РЕШЕНИЕ
№
260017
гр. Русе, 08.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговска колегия, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
БОЯН ВОЙКОВ – мл. съдия
при участието на секретаря МАРИЕТА
ЦОНЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Войков в.т. дело № 265 по описа за 2020
год., за се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
бл. 14, чрез юрк. Н.М., срещу Решение № 53/12.03.2020
г. по гр.д. № 613/2019 г. на РС – Бяла, с което са били отхвърлени предявените
от въззивника искове за признаване на установено в отношенията между него и ответницата
Г.Ч., че последната му дължи сумата от 1 600,27 лв. – главница по договор
за револвиращ потребителски кредит, 216,79 лв. – възнаградителна
лихва за периода 01.06.2018 г. – 09.11.2018 г., 81,67 лв. – мораторна
лихва за периода 09.11.2018 г. – 11.05.2019 г., със законната лихва върху
главницата, считано от 28.05.2019 г., за които вземания била издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 по ч.гр.д. № 507/2019 г. на РС – Бяла.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност на атакуваното решение. Налице е облигационна връзка по договор
за револвиращ кредит. На 06.10.2016 г. между
въззивника и въззиваемия е сключен договор за
потребителски паричен кредит, както и такъв за отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и използване на кредитна карта № CREX-14016321 с оторизационен код a85t8260, с уговорката, че последният ще произведе действие след
като длъжникът усвои суми по него. На 05.05.2017 г. с
първата трансакция по кредитната карта въззивникът
счита револвиращия кредит за усвоен от този момент.
Въведеният персонален идентификационен номер (ПИН) е универсален електронен
подпис по смисъла на тогава действащия чл. 13, ал. 2 ЗЕДЕП ( сега ЗЕДЕУУ – загл.
изм. ДВ бр. 85/2017 г.) и страните приемат, че е със статут на правно действие
на саморъчен такъв, в съответствие с чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП, поради което е налице
създаден и подписан електронен документ, който се ползва с доказателствена сила
за авторството на изявлението. Моли за отмяната на атакуваното решение, като
вместо това да се постанови ново, с което предявените искове да се уважат
изцяло. Иска присъждането на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Г.Н.Ч., ЕГН: **********,
с адрес ***, чрез адв. П.Н. ***, е подала в законоустановения двуседмичен срок отговор на въззивната
жалба, като изразява становище за нейната неоснователност. Решението на
Беленския районен съд е валидно, допустимо, законосъобразно, правилно и
обосновано, поради което моли за неговото потвърждаване и за присъждане на
направените разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по същество.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Установената от първата инстанция
фактическа обстановка не е спорна между страните, поради което въззивният съд я възприема изцяло. Спорни са само въпросите
относно приложението на материалния закон и интерпретацията на събраните по
делото доказателства.
От приложеното по делото ч.гр.д.
№ 507/2019 г. на РС – Бяла е видно, че в полза на въззивника е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу въззиваемата за
следните суми: 1 600,27 лв. – главница по договор за револвиращ
потребителски кредит, 216,79 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.06.2018
г. – 09.11.2018 г., 81,67 лв. – мораторна лихва за
периода 09.11.2018 г. – 11.05.2019 г., със законната лихва върху главницата,
считано от 28.05.2019 г., както и 87,97 лв. разноски по заповедното производство.
Съгласно Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит и ползване на кредитна карта № CREX-14016321 на 06.10.2016 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и въззиваемата Г.Ч., с което дружеството е предоставило
паричен кредит на потребителя в размер на 290,16 лв. за закупуване на фризер марка „MIDEA”. Съгласно
чл. 12 от този договор кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален лимит до 10 000 лв. В чл.
13-21 са определени условията на ползване на кредитния лимит. Според чл. 14
всяка трансакция с кредитната карта, чрез въвеждане на ПИН, представлява
усвояване по договора за револвиращ потребителски
кредит. Чл. 16 от Договора гласи, че за ползването на кредитния лимит
кредитополучателят заплаща годишна такса върху усвоената сума и такси за
ползване на картата, като техният размер ще бъде визиран в приложението по чл.
21, което се явява неразделна част от договора и следва да съдържа всички
конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата за активиране на картата. Приложението заедно с платежния
инструмент е трябвало да бъдат връчени по-късно, отделно от така сключения
договор, след като кредиторът проучи изпълнението на задълженията по договора.
Пред първата инстанция е
проведено производство по чл. 193 ГПК за оспорване автентичността на процесния
договор за кредит, по което е допусната съдебна графическа експертиза, от
заключението на която се установява, че подписът, положен за кредитополучател
на всяка страница от договора за кредит, принадлежи на Г.Н.Ч..
При така установените фактически
обстоятелства Окръжният съд намира обжалваното решение за ПРАВИЛНО.
Настоящият състав споделя напълно
правните изводи на първата инстанция досежно липсата
на доказаност на обстоятелството, че приложението към
договора за потребителски паричен кредит, което е приложено по делото /л. 38/, е достигнало до потребителя
заедно с предвидената по договор кредитна карта. Това приложение не съдържа
подпис на ответника, поради което не може да му се противопостави, а като
частен документ удостоверява само годни за въззивника обстоятелства, поради
което не се ползва с обвързваща доказателствена сила. На л. 42 е представена
товарителница, от която обаче не може да се установи вида на документа или
съдържанието на пакета или писмото, който е изпратен, респективно получен от въззиваемата.
Неоснователни се явяват развитите
във въззивната жалба доводи относно наличието на валидно облигационно
правоотношение между въззивника и въззиваемата.
Липсата на валидно волеизявление, с което да се приемат условията на
Приложението към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и използване на
кредитна карта № CREX-14016321 означава, че е неприложим чл.
13, ал. 4 от действалата към предполагаемия момент на реализиране на
правоотношението редакция на разпоредба на ЗЕДЕП относно уговарянето изявленията
по чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП да имат значението на саморъчен подпис. Принципно вярна
би била тезата на въззивника, че при условията на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП
въвеждането на ПИН би конкретизирало автора на електронното изявление, като
същото ще се ползва с формална доказателствена сила, но, при отсъствието на
доказателства относно приемането на този вид електронна информация да служи
като саморъчен подпис, наведените в тази насока доводи се явяват неоснователни.
С оглед на това не може да се
приеме, че е налице заемно правоотношение, защото заемодателят не е предоставял
в заем сочената от него парична сума, а от друга страна липсва писмен документ,
материализиращ съвпадащите насрещни волеизявления на страните относно конкретен
размер на кредита, както и относно договорените лихви и обезщетения за забава.
Дори и да се приеме, че все пак кредитната карта е била активирана, а суми по
кредитния лимит са били усвоявани, от приложеното по делото писмено
доказателство – месечно извлечение по кредитна карта, не може да се направи
извод, че тези действия са били извършени от въззиваемата,
тъй като този документ е едностранно съставен от дружеството му и при
оспорването му от насрещната страна не би могъл да установи факта на усвояване
на кредита при липса на други ангажирани доказателства в тази насока.
Поради тези съображения
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода на делото пред
въззивния съд въззивникът дължи на въззиваемия сторените от последния разноски, които възлизат
на 500 лв. адвокатски хонорар. Същият следва да бъде присъден в пълен размер
предвид липсата на направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53/12.03.2020 г. по гр.д. № 613/2019 г. на РС – Бяла.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
бл. 14, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Ч., ЕГН: **********,
с адрес ***, сумата от 500 лв. –
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1)
2)