Разпореждане по дело №67592/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9002
Дата: 28 януари 2022 г.
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20211110167592
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 9002
гр. София, 28.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110167592 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 28.01.2022г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 67592/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Подадена е искова молба от Ц.М. Г... срещу „Б...“ ЕООД.
С Разпореждане от 01.12.2021 г., съдът е предостави указания на ищеца във връзка с
редовността на исковата молба.
Подадена е молба от 20.12.2021 г., с която указанията на съда са частично изпълнени.
С Разпореждане от 10.01.2022 г., съдът е предоставил указания на ищеца във връзка с
редовността на исковата молба по отношение на един от предявените искове.
В предоставения срок е подадена молба с вх. № 12355/24.01.2022 г. е подадена молба,
с която ищецът е изложил съображения във връзка с правния си интерес и е формулирал
петитум по отношение на един от предявените искове.
Съдът, като взе предвид редовността и допустимостта на исковата молба, съобразно
правилата на чл. 129 ГПК и чл. 130 ГПК намира следното:
Според нормата на чл. 124, ал. 3 ГПК иск за пораждане, изменение или прекратяване
на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи.
С конститутивните искове се предявяват по съдебен ред субективни потестативни
права (само в изрично уредените случаи – чл. 124, ал. 3 ГПК), като целяната правна промяна
в правната сфера на ответника настъпва едва при влизане в сила на конститутивното
решение. В случая в материалното право не е уредено изрично потестативно право, което да
1
се упражнява по съдебен ред, за да може чрез конститутивното съдебно решение да настъпи
правна промяна в патримониума на ответника по отношение размера на трудовото
възнаграждение на ищеца, което се изплаща от ответника – твърдян работодател. В тази
насока, ако трудовото възнаграждение на ищеца не отговаря на предвидения в закона
мининум е налице друг ред за защита, но не и предявяването на конститутивен иск.
Предявяването на конститутивен иск за защита на определена материално вторично
(преобразуващо) потестативно право изисква последното да е изрично предвидено в закона,
като при очертаване на материалните предпоставки да се посочи, че изрично е предвидено,
че същото подлежи на защита по съдебен ред, което да е регламентирано в закона – чрез
конкретен конститутивен иск. Липсата на подобно предвиждане не изпълнява обема на чл.
124, ал. 3 ГПК, поради което претенцията се явява процесуално недопустима, тъй като
общото правило е, че потестативните права се упражняват извънсъдебно, а съдебно само в
предвидените от закона случай. Актуализирането на работната заплата, съобразно
предвидения в закона минимум не дава право на работника или служителя да предяви
конститутивен иск за актуализация на работната заплата, а законовата уредба му предоставя
възможности за защита – чрез съответен осъдителен иск, ако възнагражденията са били
изплащани в намален размер, съответно надлежен ред за прекратяване на трудовото
правоотношение или иницииране на административни мерки срещу работодателя. Няма
предвидено в закона правомощие, за да съда да може да се намеси в трудовото
правоотношение и да измени същото в частта размер на трудовото възнаграждение, дори
когато същото е предвидено в закона.
Отделно от горното трябва да се спомене и обстоятелството, че въпреки указанията
на съда, ищецът не е изпълнил същите в цялост, като не е посочил изрично във
формулирания петитум размера на промяната, която иска да бъде постановена от съда,
поради което въпреки, че с оглед гореизложеното е налице основанието за връщане на
исковата молба на основание чл. 130 ГПК, то следва да се отбележи, че е налице и
основанието по чл. 129, ал. 3 ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за връщане на
исковата молба в частта по предявения конститутивен иск за изменение на трудовото
възнаграждение и прекратяване на производството в тази му част.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 97330/29.11.2021 г.
подадена от Ц.М. Г...., ЕГН: ********** срещу „Б...“ ЕООД, ЕИК: ********* в частта по
предявен конститутивен иск за изменение на основното трудово възнаграждение, като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 67592/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав в тази част.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от
съобщението до ищеца пред Софийски градски съд с частна жалба.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3