ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 399
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500517 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 435 и сл.
от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Е. С. И. чрез процесуалния му
представител адвокат Ж. Ж. против определение № 414/15.08.2022 г.,
постановено по гр.д. № 472/2022 г. по описа на П. окръжен съд.
Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно като постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила по изложените в жалбата
съображения, поради което моли съда да го отмени и подадената от него
жалба против действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в запор на
лек автомобил-негова собственост, да бъде разгледана по същество
Ответникът по частната жалба М. Т. С. чрез процесуалния си
представител адвокат Е. Ф. счита, че тя е неоснователна и моли съда да я
отхвърли и да потвърди обжалваното определение като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване,
1
налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и
редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
същество.
От приложеното копие от изп.д. № 494/2020 г. по описа на държавен
съдебен изпълнител към Районен съд – П., преобразувано в изп.д. № 21/2021
г. по описа на държавен съдебен изпълнител към Районен съд – П., е видно, че
то е било образувано по молба на М. Т. С. против Е. С. И. и въз основа на
изпълнителен лист от 05.10.2020 г. по гр.д. № 4653/2018 по описа на П.
районен съд.
С разпореждане от 28.02.2022 г. съдебният изпълнител е наложил
запор върху МПС, собственост на длъжника /лек автомобил „Ш.Н.“ с рег. №
********/, до размера на задължението и дължимите държавни такси, като са
изпратени запорни съобщения до КАТ – П. и до длъжника, който го е
получил на 29.03.2022 г.
Против това разпореждане е постъпила жалба от Е. И. на 12.04.2022 г.
/подадена на 11.04.2022 г./, като в нея се твърди, че това действие на съдебния
изпълнител е незаконосъобразно, доколкото той не е получил покана за
доброволно изпълнение на парично задължение или друго имуществено
право, а ако има такова задължение, местно компетентен би бил съдебен
изпълнител от района на Окръжен съд – П., където живеят и децата на
страните, като в случай, че се пристъпва към принудително изпълнение за
събиране на дължимата издръжка, счита, че той не дължи такава, тъй като
двете деца живеят при него и той се грижи за тях и ги издържа.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Е.
С. И. и е прекратено производството по делото, като съдът е приел, че тя е
недопустима поради това, че изпълнителното действие не е сред тези, които
подлежат на самостоятелно обжалване.
Настоящият състав споделя становището на окръжния съд за
недопустимост на жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да
обжалва конкретно посочени действия на съдебния изпълнител, в т.ч.
насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо
/т. 2/.
2
Неоснователно е възражението в частната жалба на И., че съдът
трябвало да квалифицира искането му по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Както самият той признава в жалбата си, с молба-уточнение от
04.07.2022 г. по гр.д. № 472/2022 г. по описа на Окръжен съд – П. И. изрично
е посочил, че конкретното действие на съдебния изпълнител, което обжалва, е
налагането на запор на собствения му лек автомобил, а не отказ на същия да
спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение.
От друга страна, в изпълнителното дело няма такъв изричен акт на
съдебния изпълнител, а извършените от него изпълнителни действия са
свързани с изпълнението на изпълняемото право, определено с изпълнителния
лист.
За да бъде дадена защита на длъжника по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК,
изпълнението следва да бъде насочено върху имущество, което длъжникът
счита за секвестируемо.
Безспорно е, че жалбоподателят има качество на длъжник, поради
което той е активно легитимиран да обжалва разпореждането за налагане на
запор върху собствената си движима вещ.
В жалбата обаче И. не посочва конкретни твърдения за това, че
запорираният лек автомобил е несеквестируема вещ по смисъла на чл. 444 от
ГПК, а излага такива, свързани с недължимостта на вземането, които не мога
да бъдат разгледани и разрешени в това производство.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че жалбата е била
недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството
по делото – прекратено, като определението на окръжния съд е правилно и
следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да
бъде оставена без уважение.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Е. С. И. от ****, ЕГН
**********, със съдебен адрес: **** /чрез адвокат Ж. Ж./ частна жалба вх. №
1225/12.04.2022 г. против определение № 414/15.08.2022 г., постановено по
3
гр.д. № 472/2022 г. по описа на П. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4