Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 28.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл.
съдия Натали Генадиева
при участието на секретаря Виктория Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 1550 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 25.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 22955/ 2016 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 57 състав, е отхвърлен предявеният от „БДЖ- ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ“ ЕООД- гр. София- Поделение за товарни превози София /ЕИК ******/ срещу
Б.Д.П.
/ЕГН
**********/ иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ за присъждане
на сумата
112.92
лв.,
представляваща стойността на липса, за която е ангажирана имуществената
отговорност със Заповед № 13/ 09.03.2016 г.
Постъпила
е въззивна жалба от „БДЖ- ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ“ ЕООД- гр. София- Поделение за товарни превози София /ищец по делото/,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за присъждане на горепосочената сума, ведно със
законната лихва и разноските по делото.
Въззиваемата
страна Б.Д.П. /ответник по делото/- чрез особен
представител по чл.47 ГПК оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение
като правилно да бъде потвърдено.
Предявен е иск с
правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявения от „БДЖ- товарни превози“ ЕООД- гр. София- Поделение
за товарни превози София, иск по чл.207, ал.1, т.2 КТ като недоказан и
неоснователен- чл.272 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.203, ал.1 КТ работникът или служителят отговаря имуществено
съобразно правилата на глава Х от КТ за вредата, която е причинил на
работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си
задължения, а съгласно чл.207, ал.1, т.2 КТ работник или служител, на когото е
възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита
парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липса- в пълен
размер заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако
това не може да се установи- от деня на откриването на липсата.
Предмет
на предявения по делото осъдителен иск, основан на приложените от работодателя-
ищец Протокол № 1 от 25.01.2016 г. на Енергийната комисия при Локомотивно депо-
Дупница, Доклад на отдел „Превенция на посегателствата и анализ на риска“-
ППАР- „БДЖ- товарни превози“ ЕООД- с рег.№ 02-06-15/ 19.02.2016 г., и Заповед №
3/ 9.03.2016 г. на Директор на ПТП- София при „БДЖ- товарни превози“ ЕООД, е
ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника Б.П. за вреди от
липса, за които се твърди, че са причинени на ищцовото дружество „БДЖ- товарни
превози“ ЕООД, вследствие противоправното му поведение като служител, заемащ
материално- отчетническа длъжност. Искът е допустим на общо основание, без
значение дали има или не редовно съставен акт за начет. По отношение на
търговските дружества /частноправни субекти/ не е уредено производство по
финансови начети. Търсената от тях отговорност за липси се осъществява по общия
исков ред, който не изисква предварително провеждане на някаква задължителна
формална процедура и съставянето на нарочен ревизионен акт. Същевременно
документите, на които се основава претенцията по чл.207 КТ, в случая- цитираните
по- горе протокол, доклад и заповед, нямат значението на съставен в
производство по ЗДФИ акт за начет и не се ползват с предвидената в този закон
материална доказателствена сила относно съдържащите се в тях фактически
констатации, които се смятат за истински до доказване на противното. Поради
това и в случая доказателствената тежест за установяване основателността на
иска тежи върху ищеца, а не върху ответника.
При
предявен иск за ангажиране на пълна имуществена отговорност по чл.207, ал.1,
т.2 КТ в тежест на работодателя- ищец е да установи следните правопораждащи
факти: 1/ съществуване на трудовоправно отношение с ответника към момента на
установяване на липсата; 2/ възложена на последния отчетническа функция; и 3/
наличието на липса, която трябва да е с неустановен произход. В тежест на
работника- материално- отговорно лице, е да опровергае презумцията, че липсата
е причинена от него или по негова вина /в този смисъл Решение № 280/ 02.06.2009
г. по гр.д.№ 758/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 56/ 10.03.2010 г. по гр.д.№
450/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 123 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№
890/ 2010 г. на ВКС, III ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Фактическият
състав на чл.207, ал.1, т.2 КТ за ангажиране отчетническата отговорност за
липси включва установяването на недостиг в
Л.2 на Реш. по гр.д.№
1550/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
касата /когато става въпрос за парични
ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални
ценности/, който е с неустановен произход- няма яснота относно причините за
неговото появяване. Този недостиг следва да е възникнал по време на упражняване
на съответната трудова функция, доколкото отговорността за съхраняването и
отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение, което е
елемент от трудовото правоотношение на съответното материално- отговорно лице. При
констатирането на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена
от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната
трудова функция на
отчетника, че именно негово
задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а
от друга и от нейния неизяснен произход.
В
случая от събраните по делото писмени доказателства, вкл. допълнително
споразумение към трудов договор от 15.04.2014 г., се установява, че през
периода 2014 г.- 2016 г., вкл. на процесната дата- 10.01.2016 г., страните са
били обвързани от трудово правоотношение, по което ответникът Б.П. е заемал
длъжността “машинист, локомотивен, влакова работа” в ответното дружество.
Според приложената по делото длъжностна характеристика на длъжността “машинист,
локомотивен, влакова работа”, заеманата от ответника длъжност е на материално-
отговорно лице и отчетник на стоково- материални ценности.
Не
е налице, обаче, един от горепосочените елементи от приложимия фактически
състав за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника, тъй като не
е безспорно установено от работодателя- ищец, че в дружеството е налична липса
с неустановен произход, чието наличие е в причинна връзка с изпълняваната от
ответника материално- отчетническа длъжност.
Съвкупната
преценка на представените от ищеца доказателства- Протокол № 1 от 25.01.2016 г.
на Енергийната комисия при Локомотивно депо- Дупница, Доклад на отдел
„Превенция на посегателствата и анализ на риска“- ППАР- „БДЖ- товарни превози“
ЕООД- с рег.№ 02-06-15/ 19.02.2016 г., Заповед № 3/ 9.03.2016 г. на Директор на
ПТП- София при „БДЖ- товарни превози“ ЕООД, и др., и на приетото като
неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната в
първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, вкл. дадените
от вещото лице в о.с.з. обяснения, не може да обоснове извод на въззивния съд,
че действително в ответното дружество е налице липса с неустановен произход,
изразяваща се в липса на дизелово гориво от 84.9 литра на стойност 112.92 лв.,
която е в причинна връзка с изпълняваната от ответника П. трудова функция на “машинист,
локомотивен, влакова работа” в ответното дружество.
Така
според приетото по делото като неоспорено от страните експертно заключение на
съдебно- техническата експертиза, извършена след анализ на предоставените от
ищеца документи, възприето от въззивния съд като компетентно и обективно
дадено, при работата си Б.П. с локомотив № 06-108 на 9/10.01.2016 г. е допуснал
преразход на дизелово гориво в размер на 34.50 литра, чиято стойност към
28.12.2015 г. е 46.42 лв., без ДДС. Направени са от експерта и следните
релевантни за предмета на спора констатации: че локомотивът е работил през
цялото времетраене на смяната или 470 минути /от 00.40 часа до 8.30 часа/, от
които 208 минути- в движение, и 262 минути- в престой, че не е гасен,
двигателят му не е изключван, тъй като според посоченото в пътния лист /графа
79/ бил със слаби АБ, поради което се стартирал само в депо на стартерно
устройство; дизеловият двигател бил непрекъснато в работно състояние от час на
приемане до час на предаване на локомотива; в стойността от 450 литра дизелово
гориво по пътен лист не била отчетена забележката в графа 79 относно
стойностните показания на нивомера на локомотива след приключване на
зареждането. В о.с.з. при изслушване на заключението експертът е добавил, че
„чисто технически 50 л. от горивото не били налични“, но липсвал протокол за
това, а също и че при изчисление по формулите на БДЖ количеството на горивото в
преразход ще бъде намалено с още около 10 % или ще се окаже около 30 литра.
Изходните данни били възприети при отчитането на вторични документи- пътни
листа и протоколи, която практика била установена от преди 50 години, а не чрез
модерна система GPS, каквато се използвала за отчитане във всички съвременни
превозни средства. Във всяка инструкция на БДЖ имало коефициенти, които са
определени емпирично, като при прилагането на тези коефициенти не може
категорично да се отговори, че преразходът е бил в посоченото количество, тъй
като нямало контролен уред, който точно да го измери или отчете.
Същевременно
в писмо рег.№ 02-06-15/ 1.04.2016 г. на ръководител на отдел „Превенция на
посегателствата и анализ на риска“ /ППАР/ в „БДЖ- товарни превози“ ЕООД,
изготвено по повод съставения на 19.02.2016 г. от същия отдел доклад, цитиран
по- горе, е посочено, че първоначално определеният преразход на гориво за
процесния локомотив бил 156 литра, които били намалени със 71.1 литра,
вследствие на което бил получен преразход от 84.9 литра /който именно е предмет
на отчетническата отговорност по чл.207 КТ/. Посочено е в цитираното писмо и че
вина за неефективното използване на дизеловата тяга носи диспечер сменен
локомотивен нощна смяна на дата 9.01.2016 г., поради което и възражението на
локомотивния машинист Б.П. е основателно.
