№ 538
гр. Шумен, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20243630103229 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени положителни установителни
искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Е. З. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Нови пазар, ул. „***“, № 18; Н. З. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.
Шумен, ул. „***“, № 3, вх. 2, ет. 3, ап. 28; Н. Я., турски гражданин, с личен № 24994271918,
адрес: РТурция, гр. Айдън, Гюзелхисар махалеси, ул. „*** № 49/3; Ф. Я., турски гражданин,
с личен № 24997271854, с адрес: РТурция, гр. Айдън, Ефелер махалеси, ул. „Гюнебаки“ №
18/3/24; Х. Я., турски гражданин, с личен № 25000271748, с адрес: РТурция, гр. Айдън,
Аднан Мендерес махалеси, ул. „530“ № 6/18; С. Й. /С. Х. А./, турска гражданка, родена на
01.07.1932 г., с адрес: Турция, гр. Истанбул, кв. Авджълар университеси, булевард
„Фирузкьай“, Фирузконаклъ, К1, блок № 82, всичките със съдебен адрес: гр. Шумен, ***, №
113 чрез адв. Г. Г. Г. от ШАК срещу В. Х. А., ЕГН **********, с адрес: с. Живково, общ.
Хитрино, ул. „***“ № 3; Р. И. А., ЕГН **********, с адрес: с. Живково, общ. Хитрино, ул.
„***“ № 3; Х. В. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Живково, общ. Хитрино, ул. „***“ № 3 и С.
В. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Живково, общ. Хитрино, ул. „***“ № 3.
Ищците твърдят, че с Решение № 18/25.01.1993 г. на ПК гара Хитрино, имащо
конститутивен характер, била възстановена собствеността на наследниците на Х. А.
Селимов върху земеделски земи, представляващи поземлени имоти в землището на с.
Живково, община Хитрино, област Шумен, както следва:
имот № 14002 с площ 18 дка в местността „Бел Юстю“, същият имот с
идентификатор 29341.14.2 и площ 18.003 дка по одобрената КККР на с. Живково;
имот № 31005 с площ 11 дка в местността „Карач дере“, същият имот с
идентификатор 29341.31.5 и с площ 11.001 дка по одобрената КККР на с. Живково;
имот № 45018 с площ 45.100 дка в местността „Пътраклък“, същият имот с
идентификатор 29321.45.18 и с площ 45.080 дка по одобрената КККР на с. Живково.
Видно от Удостоверение за идентичност на имена № 109/21.11.2014 г. на кметство с.
Живково имената на наследодателя в решението на ПК Хитрино били идентични с
действителните му имена - Х. А.ев СА.мов.
Излагат, че според Удостоверение за наследници № 106/20.11.2024 г. на Кметство с.
Живково и мотивирано решение по дело № 2017/31 на гражданския съд в гр. Айдън, Р
1
Турция, негови законни наследници били като следва: Севда Х.а Силянова - дъщеря,
починала и наследена от ищците и нейни деца Е. З. М. и Н. З. Р.; С. Х. А. /С. Й./ - дъщеря -
ищец по делото; Фадлия Х. Селим - дъщеря, което не е ищец по делото; С. Х. А., с имена
като турска гражданка С. Я., починала в Турция на 22.12.2022 г. и наследена от ищците и
нейни деца Н. Я., Ф. Я. и Х. Я. и В. Х. А. - син - ответник по делото.
Посочват, че съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата наследявА. равни части, което
означавало, че всяко от петте деца на наследодателя Х. А.ев СА.мов получило в собственост
по 1/5 ид. част от наследствените имоти, описани по-горе, като след смъртта на Севда Х.а
Силянова и С. Х. А. /С. Я./ техните идеални части били преминА. по наследство у техните
законни наследници. Съответно от процесните имоти ищцата С. Й. притежавала 1/5 ид. част,
ищците Е. З. М. и Н. З. Р. по 1/10 ид. част; ищците Н. Я., Ф. Я. и Х. Я. - по 1/15 ид. част,
Фадлия Х. Селим, която не е страна в делото - 1/5 ид. част и ответникът В. Х. А. - също 1/5
ид. част.
Заявяват, че в периода 2011 г. – 2018 г. наследствените земи били предоставени за
ползване и обработка на ЗК „Житен клас“ с. Живково с Договор за аренда, акт № 164, том
IХ, рег. № 321/2011 г. на Служба по вписванията гр. Шумен, като договорът бил сключен от
името на ответника В. Х. А. при действието на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, който в тогавашната му
редакция давал възможност договорите за аренда да се сключват от всеки от
съсобствениците на земеделските земи, независимо от притежаваната идеална част в
съсобствеността. На 10.11.2020 г. ответникът В. Х. А. се бил снабдил с Нотариален акт за
собственост върху процесните имоти № 83, том III, дело № 427/2020 г. на 716 нотариус гр.
Шумен. По правилото на чл. 21 от СК за СИО издаденият нотариален акт легитимирал като
собственик на имотите и неговата съпруга Р. И. А. - втори ответник по делото.
Твърдят, че същият ден с последващ Нотариален акт № 843, том III, дело № 428/2020
г., В. Х. А. и Р. И. А. дарили процесните имоти на третия и четвъртия ответник Х. В. Х. и С.
В. Т., като са си запазили правото на ползване върху имотите.
Ищците считат, че първите двама ответника не са придобили собствеността върху
притежаваните от ищците общо 3/5 идеални части от процесните имоти, тъй като не било
нА.це от обективна страна осъществявано непрекъснато десетгодишно владение върху
имотите. Предоставянето на имотите по договор за аренда представлявал единствено акт на
управление на съсобствените имоти, а не владение, даващо възможност да бъде придобита
собствеността по давност, в какъвто смисъл била доктрината и константната съдебна
практика в страната.
Излагат, че имотът бил съсобствен по наследство и дори ответникът да бил
осъществявал владение върху имота не било нА.це субективния елемент на придобивната
давност. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1 /2012г. на
ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 от ЗС не се прилагала в отношенията между
съсобственици, когато съсобствеността им произтича от наследяване. В този случай
сънаследникът започнал да владее своята ид. част и държи вещта като обща - т. е. той бил
държател на ид. части на останА.те наследници. Ответникът не бил демонстрирал
/обективирал/ спрямо останА.те наследници намерението си да владее техните идеални
части за себе си. Относно липсата на субективния елемент било показателно, че дори след
издаването на нотариалния акт останА.те наследници не били уведомени за него, което също
доказвало липсата на явност във владението, което било задължителен елемент при
придобиване на собственост по давност.
Заявяват, че предвид изложеното, ответникът не бил придобил собствеността по
сочения в нотариален акт оригинерен способ върху идеалните части на ищците. Съответно
те не били загубили собствеността си върху притежаваните по наследство идеални части от
имотите. Извършеното последващо дарение на имотите от първите двама на третия и
четвъртия ответници относно притежаваните от ищците 3/5 ид. части от процесните имоти
представлявало разпореждане с чужда собственост и въпреки, че тази сделка не била
2
недействителна, тя била непротивопоставима на ищците като действителни собственици на
тези идеални части от имотите.
Молят съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено спрямо
ответниците, че ищецът Е. З. М., ЕГН **********, е собственик на 1/10 идеална част;
ищцата Н. З. Р., ЕГН **********, е собственик на 1/10 идеална част; ищецът Н. Я., турски
гражданин, с личен № 24994271918, е собственик на 1/15 идеална част; ищецът Ф. Я.,
турски гражданин, с личен № 24997271854, е собственик на 1/15 идеална част; ищецът Х. Я.,
турски гражданин, с личен № 25000271748, е собственик на 1/15 идеална част и ищцата С.
Й. /С. Х. А./, турска гражданка, родена на 01.07.1932 г., е собственик на 1/5 идеална част от
следните недвижими имоти в землището на с. Живково, община Хитрино, област Шумен,
както следва: имот № 14002 с площ 18 дка в местността „Бел Юстю“, същият имот с
идентификатор 29341.14.2 и площ 18.003 дка по одобрената КККР на с. Живково; имот №
31005 с площ 11 дка в местността „Карач дере“, същият имот с идентификатор 29341.31.5 и
с площ 11.001 дка по одобрената КККР на с. Живково; имот № 45018 с площ 45.100 дка в
местността ,Пътраклък“, същият имот с идентификатор 29321.45.18 и с площ 45.080 дка по
одобрената КККР на с. Живково.
В проведените по делото съдебни заседания, ищцата Н. З. Р., редовно призована, се
явява лично и с упълномощен представител – адв. Г. Г. от ШАК, като поддържа изцяло
предявените искове. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки
излага конкретни мотиви в тази насока.
В съдебно заседание, ищците Е. З. М., Н. Я., Х. Я., Ф. Я. и С. Й., редовно призовани,
не се явяват лично, а изпращат упълномощен представител – адв. Г. Г. от ШАК, като
поддържа изцяло предявените искове. В съдебно заседание и в представени по делото
писмени бележки излага конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответниците, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран
писмен отговор. В отговора ответниците оспорват иска като неоснователен. Не оспорват, че
с решение № 18/23.01.1993г. на ПК гара Хитрино, собствеността на трите поземлени имота,
в землището на село Живково била възстановена на наследниците на Х. Апиев Селимов -
починал на 24.02.1985 г. и оставил като наследници: съпруга - Айше, един син - В. и четири
дъщери - Севда, Фадлия, С. и С.. Сочат, че С. и С. от 1951 г. са се изселили и били граждани
на Република Турция, останА.те били български граждани, като С. починала в Турция на
22.12. през 2016 г., а не през 2022 г., както посочвА. ищците в исковата молба. Майката
Айше починала на 12.06.1995 г. Дъщерята Севда починала в България на 03.09.1997 г. и
наследниците й живеели в Шуменско.
Излагат, че в периода на възстановяване на земеделските земи и съгласно традициите
в мюсюлманската религия, всички преки наследници на Х. А.ев взели решение
възстановените земеделски имота да останат в собственост на единствения син – В., за да
можел той да се разпорежда с имотите както намери за добре, включително и да ги продава,
като всички наследници му дА. пълномощни, включително и тези, които били в Турция.
Заявяват, че от стопанската 1995 г. В. Х.ов започнал да ги владее за себе си, със
съзнанието, че бил собственик на целите имоти, и като собственик само той ги давал за
обработка в кооперацията в с. Живково, в продължение на повече от 15 години, като
единствено той получавал цялата рента. За всички тези години, никой от останА.те
наследници - нито С. до смъртта си през 2016 г., нито наследниците й след това, нито пък С.,
или пък наследниците на Севда до 2024 г. - когато била подадена исковата молба, никой от
тях не били търсили нито пари от продажба на имотите, нито от рента, защото знаели, че
тези имоти били на В.. Не само сестрите на В., но и техните деца и роднините знаели, че
целите ниви са на В. и че сестрите му му ги били отстъпили. През различните години, по
различни поводи, много пъти роднините се събирА., ходили си на гости и по повод на тези
ниви между тях никога не е имало никакви спорове, че собственик на целите ниви е В.,
3
както и никога роднините - ищци не били имА. и не били заявявА. към В. и съпругата му
каквито и да било претенции за дял от тези имоти, както и не били искА. делба на имотите,
както и не искА. пари за дела си.
В отговора се посочва, че В. Х.ов по време на брака си с Р. И. придобили по
давностно владение, процесните общо 3/5 ид. части от имотите, като същите били владяни
като свои, без прекъсване, явно, спокойно, повече от 10 години, в периода от началото на
стопанската 1995/1996 г. и до 10.11.2020 г. - когато бил издаден Констативния нотариален акт
№ 83/2020 г. на нотариус 716, като само по отношение на първите двама ищци, тя започнала
да тече от стопанската 1997/1998 г. Правният извод на нотариуса за съществуващото право
на собственост върху процесиите имоти, включващи и процесните ид. части се считал за
верен до доказване на противното, а доказателствената тежест при оспорване била на
оспорващия. Нотариусът в случая се бил основавал на представени пред него писмени
документи и чрез разпит на трима свидетели. Поради това нотариалният акт за собственост
по давност имал обвързваща доказателствена сила за третите лица, съда и ищците по делото.
Въз основа на издадения нотариален акт за собственост, първият и вторият ответник
като собственици се разпоредели с целите имоти, като са ги дарили на третия и четвърти
ответник. С оглед възприетите решения в съдебната практика посочения акт на дарение -
Нотариален акт № 84 /2020 г., обективирал желанието на ответниците да се разпореждат със
своето право на собственост върху недвижимите имоти, част от което било и предмет на
настоящото производство, което обосновавало у дарителите /първия и втория ответник/ и
нА.чието на намерението за своене. Това намерение било демонстрирано още с
предприемането на действия по снабдяването им с Констативен нотариален акт № 83/2020 г.
за собственост на имотите, респ. на процесните общо 3/5 ид. части по давност, като
прехвърлителите са си били запазили правото на ползване на целите имоти и същото
продължавало и към датата на завеждане на делото - 13.12.2024 г.
Третия и четвърти ответник, били вА.дни собственици на целите имоти, включително
и на процесните - общо 3/5 ид. части от всеки от тях, тъй като ги били придобили от
собствениците им - от родителите си В. и Р. по дарението, обективирано в Нотариален акт №
84/2020 г. на нотариус 716 на НК.
Твърдят, че от началото на стопанската 1995/1996 г. В. Х. започнал да владее за себе
си целите имоти като манифестирал пред преките наследници на общия наследодател, а след
1997 г. и пред наследниците на Севда Х.а - Е. и Наджиля, които били в България,
намерението си да свои изцяло имотите като собствени, чрез действия, изразяващи се във
сключване единствено и само от свое име и за своя сметка на договори за наем с целите
имоти, ползване на цялата рента от тях като собствена за период повече от десет години.
Освен това, извършил действия, с които бил обективирал спрямо останА.те съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си, той довел до знанието им
намерението си да свои имотите изцяло, и ги уведомил за това, като не бил оставил у тях
съмнение за новото си субективно отношение към имотите, на което те нито се били
противопоставили, нито пък са били търсили дял.
Заявяват, че сключената през 2011 г. аренда от В. Хюсренов, била в качеството му на
собственик на целите ниви, включително и на процесните общо 3/5 ид. части от всяка от тях,
които идеални части към датата на сключването на арендата вече били негова собственост,
придобити на основание изтекла в негова полза, придобивна давност - текла повече от десет
години - от стопанската 1995/1996 г.
Излагат, че още към 2011 г. Седрие Х. била загубила собствеността върху
претендираната от нея 1/5 ид. част от имотите, като същата по давност вече била придобита
от В. Х.. С. Я. била загубила собствеността си върху наследствената си 1/5 ид. част от
процесните имоти, като същата по давност вече била придобита от В. Х., поради което и 1/5
ид. част от процесиите имоти към момента на смъртта й не били в наследствената й маса.
Н., Ф. и Х. Я., дори и да били получили в наследство от майка си С. Я. процесните общо 1/5
4
идеални части от имотите, като чужди граждани - турски граждани, след изтичане на
законовите срокове, които към момента на завеждане на делото били изтекли, не можели да
притежават земеделска земя в България. Давността в полза на В. и съпругата му спрямо
първите двама ищци - Е. и Наджиля /наследници на сестрата Севда/ за претендираните от
тях за всеки по 1/10 ид. части от имотите започнала да тече от началото на стопанската
1997/1998 г., като владението от В. за себе си на целите имоти било с тяхно знание и без
противопоставянето им, като това владение продължило явно, и необезпокоявано до датата
на завеждане на делото - повече от двадесет години.
С оглед на всичко изложено молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
В проведените по делото съдебни заседания, ответниците В. Х. А. и Р. И. А., редовно
призовани, не се явяват лично, а изпращат упълномощен представител – адв. С. Г. от ШАК,
като поддържа изцяло депозирания отговор. В съдебно заседание моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли исковете. В представени по делото писмени бележки излага
конкретни мотиви в тази насока.
В проведените по делото съдебни заседания, ответниците Х. В. Х. и С. В. Т., редовно
призовани, не се явяват лично, а изпращат упълномощен представител – адв. Б. З. от ШАК,
като поддържа изцяло депозирания отговор. В съдебно заседание моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли исковете. В представени по делото писмени бележки излага
конкретни мотиви в тази насока
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото Удостоверение за идентичност на лице с различни имена
изх. № 109/21.11.2024 г., издадено от Кметство Живково, общ. Хитрино, обл. Шумен е
видно, че Х. А.ев СА.мов и Х. А. Селимов са имена на едно и също лице с ЕГН **********.
Видно от приложеното по делото Удостоверения за наследници изх. № 106/20.11.2024
г. и Изх. № 22/30.01.2020 г., издадени от Кметство Живково, общ. Хитрино, обл. Шумен е, че
общия наследодател Х. А.ев СА.мов, ЕГН ********** е починал на 24.02.1985 г., като е
оставил преки наследници следните лица: Айше Хамид СА.м, ЕГН ********** – съпруга
/починала на 12.06.1995 г./, Севда Х.а Силянова, ЕГН ********** – дъщеря /починала на
03.09.1997 г./, С. Х. А., родена 1932 г. – дъщеря, Фадлия Х. Селим, ЕГН ********** –
дъщеря, В. Х. А., ЕГН ********** – син и С. Х. А., родена 1928 г. - дъщеря. От същото
Удостоверение е видно, че Севда Х.а Силянова, ЕГН **********, починала на 03.09.1997 г. е
оставила за наследници Е. З. М., ЕГН ********** – син и Н. З. Р., ЕГН ********** – дъщеря,
съответно първия и втория ищец по делото.
Видно от Декларация за гражданство Документ № А/760, С., дъщеря на Айше и
Хюсрев, родена 1928 г. е напуснала РБългария на 22.05.1951 г. със семейството си.
Придобила е турско гражданство, като е приела за ползване фамилното име „Я.“. От
представения заверен препис на Мотивирано решение № 2017/17 на 1-ви Граждански съд,
Айдън, РТурция, постановено по дело № 2017/31, С. Я., починала на 22.12.2016 г. и е
оставила като е оставила за свои преки наследници следните лица: Х. Я., роден на
01.07.1948 г. – син, Ф. Я., роден на 03.06.1957 г. – син и Н. Я., роден на 20.07.1960 г. – син,
съответно третият, четвъртият и петият ищец по делото.
От приложеното по делото Решение № 18/25.01.1993 г. за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село
Живково, община Хитрино, издадено от Общинска Поземлена комисия Гара Хитрино е
видно, че Общинска Поземлена комисия е възстановила правото на собственост на
наследниците на Хюсрев А. Селимов съгласно плана за земеразделяне на следните
земеделски земи, намиращи се в землището на село Живково и представляващи: 1. Имот №
14002 с площ 18 дка в местността „Бел Юстю“, същият имот с идентификатор 29341.14.2 и
площ 18.003 дка по одобрената КККР на с. Живково, при граници: № 14003, № 35, № 14001
5
и № 45; 2. Имот № 31005 с площ 11 дка в местността „Карач дере“, същият имот с
идентификатор 29341.31.5 и с площ 11.001 дка по одобрената КККР на с. Живково, при
граници: № 31004, № 31003, № 125, № 31006, № 102; 3. Имот № 45018 с площ 45.100 дка в
местността „Пътраклък“, същият имот с идентификатор 29321.45.18 и с площ 45.080 дка по
одобрената КККР на с. Живково, при граници: № 45017, № 152, № 45019, № 45002, № 45003
и № 45004.
От приложения като писмено доказателство по делото Договор за аренда, акт № 164,
т. IХ, рег. № 321/2011 г. на Службата по вписванията гр. Шумен е видно, че на 12.08.2011 г. е
сключен договор за аренда между В. Х. А., ЕГН **********, в качеството на арендодател и
ЗК „Житен клас“ с. Живково, общ. Хитрино, обл. Шумен, с БУЛСТАТ *********,
представлявано от Хюсеин Мехмед Хюсеин, с ЕГН **********, в качеството на арендатор,
като процесните три броя ниви са отдадени под аренда на арендатора ЗК „Житен клас“ с.
Живково, за срок до 30.09.2018 г.
От приложената по делото служебна бележка с Изх. № 4/23.01.2025 г., издадена от ЗК
„Житен клас“ с. Живково става ясно, че в периода от 1995 г. до 2020 г., нивите в с. Живково,
възстановени на Х. А. Селимов са били обработвани от посочената кооперация, като
договорите за това са сключвани от ответника В. Х. А. и единствено той е получавал
рентата.
От приложената по делото служебна бележка с Изх. № 5/23.01.2025 г., издадена от ЗК
„Житен клас“ с. Живково е видно, че в периода от 2021 г. до 2024 г. за нивите в с. Живково –
ПИ 29341.45.18, ПИ 29341.31 и ПИ 29341.14.2, има сключени договори за наем и рентата е
изплатена на ответника В. Х. А. с цел да ги предаде на ответниците Х. В. Х., ЕГН
********** и С. Т., ЕГН **********.
От приложения по делото Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти
придобити по давност № 83, т. III, рег. № 7405, дело № 427 от 10.11.2020 г. на нотариус
Христина Иванова - Табакова с рег. № 716 от НК, с район на действие – Районен съд –
Шумен се установява, че по силата на извършена обстоятелствена проверка лицето В. Х. А.,
ЕГН ********** е признат за собственик по давностно владение на процесните недвижими
имоти в землището на с. Живково, общ. Хитрино, обл. Шумен, а именно: поземлен имот с
идентификатор 29341.45.18, с площ 45 080 кв. м., в местност „Пътраклък“; поземлен имот с
идентификатор 29341.31.5, с площ 11 001 кв.м., в местност „Карач дере“ и поземлен имот с
идентификатор 29 341.14.2, с площ 1800 кв.м., в местност „Бел юстю“.
Видно от приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижими имоти –
земеделски земи между роднини по права линия, при запазено пожизнено право на ползване
№ 84, т. III, рег. № 7406, дело № 428 от 10.11.2020 г. на нотариус Христина Иванова -
Табакова с рег. № 716 от НК, с район на действие – Районен съд – Шумен, на същата дата
първите двама ответници по делото – В. Х. А., ЕГН ********** и Р. И. А., ЕГН **********
дарили на Х. В. Х., ЕГН ********** и С. В. Т., ЕГН **********, съответно третия и
четвъртия ответник по делото, процесните недвижими имоти, описани по-горе.
От представената по делото скица на поземления имот № 15-1197274-22.11.2024 г.,
издадена от Служба по геодезия, картогР.я и кадастър – гр. Шумен се установява, че
поземлен имот с идентификатор 29341.14.2, находящ се в местност „Бел юстю“ на с.
Живково, обл. Шумен е с площ – 18 003 кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята - трета, при съседи:
29341.14.35, 29341.14.3, 29341.12.116 и 29341.14.1.
От представената по делото скица на поземления имот № 15-1197275-22.11.2024 г.,
издадена от Служба по геодезия, картогР.я и кадастър – гр. Шумен се установява, че
поземлен имот с идентификатор 29341.31.52, находящ се в местност „Карач дере“ на с.
Живково, обл. Шумен е с площ – 11 001 кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята - четвърта, при съседи:
29341.31.12, 29341.31.13, 29341.31.14, 29341.31.102, 29341.31.6, 29341.31.125 и 29341.31.3.
6
От представената по делото скица на поземления имот № 15-1197276-22.11.2024 г.,
издадена от Служба по геодезия, картогР.я и кадастър – гр. Шумен се установява, че
поземлен имот с идентификатор 29341.45.18, находящ се в местност „Пътраклък“ на с.
Живково, обл. Шумен е с площ – 45 080 кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята - трета, при съседи:
29341.45.39, 29341.45.40, 29341.47.152, 29341.46.152, 29341.45.24, 29341.45.4, 29341.45.3,
29341.45.2 и 29341.45.38.
Видно от Удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към
ЗМДТ изх. № **********/ 06.01.2025 г., издадено от Община Хитрино, данъчната оценка на
имотите, предмет на настоящото дело са както следва: Нива с идентификатор 29341.31.5, с
площ 11 001 кв.м. – 1 135.30 лв.; Нива с идентификатор 29341.14.2, с площ 18 003 кв.м. – 2
381.80 лв. и Нива с идентификатор 29341.45.18, с площ 45 080 кв.м. – 5301.40 лв.
От представеното по делото Пълномощно с нотариална заверка на подписа с дата
08.09.1993 г. от Айше Хамид СА.м - съпруга на наследодателя Х. А.ев СА.мов, починала на
12.06.1995 г., е видно, че последната упълномощава ответника В. Х. А. с право да я
представлява по повод на процесните земеделски земи, включително да ги прехвърли сам на
себе си.
От приложеното по делото Пълномощно с нотариална заверка на подписа с дата
24.09.1993 г. от Фадлие Кайя става ясно, че последната упълномощава ответника В. Х. А. с
право да я представлява по повод на процесните земеделски земи, включително да ги
прехвърли сам на себе си.
От представеното по делото Пълномощно с нотариална заверка на подписа с дата
20.01.1992 г. от С. Иълмаз /С. Х. А./ - шестата ищца по делото е видно, че С. Иълмаз
упълномощава брат си - ответника В. Х. А., който живее в България само да я представлява
с право да регистрира наследствените имоти на нейно име /на упълномощителката/,
включително да продаде изцяло или на части недвижимото имущество и да получи сумата.
От приложеното по делото Пълномощно с нотариална заверка на подписа с дата
17.03.1993 г. от С. Я. става ясно, че последната упълномощава ответника В. Х. А.ев с право
да я представлява по повод на процесните земеделски земи, включително да ги използва и да
плаща данъците.
От представеното по делото Пълномощно с нотариална заверка на подписа с дата от
08.01.1992 г. от Селвер Ългън, родена на 21.01.1930 г., починала на 03.09.1997 г. е видно, че
последната също упълномощава брат си - ответника В. Х. А. само да получи наследството й,
като направи необходимите постъпки, да получи нотариален акт за дяловете и да ползва тези
земи, като плаща данъците им.
От представените по делото снимки за родови срещи на ищците и ответниците през
2012 г., 2013 г., 2018 г. и 2022 г., се установява нА.чието на близки отношения между
посочените лица през периода 2012 г. – 2022 г.
По делото са представени справки относно задграничните пътувания на ищците Е. З.
М., Н. З. Р., Н. Я., Ф. Я., Х. Я. и С. Й. от които става ясно, че ищците Е. З. М., Н. З. Р. през
периода от 01.02.2015 г. – 23.04.2025 г. многогократно /около 10 пъти/ са пътувА. до
РБългария, а ищците Н. Я., Ф. Я., Х. Я. и С. Й. не са посещавА. РБългария в посочения
период.
По делото са разпитани и свидетели, водени от ищците и ответниците. От
показанията на свидетелката Бистра Стефанова М.а /съпруга на ищеца Е. З. М./ се
установява, че ответника В. А. няколко години след изселването им в РТурция през 1989 г. ги
посетил, като на тях и свекърва й им казал, че иска да обработват процесните земеделски
земи временно, както и че не е присъствала на разговор между съпруга й и ответника В. А.
във връзка с въпроса, че ответника В. А. иска да е собственик на всички наследствени земи
и че иска да присвои земите. Свидетелката сочи също, че няколко пъти, когато ищците са
идвА. в България, ответникът В. Х. А. или е отклонявал разговора или е избягвал срещи,
7
особено когато е разбрал, че търсят наследствените си квоти от земеделските земи. На
30.01.2020 г. ищците се снабдили с удостоверение за наследници на общия наследодател /Х.
А.ев СА.мов/ за да започнат дело против ответника, което не могло да стане поради Ковид-
епидемията и затрудненото придвижване от Турция в България. Излага, че преди една-две
години научили, че ответника В. А. прехвърлил техните наследствени земи на дъщеря си и
на сина си.
От показанията на свидетелката Зелиха Басри Ибрям, приятелка на ответницата С. Т.,
се установява, че от години знаела, че ответника В. А. има 70 дка наследствени ниви, като от
дете си мислила, че са негови, понеже той получавал рентата, като не й било известно
другите наследници на Х. да са посещавА. кооперацията в с. Живково и да са получавА.
рента.
От показанията на свидетелят Ерол Рахим СА.м, бивш колега на ответника В. А. в
кооперацията в с. Живково, се установява, че ответникът В. А. имал 70 дка ниви в три
различни местности в с. Живково, които кооперацията обработвала, а той получавал рента,
като не знаел по какъв начин са придобити процесните земи. Не е чувал за процесните ниви
да е имало спор между В. и сестрите му, както и друг да е получавал рента за процесните
земи.
От показанията на свидетелката Елис Бехчет Оздаш, близка роднина на страните,
дъщеря на ответницата С. В. Т., се установява, че процесните земи били на дядо й –
ответника В. А. до 2020 г., а след това на майка й – ответницата С. Т. и вуйчо й – ответника
Х. Веселинов Х.. Знаела, че нивите се намират в землището на с. Живково, като били дадени
в кооперацията и дядо й В. получавал рентата. Не е присъствала на разговори между дядо й
и сестрите му за процесните ниви, с изключение на разговор по телефона през 2020 г. между
дядо й В. и сестра му С. и чула как дядо й й казал, че нивите са негови. След този разговор
не са се влошили отношенията между тях. Дядо й й споделил, че има пълномощни от
сестрите си, които била виждала, за да използва земите, да взема рентата и да вземе
процесните земи за себе си.
Съдът дава вяра на така събраните гласни доказателства, тъй като показанията на
свидетелите са ясни, взаимно и вътрешно непротиворечиви, последователни и почиват на
техни преки наблюдения на фактите, за които свидетелстват, а от друга страна
кореспондират с другите, събрани по делото гласни и писмени доказателства, поради което
за съда не съществува съмнение в тяхната непредубеденост и безпристрастност.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест ищците
следва при условията на пълно и главно доказване да установят, че са придобили право на
собственост върху процесните недвижими имоти на соченото от тях основание. В тежест на
ответниците е да установят, че те се явява собственици на спорните недвижими имоти на
соченото от тях основание.
Право на собственост, според разпоредбата на чл. 77 от ЗС, се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
От представените документи се доказва и не се спори между страните, че същите са
правоприемници на Х. А.ев СА.мов, оставил за наследници след смъртта си преживяла
съпруга – Айше Хамид СА.м и децата си С. Х. А., Севда Х.а Силянова, С. Х. А. /С. Й./-
шестият ищец по делото, Фадлия Х. Селим и В. Х. А. – първия ответник по делото. След
смъртта си Севда Х.а Силянова е оставила за наследници децата си Е. З. М. и Н. З. Р.,
съответно първия и втория ищец по делото. След смъртта си С. Х. А. /С. Я./ е оставила за
свои преки наследници децата си Х. Я., Ф. Я. и Н. Я., съответно третият, четвъртият и
петият ищец по делото.
Не се спори между страните, както е посочено и в исковата молба, че последните
8
четирима ищци са турски граждани и живеят постоянно в Турция.
От документите по делото се установи също и не се спори, че собствеността на
ищците произтича от имащото конститутивен характер Решение № 18/25.01.1993 г. за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землището на село Живково, община Хитрино, издадено от Общинска
Поземлена комисия Гара Хитрино, с което Общинска Поземлена комисия е възстановила
правото на собственост на наследниците на Хюсрев А. Селимов върху земеделските земи,
намиращи се в землището на село Живково и представляващи: 1. Имот № 14002 с площ 18
дка в местността „Бел Юстю“, същият имот с идентификатор 29341.14.2 и площ 18.003 дка
по одобрената КККР на с. Живково, при граници: № 14003, № 35, № 14001 и № 45; 2. Имот
№ 31005 с площ 11 дка в местността „Карач дере“, същият имот с идентификатор 29341.31.5
и с площ 11.001 дка по одобрената КККР на с. Живково, при граници: № 31004, № 31003, №
125, № 31006, № 102; 3. Имот № 45018 с площ 45.100 дка в местността „Пътраклък“, същият
имот с идентификатор 29321.45.18 и с площ 45.080 дка по одобрената КККР на с. Живково,
при граници: № 45017, № 152, № 45019, № 45002, № 45003 и № 45004, както и по
наследство от преките наследници на Х. А. Селимов при условията на чл. 5, ал. 1 от ЗН.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН, децата наследяват равни части, което
означава, че всяко от петте деца на общия наследодателя Х. А.ев СА.мов, респ. след смъртта
на неговата съпруга Айше Хамид Селим, е получило като краен резултат в собственост по
1/5 ид. част от наследствените имоти, описани по-горе, като след смъртта на Севда Х.а
Силянова и С. Х. А. /С. Я./ техните идеални части са преминА. по наследство у техните
законни наследници.
Следователно от процесиите имоти ищцата С. Иълмаз /С. Х. А./ притежава 1/5 ид.
част, ищците Е. З. М. и Н. З. Р. - по 1/10 ид. част, ищците Н. Я., Ф. Я. и Х. Я. - по 1/15 ид.
част, Фадлия Пюсреф Селим, която не е страна в делото - 1/5 ид. част и ответникът В. Х. А. -
също 1/5 ид. част.
Досежно квотите на страните, видно от изявленията им, същите не спорят.
Основният спор между страните е дА. първия ответник В. Х. А., съответно неговата
съпруга – втория ответник Р. И. А. /по правилото на чл. 21 от СК за СИО/ са придобили
собствените на ищците 3/5 ид. части от процесните имоти по давност, която е започнала да
тече от 1995 г., каквото възражение е направено с отговора на исковата молба.
По този повод, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 79 и сл. от ЗС и трайно установената съдебна практика,
давността е оригинерен способ за придобиване на право на собственост или ограничено
вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на
определен в закона период от време. Съгласно нормата на чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя с намерение за своене на вещта. За придобиването по давност е
необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот. Фактическият състав на
придобивната давност се характеризира с два кумулативно изискуеми елемента - изтичане
на законно определен период от време и извършване на дейност на фактическо господство
върху определен имот, с намерение да се свои. В чл. 69 от ЗС е установена презумпцията, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Чл. 81 от ЗС
предвижда, че с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца,
давността се прекъсва, а чл. 83 от същия закон презюмира, че който докаже, че е владял в
различно време, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.
Като елемент от придобивната давност, владението трябва да е постоянно, непрекъснато,
спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и
поддържано по скрит начин/, несъмнително /да се установи, че действително се упражнява
фактическа власт с намерение за своене /, да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. За придобиване на имота по
9
давност не е достатъчно държателят да го ползва според неговото предназначение, да го
поддържа, да го преотстъпва на трети лица и да събира плодовете от него, за да се приеме, че
упражнява фактическа власт с намерение за своене. За да се придобие имота по давност е
необходимо намерението за своене на държателя да бъде противопоставено по категоричен
начин, чрез действия, които демонстрират отричане на чужди права върху вещта.
Действията, с които се демонстрира намерение за своене следва по категоричен начин да
отричат правата на третите лица, да сочат на намерение за своене на имота и да са достигнА.
до знанието на собственика, т. е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на
пълноправен индивидуален собственик на имота. Знанието на собственика следва да е
доказано по категоричен начин, като инициативата за създаването му като субективен
елемент трябва да изхожда от владеещия несобственик, който е длъжен да афишира
намерението си да свои вещта по несъмнен начин, дори и при проявена от титуляра на
вещното право незаинтересованост към нея. В противен случай, при липса на знание у
собственика, дори и обективирано пред други, владението в определен срок от време,
съпроводено с намерение да се свои, не поражда право на собственост за владеещия
несобственик. Веднъж придобито, владението продължава, докато не се изгуби. Временната
невъзможност на владелеца да упражнява фактическа власт върху вещта, без някой друг да е
установил владение върху нея, не води до изгубване на владението. При нА.чие на
възведено възражение за придобиване на имот по давност, съдът може служебно да се
произнася по прекъсването или спирането на придобивния давностен срок. Основанията за
спиране или прекъсване на давностните срокове са установени със закон и се прилагат както
за погасителната, така и за придобивната давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г., ОСГК на
ВКС, презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с
оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти,
без оглед на това дА. притежават или не права на собственост върху една и съща вещ.
Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността
за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това,
което обикновено става, е формулирано заключение за нА.чие на неизвестен факт, а именно
субективния признак на владението /animus domini/- намерението да се държи вещта като
своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението/corpus/ -
упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и
еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом
като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и
предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции,
доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.
Според правната теория владението е факт, а не право. То е фактическо състояние за разлика
от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на правото на собственост.
Собствеността дава на собственика право да упражнява фактическа власт върху вещта, т. е.
да я владее, независимо от намерението му. Същото е положението и при съсобствениците.
При съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две или
повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ.
идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт
върху общата вещ като се съобразява с правата на останА.те. Независимо от вида на
правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от който произтича
съсобствеността, е нА.це съвладение като правомощие, т. е. упражняването на фактическата
власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите
идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от
съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в
10
зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и
чужда идеална част от нея. Ако се предполага, че който има фактическа власт върху една
изцяло чужда вещ, я държи като собствена, то на още по-силно основание това се
предполага и за идеалните части от нея. Фактическа власт без право на собственост върху
една вещ може да се упражнява от две или повече лица и тогава е нА.це съвладение. То е
разновидност на владението и за него се прилагат общите разпоредби. При съвладение по
смисъла на чл. 68 от ЗС трябва да са нА.це и двата признака на владението. Тогава
фактическата власт се упражнява едновременно от две или повече лица, които държат вещта
заедно като своя, а за всеки един от тях владението има самостоятелно действие. В случаите
на съвладение всяко от лицата, които го придобиват, трябва да има намерение да държи
вещта като своя обща заедно с останА.те. Това намерение следва да е нА.це при
установяването на фактическата власт. Презумпцията на чл. 69 от ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото
на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява
фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останА.те. Това може
да стане било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот,
било като отнеме владението на останА.те съсобственици и не ги допуска да го ползват
съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо
владението на останА.те, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл. 79 от ЗС.
Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и
съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останА.те съсобственици и презумпцията се
счита за оборена. Ето защо самото обективно съществуване на съсобственост и нА.чието на
изрична правна уредба на вътрешните отношения в хипотезата на съпритежание на право на
собственост във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ - чл. 30 –
чл. 32 от ЗС, не може да обоснове извод за оборване презумпцията на чл. 69 от ЗС. Такъв
може да се направи само ако се докаже, че основанието на което е придобито владението
върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се държат като собствени.
Правното основание за възникване на съсобствеността е различно от основанието, на което
започва съвладението. Под правно основание се разбира акт, с който се прехвърля или
учредява право на собственост. Фактическата власт, включително и при съсобствениците, по
отношение на чуждите идеални части, не винаги се придобива на правно основание.
Начините за придобиване и изгубване на владение са изследвани подробно в теорията и
практиката, но те са различни от тези за придобиване и изгубване на вещни права,
независимо от връзката между тях. Понякога придобиването на вещни права и нА.чието на
съсобственост не е свързано с придобиването на фактическата власт върху вещта. След като
владението е фактическо състояние, то не би могло да има легално определяне на
основанията за възникването му. В закона се урежда придобиването и изгубването на права,
а не и на факти. Възможни са различни хипотези, при които един от владелците упражнява
фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният критерий е по какъв начин е
започнало владението. Има случаи на частно правоприемство - когато на две лица е
прехвърлено /възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е предадено
владението върху един имот като впоследствие въз основа на вътрешните им отношения
само един от приобретателите остава там. Тогава следва да се приеме, че съвладението
продължава като последният владее своята идеална част и същевременно държи идеалната
част на другия приобретател. Той е съсобственик и съвладелец. Подобни са случаите при
наследяването като общо правоприемство. Владението е част от имуществото на
наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право,
11
независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Различна е хипотезата, при
която правото на собственост се прехвърля по производен начин без прехвърлителят да е
собственик на целия имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на
приобретателя. В този случай последният е станал съсобственик с притежателя на останА.те
идеални части, но като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на
правата на праводателя/ е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на
основание, което изключва владението на другия съсобственик. Затова той е съсобственик и
владелец на целия общ имот. Самостоятелно е владението и когато още при установяване
фактическата власт върху имота единият от съсобствениците е отнел владението на
останА.те и е останал единствен владелец. Ето защо намерението му да държи имота като
свой се предполага. Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и
основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат
най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дА.
упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва
намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал
да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останА.те. В този смисъл от съществено значение при всеки конкретен спор е дА. е
установено нА.чие на съсобственост и съвладение или има един единствен владелец на
целия съсобствен имот. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дА. той владее изключително за себе
си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останА.те съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да
се счита оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останА.те съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от
вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останА.те съсобственици. Завладяването
частите на останА.те и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да
бъдат доказани. Последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и
когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с
намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на
останА.те.
В конкретната хипотеза от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установи, че ответникът В. Х. А. е упражнявал фактическа власт върху
процесните наследствени земеделски земи от началото на стопанската 1995/1996 година въз
основа на учредената му с пълномощни, изготвени от останА.те съсобственици,
представителна власт, както и че е със знанието и съгласието на праводателя на ищците и
тях самите, без да бъде обезпокояван или спрямо него да са били предявявани претенции. Не
се доказа обаче, че ответникът В. Х. А. е установил фактическа власт върху имотите със
съзнанието, че е техен едноличен владелец, респ. че впоследствие е демонстрирал по
недвусмислен начин пред останА.те съсобственици, че е започнал да владее като свои и
техните идеални части, отричайки и отблъсквайки правата им. От представените по делото
12
пълномощни с нотариална заверка на подписа, се установява, че ответникът В. А. е получил
право да ползва наследствените земи. Действително от представеното по делото
Пълномощно с нотариална заверка на подписа с дата 08.09.1993 г. от Айше Хамид СА.м -
съпруга на наследодателя Х. А.ев СА.мов, починала на 12.06.1995 г., става ясно, че Айше
СА.м упълномощава ответника В. Х. А. с право да я представлява по повод на процесиите
земеделски земи, включително да ги прехвърли сам на себе си. До смъртта на
упълномощителката Айше СА.м обаче такова прехвърляне не е било извършено, поради
което със смъртта на последната пълномощното се счита прекратено, а нейните вещни права
върху земите се наследяват по равно от всички наследници, между които и ищците, като
същите не са обвързани от правата, които тя е дала на ответника В. Х. А. с това
пълномощно. Освен това, от датата на упълномощаването до смъртта на
упълномощителката са изминА. по-малко от три години, поради което ответникът В. А. не
може да се позовава от субективна страна на анимус при владеене на имотите за сметка на
ищците, като наследници на Айше Хамид СА.м, а след нейната смърт те не са потвърдили
дадените от нея права. От представеното по делото Пълномощно с нотариална заверка на
подписа с дата 20.01.1992 г. от ищцата по делото С. Иълмаз /С. Х. А./ се установява, че С.
Иълмаз упълномощава брат си - ответника В. Х. А., който живее в България само да я
представлява с право да регистрира наследствените имоти на нейно име /на
упълномощителката/, включително да продаде изцяло или на части недвижимото имущество
и да получи сумата. В посоченото пълномощно обаче липсва правомощие да договаря сам
със себе като продаде имотите на себе си, правомощие, което съгласно чл. 38 от ЗЗД трябва
да бъде дадено изрично, ако упълномощителката имаше такова намерение. От текста на това
пълномощно не следва, че отношенията помежду им са уредени в смисъл, че
упълномощителката се дезинтересира от наследството и че не желае да ползва облаги от
него. Ирелевантно е възражението на ответниците, че упълномощителката желаела да
упълномощи брат си с право да договаря сам със себе си, но поради особеностите на
турските закони /пълномощното е заверено в Турция/, това не било осъществено. Този довод
представлява единствено недоказано твърдение. Освен това, дори нА.чието на такъв текст
не обуславя владение за себе си, а единствено облигационни представителни права за
разпореждане. На следващо място, от представеното по делото Пълномощно с нотариална
заверка на подписа с дата от 08.01.1992г. от Селвер Ългън, родена на 21.01.1930 г., починала
на 03.09.1997 г., се установява, че упълномощителка Селвер Ългън също упълномощава брат
си - ответника В. Х. А. само да получи наследството й, като направи необходимите
постъпки, да получи нотариален акт за дяловете и да ползва тези земи, като плаща данъците
им. Освен, че в пълномощното липсва правомощие, от което да се направи извод за нА.чие
на субективния елемент на придобивната давност, упълномощеният е имал правата по това
пълномощно по-малко от седем години, поради което ответникът В. А. не може да се
позовава на давност. Съответно след смъртта на упълномощителка, правата върху нейните
идеални части от земите са преминала в нейния съпруг З. и ищците Е. З. М. и Н. З. Р., а след
смъртта на З. през 2010 г. само в двамата ищци, които не са давА. никакви права на
ответника В. Х. А. върху наследствените земи. От представеното по делото Пълномощно с
нотариална заверка на подписа с дата от 17.03.1992 г. от С. Я. /С. Х. А./, родена на
21.01.1930 г., починала на 03.09.1997 г., става ясно, че упълномощителка С. Я. също
упълномощава брат си - ответника В. Х. А. само да получи наследственото недвижимо
имущество като я подписва на всички документи, да ползва тези земи и да плаща данъците.
В пълномощното липсва правомощие, от което да се направи извод за нА.чие на
субективния елемент на придобивната давност за ответника или признаци на споразумение,
по което упълномощителката се дезинтересира от наследството, поради което това
пълномощно въобще не указва на съгласие на упълномощителката брат й - ответникът В. Х.
А. да присвои земите за себе си. Съответно след смъртта на упълномощителка, правата
върху нейните идеални части от земите са преминала в нейните деца - ищците Н. Я., Ф. Я. и
13
Х. Я., които не са давА. никакви права на ответника В. Х. А. върху наследствените земи.
Следователно от посочените по-горе пълномощни се налага извода, че ответникът В. Х. А. е
получил право да ползва земите, което съответства на постигната договореност по
облигационен договор с признаци на договор за заем за послужване, т. е. получил е
държането на наследствените квоти на ищците и е сключвал договор за аренда въз основа на
тези права, поне докато са били живи наследодателите на ищците. Безспорно е, че в периода
2011 г. – 2018 г. наследствените земи са били предоставени за ползване и обработка на ЗК
„Житен клас“ с. Живково с Договор за аренда, акт № 164, т. IX, рег. № 321/2011 г. на Служба
по вписванията гр. Шумен, като договорът действително е бил сключен от името на
ответника В. Х. А., но при действието на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, който в тогавашната му
редакция е давал възможност договорите за аренда да се сключват от всеки от
съсобствениците на земеделските земи, независимо от притежаваната идеална част в
съсобствеността. Безспорно е също така, че в периода от 1995 г. до 2024 г., ответникът В. Х.
А. единствено той е получавал рентата от нивите в с. Живково, възстановени на Х. А.
Селимов. Това обаче не е достатъчно да се приеме, че той и съпругата му са започнА. да
упражняват фактическа власт върху процесните земи на основание, което изключва
владението на останА.те съсобственици. Както бе посочено по-горе, от учредената на
ответника В. Х. А. с процесните пълномощни представителна власт следва, че той е
получил право да ползва наследствените земи, т. е. и притежаваните от ищците
наследствени части. Доколкото обаче не е договорено това да става възмездно, възникнА.те
отношения между страните при реА.зацията на правата по пълномощното съответстват на
състава на облигационния договор - заем за послужване. Независимо какви са били
мотивите на страните, волята им е ясна - ответникът В. А. само да ползва земите, което
ползване има облигационен характер и обуславя от правна гледна точка само държане, което
не може да бъде владение по смисъла на чл. 79 от ЗС. Освен това, дори да приемем, че не е
нА.це възникнало облигационно държане на частите от имотите на ищците, предоставянето
на имотите по договор за аренда представлява единствено акт на управление на
съсобствените имоти или реА.зиране на облигационното право да ползва безвъзмездно
имотите по договор за заем за послужване, а не владение, даващо възможност да бъде
придобита собствеността по давност, в какъвто смисъл е доктрината и съдебната практика в
страната. В този смисъл Решение на ВКС по гр. дело № 763/2016 г., I г. о. ВКС.
Неотчитането и получаването на цялата рента от ответника В. Х. А. кореспондира с
дадените му права по посочените по-горе упълномощавания от ищците. Още повече
сключването на договор за аренда, както преди, така и след приемането на чл. 3, ал. 4 от
Закона за арендата в земеделието, съставлява управително действие по отношение на вещта
и само по себе си не може да обоснове извод за нА.чие на явно и несъмнено владение но
отношение на наследниците, несключили договора и неполучили паричната рента. В този
смисъл Решение № 8 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 5109/2013 г., II г. о. ВКС,
Решение № 161 от 02.12.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1073/2019 г., I г. о. ВКС и др.
От съществено значение е, че имотът е съсобствен по наследство и дори ответникът
да е осъществявал владение върху имота не е нА.це субективния елемент на придобивната
давност. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 от ЗС не се прилага в отношенията между
съсобственици, когато съсобствеността им произтича от наследяване. В този случай
сънаследникът е започнал да владее своята ид. част и държи вещта като обща - т. е. той е
държател на ид. части на останА.те наследници. За да се приеме, че този наследник е
установил владение и по отношение на чуждите наследствени части части, не е достатъчно
да е упражнена фактическа власт на целия недвижим имот, но е необходимо да са нА.це
установени факти на активно поведение, с каето се демонстрира, че упражняването на
собственически правомощия е в пълен обем, че с тях се демонстрира променено отношение
и превръщането на държането във владение за себе си. В този смисъл Решение № 204 от
14
11.01.2013 г. на ВКС по гр. дело № 272/2012 г., II г. о. ВКС, Решение № 566 от 21.06.2010 г.
на ВКС по гр. дело № 1053/2009 г., I г. о. ВКС и др. Ответникът В. А. не е демонстрирал
/обективирал/ спрямо останА.те наследници намерението си да владее техните идеални
части за себе си. Обстоятелството, че ищците не са търсили от ответника В. Х. А. отчет за
получената рента не означава, че ищците нямат претенции за собственост, както и по
никакъв начин не означава, че са се отказА. от наследството. Такъв отказ не е и правен по
предвидения в закона ред. Неполучаването на рентата е резултат от постигнатата
договореност с ответника В. Х. А. по силата на извършените упълномощавания за ползване
на земите без договорено плащане. Относно липсата на субективния елемент е показателно,
че дори след издаването на нотариален акт останА.те наследници не са били уведомени за
него, а са узнА. за това от трети лица, което доказва липсата на явност във владението, което
е задължителен елемент при придобиване на собственост по давност. В този смисъл са
показанията на свидетелката Бистра Стефанова М.а, която сочи, че няколко пъти, когато
ищците са идвА. в България, ответникът В. Х. А. или е отклонявал разговора или е избягвал
срещи, особено когато е разбрал, че търсят наследствените си квоти от земеделските земи.
На 30.01.2020 г. ищците се снабдили с удостоверение за наследници на общия наследодател
/Х. А.ев СА.мов/, за да започнат дело против ответника, което не могло да стане поради
Ковид-епидемията и затрудненото придвижване от Турция в България. Едва тогава
ответникът В. Х. А. е пристъпил и към снабдяване с Нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти придобити по давност № 83, т. III, рег. № 7405, дело № 427 от 10.11.2020 г.
на нотариус Христина Иванова - Табакова с рег. № 716 от НК. Липсват каквито и да е
доказателства ответникът В. А. изрично, категорично и недвусмислено да е демонстрирал,
че е обърнал държането на наследствените части от имотите на ищците във владение. От
страна на първите двама ответника по делото не е правено възражение за липса на
обективна възможност да бъде демонстрирана тази промяна. Действително за част от
ищците няма данни след 2015 г. да са влизА. в страната, но разпитаните свидетели, водени и
от двете страни, потвърждават, че имало срещи между страните и в РБългария и в РТурция.
За това свидетелстват и представените от ответниците общи снимки на страните по делото
от семейни и родови тържества. Следователно не имало причини ответникът В. А. да не е
можел в разговор или по друг начин да демонстрира собственическите си намерения. Освен
това, дори невлизането в страната на ищците Н. Я., Ф. Я., Х. Я. и С. Йелмаз, няма данни
това да не е било осъществено в периода 2013 г. – 2015 г., който е включен в десетгодишното
претендирано давностно владение на първия ответник, не обуславя невъзможност за
демонстриране на анимуса от страна на ответника В. Х. А.. След като последният е можел
да се снабди с пълномощно от техния наследодател, очевидно е съществувала връзка
помежду им, предвид и на близката родствена връзка, а такава е било осъществима и чрез
тези от сънаследниците, които са посещавА. България и са имА. срещи с ответника. В
случая обаче не се установи, че ответника В. Х. А. е превърнал държането на идеалните
части на ищците във владение, т. е. че е започнал да държи идеалните части от процесните
имоти на другите съсобственици за себе си с намерение да ги свои и това намерение е било
доведено до знанието на последните.
Ето защо, предвид гореизложеното презумцията на чл. 69 от ЗС следва да се счита за
оборена и ответника В. Х. А. не е придобил собствеността по сочения в Нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти придобити по давност № 83, т. III, рег. № 7405, дело №
427 от 10.11.2020 г. на нотариус Христина Иванова - Табакова с рег. № 716 от НК, с район на
действие – Районен съд – Шумен, оригинерен способ върху идеалните части на ищците, а
съответно ищците не са загубили собствеността си върху притежаваните по наследство
идеални части от процесните имоти.
Изложеното по-горе за ответника В. Х. А. важи и за съпругата му - втората ответница
Р. И. А., която по правилото на чл. 21 от СК за СИО е станала собственик привидно на
идеалните части на ищците от процесните имоти след снабдяването на ответника В. Х. А. с
15
процесния нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по давност.
Извършената последваща разпоредителна сделка по Нотариален акт за дарение на
недвижими имоти – земеделски земи между роднини по права линия, при запазено
пожизнено право на ползване № 84, т. III, рег. № 7406, дело № 428 от 10.11.2020 г. на
нотариус Христина Иванова - Табакова с рег. № 716 от НК, с район на действие – Районен
съд – Шумен, от ответниците В. Х. А. Р. И. А. на третия и четвъртия ответници - Х. В. Х. и
С. В. Т., с предмет притежаваните от ищците 3/5 ид. части от процесиите имоти,
представлява разпореждане е чужда собственост и въпреки, че тази сделка не е
недействителна, тя е непротивопоставима на ищците като действителни собственици на тези
идеални части от имотите.
Също така, съдът намира довода на процесуалните представители на ответниците, че
ищците Н. Я., Ф. Я., Х. Я. и С. Й. не можели да притежават собственост върху земеделски
земи съгласно чл. 3б от ЗСПЗЗ, за неоснователен. По смисъла на закона чуждите граждани
извън ЕС, които получат земеделска земя в наследство са длъжни в три годишен срок да я
прехвърлят на лица, които имат право да притежават такава земя. Това обаче не води до
загуба на собственост, а единствено до санкцията на закона, която предвижда, че след този
срок държавата може да изкупи тяхната собственост по цени, определени от Министерски
съвет. В този смисъл Решение на ВКС по гр. дело № 435/2012 г., II г. о., Решение № 286 от
02.02.2015 г. на ВКС по гр. дело № 3788/2014 г., I г. о. ВКС, Решение № 637 от 30.10.2024 г.
на ВКС по гр. дело № 1316/2023 г., I г. о. ВКС и др.
Предвид изложеното съдът намира предявената искова претенции за основателна,
поради което и същата следва да се уважи.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по т. дело № 3/2012 г.,
ОСГК на ВКС, при уважаване на иск за собственост с предмет установяване
принадлежността на същото това право, издадения констативен акт следва да се отмени.
Поради това и при този изход на делото, като основателно следва да се уважи и искането на
ищците по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на издадения в полза на първият ответник В. Х.
А. Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по давност № 83, т.
III, рег. № 7405, дело № 427 от 10.11.2020 г. на нотариус Христина Иванова - Табакова с рег.
№ 716 от НК, с район на действие – Районен съд – Шумен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, ответниците следва да
заплатят на ищците направените в производството разноски в общ размер на 2 104.00 лв., от
които 89.00 лв. - държавна такса, 10.00 лв. - вписване на искова молба, 5.00 лв. - такса за
съдебно удостоверение и 2 000.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
На страните следва да бъде посочено, че на основание чл. 115, ал. 1 от ЗС, вр. чл. 114,
ал. 1, б. „в” от ЗС, вр. чл. 112, б. „з”, вр. б.„а” от ЗС, настоящото решение, постановено по
вписана искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията гр. Шумен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Х. А., ЕГН **********; Р. И.
А., ЕГН **********; Х. В. Х., ЕГН ********** и С. В. Т., ЕГН ********** четиримата с
адрес: с. Живково, общ. Хитрино, ул. „***“ № 3, ЧЕ Е. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Нови пазар, ул. „***“, № 18; Н. З. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „***“, № 3, вх.
2, ет. 3, ап. 28; Н. Я., турски гражданин, с личен № 24994271918, адрес: Турция, гр.Айдън,
Гюзелхисар махалеси, ул. „*** № 49/3; Ф. Я., турски гражданин, с личен № 24997271854, с
адрес: Турция, гр. Айдън, Ефелер махалеси, ул. „Гюнебаки“ № 18/3/24; Х. Я., турски
гражданин, с личен № 25000271748, с адрес: Турция, гр. Айдън, Аднан Мендерес махалеси,
ул. „530“ № 6/18; С. Й. /С. Х. А./, турска гражданка, родена на 01.07.1932 г., с адрес: Турция,
16
гр. Истанбул, кв. Авджълар университеси, булевард „Фирузкьай“, Фирузконаклъ, К1, блок №
82, всичките със съдебен адрес: гр. Шумен, ***, № 113 чрез адв. Г. Г. Г. от ШАК, СА
СОБСТВЕНИЦИ както следва, а именно: Е. З. М., ЕГН **********, е собственик на 1/10
идеална част; Н. З. Р., ЕГН **********, е собственик на 1/10 идеална част; Н. Я., с личен
№ 24994271918, е собственик на 1/15 идеална част; Ф. Я., с личен № 24997271854, е
собственик на 1/15 идеална част; Х. Я., с личен № 25000271748, е собственик на 1/15
идеална част и С. Й. /С. Х. А./, родена на 01.07.1932 г., е собственик на 1/5 идеална част от
следните недвижими поземлени имоти в землището на с. Живково, община Хитрино, област
Шумен, както следва:
1. имот № 14002 с площ 18 дка в местността „Бел Юстю“, същият имот с
идентификатор 29341.14.2 и площ 18.003 дка по одобрената КККР на с. Живково;
2. имот № 31005 с площ 11 дка в местността „Карач дере“, същият имот с
идентификатор 29341.31.5 и с площ 11.001 дка по одобрената КККР на с. Живково;
3. имот № 45018 с площ 45.100 дка в местността ,Пътраклък“, същият имот с
идентификатор 29321.45.18 и с площ 45.080 дка по одобрената КККР на с. Живково.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти придобити по давност № 83, т. III, рег. № 7405, дело № 427 от 10.11.2020 г.
на нотариус Христина Иванова - Табакова с рег. № 716 от НК, с район на действие – Районен
съд – Шумен.
ОСЪЖДА В. Х. А., ЕГН ********** и Р. И. А., ЕГН **********, чрез адв. С. Г. от
ШАК и Х. В. Х., ЕГН ********** и С. В. Т., ЕГН **********, чрез адв. Б. З. от ШАК на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят на Е. З. М., ЕГН **********, Н. З. Р., ЕГН
**********, Н. Я., с личен № 24994271918, Ф. Я., с личен № 24997271854, Х. Я., с личен №
25000271748 и С. Й. /С. Х. А./, родена на 01.07.1932 г., чрез адв. Г. Г. от ШАК сумата от
2 104.00 лева /две хиляди сто и четири лева/, представляваща направени от тяхна страна
разноски.
На основание чл. 115, ал. 1 от ЗС, вр. чл. 114, ал. 1, б.„в” от ЗС, вр. чл. 112, б. „з”,
вр. б. „а” от Закона за собствеността, настоящото решение, след влизането му в сила,
следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията гр. Шумен по вписаната искова молба.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
17