№ 333
гр. Варна, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.а
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110205391 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от СТ. ХР. ЛЮБ. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 21-0433-000245/12.11.2021г. на началник сектор към
ОДМВР-Варна, Първо РУ, с което на лицето било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно. Заявява, че не е извършил нарушение, както и че е
паркирал в съответствие с нормативните изисквания. Твърди, че на
процесното място няма поставен пътен знак, установяващ забрана за
паркирането, а такъв има само в обратната посока за движение. Намира, че с
това са нарушени изискванията на чл.9, ал.1 от Наредба №18/23.07.2001г. за
сигнализацията на пътищата с пътни знаци. Изтъква, че се е движел по
ул.“Беласица“ в посока ул.“Кракра“, но е паркирал в лявата част на платното,
като е позиционирал автомобила на обратно. Поради това липсата на
съответен пътен знак го лишила от възможността да възприеме наложената
забрана за паркиране, с оглед което счита, че не е осъществил вмененото му
нарушение. Привежда и доводи, че е нарушено правото му на защита, тъй
като в акта и в НП не е конкретизирано в достатъчна степен за неспазването
на кой пътен знак е наложена санкцията. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с процесуален представител- адв.В. Б. от ВАК, като поддържа
жалбата на изложените в нея основания и претендира присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минималния размер.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в редакцията,
действала при депозирането на жалбата), срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното
нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 21.10.2021г. жалбоподателят управлявал
собствения си лек автомобил марка “Тойота Авенсис” с ДК№ В 6200 НХ по
улиците на гр.Варна, като паркирал автомобила на ул.“Беласица“ срещу
сграда №16, в посока на движението от ул.“Стара планина“ към ул.“Кап.
Райчо“. Участъкът от улицата попадал в зоната на действие на пътен знак В
27, какъвто бил наличен преди паркирания автомобил, в посоката на
движение, в която било насочено превозното средство. Около 11,25ч. това
обстоятелство било забелязано от св.Д. Д. Г.- служител на Първо РУ при ОД
на МВР-Варна, който на същата дата издал фиш за налагане на глоба в
отсъствие на нарушителя на собственика на автомобила, за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП. На 28.10.21г. жалбоподателят възразил устно срещу
издадения фиш, поради което фишът бил анулиран, а на Л. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение за това, че е паркирал
автомобила си в зоната на действие на пътен знак В 27. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с общи възражения.
Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на съставения акт на 12.11.2021г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в
размер на 20,00 лв. за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетеля Д. Д.
Г., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на посочения свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Свидетелят лично е възприел
местонахождението на паркирания автомобил и предоставя необходимата за
2
изясняването на делото информация. Твърденията на актосъставителя
кореспондират на приложените писмени доказателства, сред които с особено
значение е попълнената от жалбоподателя декларация от 28.10.21г., в която
удостоверява, че на процесната дата е управлявал лично автомобила си.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП задължава участниците в движението
да съобразяват своето поведение с пътните знаци и маркировката на пътя. От
своя страна пътен знак В-27 установява забрана за престоя и паркирането.
Установено е по делото, че на посочената дата жалбоподателят е паркирал
управлявания от него автомобил в зоната на действие на посочения пътен
знак на ул.“Беласица“ в гр.Варна. Това обстоятелство се установява по
несъмнен начин от показанията на свидетеля, а и по начало не се отрича от
страна на жалбоподателя. По този начин Л. действително виновно е нарушил
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е могъл да
възприеме наличието на пътния знак, тъй като се е движел в срещуположната
посока, но е паркирал в лявата част на платното, като е позиционирал
автомобила наобратно. Автомобилът е бил паркиран след пътния знак, в
посока на движението от ул.“Стара планина“ към ул.“Кап. Райчо“, в която е
имало поставен пътен знак В-27. Същевременно по делото са налични
единствено твърденията на жалбоподателя, че се е движел в обратната
посока, но конкретни доказателства в тази насока не са събрани. В
показанията си св.Г. потвърждава, че в противоположната посока бордюрът
на тротоара не позволява отварянето на вратата на автомобила. Това
обстоятелство обаче, само по себе си, не доказва, че на процесната дата
жалбоподателят е предприел соченото от него поведение при управлението
на автомобила. Съдебната практика приема, че за санкционираните лица
съществува задължение при обжалване да посочват не само твърденията, но и
доказателствата си, като неизпълнението на това задължение следва да се
третира като неправомерно бездействие (Решение № 2112 от 6.11.2019 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2122/2019 г.), от което не могат да бъдат
черпени благоприятни последици. Поради това и не обуславя формирането на
различни изводи позоваването на чл.9, ал.1 от Наредба №18/23.07.2001г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, тъй като отдясно на платното, в
което е бил ориентиран автомобила, е имало съответен пътен знак. Следва да
се отбележи, че при съставянето на акта водачът не е възразил нито писмено,
3
нито устно относно приетата от актосъставителя посока на движение и не е
заявил пред него, че се е движел в обратната посока и не е могъл да
възприеме пътния знак. Макар и нарушителят да не е длъжен да изложи
възраженията си при съставянето на акта, липсата на такива е индиция за
съответствието на фактическите твърдения в акта с обективната
действителност.
На следващо място съдът намира, че санкционната норма е определена
правилно. Разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП предвижда специално
наказание за водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно,
какъвто е и процесният случай. Наказанието е наложено във фиксирания
размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за
индивидуализация.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи), в
шестмесечния преклузивен срок. Описанието на нарушението е достатъчно
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно
защитата си.
Не е накърнено правото на защита на жалбоподателя и с посочването в
диспозитивната част на НП, че водачът не е съобразил поведението си с пътен
знак В27 или В28. Наказателното постановление е единство от
обстоятелствена част и диспозитив, а в случая в обстоятелствената част
изрично е посочено, че автомобилът е бил паркиран при наличието на пътен
знак В27. При това положение трудно може да се приеме, че процесуалните
права на санкционираното лице са били реално накърнени. В тази насока е и
практиката на ВАдмС и конкретно-Решение № 1462 от 13.10.2020 г. на АдмС
- Варна по к. а. н. д. № 2006/2020 г., постановено по повод аналогично
оформено наказателно постановление.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган
правилно е констатирал наличието на процесното административно
нарушение; надлежно е издирил приложимия закон и относимата санкционна
разпоредба, като е наложил законосъобразно наказание, при спазване на
изискванията на ЗАНН.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка
тежест от обичайните такива от този вид. Нарушението е формално и не е
свързано с настъпването на някакви конкретни вредни последици, поради
което, за да бъде счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви
особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в
4
случая липсват.
Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на
МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Производството по
настоящото дело е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът
не е участвал лично, като случаят не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Предвид извода за законосъобразност на наказателното постановление
на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 21-0433-
000245/12.11.2021г. на началник сектор към ОДМВР-Варна, Първо РУ, с
което на СТ. ХР. ЛЮБ. от гр.Варна, ЕГН:**********, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 20.00 лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА СТ. ХР. ЛЮБ. от гр.Варна, ЕГН:********** да заплати на
ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
5
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6