При
така събраните в процеса доказателства се налага приемането на извод, че направените
в съставените от работодателя- ответник документи фактически констатации не са
подкрепени с безспорни противопоставими на ответника доказателства, респ. не са
надлежно документирани. В този смисъл доказателствата, на които се основава
претенцията на ищцовото дружество- протокол, доклад и заповед от 9.03.2016 г.,
преценени съвкупно с приетото по делото експертно заключение, съдържащо
противоречиви констатации относно действителния преразход на дизелово гориво и
приложимата в ответното дружество методика за определянето му, не изпълняват
изискването за провеждане на пълно главно доказване на производящите спорното
материално право факти, поради което и извод за доказаност на иска и съответно-
за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.207 КТ, в случая не може
да бъде направен.
Липсата
се състои в недостиг, недоимък в касата, респ. склада или в повереното под
отчет имущество /в случая- локомотив/, и представлява едно състояние
на неотчетност.
Характерното за този недостиг е
Л.3 на Реш. по гр.д.№
1550/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
неустановеният му произход, невъзможността да
се установят причините за състоянието на неотчетност. Установи ли се причината
за това състояние, съставът на увреждането следва да се дисквалифицира като
липса. Липсата е едно юридическо понятие за щета, което се изгражда върху
презумпцията за причиняване на недостига от отчетника, комуто ценностите са
поверени “под отчет”. В настоящия случай безспорни и категорични доказателства
за наличие на твърдяната липса в имуществото на “БДЖ- товарни превози“ ЕООД, за
каквато са направени констатации в приложените по делото протокол, доклад и
заповед от 9.03.3016 г., по делото не са ангажирани и събрани. Липсват
безспорни данни и доказателства както за намаляване актива на дружественото
имущество, така и за увеличаване на пасива му. Едва при проведено от страна на
ищеца доказване на посочената в цитираните документи липса и респ. на причинената
на дружеството вреда, върху ответника- отчетник се възлага тежестта да докаже,
че не е причинил щетата, или ако я е причинил, че това не е извършено виновно,
като деянието трябва да е било извършено при форма на вината- небрежност.
При
използваната от ищеца система за отчетност: чрез отчитане на вторични
документи- пътни листа и протоколи, без контролен уред за точно измерване и
отчитане, която практика била установена от преди 50 години, и прилагането на
емпирично определени коефициенти /съгласно приложима в дружеството инструкция
за това/, при което не може категорично да се отговори, че преразходът е бил
действително в определеното от ищеца количество, както и при липсата на
безспорни и категорични доказателства, че твърдяната от ищеца липса се дължи на
проявена от ответника небрежност при или по повод изпълнението на трудовите му
задължения, основание за ангажиране на отговорността му по чл.207, ал.1, т.2 КТ
в случая липсва.
Напротив,
освен че са налице данни, че установеният за процесния случай разход на гориво
се дължи на обективни и субективни причини, каквито са: работата на дизеловия
двигател на локомотива и през времето на престой на влака /262 минути от общо
470 минути/, тъй като бил със слаби АБ и се стартирал само в депо на стартерно
устройство, и вината на диспечер сменен локомотивен нощна смяна- за
неефективното използване на дизеловата тяга, които не могат да бъдат вменени на
локомотивния машинист Б.П. /ответника/, не може да се приеме и че същият е във
виновно неизпълнение на основно трудово задължение „да осигурява при работата
си икономично използване на дизелово гориво“.
При
установената по делото фактическа и правна обстановка липсва основание за
приемането на извод за наличие на констатираната в приложените от ищеца
протокол, доклад и заповед от 9.03.2016 г. липса и че същата е в пряка причинна
връзка с виновното поведение на ответника Б.П., респ. с виновното неизпълнение
от негова страна на визираните в закона трудови задължения “да събира,
съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности” /чл.207 КТ/,
поради което и не може да бъде ангажирана пълната му имуществена отговорност
при условията на чл.207, ал.1, т.2 КТ.
Поради
изложеното искът по чл.207, ал.1, т.2 КТ правилно е отхвърлен като недоказан и
неоснователен, а поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното първо-инстанционно решение, което е правилно,
следва да бъде потвърдено.
Искане
за разноски от въззиваемата страна, представлявана от особен представител, не е
заявено, поради което и такива с настоящото въззивно решение не следва да бъдат
присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
25.09.2019 г., постановено по гр. дело № 22955/ 2016 г. на Софийски районен
съд, ІІ ГО, 57 състав.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.