Решение по дело №125/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 156
Дата: 23 юни 2020 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20207100700125
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 156

 

гр. Добрич, 23.06.2020 г.

 

ДОБРИЧКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Т. МИЛЕВА административно дело №125 по описа за 2020 г. на Добричкият административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК. Образувано е по жалба на В.Г.Д. ***, чрез адв. М.К. - ДАК, срещу изричен отказ, обективиран в Писмо с изх. №АО-21-415 # 1/07.02.2020 г. на Кмета на община Тервел, с което е отказано заличаване на адресната регистрация по постоянен адрес на трети лица от адреса на жалбоподателя.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Сочи се, че същият е постановен в противоречие на материалния закон, в нарушение на процесуалните правила и издаден при липса на мотиви. Жалбоподателят посочва, че е сезирал кмета на община Тервел с искане да бъде заличена адресната регистрация на лицата Б.К., Б.К., Ф.К., Д.М.К., М.Г., А.Д.К.и А.Е.К.. Твърди, че кметът на общината не е отчел явното й несъгласие тези лица да продължават да са с постоянен адрес в собственото й жилище. Сочи, че видно от извършената справка в общината в НБД, процесните лица имат настоящ адрес, различен от постоянния и те живеят преимуществено в Република Турция. По изложените съображения жалбоподателката, моли съда да отмени оспорения отказ и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания при повторното разглеждане. Претендира разноски.

В с.з. жалбоподателката се явява лично и с адв. К., който поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

Ответникът – Кметът на община Тервел се представлява от адв. Мария Миталова – ДАК, която излага становище, че жалбата е неоснователна и излага подробни съображения в тази насока. Поддържа представения писмен отговор по жалбата.

Административен съд Добрич, 5-ти състав, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Производството пред административния орган е започнало по молба с вх. №АО-21-415 от 28.01.2020 г. подадена от В.Г.Д. *** с искане да се заличи адресната регистрация на лицата Б.К., Б.К., Ф.К., Д.М.К., М.Г., А.Д.К.и А.Е.К., регистрирани по постоянен адрес в собствения на жалбоподателката апартамент, находящ се в гр. Тервел, ул. „Цар Калоян“ №10, ет.2, ап.4. Към молбата е приложено копие от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, рег. №60 от 30.12.2008 г.

 Със  заповед №102/30.01.2020 г.,  Кмета на община Тервел е назначил комисия, която да извърши проверка във връзка с регистрираната молба за спазване на чл. 92 от ЗГР, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а от с.з., и да състави протокол за резултата от проверката. Съгласно Протокол от 05.02.2020 г. на комисията за извършена проверка по постъпилата молба от В.Д., е констатирано, че на посочения адрес на жилището, след извършена справка в автоматизираната система Национална база данни "Население" със заявен постоянен адрес са регистрирани лицата:

1.                           Б.К. е със заявен постоянен адрес ***. Същият е с настояща адресна регистрация в Република Турция от 12.11.2015 г.;

2.                           Б.К. е със заявен постоянен адрес ***. Същият е с настояща адресна регистрация в Република Турция от 27.05.2014 г.;

3.                           Ф.К. е със заявен постоянен адрес ***. Същата е с настояща адресна регистрация в Република Турция от 23.04.2014 г.;

4.                           Д.М.К. е със заявен постоянен адрес ***. Същата е с настояща адресна регистрация в Република Турция от 09.03.1981 г.;

5.                           М.Г.е с пресъставен Акт за раждане в община Тервел от 10.08.2015 г., тъй като е родена в Република Турция. Същата е записана на постоянния адрес на своята майка К.С.Я.;

6.                           А.Д.К.е с пресъставен Акт за раждане в община Тервел от 09.12.2015 г., тъй като е родена в Република Турция. Същата е записана на постоянния адрес на своята майка Д.М.К.;

7.                           А.Е.К. е с пресъставен Акт за раждане в община Тервел от 09.12.2015 г., тъй като е родена в Република Турция. Същата е записана на постоянния адрес на своята майка Д.М.К..

При извършената проверка е установено, че на посочения адрес по

постоянен адрес са регистрирани 11 души, а по настоящ адрес 4 души. Според извършилия проверката полицейски инспектор на посочения адрес живеят собственичката на имота В.Г.Д. и Неджати Чалъкшан, с когото същата живее на семейни начала. В своето заключения, комисията е приела, че не са налице основанията за заличаване на адресната регистрация на посочените по-горе лица, тъй като за част от лицата регистрацията е извършена съгл. чл.92 от ЗГР, а за другите на основание чл.90, ал.2 от ЗГР.

          Въз основа на така представения протокол, кметът на община Тервел е издал обжалваното в настоящото производство писмо, което съдържа отказ за заличаване на адресната регистрация по постоянен адрес на лицата Б.К., Б.К., Ф.К., Д.М.К., М.Г., А.Д.К.и А.Е.К..

По административната преписка са приложени писмени доказателства, събрани от комисията при извършване на проверката.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право и интерес от оспорването, и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК - на 20.02.2020 г., при направено връчване на процесното решение на 07.02.2020 г..  Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

В Закона за гражданската регистрация /в редакцията преди изм. и доп., ДВ, бр. 55/21.07.2015 г., в сила от 21.07.2015 г. / не беше предвиден изричен механизъм, чрез който собственик на имот да поиска прекратяване на адресна регистрация по постоянен/настоящ адрес на трето лице, различно от собственика на конкретния имот, който е посочен като негов постоянен/настоящ адрес. Законът допускаше промяна на постоянен/настоящ адрес единствено по инициатива на самото лице, чиято адресна регистрация се променя - чл. 98, ал. 1 и чл. 99, ал. 2 от ЗГР.

Със ЗИД на ЗГР (ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г. ) беше приет нов Раздел III "Извършване на проверка" (чл. 99б, ал. 1-5). Съгласно чл. 99б, ал. 1 от ЗГР при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган по чл. 92, ал. 1 /кмет на община, район или кметство или определени от тях длъжностни лица/ или до областния управител за нарушение на чл. 92 или чл. 99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес. В чл. 99б, ал. 3 от ЗГР е предвидено, че в тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по, ал. 2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а. Следователно, по искане на собственик на имот, кметът на общината е компетентен да издаде заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а от ЗГР.

В случая процесното решение е издадена от компетентен орган. Кметът на общината е единственият оправомощен от закона административен орган, който следва и е длъжен да разгледа и да се произнесе по искането за заличаване на адресна регистрация. Процесното решение е подписано от зам. кмета в условия на заместване въз основа на надлежно оправомощаване.

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗГР (в редакцията, ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) адресната регистрация се извършва от общините и кметствата при заявяване от лицето. С изменението на чл. 92, ал. 1 и 3 от ЗГР (ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. бр. 39, в сила от 20.05.2011 г. ) е въведен разрешителен режим - заявителят следва да представи документ за собственост/документи за ползване на имота за жилищни нужди/други документи, доказващи собствеността или ползването на имота, както и да представи писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик чрез декларация по образец. Безспорно е, че към момента на подаване на заявленията, собственичката на имота Д. е дала своето съгласие лицата да бъдат регистрирани на нейния адрес. Обстоятелството, че към този момент, не е допуснато нарушение на действащата към момента разпоредба, е ирелевантно за спора. След като собственикът на имота изрично е заявил несъгласието си тези трети лица да имат регистрация на този имот и да получават кореспонденцията си там, и същите не живеят в имота, то адресната им регистрация следва да бъде заличена.

Липсва законово основание жалбоподателят да бъде административно принуждаван да понася последиците от една предходна регистрация по отношение на лица, които не живеят на неговия адрес.

Освен това следва да се има предвид и нормата на чл. 89 от ЗГР, според която адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където получава кореспонденцията си. Това е и целта на адресната регистрация - да се удостовери връзката на конкретно лице с конкретно място. Това означава, че при преценката дали адресната регистрация е извършена в съответствие с чл. 92 от ЗГР следва да се проверят и отчетат и новонастъпилите обстоятелства, а именно, че няма данни регистрираното лице някога да е живяло на този адрес и от 2014 и 2015 г., лицата живеят в Турция, а даже Д.К.от 1981 г., т.е. връзката им с конкретното място не съществува. Съгласно чл. 91 от ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението, който адрес е определен в чл. 89 от ЗГР, а според чл. 92 (в редакцията, ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г. ) от ЗГР адресната регистрация се извършва от общините и кметствата при заявяване от лицето. Значението на адреса на гражданите е определено със закон и несъответствието на вписания такъв в официалните регистри и документи за самоличност с фактическия влече съответните правни последици. С разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗГР законодателят е предвидил институциите, физическите и юридическите лица, получили данни от ЕСГРАОН, в случаи на установено противоречие, неточност или непълнота в тях да могат да поискат тяхната корекция, а в, ал. 2 е предвидено задължение на съответната администрация, отговорна за достоверността на предоставените данни, да извърши корекция. След като в правомощията на кмета на общината, района или кметството или определени от тях длъжностни лица е извършването на адресна регистрация, с оглед нормата на чл. 108 от ЗГР, е налице възможност за извършване на корекция при установено противоречие в получените от ЕСГРАОН данни относно лицата, чиято адресна регистрация е извършена на адреса на жалбоподателя, с оглед изразеното неговото изрично несъгласие. Следователно при констатирано противоречие в данните от ЕСГРАОН, каквото безспорно представлява несъответствието между формалната адресна регистрация и фактическото положение, кметът на общината следва да издаде заповед за заличаване на адресна регистрация съгласно чл. 99б, ал. 3 от ЗГР.

Решението на Кмета на община Тервел е издадено и в нарушение на принципа на неприкосновеност на частната собственост, разписан в чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България, както и правото на несмущавано ползване на личното жилище и ненамеса на държавата в ползването на това право, регламентирано в чл. 8 ЕКЗПЧОС.

При това положение, след като отказът на кмета на община Тервел е издаден в нарушение на материалния закон и неговата цел, следва да се отмени, а преписката да се изпрати на административния орган, който, съобразно мотивите на настоящото решение, да се произнесе по молбата на В.Д..

При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за внесената държавна такса от 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., платено в брой съгласно договор за правна защита.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич, 5-ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на В.Г.Д. ***,  Изричен отказ, обективиран в Писмо с изх. №АО-21-415 # 1/07.02.2020 г. на Кмета на община Тервел

ВРЪЩА преписката на Кмета на община Тервел за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението, в 14 дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Община Тервел да заплати на  В.Г.Д. ЕГН ********** ***, сумата от 510 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                         СЪДИЯ: