РЕШЕНИЕ
№ 2099
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110203212 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „О ФГ” ЕООД срещу наказателно
постановление /НП/ № 22-2200001/08.02.2022г., издадено от директора на
дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414,
ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ.
Жалбоподателят излага несъгласие с издаденото НП. Счита, че НП е
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се,
че не са посочени ясно и точно дата и място на извършване на нарушението.
Счита се, че в АУАН и НП не са описани факти, очертаващи обективната
страна на нарушението. По същество се твърди, че не са събрани
доказателства, че към датата на издаване на заповедта за уволнение е била
налице предварителна закрила поради трудоустрояване. Поддържа се, че
нормата на чл. 333 КТ не следва да се възприема като материалноправна
норма, а като процесуална. Неоснователни са счетени доводите в НП, че не
може да бъде приложен чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав жалбоподателят се
представлява от адв. П, която моли за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно.
1
Въззиваемата страна се представлява от юрк. С, която моли НП да бъде
потвърдено. Счита, че същото не страда от пороците, посочени в жалбата.
Поддържа, че нарушението е пълно описано в АУАН и НП. Сочи, че е
посочена дата на нарушението – 15.12.21г., както и място на извършването
му. Изтъква, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение с А С
без предварителното разрешение от Инспекцията по труда. Намира, че
правилно нарушението не е квалифицирано като маловажно, като
имуществената санкция е в минимален размер. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
В периода от 16.12.2021г. до 05.01.2022г. е извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство на „О ФГ“ ЕООД. В хода на
проверката по документи е установено, че със заповед № 1/15.10.21г. на Б Н,
управител на дружеството работодател, на А Е С е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение с
дружеството на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 18.10.2021г. В
заповедта е посочено, че служителят е извършил нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, а именно – неявяване на
работа в течение на два последователни работни дни. На проверяващите е
представено експертно решение № 3787/16.11.2020г., издадено на А Е С, с
което му е определена общо намалена работоспособност 50%. В трудовото
досие на А С е установено, че не се съдържа искане от работодателя за
представяне на предварително разрешение за дисциплинарно уволнение.
Извършена е справка в ИС на ИА“ГИТ“, модул „Регистър на предварителните
разрешения/откази за уволнение на работник или служител по чл. 333 КТ“, от
която е установено, че не е поискано разрешение от работодателя „О Ф“
ЕООД.
Свидетелят В.П., инспектор в Д“ИТ“ София, съставил на „О Ф“ ЕООД
АУАН № 22-2200001/05.01.2022г. за нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ.
АУАН е предявен на надлежно упълномощено от работодателя лице.
Срещу АУАН „Окин Фасилити БГ“ ЕООД подало възражение с вх. №
22002068/12.01.22г.
2
Видно от заповед № 3-0058/11.02.2014г. директорът на Д ”ИТ”-София е
оправомощен да издава наказателни постановления по актове, съставени от
инспектори от Д”ИТ”.
Видно от заповед № ЧР-40/24.01.22г. и длъжностна характеристика В В
е назначена на длъжност директор на Д“ИТ“ София.
Видно от заповед № ЧР-511/07.07.21г. св. В.П. е назначен а длъжност
инспектор в отдел „Трудови правоотношения и правно осигуряване”, Д”ИТ”-
София при ИА”ГИТ”.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на
„О Ф” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 153000 лева на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля В.П.,
както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изграждат описаната фактическа обстановка, с оглед на което и не се налага
обстойният им анализ. Съдът се довери на показанията на свидетеля, който
дава показания относно обстоятелствата, които непосредствено са възприели.
Гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, намират
подкрепа и в събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
3
поради което и счете, че следва да се произнесе по същество. Не се споделят
възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения.
Налице е пълно и ясно описание на вмененото нарушение, същото е
подведено под съответстващата му правна норма, като е налице пълно
съответствие между АУАН и НП, които съдържат изискуемите реквизити,
предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Неоснователно се твърди, че в АУАН и НП липсва посочване на дата и
място на извършване на нарушението. Изрично и в АУАН, и в НП е отразено,
че нарушението е извършено на 15.10.2021г. – датата, на която е уволнен А С
без предварително разрешение на инспекцията по труда. Мястото на
извършване на нарушението също е конкретно посочено – седалището на „О
Ф“ ЕООД, където е извършено неправомерното действие, обявено за
административно нарушение - прекратяване на трудовото правоотношение
без предварително разрешение от инспекцията по труда.
Съдът не споделя възраженията в жалбата, че дружеството
жалбоподател не е извършило вмененото му нарушение.
Съобразно чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ в случаите по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
работодателят може да уволни само с предварително разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който
е трудоустроен. От обективна страна работодателят е прекратил трудовото
правоотношение с А С без предварително разрешение на инспекцията по
труда.
С оглед на това съдът намира, че се доказва, че е извършено нарушение
на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като „О Ф“ ЕООД е уволнил А С без да поиска
предварително разрешение от инспекцията по труда.
Нарушението е извършено от юридическо лице, поради което въпросът
за неговата субективна страна не следва да бъде обсъждан, защото в случая се
касае за ангажиране на отговорност, която е обективна и безвиновна. От това
следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата,
респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други
лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната
форма
За неизпълнението на задължението по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ съгласно
4
чл. 414, ал. 1 от КТ е предвидена имуществена санкция за работодателя в
размер от 1500 до 15 000 лева. Административното наказание е наложено в
законоустановения минимален размер, с оглед на което отсъстват основания
за ревизиране размера на имуществената санкция.
Съдът счита, че нарушението се отличава с висока обществена опасност
и нарушението не може да се определи като маловажно, респективно не са
налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото НП като
законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждени, с оглед на което съдът осъди
жалбоподателя „О Ф“ ЕООД да заплати на ИА”ГИТ” 100 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-
2200001/08.02.2022г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по
труда” - София, с което на „О Ф“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 333,
ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „О Ф” ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5