Определение по адм. дело №273/2025 на Административен съд - Ловеч

Посоченото по-горе административно дело е образувано въз основа на Жалба вх. № 1819/19.06.2025г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № Ж-15/13.06.2025г. по регистъра на Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието, подадена от В. В. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 4 против Писмен отказ на Главния директор на Главна дирекция „Охрана“, обективиран в Писмо рег. № 3909/23.05.2025 година. С жалбата се прави искане съдът да отмени отказа като незаконосъобразен и да задължи ответника да преизчисли и изплати обезщетенията по чл. 239 от ЗМВР и за неизползван отпуск, съгласно новото основно месечно възнаграждение от 5764.20 лева.

От доказателствата по делото се установява, че със Заповед № ЧР-6-1 от 09.01.2025г., издадена от Министъра на правосъдието, е било прекратено служебното правоотношение на комисар В. В. Т. – Началник на Областно звено „Охрана“ [населено място] – I категория при Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието, поради навършване на пределна възраст за служба – 60 години, считано от 31.01.2025 година. Със същата заповед е постановено на основание чл. 234, ал. 1, ал. 4, ал. 5, ал. 8 и ал. 9 от ЗМВР, на В. В. Т. да се изплатят следните обезщетения:

- еднократно парично обезщетение за прослужени 21 години, 10 месеца и 19 дни – 11 брутни месечни възнаграждения в размер на 44187.00 лева;

- левовата равностойност на едно допълнително вещево имущество, след утвърждаване на заповед за размера /лимита/ за получаване на полагащо се вещево имущество за текущата година;

- обезщетение за неизползван 3 дни платен годишен отпуск за 2023г. в размер на 583.02 лева;

- обезщетение за неизползвани 40 дни платен годишен отпуск за 2024г. в размер на 7680.69 лева;

- обезщетение за неизползвани 3 дни платен годишен отпуск за 2025г. в размер на 580.77 лева.

Заповедта е връчена на В. В. Т. на 31.01.2025 година.

На 31.01.2025г. В. В. Т. е сдал длъжността, съгласно Заповед № ЧР-6-1 от 09.01.2025г., издадена от Министъра на правосъдието, за което е представен Акт за сдаване на длъжност от 31.01.2025 година.

Със Заповед № ЧР-06-30/15.05.2025г. Министърът на правосъдието е утвърдил Таблица № 1 за основните месечни възнаграждения на държавните служители в Главна дирекция „Охрана“ в сила от 01.01.2025г. и Таблица № 2 за длъжностите и размерите на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение в Главна дирекция „Охрана“ в сила от 01.01.2025 година.

На 19.05.2025г. В. В. Т. е подал Молба вх. № 5816/19.05.2025г. до Главния директор на Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието, с която е направил искане да бъде извършено преизчисление на изплатените му обезщетения с оглед на новото възнаграждение и да му бъде изплатена разликата плюс увеличението за месец януари 2025 година.

С Писмо рег. № 3909/23.05.2025г., подписано от главен комисар Г. Ж. – главен директор на Главна дирекция „Охрана“, В. В. Т. е уведомен, че не следва да му бъде определено ново основно месечно възнаграждение и да му бъдат преизчислени полагащите му се обезщетения, тъй като към 15.05.2025г. /датата на издаване на Заповед № ЧР-06-30/15.05.2025г. на Министърът на правосъдието/ служебното правоотношение на Т. вече е било прекратено.

С подадената жалба от В. В. Т. се иска отмяна на отказа, съдържащ се в Писмо рег. № 3909/23.05.2025г., подписано от главен комисар Г. Ж. – главен директор на Главна дирекция „Охрана“ като незаконосъобразен и установяване на задължение на администрацията да преизчисли и изплати обезщетенията по чл. 239 от ЗМВР и за неизползван отпуск, съгласно новото основно месечно възнаграждение от 5764.20 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното:

В случаят независимо, че претенцията на В. В. Т. е обозначена като жалба, същата по своята правна същност представлява искова претенция спрямо органа по назначаването по спор относно размера на имуществени вземания. Претендират се вземания, които се дължат на основание съществувалото служебно правоотношение, без по какъвто и да е начин тези вземания да се свързват с незаконно прекратяване на това правоотношение.

В конкретният случай не се претендира обезщетение от незаконосъобразно развитие или прекратяване на служебно правоотношение или обезщетение за вреди от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, или обезщетение за вреди от правораздавателна дейност на административните съдилища или ВАС по смисъла на чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК. На административните съдилища са подсъдни исковете за обезщетения по реда на чл. 104, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от ЗДСл, произтичащи от отменена от съда заповед за прекратяване на служебното правоотношение. На административният съд е подсъден иска по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл., който регламентира, че когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.

Съгласно т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС, разпоредбата на чл. 124 от Закона за държавния служител, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона, повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на АПК в зависимост от органа, издал съответния акт. Останалите имуществени спорове, извън глава Шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.

Настоящата претенция не е нито по чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, нито по реда на чл. 104, ал. 1-3 от ЗДСл или по реда на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл. Исковата претенция е за по-голям размер на дължими обезщетения по ЗМВР, по законосъобразно прекратено служебно правоотношение на В. В. Т., но полагащи се според Т. в друг размер, при приложима според него друга основа, като база за изчисляване. Тази претенция не е обусловена от незаконосъобразно прекратяване или развитие на служебното правоотношение или от отменен административен акт или осъществена незаконосъобразна административна дейност. Писмо рег. № 3909/23.05.2025г., подписано от главен комисар Г. Ж. – главен директор на Главна дирекция „Охрана“ не носи белезите на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а има уведомителен характер. Налице е имуществен спор по смисъла на чл. 125 от ЗДСл между равнопоставени страни, произтичащ от твърдени субективни материални права с имуществен характер, който подлежи на разглеждане по общия исков ред от гражданския съд, съгласно чл. 125 от ЗДСл. В този смисъл са Определение № 61/26.11.2024 г. по ад. д. № 31/2024 г. на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС, Определение № 14 от 15.04.2021 г. на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС по гр. дело № 3/2021 г. по описа на ВКС, ГК, Определение № 1995 от 18.06.2025 г. на Адм. съд гр. Велико Търново по адм. д. № 378/2025 година.

Предвид изложеното съдът счита, че възникналият спор между В. В. Т. и Главна дирекция „Охрана“, в качеството на орган по неговото назначаване и освобождаване по имуществената претенция на Т. не може да се отнесе към родовата компетентност на административните съдилища и не подлежи на разглеждане от административен съд. Родовата подсъдност на делото е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за наличието на която съдът следи служебно.

В жалбата В. В. Т. не сочи размера на претендираното от него увеличение на обезщетенията му, като разлика между изплатените му вече такива и тези, определени на база на новия размер на възнаграждението за заеманата от него работа от 5764.20 лева, но с оглед предполагаем такъв под 25 000 лева, родово компетентен да разгледа исковата претенция на Т. се явява Районен съд гр. Ловеч.

Предвид изложеното ще следва така обективираната в Жалба с вх. № 1819/19.06.2025г. по описа на Административен съд гр. Ловеч искова имуществена претенция на В. В. Т. към органа по неговото назначаване и освобождаване, да бъде изпратена по компетентност на Районен съд гр. Ловеч, а производството по настоящото дело да бъде прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.10.2025г., с което е даден ход на делото по същество.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 273/2025г. по описа на Административен съд гр. Ловеч.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр. Ловеч.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от него да се изпрати на В. В. Т. и на Главния директор на Главна дирекция „Охрана“.