О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №
260482
гр. Пловдив, 19.02.2021г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІII
гр. състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като разгледа
докладваното от съдията Цветкова в. ч. гр. д. № 238 по описа на съда за 2021г.
и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е
частна жалба вх. № 262931/27.01.2021г. от С.Д.Г., ЕГН ********** против определение №
264304 от 15.12.2020г., постановено по гр. д. № 19623 по описа за 2019г. на
Пловдивски районен съд, XII гр. с., с което се отхвърля възражението на ответника за
неподведомственост на спора пред Пловдивски районен съд, обективирано в молба
вх. № 281584/23.11.2020г., като неоснователно.
В частната жалба се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на определението.Моли се същото да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено друго, с което производството да бъде
прекратено поради липса на международна компетентност на българските съдилища.
С отговора на частната жалба се изразява
становище, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице,
в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, с оглед на което
следва да бъдат разгледана по същество.
Районният съд е бил сезиран с искова молба от
„Кредит инс“ ООД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Р.Д. против С.Д.Г., ЕГН **********,
с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1300 лв.
главница на основание сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ №
78376/25.06.2018г., сумата от 312 лв. договорна лихва за периода 25.06.2018г. –
14.11.2018г., сумата от 860, 68 лв. договорна такса „Гарант“ за периода
25.06.2018г. – 14.11.2018г., сумата от 12, 47 лв. законна лихва за периода
26.07.2018г. – 14.11.2018г. и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане на главницата.При условията на
евентуалност са предявени искове по чл. 55, ал.1, пр. първо от ЗЗД за същите суми.
В исковото производство ответникът е
представляван от особен представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, тъй като не е бил открит на регистрирания адрес.
Съгласно приложената
официална справка по делото ответникът С.Д.Г. е с регистриран постоянен и
настоящ адрес *** хода на първоинстанционното производство след първото
проведено съдебно заседание назначеният особен представител на ответника е
подал молба вх. № 281584/23.11.2020г., с която е направил възражение, че
Районен съд Пловдив не е компетентен да разгледа спора поради липса на
международна компетентност, като се е позовал на разпоредбата на чл. 18, § 2 от
Регламент 1215/2015г. на Европейския парламент и на Съвета.Посочил е единствено,
че ответникът живее извън България.За установяване фактическото пребиваване на С.Г.
е поискал да бъдат разпитани двама свидетели: Г. С. Г.и М. Г..
Районният съд не се е произнесъл по искането
за разпит на свидетели, като с обжалваното
определение е отхвърлил възражението за международна неподведомственост на
спора на български съд, обосновавайки се, че против ответника има издадена в
едностранното производство по чл. 410 от ГПК заповед за плащане.Към датата на
издаване на заповедта не са били налице каквито и да било данни, че Г.
пребивава постоянно на територията на друга държава, доколкото същият има
регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на Р България.Тъй като не
са били налице основания съдът да откаже издаването на заповед за плащане по
см. на чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 от ГПК, исковият съд е приел, че и
производството по чл. 422 от ГПК е подведомствено на издалия заповедта
български съд.Преценено е още, че отбелязването от връчител в книжата по
делото, че ответникът не пребивава на адреса или се намира в чужбина за
продължителен /но с неуточнена продължителност/ период от време, не може да се
тълкува в смисъл, че той няма обичайно местопребиваване на територията на
РБългария по см. на чл. 4 от КМЧП.
Настоящият състав с
определение от 16.02.2021г., съобразявайки че за установяване на фактическото
местоживеене са допустими всички доказателствени средства, вкл. и гласни такива,
допусна до разпит исканите свидетели и насрочи делото за разглеждане в съдебно
заседание.
След повторно
запознаване с материалите по делото при подготовката му за разглеждане в
съдебно заседание съдът констатира, че сочената свидетелка Г. Г. е баба на
ответника, която при връчване на съобщението за първоинстанционното
производство е дала информация, че същият се намира в Англия и е отказала да
получи съобщението, а соченият свидетел М. Г. е негов чичо, който при връчване
на съобщението е заявил, че С.Г. е в чужбина, не се обажда и не знае кога ще се
прибере в България.
При тези данни съдът
намира, че посочените от особения представител двама свидетели не биха изяснили
релевантните за подведомствеността на спора обстоятелства - на какъв адрес
фактически пребивава ответника и от кога, както и обстоятелства от личен и
професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето със
съответното място, след като са заявили, че нямат друга информация, освен че се
намира в чужбина.Особеният представител от друга страна не е посочил в коя държава
се намира ответника и от кога е прекратил местоживеенето си на територията на
РБългария, доколкото в тежест на ответната страна е да установи, че към
релевантния момент – датата на завеждане на иска по чл. 422 от ГПК
/29.11.2019г./, ответникът вече не е имал обичайно местопребиваване на
територията на РБългария, респ. е прекратил преди завеждане на делото
местоживеенето си в РБългария и се е установил да живее преимуществено в друга
държава – членка на ЕС.От приложения договор за потребителски кредит „Екстра“,
сключен на 25.06.2018г. между страните по делото е видно, че ответникът е
посочил адреса си в с. ………… и е поел задължение при промяна на адреса си да
уведоми другата страна.При това положение, след като не е уведомил
кредитодателя за новия си адрес и не е доказано по делото, че промяната на
местоживеенето му е била факт към датата на предявяване на иска, това
обстоятелство не може да влияе върху определената подведомственост на спора
като подсъден на български съд.По този начин от една страна се осигурява
справедливо равновесие между правата на ищеца и ответника при възникнало
задължение на портебителя да уведоми съдоговорителя за всяка промяна на адреса,
възникнала след подписване на договора за потребителски кредит, а от друга –
гарантирани са и защитени правата на по-слабата страна – потребителя.Да се
приеме обратното, означава да се защити недобросъвестно поведение на една от
страните в договорните отношения, макар и тя да е по-слабата страна, какъвто не
е смисъла на предвидената специална компетентност при потребителските договори
в Регламента.
На следващо място бабата
на ответника Г. Г. е посочила, че същият се намира в Англия.С оглед на тази
информация следва да бъде съобразено, че след изтичане на преходния период на
31.12.2020г. съгласно сключеното Споразумение за оттеглянето на Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската
общност за атомна енергия, правото на ЕС не се прилага по отношение на
Обединеното кралство.В такава хипотеза в съображение 14 на Регламент /ЕС/ №
1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета е предвидено, че ответник,
чието местоживеене не е в държава членка, следва като правило да подлежи на
националните правила относно компетентността, приложими на територията на
държавата членка, в която се намира сезирания съд.Следователно приложим в
случая е българският процесуален закон - чл. 113 от ГПК, който предвижда, че
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния.Тази разпоредба в случая е съобразена от първоинстанционния съд, тъй
като ответникът е регистриран на адрес, находящ се в района на Пловдивски
районен съд.
Предвид гореизложеното следва да бъде отменено
определението от 16. 02.2021г. на основание чл. 253 от ГПК, обжалваното
определение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, тъй като
същото се явява правилно като краен резултат, а частната жалба против него следва
да се остави без уважение като неоснователна.
По изложените съображения Пловдивският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от
16.02.2021г., постановено по настоящето дело, с което са допуснати до разпит Г.
С. Г.и М. Г. и е насрочено делото в ОЗ на 24.02.2021г. от 14, 30ч.
ПОТВЪРДЖАВА
определение № 264300/15.12.2020г., постановено по гр. д. № 19623 по описа за
2020г. на Пловдивски районен съд, XII гр. с.
ВРЪЩА делото на Районен
съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи
на обжалване /чл. 274, ал. 4 от ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: