Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 31 16.03.2021 год. град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито заседание
на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Ива Рангелова разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов
касационно АНД № 20 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по
жалба на ОД на МВР – Разград, срещу решение № 358 от 02.12.2020 год.,
постановено по АНД № 607/2020 год. по описа на Районен съд Разград.С него съдът
е отменил НП № 1873-15-140 от 17.06.2020
год. на директора на ОДМВР – Разград, с което на А. Н. Д. от гр. Р. е наложена
глоба от 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за
нарушение на Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 год. на Министъра на
здравеопазването. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон, тъй като нарушението, за което е наказан
деецът, не е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както е приел
съдът. Излагат се подробни доводи в
подкрепа на наведеното касационно основание. Жалбоподателят иска от съда да отмени
обжалваното решение и да потвърди наказателното постановление. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Ответникът по касационната жалба – А. Н. Д., в писмено
становище и лично в съдебно заседание
оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът сочи, че в случая той не е
излизал на разходка, а като видял полицейските патрули е излязъл от жилището си и отишъл при тях, за
да се оплаче от намиращите се навън лица, които са отправяли неприлични жестове
към съпругата и децата му. Иска от съда да остави в сила въззивното решение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е основателна и предлага на съда да отмени решението на
районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като
извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице в
законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
От фактическа
страна районният съд е приел, че на 11.04.2020г. за овладяване
разпространението на КОВИД 19, Министър на здравеопазването издал Заповед № РД
- 01-197, с която, допълнил предходна своя заповед № РД - 01- 124/13.03.2020 г., като създал т. 9, с която въвел задължение за
всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата. Посочено е, че заповедта е в сила от
12.04.2020 год. до 26.04.2020 год. На 17.04.2020г. около 14,00 ч. двама
служители на РУМВР - Разград били
изпратени в Професионална гимназия по автотранспорт по сигнал, че в двора на
гимназията се намират множество лица. На място
полицейските служители установили седем лица. Снели самоличността на
същите и поискали съдействие от компетентен полицейски служител за съставяне на
АУАН. На място пристигнал полицейски
инспектор от РУ МВР- Разград. Ответникът по касацията – Д., първоначално от
терасата на жилището си гласно се оплакал пред полицаите от поведението на
установените лица, които отправяли обиди към него и членовете на семейството му.
В последствие слязъл при полицейските
служители, но бил без поставена
предпазна маска, с което нарушил заповедта на министъра на
здравеопазването, за което му бил съставен АУАН. Както в АУАН, така и в
тридневен срок Д. депозирал възражения срещу съставения АУАН. За констатираното
нарушение била сезирана РП - Разград с оглед престъпление по чл. 355 Последвал
отказ за образуване на досъдебно производство, поради маловажност на деянието и
сезиране на административнонаказващия орган. Въз основа на него било издадено и обжалваното
НП.
При тези факти районният съд приел, че НП
е незаконосъобразно и го отменил. Според районния съд Д. е осъществил от
формална страна вмененото му нарушение. Към процесния период действително е действало изискването за лицата, които
напускат жилищата си да носят предпазни
маски на обществени места с оглед съществуващата епидемиологична обстановка.
Впоследствие обаче тези забрани са отпаднали и не са въведени
отново, въпреки че епидемиологичната обстановка в страната не била по-различна
от процесния период, а с оглед обявените данни, дори била значително по-тежка в
сравнение с процесната дата. Отмяната на тези забрани и невъвеждането им отново до момента
означавало, че е прието, че тези изисквания и забрани за посещения на подобни
места са били явно завишени и в този смисъл ненужни. Фактически явно е била
дадена една нова оценка на ситуацията, обуславяща извод за липса на
необходимост от такива забрани. Наред с това не ставало ясно дали текста на
процесната заповед е достигнала до знанието на българските граждани, предвид
вписаните в т. 3 адресати – министъра на МВР и областните управители. Нямало
данни заповедта да е обнародвана в ДВ, доколкото ставало въпрос за общ
административен акт, поради което според съда в случая липсвала субективната
страна на умишлено извършено нарушение. На тези основания се налагал изводът, че
деянието на жалбоподателя, е явно
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Разградският административен съд
намира въззивното решение за правилно, като краен резултат. Изводът на районния
съд, че нарушението, за което е наказан А.
Н. Д., е
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е
правилен, но не на посочените от него
основания.
Касационната инстанция не споделя
тезата на въззивния съд, че след като мерките, въведени със Заповед № РД - 01-197 от 11.04.2020 г на Министъра на здравеопазването,
са отменени и не са въведени отново и то
при по-тежка епидемиологична обстановка, според районния съд, това означавало, че тези ограничения са били
явно завишени и ненужни, което водело пък от своя страна до малозначителност на
нарушаването им по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От така приетото от районния съд
следва изводът, че всички нарушения и неизпълнения на противоепидемичните мерки по чл. 63 и чл. 63а от ЗЗ, въведени със заповед на
съответните компетентни органи през периода преди отменянето им, са маловажни
случаи на административни нарушения по чл. 28 от ЗАНН, след като не са въведени
отново при същите обстоятелства. Този извод е неправилен. Недопустимо е всички
нарушения от даден вид да се обявяват за маловажни по чл. 28 от ЗАНН. Тази
преценка се прави за всяко конкретно
нарушение с оглед на това дали то е с много по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид, предвид обществената опасност на деянието и дееца, вредните
последици от него, обстоятелствата, при които деянието е извършено и т.н.
Неправилно районният съд е приел, че общите административни актове, каквато е
процесната заповед, се публикуват в ДВ. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1
във вр. с чл. 66, ал. 1 от АПК съдържането на общите административни актове се
съобщава публично чрез средствата за масово осведомяване. Общоизвестен факт е,
че както процесната заповед, така и другите заповеди във връзка с епидемичната
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19, бяха и са публично оповестявани многократно чрез
средствата за масово осведомяване.
Касационната инстанция намира, че
от събраните по делото доказателства извършването на нарушението от Д. от обективна и субективна страна е безспорно
доказано. В случая обаче е безспорно установено, че той е бил на улицата, защото е бързал да
депозира пред полицейските органи устна жалба срещу неправомерните действия на
установените в училищния двор лица срещу него, съпругата и децата му. Това е
бил и мотивът за действията му. От показанията на разпитаните по делото
свидетели – служители на РУМВР Разград е видно, че първоначално нарушителят е
бил без маска, но в последствие след забележка си сложил маска. Именно
тези обстоятелства, при които е извършено нарушението, а не
посочените от районния съд, обосновават извода, че деянието на Д. се отличава с
много по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид,
поради което нарушението се явява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените мотиви настоящият състав счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат е правилно. Не са налице посочените в жалбата касационни
основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 358 от 02.12.2020 год.,
постановено по АНД № 607/2020 год. по описа на Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/ 2./п/