Решение по дело №1877/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1240
Дата: 14 юни 2022 г.
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20225330201877
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1240
гр. Пловдив, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330201877 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
5584946, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Р.А.Ч., ЕГН:
********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят, в жалба и в депозирано от процесуалния му представител
писмено становище оспорва издадения ЕФ, като незаконосъобразен, издаден
в противоречие на материалния и процесуалния закони. Прави искане за
неговата отмяна. Претендира направените в настоящото производство
разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и
редовно призования процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище прави искане за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на
1
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално
предвидения такъв. Претендира присъждане на сторените по делото разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение за скорост,
извършено на 06.12.2020 год. в 16:02 часа в гр.Пловдив, бул.“Цариградско
шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока
запад, установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол
на скоростта CORDON-M2 MD1196, за превишаване на разрешената скорост
с 35 км/ч при управление на МПС - лек автомобил, марка „Фолксваген Голф”,
рег. № ***** Лекият автомобил се движел в населеното място с установена
скорост от 85 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч при разрешена
скорост 50 км/ч., при което превишил стойностите на скоростта с 35 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик –
П.Р.М., който се възползвал от правото по чл.189, ал.5 от ЗДвП и подал
декларация, ведно с копие на СУМПС, в която декларация декларирал, че на
процесните дата и час въпросното МПС е било във владение на
жалбоподателя Р.А.Ч.. ЕФ бил издаден срещу Ч. за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП бил
санкциониран с глоба в размер на 400 лв.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш,
разписка, списъци с намерени фишове, снимков материал, справка от база
данни на КАТ за промяна на регистрация и собственици на превозното
средство, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система, снимка на разположение на АТСС, писмо АУ-000029
№33913/09.07.2018 г. на БИМ, Протокол от проверка № 10-С-
ИСИС/21.02.2020 г. на БИМ, заявление от П.М. декларация за предоставяне
на информация във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП, ЕФ серия
К № 4241790, СУМПС на Ч., Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра
на вътрешните работи, ведно с Приложение към т.1 от Заповедта.
2
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими
към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната
действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва
да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради
следните съображения:
След анализ на всички събрани по делото доказателства, Съдът намира, че
е налице състава на административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй
като на посочените в ЕФ дата и място при управление на МПС „Фолксваген
Голф” с рег. № ***** жалбоподателят Ч. се е движил със скорост от 85 км/ч
при разрешена в населеното място скорост - 50 км/ч, с което е превишил
максимално разрешената скорост с 35 км/ч.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя
Р.А.Ч.. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или
този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От
друга страна съгласно разпоредбата на чл.189, ал. 5 от ЗДвП електронния
фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, като същото в 14-дневен
срок, ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице. Видно
от представената справка за собственост се установява, че процесното МПС
се води на името на П.Р.М., който е предоставил в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението – жалбоподателя Р.Ч., и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, за която форма
и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189
ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити. От отразеното в електронния фиш се
установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената
разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Видно от процесния ЕФ, същият съдържа всички елементи от състава на
административното нарушение и няма съмнение, че тези факти
3
индивидуализират нарушението, състоящо се в извършено нарушение за
скорост при управление на МПС, която скорост е установена с превишение от
35 км/ч повече от разрешената.
Разглежданото нарушение е било установено и заснето с мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение CORDON-M2
MD1196, за което е доказано, че отговаря на установените технически
изисквания и е преминало съответната проверка. От представеното по
преписката писмо АУ-000029 №33913/09.07.2018 г. на БИМ се установява, че
процесното АТСС представлява видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации и е вписано под № В-46 в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване. Същото към датата на нарушението
отговаря на метрологичните изисквания съгласно представения по делото
Протокол № 10-С-ИСИС от 21.02.2020г. на БИМ.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била
измерена скорост на движение от 88 км/ч, от която в ЕФ са приспаднати 3
км/ч в полза на водача и е отчетен толеранс на измерената скорост, като за
наказуема е приета скоростта от 85км/ч. и е отчетено отбелязването в
горепосоченият Протокол от лабораторна проверка на използваното АТСС за
допустима грешка при измерване.
Изпълнено е и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., видно от съдържащият се в преписката Протокол за използване
на АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият
по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното
нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. В него са
отразени данни за посоката на движение на контролираните МПС, общото
ограничение на скоростта на движение, режима на измерване, посоката на
задействане, номер на служебен автомобил, както и начало и край на работа.
Установената от съда липса на вписани в протокола данни за номера на първо
и последно статични изображения по никакъв начин не се е отразило на
правото на защита на санкционираното лице, доколкото посочените в
протокола начало и край на работа, отразени в часове и минути, обхващат и
часът на извършване на разглежданото нарушение и доколкото деянието,
неговият извършител и вина са безспорно доказани. Отделно от това, по
преписката е приложен снимков материал, от който се установяват точните
4
дата, място на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и
географските координати на разположение на техническото средство и на
регистриране на нарушението, както и измерената скорост на нарушителя.
Изпълнено е и условието на ал.3 на чл.10 от Наредбата за снимка на
разположение на използваното АТСС, приложена в административната
преписка.
Предвид на това, съдът приема, че измерването на скоростта на процесния
лек автомобил е извършено с годно измервателно устройство и са спазени
правилата при използването му.
Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, която
норма предвижда наказание глоба в размер на 400 лв. за водач, който
превиши разрешената скорост в населено място от 31 до 40 км/ч.
Настоящата инстанция не счита, че са налице условията за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Нарушението разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид. Наред с това по делото липсват
данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност
на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и
изтъкнати от жалбоподателя. Отделно от изложеното следва да се посочи, че
съобразно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушения на същия закон е
неприложим чл. 28 от ЗАНН, а именно института на маловажния случай.
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4, вр. ал. 1 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че справедливият размер на
юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди възлиза на 80
лв., като бъде осъден жалбоподателя да го заплати.
5
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9, вр. ал.1
и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
5584946, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Р.А.Ч., ЕГН:
********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Р.А.Ч., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъществената по делото
юрисконсултска защита.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6