдът констатира, че по относимите
конкретизираното с обвинителния акт процесно
обвинение факти и обстоятелства то се подкрепя изцяло от събраните по делото
доказателства, а именно: свидетелските показания на: ***** Р.С., В. Р. и от приложените по делото доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протокол
за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, химическа експертиза,
съдебномедицинска експертиза, технически експертизи, съдебномедицинска
експертиза, удостоверение за наследници, акт за смърт, протокол за ПТП,
автобиография, декларация, справка за съдимост, справка на нарушител от
региона, протокол за разпит на обвиняем, приложени документи.
При тези предпоставки, съобразно
постановеното определение по чл. 372 ал. 4 вр. чл.
371 т. 2 от НПК и на основание чл. 373 ал. 3 пр. 1 и 3 от НПК съдът прие
следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата е родена на *** г.
в гр. Р.. Живее в гр. В., има средно образование, неомъжена, не работи,
неосъждана. Към инкриминирания момент е била правоспособен водач на на МПС е, с категории В и АМ от 2011 г., като притежава валидно
СУМПС, издадено от ОДМВР - Р.. Има налагани четири административни наказания за
нарушения на ЗДвП.
На 29.01.2017 г.в гр. Р., в
района на „К.“ – Р., около 18 часа, подсъдимата Д. управлявала личния си лек
автомобил „П. по ул. „Ш.в посока към бул. „Ц.“.
Била настъпила тъмната част на
денонощието. Пътният участък в района бил прав, платното за движение било
двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока, без маркировка и
разделителна линия. Нямало светофарна уредба и пешеходна пътека. Уличното
осветление било в работещ режим. Времето било студено и ясно, с нормална
видимост за конкретните пътни условия. Пътната настилка била от едрозърнест асфалт
и влажна. В двата края на пътното платно имало натрупан сняг, който бил
заледен, а почистената част на платното била с ширина 6,40 метра.
По същото време, на място,
видно от протокола за оглед и заключението на автотехническаат
експертиза, необозначено за пресичане на пешеходци, пострадалата В.В. започнала да пресича пеша ул. „Ш.“. Изчакала да преминат
два автомобила, които се движели пред л.а. „Пежо“, управляван от подсъдимата.
След това пострадалата навлязла в почистената част на пътното платно и
предприела пресичане, косо от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, като вървяла със
скорост около 5,62 км. /ч. В този момент подсъдимата имала възможност да
наблюдава поведението на пострадалата от разстояние - около 49,95метра.
Независимо от това подсъдимата не намалила скоростта на управлявания автомобил,
нито спряла, а продължила движението си напред, със скорост на автомобила от
40,1 км./ч. При това настъпил удар между
дясната страна на тялото на В.и предната лява част управлявания от подсъдимата
автомобил. След началото на удара,
тялото на В.достигнало челното
стъкло на автомобила, след което било пренесено напред от удара и В.паднала на
платното за движение. Подсъдимата преустановила движението на автомобила и
веднага отишла до пострадалата. Последната дишала, но не била контактна.
На мястото на произшествието се
събрали свидетелите Е.. Първите двама
съобщили за произшествието на тел. 112, а св. С.паркирал своя автомобил така,
че да блокира движението до пристигане на полицейския екип.
В това време подсъдимата
позвънила на своя приятелка - св. В. Р., която отишла на мястото на инцидента
заедно със свидетеля И.Р..
Извършената проба за алкохол на
подсъдимата от пристигналеите полицейски служители
посочила отрицателен резултат.
Пътнотранспортното произшествие
било заснето от охранителна камера, монтирана върху имот на ул. „Ш.№ 10,
собственост на свидетеля Р.С.. Той прегледал записите, след което ги предал за
нуждите на проведеното разследване. Произшествието било заснето и от камера на
магазин „П.“, намиращ се на същата улица.
Записите били предадени с протокол за доброволно предаване от К.С.К..
Пострадалата била откарана
от екип на ЦСМП – Р. в МБАЛ – Р., където, въпреки оказаната й медицинска помощ
по-късно на същата дата тя починала.
От неоспореното заключение на
съдебномедицинската експертиза се установява, че при пътонтранспортното
произшествие на пострадалата Р.С. В.били причинени тежки травматични увреждания,
предстанвляващи в съвкупността си съчетана травма, а
именно: …………………………………………. При аутопсията били
констатирани още: ……………………………...
При тези данни причината за
настъпване на смъртта на В.В. следвало да се отдаде
на установената тежка черепно – мозъчна травма
и остра кръвозагуба, в рамките на съчетана травма.
Описаните травматични
увреждания били резултат от действието на твърди тъпи предмети и инерционни
сили и могли да бъдат получени при ПТП
на 29.01.2017 г.
От
неоспореното заключение на автотехническата
експертиза по делото е установено следното относно механизма на настъпването на
пътнотранспортното произшествие и приноса на подсъдимата и постпрадалата
за него:
Непосредствено преди
произшествието
подсъдимата управлявала горепосочения си лек автомобил със
скорост 40,1 км./ч., която била по – ниска от максимално разрешената за
движение на тази категория МПС по конкретния пътен участък.
Пострадалата Р.С. В.пресичала
улицата, както се посочи на необозначено и следователно неразрешено за пресиачне от пешеходчи място,
косо пред лекия автомобил, от ляво на дясно спрямо посоката му на движение,
като вървяла със скорост 5,62 км./ч. Непосредствено преди предприемането на
пресичането от пострадалата,
управляваният от подсъдимата
автомобил се намирал на 49,95 метра от мястото на удара. В този момент
видимостта пред водача на посоченото МПС при включени къси светлини е била на
разстояние 50 метра и не е имало други участници в движението или препятствия
на пътя, които да са ограничили видимостта на подсъдимата. Поради това,
тя имала възможност да види и наблюдава
поведението на пешеходката от разстояние около 49,95 метра.
От същото разстояние и пострадалата имала възможност да види и
възприеме приближаващия към нея л.а. „П.“.
Опасната зона за спиране на
лекия автомобил при установената скорост от 40,1 км./ч. била 31,1 метра.
Опасност за движението била възникнала в момента, в който пешеходката започнала да върви по платното за движение.
От сравнението на опасната зона за спиране с изчисленото отстояние
на автомобила от мястото на удара към момента, когато е възникнала опасността
за движението следвало, че в създалата се пътнотранспортна ситуация
подсъдимата имала техническа
възможност да спре преди мястото на удара.
При тези констатации съдът прие
следното от
МАТЕРИАЛНОПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимата е пълнолетно и вменяемо, следователно наказателноотговорно
лице.
По описания начин, на
29.01.2017 г., в гр. Р., по ул. „Ш.в района н, при управление на МПС – лек
автомобил „П.тя нарушила правилото за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП,
гласящо, че „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“. В резултат на това нарушение
настъпило ппроцесното пътнотранспортно произшествие,
при което на пострадалата В.В., ЕГН **********, били
причинени гореописаните телесни увреждания, довели до смъртта й. Последната се
явява пряка и непосредствена последица от причиненото от подсъдимата ПТП.
От субективна страна
подсъдимата, в качеството на водач на |МПС и управлявала такова в
инкриминирания момент, е имала задължението да знае и спазва правилата за
движение по пътищата, вкл. процесното, така че да
направи всичко възможно да предоврати настъпването на
ПТП при възникване на опастност за движението.
Деянието е извършено виновно, по непредпазливост, във формата на небрежност,
тъй като подсъдиимата не е предвиждала настъпването
на съставомерните последици, но е била длъжна и е
могла да ги предотврати.
Ето защо съдът прие за доказано
по несъмнен и категоричен начин и призна подсъдимата Д.Д.Д.
за виновна по процесното обвинение в престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на
наказанието на подсъдимата съдът отчете като смекчаващи отговорността й
обстоятелства чистото съдебно минало и
изразеното съжаление за станалото, младежката й възраст и приноса на
пострадалата за настъпилото ПТП, а като отегчаващи, наличието на предходни
наказания, наложени по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП и
високия ръст на транспортните престъпления в страната. Приноса на пострадата в случая е с относително слабо значение за
определянето на санкцията, тъй като пътният участък е типичен за подобни райони
в населените места в страната - К., изключително високо и интенцзивно
нватоварен с движгение на
пешеходци и превозни средства, без осигурени безопасни места за пресичане,
което е изисквало от подсъдимата съответно повишено внимание и грижа за
по-уязвимите участници в движението. При превес на смекчаващите такива и съдът
възприе като обоснавана и законосъобразна тезата на
държавното обвинение относно следващия се размер на предвиденото в закона
основно наказание лишаване от свобода и определи при условията по чл. 54 от НК в
размер под средата, а именно 3 години и шест месеца, което на основание чл. 58а
от НК вр. чл. 373 ал. 2 от НПК редуцира на 2 години и
четири месеца лишаване от свобода. Съдът възприе тезата на обвинението и досежно размера на комулативно
предвиденото наказание лишаване от правоуправление, а именно три години, който
също се явява среден за случая в законоустановенит
рамки съгл. чл. 49 ал. 2 от НК/.
Най-сетне, като съобрази
чистото съдебно минало, разкаянието и младежката възраст на подсъдимата, съдът
възприе като правилно и виждането на
прокурора относно наличието на предпоставките по чл. 66 ал. 1 от НК по
отношение на така определеното наказание лишаване от свобода и отложи изгтърпяването на същото за изпитателен срок в средния
предвиден в закона размер, а именно четири години.
Причини за извършването на престъплението са
неспазването на правилата за движение както от подсъдимата, така и от
пострадалата и лошата пътна инфрасктруктура в
участъка.
Следва да се присъдят
деловодните разноски на държавата.
По тези съображения съдът се
произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: