№ 51
гр. Велико Търново, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20244001000189 по описа за 2024 година
С решение № 83 от 12.07.2024г. по т.д. № 25/ 2024г. по описа на ОС-
Плевен е осъден „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД-гр. София да заплати на П. Д.
Д. от гр.Плевен сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие получени
телесни увреждания в резултат от настъпило на 24.09.2019г. ПТП по вина на
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на претенцията-18.10.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над сумата от 40000лв.
до пълния предявен размер от 90000лв., както и за заплащане на законна лихва
от датата на увреждането-24.09.2019г., е отхвърлен искът като неоснователен.
С решението е осъден „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД-гр. София да заплати на
П. Д. Д. от гр.Плевен сумата от 2387,45 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, в резултат на настъпило на 24.09.2019г. ПТП
по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, като за
претендираната сума като имуществени вреди в размер на 1500 лв.,
1
представляваща направени от ищеца разноски за адв.възнаграждение по
НОХД № 535/ 2023г. по описа на РС-Плевен е отхвърлен искът като
неоснователен. Присъдени са разноски. Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач Гаранционен фонд.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „ЗАД ОЗК-
Застраховане“ АД-гр. София, чрез пълномощника адв.Г.Х. срещу решението
на ПОС в частта, с която е уважен искът за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 40000лв., само за разликата над 20000лв., в частта, с която е
уважен искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2387,45 лв., и
в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 24.09.2019г. Счита, че решението в
обжалваните части е неправилно по изложени за това доводи. Счита, че
решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като не
е назначена исканата съдебно-токсикологична експертиза, с което са
ограничени процесуалните права на ответника, като е направено искане за
назначаване на такава. Счита, че неправилно съдът е присъдил обезщетение
за имуществени вреди, тъй като не е доказано наличието на причинна връзка
с ПТП-не са ангажирани доказателства от ищеца, че посочените разходи са
свързани с процесния инцидент. Счита, че размерът на присъденото
обезщетение не е съобразен с принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД и
че неправилно съдът е завишил същият, като не е отчел правилно конкретните
икономически условия към датата на инцидента, вида и характера на
травмите, претърпени от ищеца, периода му на лечение и възстановяване, при
което е налице несъответствие между действителния обем на претърпените
неимуществени вреди и присъденото обезщетение. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия П. Д., като не е взел предвид, че с оглед
близките приятелски отношения между него и водача на мотоциклета, на
който се е качил да пътува при този водач, е бил наясно, че същият е
неправоспособен, и към момента го е управлявал под въздействието на
алкохол и наркотични вещества. Счита, че предвид на това, ищецът е
допринесъл за настъпването на вредите с 50%, предприемайки пътуване с
мотоциклет, управляван от неправоспособен, алкохолно и наркотично
повлиян водач, като с този процент следва да бъде намалено дължимото му се
обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че ОС-Плевен неправилно е
2
приел, че вината за настъпване на ПТП е единствено на водача на л.а. „БМВ“
модел „530Д“ А. А. М.. Посочва, че съгласно приетата САТЕ, водачът на
мотоциклета В. Ф. се е движел със скорост, надвишаваща максимално
разрешената за съответния пътен участък, и поведението му е в причинно-
следствена връзка с настъпване на ПТП, тъй като не е реагирал своевременно
със спиране, като е могъл да предотврати настъпването на ПТП и със
скоростта, с която се е движел, ако бе реагирал своевременно със спиране.
Предвид на това, както и че е бил под въздействието на алкохол и наркотични
вещества, жалбоподателят счита, че основна причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача на мотоциклета В.Ф., като водачът на л.а. „БМВ“ има
минимален принос за настъпване на ПТП. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд е присъдил законната лихва, считано от датата на
увредата, а не от датата, на която застрахователят е сезиран от ищеца с
доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и да отхвърли иска
за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20000лв., иска за
обезщетение за имуществени вреди и претенцията за законна лихва, считано
от датата на увредата-24.09.2019г. Претендира разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по жалба П. Д. от гр.Плевен. В писмено становище
пълномощникът адв.В.П. заема становище за неоснователност на жалбата и
моли да бъде оставена без уважение, а решението на ПОС в обжалваната част
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Посочва, че след
постановяване на решението от ОС-Плевен, застрахователят е заплатил на
ищеца сумата 30000лв. Претендира разноски за адв.възнаграждение по чл.38
ал.2 от ЗА.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от третото лице-
помагач Гаранционен фонд.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището
на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
3
допустимо.
По същество решението в обжалваната част е правилно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема
изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я
възпроизвежда отново.
Във въззивната инстанция е назначена и приета съдебно-
токсикологична експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като
компетентно, обстойно и обективно. Видно от същото, вещото лице е
изчислило, че към 22ч. на 24.09.2019г. концентрацията на алкохол в кръвта на
водача на мотоциклета В. Ф. е била 1,54 промила. Вещото лице проф.д-р С. З.
е изложила поотделно какви са признаците в поведението на лице,
употребило алкохол, амфетамини и марихуана, но е посочила, че не може да се
разглеждат отделно признаците за алкохол, отделно за марихуана, отделно за
амфетамини, тъй като в случая трите субстанции са доказани в кръвта и
действат едновременно на клетките на организма, а поведението на лицето е
сумарен сбор от тези влияния. Според експерта, Ф. преди всичко е бил в
еуфория, добро настроение, чувствал се е приподвигнато с усещане за
физическо благополучие. Излага, че докато алкохолът успокоява, марихуаната
също успокоява, амфетамините водят до активация, възбуда, прилив на сили и
енергия. Сочи и че доколкото трите психоактивни субстанции имат
противоположни ефекти, вероятно за страничен наблюдател лицето остава без
съществени отклонения от нормата, доколкото доброто настроение и
приповдигнатото поведение винаги се оценяват позитивно от
околните.Вещото лице посочва, че може да се предположи, че движенията на
Ф. са били енергични, уверени, бързи, но неточни, некоординирани /ако се
направят съответни тестове/, говорът вероятно е силен и приповдигнат,
накъсан или едносричен, координацията вероятно е генерално запазена, но
фината координация нарушена /ако се направят съответни тестове/, походката
е била стабилна, жестовете резки. Експертът е изложил и че много фактори
влияят на това как един човек реагира на психоактивните вещества, но най-
съществени от тях са вида на веществата, приетото количество и дали
4
приемът е редовен.Дали специфичните белези в поведението на човек,
употребил едновременно алкохол, марихуана и амфетамини, са ясно
забележими и очевидни за околните, в частност за возещия се на мотоциклета
пострадал ищец П. Д., експертът не дава еднозначен и категоричен отговор,
тъй като от една страна поведението на такъв човек зависи от много фактори,
най-вече от толеранса, а от друга страна как промяната в поведението е
възприета от наблюдаващото лице,също е в зависимост от различни фактори-
опитността му да разпознава признаците и как оценява тези признаци. Вещото
лице е дало два варианта:1. Поведението на шофьора Ф. не е събудило
никакви подозрения за употреба на психоактивни вещества, защото П. Д. не е
забелязал нищо извънредно необичайно освен приповдигнатост и добро
настроение, без да знае какво е правил Ф. преди да се качи на мотоциклета; 2.
П. Д. знае за приема на алкохол, пушенето на марихуана и амфетамини, но
намира това за нормално и безкритично се качва на мотоциклета. Експертът е
посочил, че толерансът означава изградена нечувствителност на рецепторите
към психоактивните вещества, който се поражда от предхождащи приеми на
алкохол, марихуана, амфетамини и от техните и количества. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че не би имало промяна в даденото
заключение и направените изводи в случай, че двамата-водачът на
мотоциклета и пострадалия се познават добре и преди качването на
процесното МПС са общували в дома на Ф..
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявените искове в постановените размери.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че неправилно съдът е присъдил обезщетение за
имуществени вреди, тъй като не е доказано наличието на причинна връзка с
ПТП-не са ангажирани доказателства от ищеца, че посочените разходи са
свързани с процесния инцидент, е неоснователно. Видно от приложените като
5
доказателства по делото фактура № **********/26.09.2019 г., издадена от
УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ за заплатена сума в размер на 2041,05 лв. за
медицинско изделие и медицински консумативи; фактура №
0100559/09.10.2019 г., издадена от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ за заплатена
сума в размер на 46,40 лв. за потребителска такса и касов бон от 09.03.2020 г.,
издаден от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ за заплатена сума в размер на 300,00
лв., Д. е направил разходи за лечение на получените в резултат на ПТП травми
в общ размер 2387,45 лв. Тези разходи са във връзка с проведеното лечение,
поради което искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен и
доказан в този размер, както е приел и първоинстанционният съд.
Оплакването, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен
с принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД и че неправилно съдът е
завишил същият, като не е отчел правилно конкретните икономически
условия към датата на инцидента, вида и характера на травмите, претърпени
от ищеца, периода му на лечение и възстановяване, при което е налице
несъответствие между действителния обем на претърпените неимуществени
вреди и присъденото обезщетение, е неоснователно. Видно от заключението
на съдебно-медицинската експертиза, изцяло възприето от съда, на Д. са
причинени следните травматични увреждания: счупване /фрактура/ на двете
кости на подбедрицата /голям и малък пищял или тибия и фибула/ на десния
крак; както и множество охлузвания и разкъсно-контузни /охлузни/ рани по
кожата на долните крайници, с които на ищеца е причинено трайно
затруднение на движенията на десен крак. На Д. са извършени две оперативни
интервенции-на 26.09.2019 г. му е извършена ортопедична операция, като
счупените кости са били репозирани /наместени/ и фиксирани със специални
метални ортопедични импланти /плаки, пирони, винтове/, но поради
незарастване на счупването на големия пищял, пет месеца след процесното
ПТП - на 05.03.2020 г. П. Д. отново е бил приет в ортопедия, където му е била
извършена втора операция по „динамизация на интрамедуларния пирон"
/ревизия на импланта/. Д. е провеждал курсове на физиотерапия, но въпреки
операциите и проведената физиотерапия, на 04.02.2021 г. е бил
освидетелстван от ТЕЛК, като му е присъдена 40% трайно намалена
трудоспособност за срок от една година с диагноза „Състояние след фрактура
на тялото на тибията, двукратни оперативни интервенции, поява на „стабилна
псевдоартроза"'. Вещото лице е уточнило, че псевдоартроза представлява
6
краен вариант на несрастването на костта и се характеризира с поява на дебела
формация от цикатрисиална костна тъкан на мястото на фрактурата, оформяне
псевдокапсула, изпълнена със серум и патологична подвижност. Това
усложнение на фрактурата се нарича още „лъжлива става", и води до болки и
страдания и нестабилност при ходене. Според експертизата до края на
решението на ТЕЛК за 40% ТНР - 01.02.2022 г. ищецът е търпял болки и
страдания, които в първите месеци са били по-силни, а до месец юли 2020 г.
ищецът се е придвижвал с помощни средства. По отношение на т.нар.
лъжлива става, вещото лице е посочило, че може и за цял живот да останат
тежките оплаквания. Посочва, че едната кост дава тези сериозни усложнения,
които продължават много дълго време и едва ли могат съвсем напълно и
ефективно да бъдат зараснали. Освен физическите болки и страдания,
настъпилото ПТП е предизвикало и силна стресова реакция у ищеца,
продължила до идването на спешна помощ-установено от психологичната
експертиза. Същият е изпитвал притеснения, страх, тревога, напрежение,
потиснатост, чувство за малоценност, имал е нарушения на съня. Всички тези
релевантни факти са обсъдени и съобразени от първоинстанционния съд при
определяне размера на обезщетението, като е спазен принципът на
справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съобразно
указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и Постановление № 17/ 63 г. на
Пленума на ВС. Размерът на обезщетението е съобразен и със съдебната
практика в сходни случаи, размера на лимитите на застрахователно покритие
по чл.492 КЗ и икономическите условия в страната към датата на
определянето му.
Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия П.
Д., като не е взел предвид, че с оглед близките приятелски отношения между
него и водача на мотоциклета, на който се е качил да пътува при този водач, е
бил наясно, че същият е неправоспособен и под въздействието на алкохол и
наркотични вещества, поради което ищецът е допринесъл за настъпването на
вредите с 50%, предприемайки пътуване с мотоциклет, управляван от
неправоспособен, алкохолно и наркотично повлиян водач, е неоснователно.
Само наличието на близки приятелски отношения между пострадалия и
водача на мотоциклета не могат да обосноват извода за наличие на знание у
първия за неправоспособността на втория като водач на МПС. Липсват
7
ангажирани доказателства от застрахователното дружество в тази насока. Не е
категорично доказано и наличието на знание у пострадалия, че водачът на
мотоциклета е бил под въздействието на алкохол и наркотични вещества.
Както е посочено в заключението на съдебно-токсикологичната експертиза,
изцяло възприето от съда, трите субстанции, доказани в кръвта но водача-
алкохол, марихуана и амфетамини, действат едновременно на клетките на
организма и поведението на лицето е сумарен сбор от тези влияния. Според
експерта, може да се предположи, че движенията на Ф. са били енергични,
уверени, бързи, но неточни, некоординирани, говорът вероятно е силен и
приповдигнат, накъсан или едносричен, координацията вероятно е генерално
запазена, но фината координация нарушена, походката е била стабилна,
жестовете резки. Дали обаче това предполагаемо състояние и признаци на
въздействието на веществата са били ясно забележими и очевидни за
околните, в частност за возещия се на мотоциклета пострадал ищец П. Д.,
експертът не дава еднозначен и категоричен отговор, тъй като от една страна
поведението на такъв човек зависи от много фактори, най-вече от толеранса, а
от друга страна-как промяната в поведението е възприета от наблюдаващото
лице, също е в зависимост от различни фактори-опитността му да разпознава
признаците и как оценява тези признаци. Вещото лице е посочило и че е без
значение за тези изводи е обстоятелството дали двамата-водачът на
мотоциклета и пострадалият, се познават добре и преди качването на
процесното МПС са общували в дома на Ф.. В обобщение, вследствие приема
на трите субстанции, водачът на мотоциклета е изглеждал в добро настроение
и приповдигнато поведение, като предвид на това не може да се направи
категоричен извод, че пострадалият е знаел, или е могъл да предположи, че
водачът Ф. е бил под въздействието на алкохол и наркотични вещества. Без
значение е и фактът, че преди това са били в дома на Ф. заедно, след като не е
установено, че точно там и тогава същият е употребил тези вещества.
Изводът, че Д. е знаел, че Ф. е употребил алкохол и наркотици, или е могъл да
предположи с оглед поведението му, и така е предприел пътуване с
мотоциклета, управляван от Ф., би бил произволен и непочиващ на събраните
по делото доказателства. Експертизата не дава категоричен отговор по
отношение на възприятията на околните спрямо поведението на лице,
употребило едновременно алкохол, марихуана и амфетамини, а ответното
застрахователно дружество, чиято е доказателствената тежест за това, не е
8
ангажирало други доказателства в тази насока.
Оплакването, че ОС-Плевен неправилно е приел, че вината за
настъпване на ПТП е единствено на водача на л.а. „БМВ“ модел „530Д“ А. А.
М., и не е съобразил, че съгласно приетата САТЕ, водачът на мотоциклета В.
Ф. се е движел със скорост, надвишаваща максимално разрешената за
съответния пътен участък, под въздействието на алкохол и наркотични
вещества, и поведението му е основна причина за настъпване на ПТП, а
водачът на л.а. „БМВ“ има минимален принос за настъпването му, е
неоснователно. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, с оглед
разпоредбата на чл.300 ГПК съдът е обвързан да приеме установеното с
Определение № 331/31.07.2023 г., постановено по НОХД № 535/2023 г. по
описа на ПлРС, с което е одобрено споразумение, по силата на което водачът
на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530Д“, с рег. № ОВ65**** - А. А. М. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ предл.3
вр. ал.1 б.“б“ предл.2 вр. чл.342 ал.1 от НК за това, че на 24.09.2019 г. в гр.
Плевен, *******, при управление на МПС – лек автомобил, марка „БМВ“,
модел „530Д“, с рег. № ОВ65****, нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.5 ал.2
т.11 от ЗДвП, чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл.25 ал.2 от ЗДвП и чл.39
от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от
едно лице, а именно П. Д. Д. от гр. Плевен, изразяваща се в счупване на десния
голям пищял на дясната подколенница, довело до трайно затруднено
движение на десния крак, като му е наложено наказание в размер на четири
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание
чл.66 ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок. На осн. чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда /и споразумение/ е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Отговорността за вреди, свързани с притежаването и използването на лекия
автомобил, марка „БМВ“, модел „530Д“, с рег. № ОВ65**** е била покрита от
ответното застрахователно дружество по силата на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите“. По делото е приложено и
Определение № 36/26.01.2022 г., постановено по НОХД № 2362/2021 г. по
описа на ПлРС, с което е одобрено споразумение, по силата на което водачът
на мотоциклет, марка „Ямаха“, модел „Р 6“, с английски рег. № W637VGR – В.
9
Т. Ф. е признат за виновен в това, че на 24.09.2019 г. в гр. Плевен, ******* е
управлявал посочения мотоциклет в пияно състояние, с концентрация на
алкохол в кръвта 1,24 на хиляда, установено по надлежния ред и след
употреба на наркотични вещества – марихуана и амфетамин, установено по
надлежния ред. Въпросът в каква степен водачът на мотоциклета е
допринесъл с поведението си за настъпване на ПТП и в какво съотношение е
отговорността на двамата водачи за настъпване на ПТП, не е предмет на
настоящото производство.
Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил
законната лихва, считано от датата на увредата, а не от датата, на която
застрахователят е сезиран от ищеца с доброволна претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, е несъстоятелно. Видно от решението на ОС-
Плевен, присъдената законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди е с начален момент 18.10.2023г.-датата на предявяване на
застрахователната претенция.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск
за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан в така
определения от първоинстанционния съд размер-40000лв., която сума се
дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция-18.10.2023г., така, както е присъдил
първоинстанционният съд. Основателен и доказан е и искът за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2387,45 лв.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на пълномощника на ответника по жалба П. Д.
адв.В. П. адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 2000 лв., който
размер настоящата инстанция определи съобразно действителната фактическа
и правна сложност на делото, извършената от пълномощника работа пред
въззивната инстанция, и съобразявайки решението на СЕС по дело С-438/22
от 25.01.2024г.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83 от 12.07.2024г. по т.д. № 25/ 2024г.
по описа на Окръжен съд-Плевен в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, да заплати на
адв.В. П. от АК-Плевен адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 2000
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11