РЕШЕНИЕ
№ 4143
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско
дело № 20241100505005 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесета "ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ", чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена „СТАРТИНГ ПОЙНТ“ ЕООД, ЕИК:
*********, гр.София ,чрез адв.Й. Г. срещу Решение № 1276 от 23.01.2024год. ,постановено
по гр.д.№ 8650/2023год. по описа на СРС ,27 състав ,с което съдът е признал за установено
,по предявените по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл.286, ал.1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл.233 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че „СТАРТИНГ
ПОЙНТ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр.София, бул. „************Е, бл.Бизнес сграда Рунг
Тауър, ет.1, дължи на „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр.София, бул. „*********,
сумата от общо: 2928.00лв., включваща главница за неизплатен наем за периода от
01.08.2022г. до 30.08.2022г. в размер на 2088лв. с ДДС, така и обезщетение за ремонт на
повреди/щети по наето оборудване по договор за наем на строително оборудване от
13.10.2021г. в размер на 840лв. с ДДС, ведно със законната лихва от 06.10.2022г. до
изплащане на вземането, както и неустойка за забава в размер на 174.00лв. за периода от
05.09.2022г. до 05.10.2022г., за които суми има издадена заповед № 29559 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 17.10.2022г. по ч.гр.д. № 54340/2022г. по описа на
СРС, 27 състав,като е осъден ответника са заплати разноски ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК
в размер на 2024,08лв.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло като необосновано и
неправилно като се иска неговата отмяна и постановяване на решение по същество ,с което
предявените искове бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.Претендират
1
и деловодни разноски пред двете инстанции,включително и адвокатски хонорар.
В подадената жалба се излага ,че първоинстанционния съд неправилно бил
кредитирал заключението на вещото лице по допусната и приета по делото СТЕ.Оспорват се
изводите на вещото лице ,като се сочи ,че заключението е необосновано , вещото лице е
ползвало данните в софтуера и датчик ,без да се увери ,че последния е надлежно монтиран
трайно на процесната машина и действително бил прикрепен към нея.Сочи ,че дори да се
приемело ,че данните в софтуера били надеждни ,не се установявало ,че изследваните
специално регистрирани данни били именно от процесната строителна техника, че датчика
не бил преместен от една машина на друга.По този начин прави извод ,че не се установявало
по никакъв начин местонахождението на процесната машина в релевантния период. Оспорва
да са събрани доказателства в тази насока като се позовава на разпита на св.А., който в
показанията си по никакъв начин не свидетелствал за какъв период от време била ползвана
техниката и кога била върната на ищеца.
Оспорва изводите на първоинстанционния съд ,че ищецът е доказал вреди при
връщане на оборудването ,предмет на наемния договор.Оспорва представения протокол за
ремонт, тъй като не бил участвал в изготвянето му като не му било известен и
обективирания в него ремонт.Излага ,че не са представени доказателства за конкретни щети
,за действително изпълнен ремонт и цената му като в тази връзка оспорва и представената
ел. кореспонденция,която изхождала единствено от ищеца ,без да е налице приемане от
ответната страна.
Оспорва и че са изпращани ,респ. получени процесните фактури ,както и че
С.И. е имал право да получава данъчни фактури ,на основание допълнително споразумение
от 25.03.2025год.Също така излага ,че предвид ,че се установило ,че същите не били
осчетоводени ,както в счетоводството на ответника ,така и в това на ищеца ,то не се била
осъществила стопанската операция ,което било самостоятелно основание да бъдат
отхвърлени исковите претенции.
Претендира деловодни разноски.В с.з. се представлява от адв.Г. ,която поддържа
въззивната жалба по изложените съображения.Претендира деловодни разноски и пред двете
инстанциия ,като за въззивната сочи ,че същите са само за държавна такса.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна .В с.з. се представлява от процесуален представител ,който оспорва въззивната жалба
и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.Претендира деловодни разноски за
настоящата инстанция като представя списък на разноските.
С оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
2
При извършената проверка по чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които съдът дължи
произнасяне, съдът намира следното:
Производството по делото е образувано по предявени от ищецът „СТРОЙРЕНТ“
ЕООД, ЕИК *********, срещу „СТАРТИНГ ПОЙНТ“ ЕООД, ЕИК ********* ,
положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 232, ал. 2
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
сумата от 2928,00 лева, представляваща главница за незаплатена наемна цена и ремонт на
строително оборудване за период от 01.08.2022 г. до 30.08.2022 г. съгласно фактура №
**********/31.08.2022 г. и проформа фактура № 80086623/01.09.2022 г., издадени във връзка
с договор за наем на строително оборудване № ДБЛАГ140000298 от 13.10.2021 г. и
допълнително споразумение № *********/25.03.2022 г. към него, ведно със законна лихва за
период от 06.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 174,00лева,
представляваща договорна неустойка за забава за период от 05.09.2022 г. до 05.10.2022 г., за
които на 17.10.2022 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№54340/2022г.
В исковата молба ищецът е твърдял ,че на 13.10.2021год. с ответната страна е
сключен договор за наем № ДБЛАГ140000298 от 13.10.2021 г.,с предмет отдаване под наем
на наемателя на строително оборудване,в който се уреждат общите условия,при които се
извършва наемането на съответното оборудване.Изложил е ,че в съответствие с чл.1 от
договора на 25.03.2022год. било сключено Допълнително споразумение № *********
/25.03.2022год., по силата на което отдал под наем на ответника Вишка хармоника 12 м.,
акумулаторна, за първоначално уговорен период от 6 дни, ползването на което започнало на
29.03.2022 г.,съгласно приемо-предавателен протокол № 14002387 от 29.03.2022год. В
т.1,ал.4 от споразумението било уговорено заплащане на наемната цена за това оборудване
в срока ,посочен в съответната фактура ,като в за периода от 29.03.2022год. до
04.04.2022год. бил издал фактура № **********/29.03.2022 г. за 840лв. или 1008,00лв. с ДДС
,за наем и транспорт в двете посоки на оборудването ,която била заплатена от наемателя по
банков път.
Ищеца е изложил ,че след изтичане на наемния период ,съгласно споразумението ,а
именно от 04.04.2022год. наемателят продължил да ползва оборудването с неговото знание
и без противопоставянето му като наемодател,поради което е приел, че договорът бил
продължен за неопределен срок,съобразно чл.7,ал.1,т.1,б.“а“ от договора за наем.
Посочил е ,че оборудването било предадено на наемодателя на 01.09.2022год.
като за периода от 04.04.2022год. до 01.09.2022год. били издадени шест фактури за наем
,като четири от тях били платени.За периода 01.08.2022год. до 30.08.2022год. била издадена
3
фактура № **********/31.08.2022год. за 2 088лв. с ДДС,която не била платена от ответника.
Също така ищецът е изложил ,че при предаването на оборудването на
01.09.2022год. били констатирани повреди по същото ,обективирани в ремонтен протокол №
33/01.09.2022год. като съобразно чл.13 от договора за наем ,обезщетението за повредите
било за сметка на наемателя.Предвид издадената проформа фактура на стойност 840лв. с
ДДС ,същата била дължима от ответната страна.Ищецът е изложил и че предвид забавата на
наемателя ,на основание чл.19,т.4 от наемния договор претендира договорна неустойка в
размер на 174лв. от падежа на задълженията ,определен съобразно чл.5,т.1 от договора или
за периода от 05.09.2022год. до 05.10.2022год.
В писмения отговор ответната страна е оспорила претенциите на ищеца
изцяло.Признала е че между страните е налице облигационно отношение по договор за наем
от 13.10.2022год. и допълнително споразумение от 25.03.2022год. като й е предадена
строителната техника ,но е твърдяла ,че не е ползвала техника под наем за месец август.В
тази връзка в отговора е посочено ,че до края на месец юли 2022год. били приключили с
работата и поканили ищеца да получи съоръжението си.Признава ,че е получила и платила
фактури за наем за периода до месец юли ,предвид че строителната техника била ползвана
,след което твърди тя да е била върната.Оспорила е че е получила фактура от 31.08.2022год.
и проформа фактура № 80086623/01.09.2022год. , и дължимостта на посочените суми като е
оспорила и протокол от 01.09.2022год. ,който не й бил предявен ,а и не е участвала в
изготвянето му ,поради което не била наясно и с обективирания в същия ремонт.Предвид
акцесорния характер на договорната неустойка за забава в плащанията по договора е
оспорила и претенциите на ищеца в тази насока.
От представените по делото доказателства се установява, че страните са били
обвързани от облигационно правоотношение по договор за наем № ДБЛАГ140000298 от
13.10.2021 г. като по силата на допълнително споразумение № ********* от 25.03.2022 г.
към него и съгласно приемо-предавателен протокол от 29.03.2022г., ищецът е предал на
ответника описаното оборудване за срок от 29.03.2022г. до 04.04.2022г. при наемна цена от
60лв. на ден.
Установява се обаче, че страните са продължили да изпълняват договора и след
изтичане на посочения минимален срок от 6 дни , т. е. наемателят е продължил да ползва
оборудването без противопоставянето на наемодателя, поради което съдът намира, че на
основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД договорът за наем се е трансформирал в такъв с неопределен
срок.Тази възможност е предвидена в допълнителното споразумение ,в което в т. 2 срокът за
наемане на строителното оборудване е определен като минимален ,изрично е предвидено ,че
ако наемателят продължи ползването му след изтичането на минималния период,наемът
автоматично се продължава за неопределен срок при същите условия.
Страните не спорят ,че ответникът е продължил да ползва предоставената му
строителна техника и след 04.04.2022год. като същия признава ,че е получил и платил
фактури за наем за периода до месец юли.Оспорванията на страната са ,че не е ползвала
същата през месец август,тъй като работата приключила в края на месец юли 2022год.,
когато техниката била върната.
Следва да се отбележи ,че съгласно чл.10 от договора за наем от 13.10.2021год.,
отдаването и връщането на оборудването се извършва в склад на наемодателя ,а чл.11
предвижда за удостоверяване на връщането му да се състави приемо-предавателен протокол
4
,в който се отбелязват датата и часа на връщането и състоянието му,какъвто в настоящия
случай липсва.
Ето защо следва да се приеме ,че и в продължение на процесния период е
продължило ползването на вещта от страна на наемателя, като ответното дружество, чиято е
тежестта на доказване, не е ангажирало доказателства за връщане на наетата вещ , т. е. за
предаване на държането върху нея на наемодателя съгласно чл. 233, ал. 1 ЗЗД и уговореното
в договора за наем.
В подкрепа на този извод е представеното пред първоинстанционния съд
становище за работа на машина по данни на GPS системата Viasat SmartTracker изх.№
123/07.06.2023г. от „ИКОМ“ ООД, което се потвърждава от приетата по делото СТЕ.Вещото
лице е изследвало софтуера, чийто серийни номера отговаря на софтуер от трето лице,
което поддържа и разработва услугата и е на разположение само на това трето лице, не и на
страните, съответно не може да се манипулира, а страната имала само възможност за
справочна дейност.В показанията си в о.с.з. вещото лице е отговорило на поставените от
страните въпроси и е допълнило,че софтуера не е на разположение на страната и не може да
се манипулира като няма данни ,които не съответстват или да будят съмнение.Заключението
му е ,че в периода от 01.08.2022г. до 30.08.2022г. GPS към система Viasat SmartTracker с
рег.сериен № ********* е функционирало на вишката, като в отразените данни в периода от
00:00:00ч на 01.08.2022г. до 08:41:09ч на 30.08.2022г. процесната вишка се е намирала на
територията на с.Баня, след което в 13:26:42ч. на 30.08.2022г. е имало събитие „загуба на
GPS координати“, като в 23:54:56ч. на 30.08.2022г. е локализирана на територията на
гр.Благоевград.
Възражението на ответника ,че не се установявало точното местонахождение на
процесната техника в процесния период се явява недоказано.Следва да се отбележи и че за
основателността на предявения иск за наемната цена на наетата вещ е без значение къде се е
намирала и дали същата реално е било ползвана от наемателя като е достатъчно да се
приеме ,че той дължи наемната цена за времето ,през което тя не е била на разположение на
наемодателя ,т.е. че е изпълнил задължението си по чл.233,ал.1 пр. 1 от ЗЗД да върне наетата
вещ.
Ето защо ,съдът приема ,че за периода 01.08.2022год. до 30.08.2022год. за
ответната страна е налице задължение да заплати наемната цена за строителната техника
като размера й е определен в допълнително споразумение от 25.03.2022год. по 60лв. на ден
или общо в размер на 2 088лв. с ДДС,поради което и искът по чл.232,ал.2 от ЗЗД е
основателен и доказан,до който извод е стигнал и първоинстанционния съд .
По иска с правно основание чл.233 ,ал.1 ЗЗД :
За ангажиране отговорността на ответника - наемател за обезщетяване на вредите,
причинени на наетата вещ следва ищеца да докаже ,че ответникът е причинил вреди на
оборудването, предмет на наемния договор през време на ползването му,а от своя страна в
5
тежест на последния, в качеството на наемател е доказването ,че вещта е била върната в
добро състояние или че вредите не се дължат на причина ,за която той отговаря.
Както вече бе посочено по делото не е спорно, а и се установява от приетите
писмени доказателства, че между ищеца „Стройрент“ЕООД, в качеството му на наемодател,
и ответника "Стартинг Пойнт" ЕООД, в качеството му на наемател, е възникнало
облигационно правоотношение по сключен договор за наем на строително
оборудване,включително и за периода 01.08.2022год. – 30.08.2022год.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави
на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
При липса на друга уговорка между страните наемодателят е длъжен да предаде вещта в
състояние, което отговаря на ползването, за което е наета /чл. 230, ал. 1 ЗЗД/, а наемателят е
длъжен да върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени през време
на ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не
отговаря /чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД. Наемателят дължи обезщетение и за вредите,
причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели /чл. 233, ал. 1,
изр. 3 ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 4 /последно/ ЗЗД до доказване на
противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената правна
норма предвижда оборима презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта
при предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем.
В случая по делото е налице приемо-предавателен протокол от 29.03.2022год. ,в
който е отразено ,че строителната техника е предадена от наемодателя на наемателя ,като не
са налице вписани забележки ,относно състоянието й,поради което следва да се приеме ,че
същата е била приета в добро състояние.
Не се установява по делото ,че наемателя е върнал надлежно наетата техника ,така
както е предвидено в чл.10 и чл.11 от договора за наем от 13.01.2021год., тъй като не е
съставен протокол ,удостоверяващ както връщането ,така и състоянието на вещта към този
момент.
В тази връзка от заключението на вещото лице по СТЕ се установява ,че на
30.08.2022год. процесната вишка се е намирала на територията на с.Баня, след което в в
23:54:56ч. на 30.08.2022г. е локализирана на територията на гр.Благоевград ,поради което в
съвкупност с показанията на св.А. се налага извода ,че същата е постъпила в склада на
ищеца в гр.Благоевград.
Също така в показанията си св.А. излага ,че е получил обаждане от управителя на
ответното дружество ,С.И. ,който го е уведомил ,че работата е приключена и следва да
приемат строителната техника,след което свидетеля организирал транспорт и в рамките на
същия ден същата постъпила в склада.Свидетеля излага ,че вишката била върната в лошо
състояние, имало строителни материали и засъхнал бетон,което налагало да се почисти и
пребоядиса ,за което той лично съобщил на С.И..Твърди ,че била издадена фактура ,за
периода ,в който е използвана техниката ,както и снимки ,които първо изпратил на сервиз в
6
гр.София,за да констатира същия щетите и стойността за отстраняването им ,а на следващия
ден ,след като бил получен констативен протокол ,изпратил същите на посочения имейл на
ответното дружество.
Показанията на св.А. ,който е служител на ищцовото дружество в склада в
гр.Благоевград са ценени от първоинстанционния съд съгласно чл.172 ГПК с оглед
останалия доказателствен материал, като правилно е прието,че същите не са оборват от
други събрани по делото доказателства.
В тази връзка същите се подкрепят от представената от ищеца електронна
кореспонденция,която е оспорена от ответника ,но това оспорване не е доказано ,а предвид
че в наемния договор ,а и в допълнителното споразумение от 25.03.2022г. изрично страните
са посочили адреси за кореспонденция,който за ищеца е : ******@*********.** ,а за ответника
– ********** ,то правилно е прието ,че
ищецът своевременно е уведомил ответника за констатирани към момента на връщане на
оборудването вреди, съответно отстраняването им в съответствие с договореното в чл.13 и
сл. от договора, в претендирания размер от 840лв. с ДДС.
Освен показанията на св.А. ,процесните щети се явяват констатирани и доказани с
ремонтен протокол № **********/01.09.2022год.,съгласно който е извършен ремонт,
изразяващ се в пребоядисване на вишка и парапет на стойност 700лв.,без ДДС.
Съобразно изложеното следва да се приеме за установено ,че от ищеца са
доказани ,както наличието на сключен договор за наем между страните ,така и на причинени
вреди при връщането на строителното оборудване, съответно на техния размер,което
произтича от договореното в чл.13 от наемния договор ,съгласно който , ако при връщане на
оборудването се установи, че същото е повредено, наемателят се задължава да плати на
наемодателя обезщетение за ремонта в посочен от наемодателя срок и размер. Ответникът
не е установил насрещно ,че е върнал наетата вещ в добро състояние ,или че не носи
отговорност за вредите ,поради което отговаря за заплащането им.
Дължимото от ответника обезщетение е в размер на стойността на ремонта
,отразена в ремонтния протокол от 01.09.2022год. ,за което надлежно е издадена фактура за
сумата от 840лв. с ДДС ,съобразно уговореното в наемния договор.
По претенцията по чл.92 от ЗЗД за неустойка за забава :
В случая се доказва наличие на неустоечна клауза при забава в плащането на по
договора , предвид ,че в чл.19 ,т.4 от наемния договор е предвидено заплащането на
неустойка в размер на 0,2 % върху стойността на дължимата неплатена сума за всеки
просрочен ден,като е отчетен падежа на задълженията ,съобразно чл.5,т.1 от договора .Като
е приел ,че за периода от 05.09.2022год. до 05.10.2022год. не е доказано плащането на
задълженията за наем в размер на 2088лв. и съответно за 840лв.,разходи за ремонта на
повредената наета вещ,съобразно уговореното , първоинстанционния съд е уважил и тази
претенция.
Възражението на ответника във въззивната жалба е в насока ,че не е доказано ,както
основанието за издаването на фактурите ,така и получаването им ,респ. правомощията на
С.И. да получава данъчни фактури,а така също че не са надлежно осчетоводени в
счетоводствата и на двете страни.
7
В случая процесните задължения са доказани по основание и размер, като не е
доказано от страна на ответната страна погасяването им ,чрез плащане.
Следва да се приеме за установено по делото , че ищецът е издал надлежно фактура
№ **********/31.08.2022год. за 2 088лв. с ДДС и проформа фактура от 31.08.2022год. на
стойност 840лв. с ДДС ,а така също и че двете процесни фактури са връчени на ответната
страна ,съобразно електронно писмо от 31.08.2022год. и 01.09.2022год. ,изпратени на
посочения в договора за наем електронен адрес за кореспонденция,което се потвърждава и от
показанията на св.А..Т.е. връчването им е извършено съгласно уговореното ,като в чл.3,т.4
от договора изрично е предвидено правото на наемодателя да издава и изпраща електронни
фактури на посочения в договора имейл адрес ,а право на наемателя ,съгласно чл.5,т.1,изр.
второ е да поиска фактурата и на хартиен носител.
Съобразно уговореното в чл.5,т.1 от наемния договор,ответника е изпаднал в забава
с изтичането на пет дни от получаването им ,или от 05.09.2022год.
В производството пред районния съд не е било оспорено ,че същите не са били
надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовата страна.Ето защо възражението на
ответника в тази насока е преклудирано ,по смисъла на чл.266,ал.1 ГПК.
Същевременно е без значение и дали процесните фактури са били осчетоводени при
ответника ,което,както е посочил и първоинстанционния съд не лишава от основание
исковете и не води до тяхната неоснователност, щом същата произтича и от други
доказателства ,които безспорно са събрани в настоящото производство.
Ето защо и тъй като не са представени доказателства за плащане на дължимите
суми по процесните фактури, настоящият съд намира, че предявените положителни
установителни искове , по реда на чл.422 от ГПК , с правно основание чл.286, ал.1 ТЗ вр. чл.
232, ал. 2 ЗЗД, чл.233 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД са основателни и доказани.
Поради съвпадение на мотивите на въззивния съд, с тези на първоинстанционния
съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение, следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно,включително в частта за разноските
,които са съобразени с изхода на спора.
С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемия следва да се присъди сумата от
720лв.,адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния съд, съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК ,ведно с фактура от 04.06.2025год. и доказателства за
плащането му от 04.06.2025год.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1276 от 23.01.2024год. ,постановено по гр.д.№
8650/2023год. по описа на СРС ,27 състав.
ОСЪЖДА „СТАРТИНГ ПОЙНТ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр.София ,чрез адв.Й. Г.
да заплати на „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр.София, бул. „********* ,на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК сумата от 720 лева,представляваща разноски за
въззивното производство .
Решението не подлежи на касационно обжалване - съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9