Решение по дело №3678/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3134
Дата: 2 май 2019 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20171100103678
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2017 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

02.05.19г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 04.04.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/  гражданско дело № 3678/17г. и констатира следното:

Предявени са искове от К. П., В. Л., А. Л. и К. Л.  против З. „Б.В.И.Г.“ АД с правно основание чл. 432 от КЗ за сумите: по 400 000 лева – за всеки от ищците /обезщетения за неимуществени – следствие от ПТП/. Претендира се и законната лихва върху посочените суми за периода след 18.11.16г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 18.11.16г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинал А. Л.  /живял на съпружески начала с К. П. и наследодател - баща на В. Л., А. Л. и К. Л. /. Посочените роднински връзки са удостоверени по делото надлежно /еднозначно – с писмени доказателства/. Процесното фактическо съжителство е удостоверено по делото надлежно /с подробни гласни доказателства – събрани по делегация/. Произшествието е причинено от Л. Т.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, и вината на Л. Т./ са удостоверени със събраният по делото писмен, гласен /събран по делегация/ и експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/, съответно – при условията на чл. 300 от ГПК и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд. Посоченият съдебен акт на практика съдържа констатации относно всички релевантни за настоящият спор факти. Към датата на ПТП-е Л. Т. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Горните обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 432 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитираният законов текст за присъждане на търсените обезщетения.

Главните искове са основателни до размера на сумите - по 60 000 лева за всеки от ищците:

Председателят на настоящият съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице смъртен случай - наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е. обезщетение се следва винаги, във всички случаи на причинена смърт/. От друга страна - по делото са събрани /по делегация/ и гласни доказателства, приети са и медицински експертизи, които /преценени в съвкупност/ очертават конкретното измерение на процесните /претърпени от ищците/ неимуществени вреди.

Процесните обезщетения се определят в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /свидетелски показания и експертизи – преценени в съвкупност/. Съдът отчита също и възрастта на пострадалия, възрастта на ищците, както и наличието на доказателства за съпричиняване /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ на вредоносния резултат от страна на А. Л. /същият е отнел предимството на Л. Т. и с това е допринесъл за настъпването на ПТП-е/. Посоченото обстоятелство е констатирано изрично в рамките на наказателния процес /от ВКС, който е определил процесното съпричиняване като – „съществено“/. Тази констатация на съда следва да бъде съобразена в настоящият граждански процес - в хипотезата на чл. 300 от ГПК. Същото обстоятелство /наличието на съпричиняване/ е установено и по настоящото дело /с констатациите на приетите в процеса основна и допълнителна технически експертизи/.

Акцесорните искове са неоснователни:

Принципно – в процесната хипотеза законна лихва се дължи при условията на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ и чл. 380 от КЗ /а не от момента на деликта/. В случая обаче липсват доказателства застрахователят да е постановил необоснован извън-съдебен отказ за изплащане на търсеното обезщетение /отказът на дружеството, съдържащ се в писмото на застрахователя от 19.12.16г. е бил мотивиран само с искането за представяне на допълнителни доказателства относно релевантните за казуса обстоятелства/. На практика такива /категорични и еднозначни/ доказателства /касаещи релевантните за спора обстоятелства/ са събрани едва в рамките на настоящото производство. С оглед това на ищците следва да се присъди само законната лихва върху горните главници за периода – след завеждане на делото.

Съдът,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД да плати на К.Г.П. ЕГН **********, на В.А.Л. ЕГН **********, на А.А.Л. ЕГН ********** и на К.А.Л. ЕГН ********** сумите: по 60 000 лева – за всеки от ищците /обезщетения за неимуществени вреди, следствие от ПТП/ - на основание чл. 432 от КЗ; законната лихва върху посочените суми от 23.03.17г. до цялостното им изплащане и 182 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.

ОТХВЪРЛЯ главните искове за сумите над по 60 000 лева – за всеки от ищците, а акцесорните искове за периода до 23.03.17г.

ОСЪЖДА К.Г.П., В.А.Л., А.А.Л. и К.А.Л. да платят на З. „Б.В.И.Г.“ АД общо 36 084 лева - съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове/.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД да плати на адвокат Д. 6 330 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД да плати на СГС 9 600 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението е постановено при участие на Л.М.Т. – 3-то лице, помагач на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател: