Р Е
Ш Е Н
И Е
№..........
гр. Пазарджик, 02.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 646/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.Л.Ц., ЕГН **********, с
адрес ***, против Наказателно постановление № 19-1006-004962 от 06.01.2020 г.,
издадено от Началник група КПДГПА при ОДМВР гр. Пазарджик, с което за нарушение
на чл.137а ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50 лева.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и
с процесуален представител, чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства
и излага обосновано писмено становище за незаконосъобразност на НП, като се
иска неговата отмяна. Прави се искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя за заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лева.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител. Не депозира писмено становище. Не прави
искане за присъждане на разноски, като в съпроводителното писмо, с което се
изпраща АНП е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар и се прави искане за определянето му в минимален размер.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и
становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателката Ц. е санкционирана с НП за това, че на 08.12.2019 г.,
около 16,40 ч., в общ. Пазарджик, на АМ Тракия, км 89, Бензиностанция ШЕЛ ЮГ
срещу Аутлет ВИА Тракия, е управлявала л.а. „М.П.“ с рег. № *, собственост на Р.Г.К.,
като по време на движение на автомобила не е използвала обезопасителен колан, с
какъвто е оборудван автомобила.
Горното било установено от автопатрул на Сектор ПП при
ОДМВР- Пазарджик, в чиито състав бил актосъставителят- св. П.Х.- инспектор в
сектора. По този повод той съставил против жалбоподателката АУАН с бл.№ 153483/08.12.2019
г. за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, в присъствието на нарушителя, на който
бил предявен и връчен срещу подпис.
Въз основа на акта на 06.01.2020 г. било издадено
обжалваното НП, което било връчено лично на жалбоподателката на 09.03.2020 г.,
видно от разписката към НП. Жалбата против последното била подадена лично от
санкционираното лице директно до съда по куриер на 16.03.2020 г., видно от
разписката на л.12, поради което е и процесуално ДОПУСТИМА като подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя- св. П.Х. и
обясненията на жалбоподателката.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Безспорно е, че разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП
императивно повелява, че: „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани”. От
това задължение обаче са предвидени и няколко изключения в алинея втора на
същата правна норма, като в чл.137а ал.2, т.2 от ЗДвП е разписано, че могат да
не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не
позволява използването на обезопасителен колан.
От обясненията на жалбоподателката става ясно, че същата към датата на
проверката от контролните органи е била със заболяване- затлъстяване 5-та
степен, поради което управлението на автомобила с поставен обезопасителен колан
е било затруднено, поради това че коланът е притискал силно тялото й, което
създавало дискомфорт. Поради тази причина и придвижвайки се към метан-станцията
през паркинга между станцията и Аутлет Виа, тя свалила обезопасителния колан.
Тогава именно е била спряна от полицейските служители. Св. Х. посочи, че
действително автомобилът е бил управляван от жалбоподателката в района на
паркинга и към момента на спирането му, водачът е бил без поставен колан. Той
потвърди, че жалбоподателката е заявила, че има здравословен проблем, но не
била представила документ. От приетата по делото като писмено доказателство, епикриза
издадена от Болница на Университет Истинйе Лив Хоспитал Бахчешехир, Р Турция,
Клиника по гастроентерологична клиника
от 10.03.2020 г., се установява, че жалбоподателката е със заболяване
морбиден обезитет (затлъстяване), поради което през м. март 2020 г. й е
проведено оперативно и медикаментозно лечение.
С оглед на всичко това съдът намира, че на посочените
в НП дата, час и място жалбоподателката не е имала безусловното задължение да
използва обезопасителен колан при управление на процесното МПС, т.к. нейното
физическо състояние не е позволявало използването на такъв. Казано с други
думи, тя не е била длъжна да се съобразява с изискването на чл.137а ал.1 от ЗДвП,
т.к. за нея е била налице хипотезата на изключението по смисъла на чл.137а ал.2
т.2 от ЗДвП, при което не е извършила виновно и вмененото й административно
нарушение. Следва да се каже също, че това й здравословно състояние е било
видимо за контролния орган и актосъставителя и същият е могъл да прецени дали
то представлява изключение от предвидените в закона. Като не е съобразил посочените
обстоятелства АНО неправилно е санкционирал жалбоподателката, поради което е
издал незаконосъобразно НП, което следва да се отмени.
Но дори и хипотетично да се приеме, че това
здравословно състояние на жалбоподателката не я е освобождавало от задължението
да управлява с поставен обезопасителен колан, то съдът намира, че е налице и
друго основание за отмяна на НП. това е така тъй като конкретния случай
разкрива признаците на маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушението
е извършено от жалбоподателката за първи път. Тя има сравнително добър статус
на водач, като се има предвид че до този момент е санкционирана с 1 НП и 4
фиша, но същите не са за съществени нарушения и освен това са за нарушения от
преди 6 и повече години. Нарушението е извършено на място съставляващо паркинг,
като управлението без обезопасителен колан е било за кратко разстояние и с
минимална скорост на лекия автомобил. Всички тези обстоятелства не са били
съобразени от АНО и като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН при
наличието на предпоставки за това, наказващият орган отново е санкционирал
жалбоподателката неоснователно, което пък е самостоятелно основание за отмяна
на НП.
Относно искането за присъждане на разноски от страна
на пълномощника на жалбоподателката, съдът намира, че същото е своевременно
направено, а именно в хода на съдебното производство. Пълномощникът има право
на такива разноски предвид изхода на делото, а именно отмяна на НП по
изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие (л.19), от който се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева жалбоподателката е
заплатила в брой на адвокат Р.К.от САК. При това положение ОДМВР Пазарджик,
която има статута на ЮЛ, към чиято структура е Група КПДГПА, (органът издал НП)
следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателка
сторените съдебни разноски. Вззиваемата страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и присъждане на същото в минимален
размер. Съдът намира, че възражението е основателно. Доколкото делото е
разгледано в едно съдебно заседание, с разпит на 1 свидетел и не е с фактическа
и правна сложност, то заплатеният адвокатски хонорар се явява завишен. Поради
тази причина съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева, съгласно чл.8
ал.1 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за осъщественото процесуално представителство по делото, като за
разликата до претендирания размер от 600 лева следва да остави искането без
уважение като неоснователно.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик, в настоящия
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1006-004962 от 06.01.2020 г., издадено от Началник група КПДГПА при ОДМВР гр. Пазарджик, с което на Д.Л.Ц.,
ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП на основание
чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на Д.Л.Ц., ЕГН **********, с адрес ***,
разноски в размер на 300 (триста) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат, като за разликата до претендирания
размер от 600 лева оставя искането без уважение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: